Премиерът Бойко Борисов постигна една от трите си големи национални

...
Премиерът Бойко Борисов постигна една от трите си големи национални
Коментари Харесай

Кратка бе радостта на Борисов в Брюксел

Премиерът Бойко Борисов реализира една от трите си огромни национални цели и не можа да се зарадва същински. След напразните старания да вкара България в Шенгенското пространство и еврозоната, му остана последната вяра: да отърве страната от унизителния Механизъм за съдействие и инспекция (МСП), който от 2007 година й подсещаше, че е малоценен член на Европейския съюз. 

" Отпадането на механизма е нещо положително, само че това би трябвало да ни окуражи още повече ", сподели той смирено на първото държавно съвещание след разгласяването на финалния отчет за България от Европейската комисия (ЕК). Личеше си, че нещо го тормози, щом не акцентира заслугите си, както всекидневно. Даже прояви невзискателност, като обърна внимание, че в отчета на никое място не се загатва държавното управление, т.е. неговият принос, а е написано за България. " Утре ще дойдат да ръководят, ще имат една страна, която не е под ударите на механизма ", сподели той по адрес на съперниците си, които реагирали по този начин, като че ли нещо неприятно се е случило с отпадането на контрола от Брюксел.

Странното му държание бе продължение на минорния звук, с който вицепремиерката по правосъдната промяна и външна министърка Екатерина Захариева реагира часове след излизането на отчета: " Независимо дали има, или няма мониторинг, промените ще продължат ". А за отпадането на мониторинга добави: " Няма да злоупотребявам с точната дата по кое време това ще се случи ". Възникна странна обстановка, при която отчетите за България на Еврокомисията са завършили, само че мониторингът не е приключил. Самата Европейска комисия не написа, че поставя завършек на механизма, а трансферира отговорността на Съвета на Европейски Съюз и Европарламента, на които препрати за мнение отчета си. Последното изречение, което би трябвало да постави точка на серията от 18 годишни и междинни отчети за България, звучи по този начин: " Преди да вземе дефинитивно решение, Комисията съответно ще вземе поради мненията на Съвета и на Европейския парламент ". Такава процедура планува прочее и нейното решение от 13 декември 2006 година, с което бе основан МСП.

 

Получава се история с отворен край

 

Сдържаната реакция на държавното управление може да се изясни с несигурността какво ще последва. Текат процеси на невидимо за обществото ниво, за които Борисов и Захариева би трябвало да са добре осведомени. С последните си отчети за България и Румъния Европейска комисия явно извърши две несправедливости, които нямаше по какъв начин да останат незабелязани: разкраси безпричинно достиженията на България и очерни невъздържано постигнатото от Румъния. Първите мнения на експертно дипломатическо ниво в Брюксел демонстрираха, съгласно информация на в. " Капитал ", че най-малко осем страни, измежду които Германия и Франция, възразяват против отпадането на мониторинга за България. Предстои да се ревизира настройката им в КОРЕПЕР (Комисията на непрекъснатите представители на страните в ЕС), а по-късно и в Съвета на Европейски Съюз по общи въпроси, в който заседават външните министри. Но признакът е загадъчен, тъй като до момента отношението на Съвета към отчетите на Европейска комисия постоянно е било официално и нормално са одобрявани със общоприети изречения съвсем без полемики. В Европарламента пък предходните мониторингови отчети са одобрявани единствено за сведение и се помнят едно-две изключения, когато е имало диспути всъщност.

Освен това към този момент няма безапелационна реакция от Румъния, която последният отчет свари в временен интервал, когато си отива едно държавно управление, само че не е формирано ново. В медиите се появиха гневни мнения основно от неправителствения бранш. Съюзът за почтена Румъния изрази искрено отвращение от комисията на Юнкер: " Европейската комисия обърка Румъния с България! Имаме доказателство ".

Не е нужно да си експерт, с цел да забележиш при параленост на отчетите за двете страни, че едни обстоятелства са пресилени, а други са омаловажени. България е прехвалена, без да са посочени никакви " действителни резултати " (присъди) от битката й с корупцията на високо ниво и с проведената престъпност. В същото време подложената на критика за декаданс

 

Румъния е постигнала фантастични резултати спрямо България

 

Въпреки общия си отрицателен звук по неин адрес Еврокомисията признава в техническия си отчет следните справедливи обстоятелства: " Откакто излезе предходният отчет (за Румъния - б.а.), макар преобладаващите условия (съпротивата на управляващите - б.а.) юридическите институции, борещи се срещу корупцията на високо ниво, продължиха да проверяват изказванията и да санкционират корупционните закононарушения на високо ниво. От септември 2018 до август 2019 година Националният антикорупционен директорат (ДНА) изпрати на съд 349 обвинени по 182 каузи. Произнесени бяха 213 дефинитивни присъди против 513 подсъдими. Наредени бяха конфискации за 27 млн. евро и бяха издадени дефинитивни решения за обезщетения на цивилен страни за 95.1 млн. евро, включващи 83 млн. евро за обезщетения на обществени управляващи и институции. " Изглежда, че Брюксел в действителност е объркал Румъния с България, когато е решавал чии триумфи да похвали.

Стъписването от необективния метод е огромно и би било неуместно всички страни ненадейно да изгубят възприятие за мярка и безрезервно да приветстват отчетите на Европейска комисия. На тестване е сложена тяхната съдна дарба и европейският стандарт за господство на закона, който се предлага за пример на претендентите за участие в Европейски Съюз. Франция, която блокира на последния Европейски съвет започването на договаряния за участие на Северна Македония и Албания поради минусите на тяхното правораздаване, би показала прекомерно очевидно двуличие, в случай че се съгласи с оценките на Европейска комисия за България и Румъния. Затова е разбираемо, че нейни дипломати недоволстват от отчетите в Брюксел.

 

Има ли живот правосъдната промяна в България оттатък мониторинга,

 

както твърди външната министърка? Европейска комисия планува две благоприятни условия за надзор - вътрешен и външен. За вътрешен надзор залага на нероден Петко, т.е. на проектирания Съвет за съгласуваност и съдействие, който ще проработи след прекъсването на брюкселския механизъм. За външен надзор разчита на wishful thinking (пожелателно мислене), т.е. на проектирания Всеобхватен механизъм за върховенството на закона в Европейски Съюз, който може изобщо да не проработи. Доколко българските управляващи са способни на самоконтрол проличава от противоречивата процедура за избор на основен прокурор. Общественото отвращение активизира единствено полицейските сили за неговото възпиране. Средите, където се въди корупцията на високо ниво, са си харесали любимец, който постановат без никаква състезателност, тъй като разчитат той да ги пази все по този начин недосегаеми от закона. Външният мониторинг може да се окаже още по-хилав и от отиващия си механизъм, тъй като доста страни не желаят наблюдението да се трансферира и върху тях, откакто е било прилагано до момента единствено върху България и Румъния. Впрочем сходно прекачване стана преди 20 години в Съвета на Европа, където България бе първопроходец както на мониторинга в ПАСЕ, по този начин и на постмониторинга. Там тя е безспорен деец, тъй като още не може да се откачи, само че около нея контролният механизъм засегна и доста други страни.

Жан-Клод Юнкер направи токсичен подарък на " приятеля Бойко ", тъй като в действителност не спря МСП, а го трансферира щафетно на други институции в Европейски Съюз, както и на идната Еврокомисия, които не излизат в пенсия като настоящия ръководител на Европейска комисия, че да им е все едно какво ще стане с техния престиж. Съпоставката с Румъния може да изостри още повече тяхното внимание към България. Холандия, която искаше да види два поредни позитивни отчета на Европейска комисия за България, с цел да я пусне в Шенген, към този момент има четири (януари 2017, ноември 2017, ноември 2018 и октомври 2019 г.) плюс заключителна оценка, че страната е изпълнила всички критерии. Но това не я прави по-отстъпчива.

Засега Борисов няма на какво да се радва, а още по-малко може да зарадва българското общество. Надеждата, че Европа ще ни освободи от престъпното робство, е илюзорна. Няма подобен държавен или наддържавен орган, който да ни свърши работата. Европа дава (писани стандарти), само че в кошара (затвора) не вкарва.

 
Източник: segabg.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР