Премиерът Бойко Борисов по време на конференцията в София, а

Премиерът Бойко Борисов по време на конференцията в София, а от двете му страни - евродепутатът Искра Михайлова и вицепремиерът Томислав Дончев, сн. БГНЕС

Миграцията, политиката по доближаване, обвързването на еврофондовете с върховенството на закона, увеличението на вноската са главните тематики, разделящи страните членки в Европейски Съюз по отношение на бъдещата Мноногодишна финансова рамка за интервала (МФР) 2021 – 2027 година

Това стана ясно от изявленията на участниците в конференцията на високо равнище, отдадена на Кохезионната политика на Европейски Съюз - " Перспективи за конвергенция и устойчиви райони след 2020 година " в НДК. На форума, провеждащ се в София, финансовата рамка за идващия програмен интервал се разисква за първи път обществено, след представянето ѝ от Европейска комисия при започване на май дружно с пакета регламенти.

След излизането на Англия от Европейски Съюз приходите в бюджета ще намалеят с 12 до 14 милиарда евро годишно. Това значи нужда от известни съкращения, само че желанието на Европейска комисия е кохезионната политика да заема 30 на 100 от общите средства, сподели еврокомисарят по бюджет и човешки запаси Гюнтер Йотингер.

Предложението на Европейска комисия е за 373 милиарда евро по политиката за доближаване в интервала 2021 – 2027 година, което е колкото и през сегашния програмен интервал. България даже ще получи с към един милиард евро повече през идващите седем години, само че на страни като Чехия, Полша и Унгария парите се орязват.

Причината да няма понижение на средствата за кохезионната политика е, че това е обща политика за промишлеността, за стопанската система и е най-ясният израз на солидарността в Европейски Съюз, уточни Йотингер. Преди форума той сподели, че обвързването на европейските дотации със спазването на върховенството на закона е заслужено предложение и че е оптимист за приемането на новите правила.

" Мисля, че това е уравновесено предложение и ние имаме доста ясни причини в негова поддръжка. Ще дадем най-хубавото от себе си, с цел да получим " да " от Съвета и от Европарламента ", сподели еврокомисарят по бюджет.

Разговори, разногласия, спор, разлики има и ще има, уповавам се, че имаме задоволително време те да бъдат изчистени, сподели вицепремиерът по еврофондовете Томислав Дончев. По думите му " разликите значително са в областта на математиката или географията ". Има разногласия, когато се приказва за размер пари и за механизма за разпределението им.

Той обаче е обнадежден, че няма кардинален спор във връзка с това, че би трябвало да се търси оптималната добавена стойност от всички вложения, които се вършат за сметка на кохезионната политика. Няма спор и във връзка с това, че кохезионната политика би трябвало да се реформира, с цел да е по-ефективна и пътят за това е опростяването.

" Подозрителен съм, когато имаме консенсус на ранна фаза - това всекидневно е неприятен знак, тъй като значи, че някой нещо премълчава. Но днешното събитие дефинира значително кои са зоните на единодушие и тези на напрежение ", сподели Томислав Дончев. Той добави, че до края на българското и най-много на идващите ръководи би трябвало да се работи за това зоните на единодушие да станат по-големи, а на напрежение – по-малки.

Амбицията на Европейска комисия е новата МФР да бъде призната преди евроизборите следващата година, с цел да няма закъснение при реализирането на политиките през идващия програмен интервал, по този начин както стана през този.

Европейската комисия е подготвена да беседва поотделно с всяка страна членка по целите и наличието на кохезионната политика до пролетта на идната година, с цел да се изчистят противоречивите моменти, сподели Марк Льометър, общоприет шеф на Генерална дирекция " Регионална и селищна политика " в Европейска комисия.

По думите му има близо две години - до края на 2020 година, с цел да се реализира съглашение по бъдещите цели на кохезионната политика и нейното изражение в другите страни.