Премиерът Бойко Борисов и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел

...
Премиерът Бойко Борисов и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел
Коментари Харесай

Борисов в Брюксел: Зелената сделка е неизбежна, Гърция и Кипър да се оправят с Турция

Премиерът Бойко Борисов и ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел по време на срещата на водачите на 27-те в Брюксел на 12-13 декември

© European Council " Когато Европейски Съюз толкоз твърдо реши да прокара една своя политика каквото е зелената договорка, тя ще я прокара - с едни или други принадлежности, само че ще стане факт ", сподели министър председателят Бойко Борисов на влизане на съвещанието срещата на водачите на 27-те страни членки в Брюксел.

Държавните и държавните ръководители одобриха изводи, с които поддържаха " задачата за реализиране на безпристрастен във връзка с климата Европейски Съюз до 2050 година в сходство с задачите на Парижкото съглашение ", т.е. в средата на века стопанските системи на страните в Европейски Съюз да станат въглеродно неутрални. Това се случи, макар че " на този стадий една страна членка не може да се ангажира с осъществяването на тази цел ". Става дума за Полша, която отхвърли да поддържа амбициозната цел на Европейски Съюз, до момента в който не види задоволително финансиране за трансформацията на своята стопанска система.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Това е невиждано решение, защото заключенията на Европейския съвет изискват единогласие и по този метод на процедура Полша е заобиколена. Това демонстрира и стилът на работа на новия ръководител на Съвета, някогашният белгийски министър председател Шарл Мишел. Неговият предходник Доналд Туск по всякакъв начин се опитваше да избегне сходни конфликти, изключително когато става дума за връзките сред Изтока и Запада. На конференцията си след срещата на водачите в четвъртък (всъщност в ранните часове на петък) Мишел сподели, че просто Полша се нуждае от повече време.

Мишел е от демократичното политическо фамилии и непосредствен съдружник на френския президент Еманюел Макрон (по чието гледище той получи поста). Решението е практическа проява по какъв начин Макрон си показва по-динамичния и взимащ бързо решения Европейски Съюз – като съмняващите се просто биват избутванни встрани.

Полският министър председател Матеуш Моравиецки сподели, че Полша си е подсигурила изключение от европейските правила в региона, само че нито един от другите водачи на Европейски Съюз не се съгласи. Варшава твърди, че се нуждае от 500 милиарда евро, с цел да декарбонизира стопанската система си.

На процедура няма по какъв начин обособена страна да спре новата цел на Европейски Съюз. В началото на идната година Европейската комисия ще предложи наречения от нея " Климатичен закон ". Той ще залага същите цели – климатична индиферентност към 2050 година, а през лятото на идната година законът ще бъде допълнен и с съответна цел за 2030 година – 50 или 55% понижение на излъчванията на парникови газове (сега задачата на Европейски Съюз е 40%). Тъй като регламентите в региона на околната среда се одобряват с квалифицирано болшинство, Полша, Чехия и Унгария просто няма по какъв начин да спрат новия зелен курс на Европейски Съюз. След като България още през лятото смени позицията си, в този момент Прага и Будапеща също взеха завоя.

Трябва да приказваме за въглищните централи

" Винаги сме поставяли здравето и чистотата в свои стратегии би трябвало да кажем какво е бъдещето на въглищата – 5, 10, 15 години. И би трябвало гладко, доста постепенно - това сме го договорили, и по никакъв метод миньорите и работещите в тази сфера, а и самият енергиен микс, да не ни пострадат ", сподели Борисов.



Според премиера най-подходящо е въглищните централи да бъдат заместени с газ. " Сиреч ние би трябвало да подсигуряваме газовите доставки ", сподели той.

Борисов към този момент стартира все по-откровено да приказва за бъдещето на въглищната енергетика в България - нещо което единствено преди година избягваше да прави, а министърът на енергетиката Теменужка Петкова повтаряше изказванията, че в страната има въглища за още 60 години напред.

Премиерът акцентира заключенията на Европейския съвет, съгласно които " някои страни членки показаха, че употребяват нуклеарна сила като част от своя народен енергиен микс ". За това изречение изключително е упорствал чешкият министър председател Андрей Бабиш, само че София също е в групата на страните, които желаят Европейски Съюз да не подхваща рестриктивни ограничения по връзки на атомните централи. Въпреки че в самия контракт за Европейски Съюз категорично се акцентира, че страните членки сами избират какво източници на сила желаят да употребяват, на процедура с екологичното и енергийното законодателство на Европейски Съюз в последните няколко години се прави незъзможно развиването на въглищните централи, а новите нуклеарни мощности са отрязано от помощ на европейско равнище. Тази седмица нуклеарната сила даже беше изключена от листата с нисковъглеридни икономическо действия на Европейски Съюз, само че няколко страни блокираха сделката сред Европейския парламент и финландското председателство на Съвета на Европейски Съюз.

В този подтекст Борисов сподели, че към плана за възобновяването на градежа на АЕЦ " Белене " има огромен инвеститорски интерес, който " идва от Китай, Южна Корея, Съединени американски щати и Русия и от доста места, фактът е, че най-големите компании имат интерес ".

Борисов също така сподели, че е провел срещи с екипа на ръководителя на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен, с цел да се разиска бъдещата енергийна политика на България.

За парите - нищо

По време на срещата на водачите трябваше да се разисква и бюджетът на Европейски Съюз за интервала 2021-2027 година, само че полемиките бяха отсрочени за ексклузивен колекция през февруари. Финландското председателство на Съвета на Европейски Съюз преди 10 дни предложи финансова рамка, само че към този момент никой не е удовлетворен от нея.

Борисов сподели, че България би трябвало да се бори за опазване на средствата си по кохезионната политика, които е имала от предходните седем години. " Ако успеем да си защитим бюджета, мисля, че ще е добре за нас ", сподели той. В плана на Европейска комисия се предвиждаше София да получи с съвсем 8% повече средства по отношение на 2014-2020 година, до момента в който съгласно предлагането на Финландия за България се планува нарастване с близо 7%, като разликата е 80 млн. евро. Според Борисов обаче това няма огромно значение, защото сега българският бюджет отделя доста повече средства за инфраструктура.

Турция на фокус

" Европейският съвет удостоверява недвусмислено своята взаимност с Гърция и Кипър по отношение на дейностите на Турция ", заключиха водачите на Европейски Съюз. Причината е, че в последната година Анкара се пробва да препятства сондажите за газ и петрол в кипърската изключителна икономическа зона, която тя не признава. В същото време, в опит да окаже напън Никозия, Турция подписа съглашение за делимитация на морските си граници с Либия, които пък засегнаха гръцките ползи в Средиземно море.

Бойко Борисов обаче не прозвуча толкоз безапелационно: " На сътрудниците от Гърция и Кипър им споделих да си намерят принадлежности и да се оправят сами. Подкрепяме ги всячески, само че Турция играе извънредно значима роля в района ".

Премиерът напомни, че сега към България няма никакъв имигрантски напън и дори цитира " дежурния " (вероятно в МВР), който сутринта му съобщил данните.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР