Премиерът Борисов стартира нов курс на предизборната реторика, който е

Премиерът Борисов започва нов курс на предизборната изразителност, който е колкото забавен, толкоз и опасен. Обявявайки Мария Габриел за лидер на листата си, той даде няколко указания. Те са прекомерно занимателни поради смесването на политическа тактика с кръчмарски звук. Така да вземем за пример Борисов съобщи, че не желае да има " език на омразата " по време на акцията от страна на ГЕРБ, само че по-късно, с цел да се подсигури, че в действителност е свестен, добави " Не бъдете кучки ", визирайки думите на Елена Йончева, която се похвали, че синът й по този начин я дефинирал - " кучка, която се бори против Бойко Борисов ".
Няколко дни по-късно пък Борисов самичък качи на страницата си във Фейсбук информацията за прословутият монумент, който цъфна на Графа за 1 април и представляваща ръсеща бисери пластмаса, която във всеки един миг е подготвена да пререже някоя лента. Принципно, наподобява по този начин като че ли министър председателят заявява съвсем невъзможната задача да организира политическа акция без да е настъпателен. Това обаче е идея пердута по няколко аргументи.
Първата е в самият темперамент на изборите. Кажи-речи от началото на измененията не е имало предизборна акция, която да не е предходна под знака на " по-малкото зло ". Тоест, методът на одобряване на всеки политически състезател е общо взето лимитиран: той просто убеждава гласоподавателите, че въпреки и бидейки зле, въпреки всичко е несравнимо по-малко зле от съперника си. Предстоящите избори ще се трансфорат в съревнование точно по този въпрос - абе по кое време беше по-зле: при ГЕРБ или Българска социалистическа партия. Тук питането фактически е съществено и стремглаво - човек обективно не може да реши по кое време е било по-зле. Затова и сега ГЕРБ и Българска социалистическа партия са изравнени по социологически изследвания: народът просто е изцяло некадърен да отсъди кои са по-зле. Тъй че по какъв начин тъкмо Борисов ще организира акция без да употребява всеки един миг за офанзива против Българска социалистическа партия? И по какъв начин Българска социалистическа партия ще я проведат без да създадат същото? Шансът е нулев: това, което ни следва е репликиращо се през годините дежа вю, което единствено теоретично припомня за опциите на демокрацията. Всъщност ни ръководи властнически парадокс, който просто сменя политическите си аватари през някакъв интервал.
Вторият проблем е, че Борисов от много време имитира добродушие по отношение на критиците си, което по-късно се оказва единствено гримаса. Класиката в този случай е по едно и също време да се оплаква от карикатурите на Комарницки, по-късно великодушно да си ги качва на стената и след това отново да се оплаква от тях. Подобно нещо се случи и на самия старт на еврокампанията - Борисов рече, че не разрешава езика на омразата и по-късно мигновено разгласи, че " са ги блъснали неприятно " - т.е., целият Апартаментгейт е просто удар от противников сили, които преднамерено са набутали Цветанов да заплати 4 пъти по-малко за първокласен дом, че да се накърни изрядния имидж на ГЕРБ. Това обаче по всяка възможност е единствено началото. Коефициентът на безумни изявления ще пораства с всеки ден, през който евроизборите се приближават.
И най-после - какво по-точно значи " Европа ни чува "? Слоганът, който от ГЕРБ избраха. Европа в действителност чува. Чува за корупцията, чува за бедността, чува за жилищата - сега най-вече за тях чува. Чува за домашното принуждение, чува за демографския колапс, чува за милионите емигранти - и за това чува. Напоследък и " Ню Йорк Таймс " чува за парцелите на властта, немската преса чува за тях също. Някои неща се прочуват, в действителност.

Автор: Райко Байчев