„Премиерът Борисов мечтаеше за съвсем друга среща с американския президент

„ Премиерът Борисов мечтаеше за напълно друга среща с американския президент Доналд Тръмп, а не за това приучване, повода за което е подписът за прокарването на "Турски пролив " през България. “

Това разяснява Иво Христов, член на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент, в предаването "Гласове " по Българска свободна телевизия.

По думите му цялото изкуство на Борисов на външнополитическия фронт през последните години беше да лъже руснаците по какъв начин хубаво лъже американците и да лъже американците по какъв начин хубаво лъже руснаците.

"В резултат, неговата външнополитическа интензивност през днешния ден процъфтява най-много в "Господари на ефира ", където той целува американската посланичка Херо Мустафа като че ли е "жена ГЕРБ " (аналогия със структурата "Жени ГЕРБ ").

В този смисъл, от дълго надувания балон по време на европредседателството - че Борисов е някакъв интернационален фактор, покровител на Западните Балкани и впрочем, не остана нищо.

Лидерите на Западните Балкани даже не го поканиха на своята среща. Преди това имаше сходен конгрес в Германия, на който той също не бе поканен. Борисов е все по-маргинализиран, без значение от това, че тази среща ще ни бъде показана като огромен външнополитически успех и тя рискува да форсира развоя на политическата обстановка в България ", счита Христов.

Според българския евродепутат Борисов е заречен всичко на всички и това е повода да е на своя пост.

"Неговата уязвимост, неговата взаимозависимост е и негова най-голяма мощ, защото всеки външен фактор избира да си има работа със подвластен общественик в България.

Той е представителят на турските тези в Брюксел, той дава обещание интерконектори и води Херо Мустафа на градежа на газовите връзки с Гърция, той дава обещание "Турски поток “ през България и реже ленти дружно с съветския дипломат и така нататък България има интерес от това да е в разговор с всички външнополитически фактори, само че не постоянно в собствен ущърб - това, което постоянно се оказва, когато теглим чертата. "

На въпрос на водещия Явор Дачков дали съжалява, че е напуснал администрацията на президента Румен Радев, Христов отговори, че е благополучен, че е взел участие в неговата предизборна акция, както и че тя ще остане жалонна в новата българска политическа история. По думите му изборът на президента Радев е събудил голяма вяра в българския народ и част от нея се оправда.

"Ако вярата за цялостна политическа смяна към момента не се е сбъднала, то президентът Радев върна достолепието на институцията. Освен това, той почисти обществената тирада от омерзителната русофобия, от похищенията над българската история и свободните тълкования, които му завеща неговият предходник.

Президентът се радва на интернационален престиж. Със своите вета той се нарежда като представител на болшинството от българския народ и пазител на публичния интерес. Очакването остава. Нормално е Румен Радев да съблюдава конституцията и да се преценява с лимитите, които тя е въвела. Това не значи, че публичното мнение би се задоволило единствено с това.

Има очакване за смяна в България, тя би трябвало да тръгне отнякъде. Авторитетът е един и това е президентът ", сподели още Христов.

Евродепутатът разяснява още, че намира сцената с коленичилите по време на митинга пред Президентството против назначението на Иван Гешев за основен прокурор за патетична.

"Тази форма на митинг е в дисонанс с цялостното държание на този кръг хора по отношение на президентската институция, откогато Радев е в нея.

Всеки път, когато президентът е заставал на кардинални позиции (когато разгласява стенограмата за КТБ, което беше условие на демократичната общественост, когато провежда кръгла маса за изборния развой, тъй като беше видно, че той е все по-опорочен, когато постановяваше голям брой вета - в това число във връзка с следприватизационния надзор, по екологични тематики и т.н.), той в никакъв случай не получи поддръжка от тези гласовити хора.

Едва когато той остава последна вяра по проблем, който персонално ги касае, те стигат до такава степен, че да коленичат, молейки го да наруши Конституцията, което е неприемливо. Това не значи, че изборът на господин Гешев е безпроблемен. "

"Начинът да бъде решен този проблем, както и всички останали, е нова конституция. Абсолютно уверен съм в това. Няма допустимо излекуване на българското правораздаване, нито на останалите публични системи, в границите на сегашната конституция ", безапелационен бе Христов.

"Това е като един размит акварел, в който към този момент не е ясно коя власт къде е. Изпълнителната власт и - в частност - самодържецът Борисов - към този момент е обсебил всички управляващи и даже на него му убягват доста от процесите, които стопански кръгове движат по свое убеждение и по собствен интерес. Системата е изцяло опорочена.

Политическата система, партийната система не действа - имаме партия-държава, обградена от партии-сателити, и една единствена съпротива - Българска социалистическа партия, в която също има троянски коне, което не е загадка. Необходим е рестарт на българската политическа система, както и на институциите. Онзи, който намира това умозаключение за смело, скоро ще се убеди, тъй като рецесията може единствено и само да се задълбочава. "

По думите му Българите са изгубили вярата, че силата е в тях. "Изборният развой дотам бе изопачен от операции и овладян от ръководещата партия-държава, че е все по-недостоверен. Към днешна дата мъчно можем да приказваме за избори - това е някакъв тип бутафория за пред външния свят.

При състояние, че близо една четвърт от бюлетините са невалидни, тоест, огромна част от тях - унищожени, мъчно можем да се доверим на тези изборни резултати, които продължаваме да разясняваме, като че ли са достоверни.

Впрочем, по този начин ги легитимираме. Време е българите да осмислят това, че ги варят като жаби и да скочат, преди да бъдат дефинитивно сварени ", сподели още Христов.

"Откъдето сме отскочили, оттова падаме; това е парабула. За страдание, и равнището на българската народна власт е сравнимо с това от края на 80-те години. В някои връзки даже е по-зле. Късният щемпел от края на перестройката беше доста по-свободен от настоящия, малкия екран беше доста по-жива, а законите - положителни или неприятни - контролираха живота в страната, до момента в който в този момент всичко се случва отвън законите и редом на законите. "