Председателство с вето на ревера
Премиерът бленуваше българското председателство като корабоплаване на " Титаник ". Корабът потъва обикновено - значимо е оркестърът бодро да свири. Но нещо май се обърка. Вето на президента върху най-некомпетентния нездравословен артикул на най-бездарния законодателен орган (прецедент: не върху обособени текстове, а върху цялостен закон). Унищожителни материали в западната преса - бедна, корумпирана, без правораздаване и независимост на словото България. И Борисов, който другояче не рови дълго из джобовете за уместна или недотам имитация, мина в режим " мълчанието на агнетата ". Заедно с цялата си другояче креслива партийна камарила. Унизителна тишина в обстановка, която изискваше бърз съответен политически отговор.
От какво го заболя повече премиера, че го докара до вербална отпадналост? От това че за месец президентът нападна втори закон? Като при бюджета на НЗОК принуди първия министър персонално да даде заден и да унижи депутатите да се отрекат от това, което бранеха пяна на уста. А в този момент даже не му предлага потребен ход. Въобще през третия мандат на Борисов, който и преди демонстрираше благосклонност към тактиката " две напред - една обратно ", все по-често му се постанова да ползва " една напред - две обратно - три-четири леко настрана по тъч линията ".
Или от това, че авторитетни медии от страни, чиито водачи той нежно прегръща и по роднински тупа по раменете, си разрешиха да го настъпят по най-болезнения мазол. Така както и Нинова не го е настъпвала. В толкоз виновен за София миг, който възприема като своя персонална заслуга.
Доскоро Борисов си мислеше, че най-големи нерви по време на председателството ще му образува вота на съмнение. От който - при наличното болшинство и изключително след програмното слово на Почетния Председател-философ-хидроинженер Доган - се усещаше застрахован. Сега обаче офанзивата против антикорупционния закон дава обещание да се трансформира в трагичен епизод за ръководството.
Ако парламентаристите му неодобряват президентското несъгласие, ще признаят две неща. Че съществуващите структури за битка с корупцията (прокуратура, Министерство на вътрешните работи, ДАНС, КОПНИ, други комисийки, съд) са безсилни да се оправят с уродливото събитие. И за това са отговорни Кой? и Той. Второ - че никой в действителност няма желание да се бори с нищо. Просто на ръководещите им трябват неподлежащ на надзор напълно подвластен от тях наказателен орган с необятни правомощия; закон - сполучлив инструмент за политическа кавга с опонентите; нормативен акт, посредством който съществени обезпечени от Конституцията цивилен права могат да бъдат суспендирани. А " Тефтерчето на Златанов " в нов вид ще надмине по многотомност творбите на други Живков.
Ако Борисов направи верен ход и спусне указ до парламентаристите за ново разглеждане и ремонт на невлезлия още в действие закон - ще признае цялостната неплатежоспособност на парламентарната група и на ръководството като цяло - корумпирани, само че не основават кахъри. Което от дълго време знаят българите, само че в този момент ясно се артикулира и от Европа. А това не му харесва.
Докато още се отръскваше от имиджа на развял черен шлифер, запасал пищов войник с престъпността, с цел да влезе в костюма на общественик, Б.Б. надали можеше да откри на картата Западните Балкани. Сега са му по-мили от Северозападна България. Преди време обичаше да приказва с народа - аз елементарен, вие елементарни. Разбираха се. Борисов ли поумня, само че през днешния ден избира разговорите с Макрон, Меркел, Мей. Наистина е елементарно - не чакат чудеса от него. Само да слушка, да директория по-малко евросредства, да е правилно куче - да пази европейските граници и евроценности. Ако желае да е подкупен, но кахъри да не основава... Затова като търговски пасажер изръшка Европата, Близкия и по-далечен Изток, единствено и единствено да не е в рòдината.
Щото народът си остана елементарен. Иска бе! Висок витален стандарт, сигурност, обикновено опазване на здравето, образование; бързо и дейно правосъдие; положителни приходи хем за служителите на реда, хем за лекарите, че и за учителите; хем природа да остане, хем работни места в туристическите райони. А Б.Б. не обича да му скачат и да му викат под прозорците. Освен " Осана! ". Затова капитулира за новаторските медикаменти, в случай че някой си е помислил, че от грижа за пациентите. Затова се огъна пред ултиматума на вицето Симеонов - тъй като викащите от Банско в интерес на втори въжен превоз имат числено превъзходство над еколозите, скачащи за природа.
Антикорупционният закон не вълнува народонаселението. Макар че заплахите и противоконституционните текстове в него бяха разяснени стотици пъти от специалисти адвокати и правозащитници. Изключително разбираемо разтълкувани в претекстовете на президента. Рискът от агитка под премиерските прозорци е най-малък. Но тематиката " корупция " е подхваната и от странство. Решението на проблема с признатото под вещата диригентска палка на Данаил Кирилов правно неразбирателство ще би трябвало да се вземе в първите дни на действителното европредседателство. Ерго - ще бъде следено под микроскоп.
Всъщност не за първи път се излагаме пред чужденците. А че с сходно калпаво законодателство в разнообразни сфери властниците трансфораха живота тук във всекидневна битка за оцеляване - кой ли го е грижа. Каквото и да реши Борисов - това наподобява е началото на края на третия мандат. Не, вотът няма да мине, ще му подсигурява прочут интервал на мъртвило пред стихия. Едва ли обаче председателството ще му спести скачащи под прозорците недоволни, които не викат " Осана! ".
Време е Борисов, който в миналото гонеше рекорден персонален рейтинг, да се замисли, от какво имат потребност през днешния ден хората, които стартира да приема като жители. Щом омбудсманът Манолова има 71% утвърждение (декември, " Екзакта рисърч груп " ), а него харесват 45. Утешение му остава присъщото за властническите водачи доверие от 95 на 100 от неговите си гербери. Но надали и този път ще спасят проваленото ръководство.
Някога хората показваха недоволството си, замеряйки Народното събрание с яйца и домати. Отиващата си епоха " Борисов 3 " направи тези хранителни артикули мъчнопроходим за мнозина разкош и на трапезата, и на площада. Остават към момента безплатните павета. Защото не всички могат да свирят на бял роял и имат прилични гърди за проявление...
От какво го заболя повече премиера, че го докара до вербална отпадналост? От това че за месец президентът нападна втори закон? Като при бюджета на НЗОК принуди първия министър персонално да даде заден и да унижи депутатите да се отрекат от това, което бранеха пяна на уста. А в този момент даже не му предлага потребен ход. Въобще през третия мандат на Борисов, който и преди демонстрираше благосклонност към тактиката " две напред - една обратно ", все по-често му се постанова да ползва " една напред - две обратно - три-четири леко настрана по тъч линията ".
Или от това, че авторитетни медии от страни, чиито водачи той нежно прегръща и по роднински тупа по раменете, си разрешиха да го настъпят по най-болезнения мазол. Така както и Нинова не го е настъпвала. В толкоз виновен за София миг, който възприема като своя персонална заслуга.
Доскоро Борисов си мислеше, че най-големи нерви по време на председателството ще му образува вота на съмнение. От който - при наличното болшинство и изключително след програмното слово на Почетния Председател-философ-хидроинженер Доган - се усещаше застрахован. Сега обаче офанзивата против антикорупционния закон дава обещание да се трансформира в трагичен епизод за ръководството.
Ако парламентаристите му неодобряват президентското несъгласие, ще признаят две неща. Че съществуващите структури за битка с корупцията (прокуратура, Министерство на вътрешните работи, ДАНС, КОПНИ, други комисийки, съд) са безсилни да се оправят с уродливото събитие. И за това са отговорни Кой? и Той. Второ - че никой в действителност няма желание да се бори с нищо. Просто на ръководещите им трябват неподлежащ на надзор напълно подвластен от тях наказателен орган с необятни правомощия; закон - сполучлив инструмент за политическа кавга с опонентите; нормативен акт, посредством който съществени обезпечени от Конституцията цивилен права могат да бъдат суспендирани. А " Тефтерчето на Златанов " в нов вид ще надмине по многотомност творбите на други Живков.
Ако Борисов направи верен ход и спусне указ до парламентаристите за ново разглеждане и ремонт на невлезлия още в действие закон - ще признае цялостната неплатежоспособност на парламентарната група и на ръководството като цяло - корумпирани, само че не основават кахъри. Което от дълго време знаят българите, само че в този момент ясно се артикулира и от Европа. А това не му харесва.
Докато още се отръскваше от имиджа на развял черен шлифер, запасал пищов войник с престъпността, с цел да влезе в костюма на общественик, Б.Б. надали можеше да откри на картата Западните Балкани. Сега са му по-мили от Северозападна България. Преди време обичаше да приказва с народа - аз елементарен, вие елементарни. Разбираха се. Борисов ли поумня, само че през днешния ден избира разговорите с Макрон, Меркел, Мей. Наистина е елементарно - не чакат чудеса от него. Само да слушка, да директория по-малко евросредства, да е правилно куче - да пази европейските граници и евроценности. Ако желае да е подкупен, но кахъри да не основава... Затова като търговски пасажер изръшка Европата, Близкия и по-далечен Изток, единствено и единствено да не е в рòдината.
Щото народът си остана елементарен. Иска бе! Висок витален стандарт, сигурност, обикновено опазване на здравето, образование; бързо и дейно правосъдие; положителни приходи хем за служителите на реда, хем за лекарите, че и за учителите; хем природа да остане, хем работни места в туристическите райони. А Б.Б. не обича да му скачат и да му викат под прозорците. Освен " Осана! ". Затова капитулира за новаторските медикаменти, в случай че някой си е помислил, че от грижа за пациентите. Затова се огъна пред ултиматума на вицето Симеонов - тъй като викащите от Банско в интерес на втори въжен превоз имат числено превъзходство над еколозите, скачащи за природа.
Антикорупционният закон не вълнува народонаселението. Макар че заплахите и противоконституционните текстове в него бяха разяснени стотици пъти от специалисти адвокати и правозащитници. Изключително разбираемо разтълкувани в претекстовете на президента. Рискът от агитка под премиерските прозорци е най-малък. Но тематиката " корупция " е подхваната и от странство. Решението на проблема с признатото под вещата диригентска палка на Данаил Кирилов правно неразбирателство ще би трябвало да се вземе в първите дни на действителното европредседателство. Ерго - ще бъде следено под микроскоп.
Всъщност не за първи път се излагаме пред чужденците. А че с сходно калпаво законодателство в разнообразни сфери властниците трансфораха живота тук във всекидневна битка за оцеляване - кой ли го е грижа. Каквото и да реши Борисов - това наподобява е началото на края на третия мандат. Не, вотът няма да мине, ще му подсигурява прочут интервал на мъртвило пред стихия. Едва ли обаче председателството ще му спести скачащи под прозорците недоволни, които не викат " Осана! ".
Време е Борисов, който в миналото гонеше рекорден персонален рейтинг, да се замисли, от какво имат потребност през днешния ден хората, които стартира да приема като жители. Щом омбудсманът Манолова има 71% утвърждение (декември, " Екзакта рисърч груп " ), а него харесват 45. Утешение му остава присъщото за властническите водачи доверие от 95 на 100 от неговите си гербери. Но надали и този път ще спасят проваленото ръководство.
Някога хората показваха недоволството си, замеряйки Народното събрание с яйца и домати. Отиващата си епоха " Борисов 3 " направи тези хранителни артикули мъчнопроходим за мнозина разкош и на трапезата, и на площада. Остават към момента безплатните павета. Защото не всички могат да свирят на бял роял и имат прилични гърди за проявление...
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ