Премиера: Маркиз дьо Сад на Дъг Райт Участват: Георги Кадурин,

Премиера: " Маркиз дьо Сад " на Дъг Райт
Участват: Георги Кадурин, Явор Бахаров и други

За последните години от живота на скандалния маркиз Дьо Сад, без обаче да има документален темперамент, е премиерното заглавие в афиша на спектакъл " Българска войска ". Режисьорът Иван Урумов слага за пръв път у нас " Маркиз дьо Сад " на Дъг Райт. 
Нина Пашова, чието дело са костюмите и сценографията, се придържа към духа на Наполеоновата ера, тъй че пред погледа на фена предстоящо се редят колони, скулптури, бюстове; пие се вино от бокали. Също като в Молиеровата комедия " Тартюф " основният воин не се появява още в първата сцена, а усещане за него публиката добива от диалозите на другите за него. Ключови фигури измежду тях са подкупният доктор Роайе-Колар, основният доктор на парижката лудница " Шерантон ", където е затворен Дьо Сад, и абатът маниак Дьо Кулмие. В ролята на първия е Георги Къркеланов. Външно (с пригладената си алена перука) и вътрешно той е безапелационен като мазния чиновник на висшестоящите, който по-малко го е грижа да върне положителното име на психиатрията, в сравнение с да се облагодетелства персонално от обстановката. На предстоящата висота е и осъществяването на Явор Бахаров, чийто персонаж претърпява забележителна, само че не и изненадваща трансформация. От непреклонен зложелател на покварата, която въплъщава изолираният от света поради перверзните си съчинения Дьо Сад, свещеникът се трансформира на финала в негов почитател, " инфектиран " от концепциите му. Без в миналото да е симпатизирал на маркиза, както самичък признава, Георги Кадурин е незабравим в основната роля. Неговият Дьо Сад е по-скоро влъхва, в сравнение с безсрамник, а авторството му на сходни извратени трудове възприемаме като някакъв каприз на ориста. Ключът на артиста към този персонаж е, вместо да затъне в цинизми, да остави в словоизлиянията му да звучат философия и лирика. Образът на маркиза обаче не би се разгърнал като повсеместен и жизнерадостен, без непрекъснато към него да кръжи (поне до един момент) перачката Мадлен (Луизабел Николова). То е все едно да мислим за Дон Кихот, без да си представяме правилния му оръженосец Санчо Панса. По подобен метод бедната госпожица, която е най-ревностният четец на Дьо Сад, скритом му носи пособията, нужни за творчество. Пак тя е индивидът, скрито разпространяващ ръкописите му отвън " Шерантон ". Ставаме очевидци на една преобърната обстановка: същинската лудница е на открито, а не вътре в самата клиника. Поредното живо доказателство за това е дамата на маркиза в преднамерено преекспонираното осъществяване на Антоанета Добрева-Нети. Набедена от тълпата за " булка на дявола ", тя не щади средства и сили, с цел да подхранва " лудостта " на мъчителите на умопобъркания й сякаш брачен партньор.