Кризата с УНСС е отражение на управлението на висшето образование
Преместването на Централноевропейския университет от Будапеща във Виена е измежду основните събития от европейския научен живот последните няколко години. Причината бе, че прекомерно свободното и неподлежащо на надзор познание, което оферираше той, не се нравеха изключително на режима на Виктор Орбан. На този декор тази седмица се оказа, че българският Университет за национално и международно стопанство (УНСС) също е изправен пред рецесия, която заплашва да попречва естественото му действие. Причината за нея обаче е много по-злободневна – неспособността на университета и няколко министерства да дофинансират построяването на новия корпус на постройката му, като, несъмнено, е намесен и европроект.
С две думи въпросът (описан в отворено писмо на УНСС до медиите) е, че в края на 2016 година е почнал градежът на разширението на главната постройка, финансирана частично по европейската стратегия " Региони в напредък " (4,5 милиона лева) и частично - от държавния бюджет (7,5 милиона лева). Тъй като страната, в лицето на министерствата на финансите и на образованието, обаче не извършва своята част от договорката, през 2018 година осъществяването на плана е спряно, а преди дни изпълнителят взема решение да си изиска дължимото за осъществената до момента работа. Тъй като УНСС не разполага нито със средствата от европейското финансиране, нито със съфинансирането от страната, през днешния ден той е изправен пред запориране на сметки и банкрут, което пък от своя страна води и до
некадърност да заплаща заплатите на личния състав и стипендиите на студентите си.
Характерно за всяка рецесия, която получи гласност, персонално министър председателят се зае с разрешаването на проблема, а финансовото министерство реши да направи инспекция.
Част от казуса явно се корени в неразбирането сред институциите – позицията на министерството на финансите е, че държавната помощ следва да бъде предоставена чак откакто бъдат усвоени средствата по оперативната стратегия, което към момента не се е случило. Според министъра на образованието пък обещаната държавна помощ не съставлява " бюджетен ангажимент ", а в бюджета на МОН пари за това няма. Ръководството на УНСС обаче няма по какъв начин да стигне до усвояването на остатъка от парите по европейския план без да се разплати с изпълнителя на новия корпус, за което пари няма. Дотук кръгът се затваря, а излаз не се вижда, не и преди най-малко една от институциите да реши да отстъпи.
Това безизходно състояние е симптоматично за метода, по който поддържат връзка институциите у нас. От една страна държавното управление поема обвързване, без да са ясно заложени параметрите на това обвързване, а става дума за немалка сума. От друга, радващ се на академична независимост университет е на мнение, че страната има обвързване да взема решение проблемите му и
да го избавя, ако сгази лука с планирането на плановете си.
Симптоматично е и за метода, по който се усвояват средствата по европейски стратегии. Днес нямаше да седим пред този проблем, в случай че университетът беше в положение независимо да извърши от край до край утвърждения план и разполагаше с задоволително средства за това. Не е без значение и събитието, че от времето на вдишване на уговорката за дофинансиране от страната до през днешния ден размерът му е повишен с още 1,2 милиона лв. за самия градеж и 1,5 милиона лв. за обзавеждане на новите зали. Това от своя страна приказва или за некадърност на администрацията да оцени действителната стойност на разширението (което е много основна дарба при провеждането на подобен вид действия с обществено финансиране), или за приоритизиране на усвояването на малко пари от европейски фондове и малко повече пари от държавния бюджет, без значение дребните елементи тъкмо по какъв начин са изхарчени и какви ще са резултатите.
Добре е да се замислим и дали има потребност въобще от построяването на такова уголемение.
През последните години броят на студентите в България понижава доста –
по данни на Национален статистически институт, през образователната 2017/18 студентите в страната са били 230 хиляди, на фона на 277 хиляди пет години по-рано, посредством частично на демографските трендове, частично на все по-лесния достъп до по-качествено обучение в чужбина. Въпреки че няма налични данни за самия УНСС[ данните на Национален статистически институт разрешават съпоставяне на броя студенти в няколкото специалности, върху които се концентрира икономическият университет.
Най-големият спад се следи точно в групата специалности във фокуса на УНСС – стопанските науки. В този подтекст наподобява все по-съмнително дали на фона на свиващия се брой студенти университетът въобще има потребност от ново уголемение, и дали, поради че няма изгледи тази наклонност да се обърне в близко бъдеще, скоро ще има кой да учи в новите зали. Да не приказваме, че последните години изискванията за банкет се снижиха дотолкоз, че общо взето няма кандидат-студент, който да не е съумял да влезе след n-то на брой класиране.
Изглежда, че администрацията на УНСС е не запомнила и още една специфичност –
новите, съвременни здания и техника не значат безусловно възстановяване на качеството на просветителния развой
и резултатите от него, което би трябвало да е главната ѝ цел. Вниманието ѝ би трябвало да се концентрира точно там – в модернизирането на образователното наличие и на методите на преподаване, в привличането на преподаватели, които да развиват и научна активност, както и в привличането на най-хубавите студенти. Това са (предимно, само че не изключително) детайлите, които вършат едно положително и свястно висше учебно заведение, а не стените, банките и компютрите.
Кризата с УНСС тази седмица е много подобаваща метафора на цялостното положение на ръководството на висшето обучение. Институциите се намират в положение на непрекъснат конфликт, който възпира развиването, планирането е неприятно и се концентрира върху неверните цели, а прибавянето на европейско финансиране единствено усложнява, само че не усъвършенства изискванията и резултатите. Потърпевшите от това, несъмнено, са най-много студентите и техните познания и умения, които са повода въобще да има университети.
" Дневник " разгласява разбора от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система.
С две думи въпросът (описан в отворено писмо на УНСС до медиите) е, че в края на 2016 година е почнал градежът на разширението на главната постройка, финансирана частично по европейската стратегия " Региони в напредък " (4,5 милиона лева) и частично - от държавния бюджет (7,5 милиона лева). Тъй като страната, в лицето на министерствата на финансите и на образованието, обаче не извършва своята част от договорката, през 2018 година осъществяването на плана е спряно, а преди дни изпълнителят взема решение да си изиска дължимото за осъществената до момента работа. Тъй като УНСС не разполага нито със средствата от европейското финансиране, нито със съфинансирането от страната, през днешния ден той е изправен пред запориране на сметки и банкрут, което пък от своя страна води и до
некадърност да заплаща заплатите на личния състав и стипендиите на студентите си.
Характерно за всяка рецесия, която получи гласност, персонално министър председателят се зае с разрешаването на проблема, а финансовото министерство реши да направи инспекция.
Част от казуса явно се корени в неразбирането сред институциите – позицията на министерството на финансите е, че държавната помощ следва да бъде предоставена чак откакто бъдат усвоени средствата по оперативната стратегия, което към момента не се е случило. Според министъра на образованието пък обещаната държавна помощ не съставлява " бюджетен ангажимент ", а в бюджета на МОН пари за това няма. Ръководството на УНСС обаче няма по какъв начин да стигне до усвояването на остатъка от парите по европейския план без да се разплати с изпълнителя на новия корпус, за което пари няма. Дотук кръгът се затваря, а излаз не се вижда, не и преди най-малко една от институциите да реши да отстъпи.
Това безизходно състояние е симптоматично за метода, по който поддържат връзка институциите у нас. От една страна държавното управление поема обвързване, без да са ясно заложени параметрите на това обвързване, а става дума за немалка сума. От друга, радващ се на академична независимост университет е на мнение, че страната има обвързване да взема решение проблемите му и
да го избавя, ако сгази лука с планирането на плановете си.
Симптоматично е и за метода, по който се усвояват средствата по европейски стратегии. Днес нямаше да седим пред този проблем, в случай че университетът беше в положение независимо да извърши от край до край утвърждения план и разполагаше с задоволително средства за това. Не е без значение и събитието, че от времето на вдишване на уговорката за дофинансиране от страната до през днешния ден размерът му е повишен с още 1,2 милиона лв. за самия градеж и 1,5 милиона лв. за обзавеждане на новите зали. Това от своя страна приказва или за некадърност на администрацията да оцени действителната стойност на разширението (което е много основна дарба при провеждането на подобен вид действия с обществено финансиране), или за приоритизиране на усвояването на малко пари от европейски фондове и малко повече пари от държавния бюджет, без значение дребните елементи тъкмо по какъв начин са изхарчени и какви ще са резултатите.
Добре е да се замислим и дали има потребност въобще от построяването на такова уголемение.
През последните години броят на студентите в България понижава доста –
по данни на Национален статистически институт, през образователната 2017/18 студентите в страната са били 230 хиляди, на фона на 277 хиляди пет години по-рано, посредством частично на демографските трендове, частично на все по-лесния достъп до по-качествено обучение в чужбина. Въпреки че няма налични данни за самия УНСС[ данните на Национален статистически институт разрешават съпоставяне на броя студенти в няколкото специалности, върху които се концентрира икономическият университет.
Най-големият спад се следи точно в групата специалности във фокуса на УНСС – стопанските науки. В този подтекст наподобява все по-съмнително дали на фона на свиващия се брой студенти университетът въобще има потребност от ново уголемение, и дали, поради че няма изгледи тази наклонност да се обърне в близко бъдеще, скоро ще има кой да учи в новите зали. Да не приказваме, че последните години изискванията за банкет се снижиха дотолкоз, че общо взето няма кандидат-студент, който да не е съумял да влезе след n-то на брой класиране.
Изглежда, че администрацията на УНСС е не запомнила и още една специфичност –
новите, съвременни здания и техника не значат безусловно възстановяване на качеството на просветителния развой
и резултатите от него, което би трябвало да е главната ѝ цел. Вниманието ѝ би трябвало да се концентрира точно там – в модернизирането на образователното наличие и на методите на преподаване, в привличането на преподаватели, които да развиват и научна активност, както и в привличането на най-хубавите студенти. Това са (предимно, само че не изключително) детайлите, които вършат едно положително и свястно висше учебно заведение, а не стените, банките и компютрите.
Кризата с УНСС тази седмица е много подобаваща метафора на цялостното положение на ръководството на висшето обучение. Институциите се намират в положение на непрекъснат конфликт, който възпира развиването, планирането е неприятно и се концентрира върху неверните цели, а прибавянето на европейско финансиране единствено усложнява, само че не усъвършенства изискванията и резултатите. Потърпевшите от това, несъмнено, са най-много студентите и техните познания и умения, които са повода въобще да има университети.
" Дневник " разгласява разбора от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ