Овчарката Дънди: Вземат ни агнетата на безценица
Прекупвачите купуват родопските агнета на безценица, извиват ръцете на фермерите да ги продават на 4.50 лева за кило живо тегло. В същото време, с цел да може фермерът да си заплати единствено разноските, цената би трябвало да е най-малко 6 лева, споделя единствената овчарка в Родопите Даниела Чакърова - Дънди от чепеларското село Проглед. С мъжа й Никола гледат стадо от 350 овце, като 280 от тях са каракачански, останалите са кръстоска. Овцете им ядат екологична билкова паша високо край връх Рожен. Сигурен пазар за стоката си обаче от години нямат.
" Много е мъчно да си фермер в Родопите, отивам на гурбет в Англия понякога, върша спестявания и с тях гледаме стадото, по тази причина към момента го имаме. На загуба сме все от фермерството, само че обичаме животните ", споделя Дънди.
Тя е почитан ски преподавател с дълготраен опит и постоянни клиенти по пистите в Пампорово. С изкараното от пистите също финансира стадото си. " Няма по какъв начин да не сме на загуба, касапница няма, не можеш да продаваш на ишлеме месото, нямаш право да го колиш самичък. Отделно страната ни затруднява оптимално, дотациите се бавят, превеждат ги януари - февруари, когато фуражът е безценен и влагаш доста повече средства. Сега са приели и правила за фермите - да имат собствен обор и куп условия, които в Родопите са неизпълними. Земята за паша е разпокъсана, стадата не са толкоз огромни, че хората да спестят, с цел да си построят собствен обор, ями за тор и така нататък Нужна е инвестиция от най-малко 100 000 лв., да си купиш и земя, това е непостижимо за дребните родопски ферми ", споделя Дънди. И отбелязва, че родопските стада са регистрирани на 90% като заварено състояние и по тази причина не са им наложили към този момент признатите условия за ферми.
" Без касапница и пазар е доста мъчно. За нашето стадо през ден броим по 200 лева за фураж. В същото време прекупвачите ни дават най-ниски цени и хората им продават агнетата на безценица, с цел да се отърват, да не вършат още и още разноски. Отделно не се изкупува и млякото по места, би трябвало да го возиш, да търсиш къде, а нямаш време, гледаш стадото. Масово в интернет като отвори човек, фермери продават цели стада на безценица, не устоят. Едно време са казвали: хвали ми пазара, не ми хвали стоката.
Като не реализираш продукцията си и си на загуба, защо са ти тези овце, единствено се трепем, добре че имаме другари да ни оказват помощ ", разяснява Дънди.
Животновъдите в Родопите изпитват усложнения с изхранването на стадата си. Пашата е разпокъсана, а месеците, в които добитъкът се отглежда оборно, са повече и доста скъпи за фермерите. Високо в планината механизацията е мъчно постижима и животновъдите работят най-вече ръчно, твърди и Красимир Демирев от рудоземското село Поляна. Той гледа със брачната половинка си стадо от 250 овце среднородопска порода.
" Няма пазар, оферират 4-5 лева за кг живо тегло изкупвачи, това не покрива единствено храната на стадото. Преди идваха хора да си купят цяло агне сами, само че в този момент пазарът е сгънат и все по-рядко са тези, които купуват по цяло агне. Всички желаят на половинки, да им го колиш, а в Смолянска област няма касапница. Това е най-големият проблем. Ако имаше касапница, щеше да има пазар за месо. Няма и пазар за млякото, мандра дава 1.10 лева на литър, което е безценица, със брачната половинка ми си вършим кисело мляко и кашкавал ", споделя Демирев.
Той също декларира, че поради трудоемкостта и сложния пазар след 15 години фермерство към този момент се чуди дали да продължава в сектора. " Със брачната половинка ми всяка заран започваме работа в 5 часа и стопираме вечерта в 22 часа. Повечето в действителност се отхвърлят, трудоемко е, а няма кяр.
В региона на Рудозем съм единствено аз със стадо сега. Огромен проблем на всички животновъди в района е, че няма и работна ръка, никой не желае да работи пастир. Изкарат по един месец и бягат, макар че им се дават хубави заплати, и до 1000 лв. на месец, съгласно броя животни и дали работи самичък. Не е неприятна заплата за тази област, само че няма мераклии. И множеството животновъди се отхвърлят. Отделно и дотациите се бавят - като ти ги забавят с 20 дни и ти си останал без пари за храна, и всичко отива на кино, изпадаш в заеми, а желаят вложения във фермите, което е невероятно. Едва скрепяме двата края ", споделя Демирев.
Според него признатите европейски правила за ферми са несъвместими с родопските условия, защото нито има площи да се вършат огромни обори, нито фермерите гледат огромни стада от по 1000 овце като по полето, с цел да си коства и да имат средствата за инвестицията. " В полето има по какъв начин да се развиваш, при нас зимата е доста по-труден интервал за разлика от полето. През зимата по ниското ги пускат овцете на открито на паша, а при нас пашата идва чак през май. Още вали сняг, по какъв начин да ги пуснеш на паша на 1300 - 1400 метра надморска височина ", споделя Демирев.
Дънди: Чиновникът е по-страшен от мечка
Даниела Чакърова - Дънди, е същински образец за обич към овчарлъка. Любовта й към стадата е от дете. Прадядо й бил кехая. " То си е копнеж. На 18 години майка ме попита какво да ми подари за завършването и аз й споделих - 2 шилета ", смее се Даниела. Основната част от стадото си получила от остарял пастир от Момчиловци през 2002 година " Искаше да резервира стадото и напряко ми го подари ", споделя Дънди. Любовта към овчарлъка ги събрала и с мъжа й. В стадото й главната част са аборигенната порода каракачански овце.
Дънди е ски учителка от 28 години и приказва съвършено британски език, има и компютърна просветеност. " За овцете чиновникът е по-страшен от мечка. Мечката ти взема 2-3, а чиновникът ти орязва дотациите, дава ти ги, когато фуражът е безценен, и с нищо не ти оказва помощ, единствено ти пречи! ", споделя Дънди.
Напаст: Вълци давят овцете на Красимир
19 000 лв. по-малко дотации получи преди 5 години овчарят Красимир Демирев от село Поляна, който стана прочут поради вълчи набези на стадото си. Преди 6 години глутница сдави 52 от животните му. 41-годишният в този момент Демирев се бореше тогава и с вълчата злина, и с заемите, които има за животновъдния си бизнес от 30 000 лева
Тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов месец след нападението персонално му даде обещание в Рудозем 10 000 лева Парите му бяха връчени няколко дни по-късно от кмета на Смолян и водач на ГЕРБ в района Николай Мелемов. Половината от сумата бе от представителни разноски на депутатите на партията, а другата половина подариха евродепутатите на ГЕРБ. С тях Демирев купи нови животни. Овчарят заявява тогава 201 овце, само че от Държавен фонд " Земеделие " му разяснили, че поради изчезналите 52 животни несъответствието в стадото му надхвърляло 20% и не можел да получи годишното подкрепяне.
През 2013 година вълци още веднъж нападнаха стадото му и сдавиха 16 овце, нахапаха още две, а четири овце търсеше в гората.
" Много е мъчно да си фермер в Родопите, отивам на гурбет в Англия понякога, върша спестявания и с тях гледаме стадото, по тази причина към момента го имаме. На загуба сме все от фермерството, само че обичаме животните ", споделя Дънди.
Тя е почитан ски преподавател с дълготраен опит и постоянни клиенти по пистите в Пампорово. С изкараното от пистите също финансира стадото си. " Няма по какъв начин да не сме на загуба, касапница няма, не можеш да продаваш на ишлеме месото, нямаш право да го колиш самичък. Отделно страната ни затруднява оптимално, дотациите се бавят, превеждат ги януари - февруари, когато фуражът е безценен и влагаш доста повече средства. Сега са приели и правила за фермите - да имат собствен обор и куп условия, които в Родопите са неизпълними. Земята за паша е разпокъсана, стадата не са толкоз огромни, че хората да спестят, с цел да си построят собствен обор, ями за тор и така нататък Нужна е инвестиция от най-малко 100 000 лв., да си купиш и земя, това е непостижимо за дребните родопски ферми ", споделя Дънди. И отбелязва, че родопските стада са регистрирани на 90% като заварено състояние и по тази причина не са им наложили към този момент признатите условия за ферми.
" Без касапница и пазар е доста мъчно. За нашето стадо през ден броим по 200 лева за фураж. В същото време прекупвачите ни дават най-ниски цени и хората им продават агнетата на безценица, с цел да се отърват, да не вършат още и още разноски. Отделно не се изкупува и млякото по места, би трябвало да го возиш, да търсиш къде, а нямаш време, гледаш стадото. Масово в интернет като отвори човек, фермери продават цели стада на безценица, не устоят. Едно време са казвали: хвали ми пазара, не ми хвали стоката.
Като не реализираш продукцията си и си на загуба, защо са ти тези овце, единствено се трепем, добре че имаме другари да ни оказват помощ ", разяснява Дънди.
Животновъдите в Родопите изпитват усложнения с изхранването на стадата си. Пашата е разпокъсана, а месеците, в които добитъкът се отглежда оборно, са повече и доста скъпи за фермерите. Високо в планината механизацията е мъчно постижима и животновъдите работят най-вече ръчно, твърди и Красимир Демирев от рудоземското село Поляна. Той гледа със брачната половинка си стадо от 250 овце среднородопска порода.
" Няма пазар, оферират 4-5 лева за кг живо тегло изкупвачи, това не покрива единствено храната на стадото. Преди идваха хора да си купят цяло агне сами, само че в този момент пазарът е сгънат и все по-рядко са тези, които купуват по цяло агне. Всички желаят на половинки, да им го колиш, а в Смолянска област няма касапница. Това е най-големият проблем. Ако имаше касапница, щеше да има пазар за месо. Няма и пазар за млякото, мандра дава 1.10 лева на литър, което е безценица, със брачната половинка ми си вършим кисело мляко и кашкавал ", споделя Демирев.
Той също декларира, че поради трудоемкостта и сложния пазар след 15 години фермерство към този момент се чуди дали да продължава в сектора. " Със брачната половинка ми всяка заран започваме работа в 5 часа и стопираме вечерта в 22 часа. Повечето в действителност се отхвърлят, трудоемко е, а няма кяр.
В региона на Рудозем съм единствено аз със стадо сега. Огромен проблем на всички животновъди в района е, че няма и работна ръка, никой не желае да работи пастир. Изкарат по един месец и бягат, макар че им се дават хубави заплати, и до 1000 лв. на месец, съгласно броя животни и дали работи самичък. Не е неприятна заплата за тази област, само че няма мераклии. И множеството животновъди се отхвърлят. Отделно и дотациите се бавят - като ти ги забавят с 20 дни и ти си останал без пари за храна, и всичко отива на кино, изпадаш в заеми, а желаят вложения във фермите, което е невероятно. Едва скрепяме двата края ", споделя Демирев.
Според него признатите европейски правила за ферми са несъвместими с родопските условия, защото нито има площи да се вършат огромни обори, нито фермерите гледат огромни стада от по 1000 овце като по полето, с цел да си коства и да имат средствата за инвестицията. " В полето има по какъв начин да се развиваш, при нас зимата е доста по-труден интервал за разлика от полето. През зимата по ниското ги пускат овцете на открито на паша, а при нас пашата идва чак през май. Още вали сняг, по какъв начин да ги пуснеш на паша на 1300 - 1400 метра надморска височина ", споделя Демирев.
Дънди: Чиновникът е по-страшен от мечка
Даниела Чакърова - Дънди, е същински образец за обич към овчарлъка. Любовта й към стадата е от дете. Прадядо й бил кехая. " То си е копнеж. На 18 години майка ме попита какво да ми подари за завършването и аз й споделих - 2 шилета ", смее се Даниела. Основната част от стадото си получила от остарял пастир от Момчиловци през 2002 година " Искаше да резервира стадото и напряко ми го подари ", споделя Дънди. Любовта към овчарлъка ги събрала и с мъжа й. В стадото й главната част са аборигенната порода каракачански овце.
Дънди е ски учителка от 28 години и приказва съвършено британски език, има и компютърна просветеност. " За овцете чиновникът е по-страшен от мечка. Мечката ти взема 2-3, а чиновникът ти орязва дотациите, дава ти ги, когато фуражът е безценен, и с нищо не ти оказва помощ, единствено ти пречи! ", споделя Дънди.
Напаст: Вълци давят овцете на Красимир
19 000 лв. по-малко дотации получи преди 5 години овчарят Красимир Демирев от село Поляна, който стана прочут поради вълчи набези на стадото си. Преди 6 години глутница сдави 52 от животните му. 41-годишният в този момент Демирев се бореше тогава и с вълчата злина, и с заемите, които има за животновъдния си бизнес от 30 000 лева
Тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов месец след нападението персонално му даде обещание в Рудозем 10 000 лева Парите му бяха връчени няколко дни по-късно от кмета на Смолян и водач на ГЕРБ в района Николай Мелемов. Половината от сумата бе от представителни разноски на депутатите на партията, а другата половина подариха евродепутатите на ГЕРБ. С тях Демирев купи нови животни. Овчарят заявява тогава 201 овце, само че от Държавен фонд " Земеделие " му разяснили, че поради изчезналите 52 животни несъответствието в стадото му надхвърляло 20% и не можел да получи годишното подкрепяне.
През 2013 година вълци още веднъж нападнаха стадото му и сдавиха 16 овце, нахапаха още две, а четири овце търсеше в гората.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ