Говорещите живи стари къщи усмихват Троян
Прекрасни пейзажи със остарели възрожденски къщи притеглят погледите на минувачите по централната пешеходна зона в Троян. Те са ситуирани на сиви бетонни пространства, които се намират над р. Осъм покрай центъра на града. Нарисуваните хубости, бързо набиращи позитивен отзив, са дело на локалната художничка Десислава Банева, която от години мечтае да изрисува трите неугледни арки край реката. Средната е към този момент факт, откакто предходната есен дамата взема решение да опита и се свързва с Общината за позволение и поддръжка. В работата й оказва помощ сестра й Христина, която не е художничка, само че интензивно взе участие в голям брой планове за възстановяване на градската среда.
- Как и за какво се захванахте с това? - запитвам Десислава Банева и тя увлекателно стартира своя роман за читателите на ДУМА.
Идеята ми се ражда от дълго време, още от първата есенна процедура в Националното учебно заведение за приложни изкуства " Проф. Венко Колев " в Троян, което съм приключила. По това време, в VIII клас, всяка есен ни изпращаха за към две седмици да търсим остарели къщи, които са по-интересни. Накрая правихме конферанс на всички възпитаници с творбите им и най-хубавите работи оставаха за учебното заведение, за изложения. Тогава нарисувах остаряла къща от емблематична улица на име " Роза ", против нея имаше сладкарница и ме бe впечатлила доста. Тази рисунка я взеха за галерия. На втората година още веднъж си харесах къща на територията на града за картина, която също избраха. Оказа се, че първата къща, която бях нарисувала, към този момент я нямаше на втората година! Следващата, която бях изобразила, след година-две отново липсваше, беше съборена и нямаше безусловно никакви следи от нея.
Това бе началото на моето предопределение, към което щях да се върна по-късно. Изкарах учебното заведение и напълно друго започнах да последвам - иконопис във Велико Търново. Преди 15-16 години се задомих в троянското село Терзийско, което е цялостно със остарели къщи, и ориста още веднъж ме изведе на основния път, по който да ходя, продължавайки започнатото.
И какво се получава? Доста от къщите, които рисувах, към този момент не съществуват! А те са възрожденски - емблематичен интервал в историята ни, става известно, че в нашия край има къщи на към 200 години. Казах си, че има някаква връзка сред мястото, където пребивавам, и всичко, което съм претърпяла. Така последователно узря концепцията да сътворя стенописите под името " Говорещите живи остарели къщи " - споделя Десислава, която най-накрая се престрашава да отиде в Общината и да изложи концепциите си пред кметицата Донка Михайлова.
Тя, за приятна изненада, се оказва осведомена с творчеството на художничката и предизвиква желанията й. Среща я с тогавашния основен проектант на града Мария Атанасова, която извънредно утвърждава плана.
Идеята трябваше да бъде доуточнена, като акцент станаха три къщи - в лявата, дясната и централната част, с постройки, присъщи за нашия край, викаме му навес сая, " самалък ", място, където са се отглеждали животните, и на втория етаж съставлява дървена структура с покрив от каменни плочи, там се съхранява сеното, разяснява Банева.
Друг акцент са дуварите, които се приближават оптимално до остарелия им достоверен тип. След съществено изследване са определени точните материали и типа замазка, с цел да се получат нещата върху бетона. Самите бои също са съобразени с атмосферните условия в региона - да са устойчиви на заледяване през зимата, на дъжд и на мощното слънце през лятото. Светлосиньото за небето го нямаше готово и трябваше да се направи със специфична багра, изяснява Десислава, която работи в керамична компания, откъдето усвоява троянската шарка, изчезващ към този момент поминък.
Теренът, върху който се работи, е доста сложен, тъй като е дълъг и стеснен. Самата комбинация е съгласувана с мястото. Неудобно се рисува клекнал, сгънати сме като охлюви, за благополучие дойдe да оказва помощ и сестра ми Христина, която не е художничка, само че с нея имаме общи планове за реконструиране на околна среда, показва троянката.
Средната арка е съвсем подготвена, остава за край да сложат екологичен лак на водна основа, както и козирката от горната страна - след среща с новия основен проектант са разисквани вероятните разновидности.
Успяхме да се забележим и му показах моята концепция да продължа живописната си част и върху козирката, като авансово ние да я измажем изпод със специфична замазка с мрежа и лепилна примес, и тя - устойчива на атмосферни условия, прецизира Десислава, която готви и другите две рисунки за левия и десния модул.
Най-вероятно обаче ще може да се продължи с рисуването, в случай че не късната есен, то през пролетта, тъй като би трябвало да се ремонтира падащата мазилка, а сега няма кой - отбелязва надарената художничка. По думите й има доста тънкости в стенописа навън, тъй като се излага напълно на суровите атмосферни въздействия тук, на Балкана. На фасада е по-лесно, безапелационна е майсторката и прибавя, че е подкрепена от Общината, която набира всичко належащо за задачата.
Аз оказвам помощ, защото е много по размер работата, само че действително концепцията е на сестра ми, споделя за ДУМА Христина Банева. Моята специалност е по-различна, върша вид благоустройствени планове и в по-друго направление работя, само че спомагам на Деси с огромно наслаждение. Измина година от идейния план, през утвърждение от Общината до действителния резултат сега. Тази пролет беше неприятна и чакахме дълго да се оправи времето, с цел да може да се рисува. Чак през юни се отвори опция, та до момента творим всеки свободен час, тъй като вървим на работа. Случвало се е да разпъваме даже плажните чадъри, когато беше горещо. Много пластове се нанасят, с цел да добие картината комплектност, дори към момента са нужни някои линии, с цел да бъде пейзажът изцяло подготвен, показва помощничката. Нейното подпомагане се показва да оказва помощ в общите площи, които би трябвало да се покриват, и в не толкоз фината работа.
Хората по какъв начин възприемат тези хубости?
Доста е прелестно, до момента в който работиш на терена, всички да се стопират и да гледат - от най-младите до най-възрастните. Много им харесва! И двете със сестра ми сме прелестно сюрпризирани от позитивната реакция на болшинството. Обикновено тези неща не се одобряват съществено - доста значимо, една рисунка, разясняват някои, дори един човек се беше изразил " някакви си къщички "... Но хората деликатно следят процеса и показват позитивно мнение като цяло. Притесняваме се най-вече от злонамерени " художници ", които може да напръскат картината със спрейчета. Няма отбрана от това, добавя с паника Банева, която напълно поддържа благородната идея на Десислава.
Всичко това е подарък за троянци и гостите на града. Безвъзмездно го върша, без пари. Искам да даря някакво завещание, моето творчество, да оставя част от себе си за идващите генерации! Защото осъзнах, че има нещо значимо, на което би трябвало да обърнем внимание, а точно - на тези остарели къщи, които носят историята, културата и духа на тогавашния Троян и покрайнините му. Да го помним и пазим! - прибавя в умозаключение Десислава.
- Как и за какво се захванахте с това? - запитвам Десислава Банева и тя увлекателно стартира своя роман за читателите на ДУМА.
Идеята ми се ражда от дълго време, още от първата есенна процедура в Националното учебно заведение за приложни изкуства " Проф. Венко Колев " в Троян, което съм приключила. По това време, в VIII клас, всяка есен ни изпращаха за към две седмици да търсим остарели къщи, които са по-интересни. Накрая правихме конферанс на всички възпитаници с творбите им и най-хубавите работи оставаха за учебното заведение, за изложения. Тогава нарисувах остаряла къща от емблематична улица на име " Роза ", против нея имаше сладкарница и ме бe впечатлила доста. Тази рисунка я взеха за галерия. На втората година още веднъж си харесах къща на територията на града за картина, която също избраха. Оказа се, че първата къща, която бях нарисувала, към този момент я нямаше на втората година! Следващата, която бях изобразила, след година-две отново липсваше, беше съборена и нямаше безусловно никакви следи от нея.
Това бе началото на моето предопределение, към което щях да се върна по-късно. Изкарах учебното заведение и напълно друго започнах да последвам - иконопис във Велико Търново. Преди 15-16 години се задомих в троянското село Терзийско, което е цялостно със остарели къщи, и ориста още веднъж ме изведе на основния път, по който да ходя, продължавайки започнатото.
И какво се получава? Доста от къщите, които рисувах, към този момент не съществуват! А те са възрожденски - емблематичен интервал в историята ни, става известно, че в нашия край има къщи на към 200 години. Казах си, че има някаква връзка сред мястото, където пребивавам, и всичко, което съм претърпяла. Така последователно узря концепцията да сътворя стенописите под името " Говорещите живи остарели къщи " - споделя Десислава, която най-накрая се престрашава да отиде в Общината и да изложи концепциите си пред кметицата Донка Михайлова.
Тя, за приятна изненада, се оказва осведомена с творчеството на художничката и предизвиква желанията й. Среща я с тогавашния основен проектант на града Мария Атанасова, която извънредно утвърждава плана.
Идеята трябваше да бъде доуточнена, като акцент станаха три къщи - в лявата, дясната и централната част, с постройки, присъщи за нашия край, викаме му навес сая, " самалък ", място, където са се отглеждали животните, и на втория етаж съставлява дървена структура с покрив от каменни плочи, там се съхранява сеното, разяснява Банева.
Друг акцент са дуварите, които се приближават оптимално до остарелия им достоверен тип. След съществено изследване са определени точните материали и типа замазка, с цел да се получат нещата върху бетона. Самите бои също са съобразени с атмосферните условия в региона - да са устойчиви на заледяване през зимата, на дъжд и на мощното слънце през лятото. Светлосиньото за небето го нямаше готово и трябваше да се направи със специфична багра, изяснява Десислава, която работи в керамична компания, откъдето усвоява троянската шарка, изчезващ към този момент поминък.
Теренът, върху който се работи, е доста сложен, тъй като е дълъг и стеснен. Самата комбинация е съгласувана с мястото. Неудобно се рисува клекнал, сгънати сме като охлюви, за благополучие дойдe да оказва помощ и сестра ми Христина, която не е художничка, само че с нея имаме общи планове за реконструиране на околна среда, показва троянката.
Средната арка е съвсем подготвена, остава за край да сложат екологичен лак на водна основа, както и козирката от горната страна - след среща с новия основен проектант са разисквани вероятните разновидности.
Успяхме да се забележим и му показах моята концепция да продължа живописната си част и върху козирката, като авансово ние да я измажем изпод със специфична замазка с мрежа и лепилна примес, и тя - устойчива на атмосферни условия, прецизира Десислава, която готви и другите две рисунки за левия и десния модул.
Най-вероятно обаче ще може да се продължи с рисуването, в случай че не късната есен, то през пролетта, тъй като би трябвало да се ремонтира падащата мазилка, а сега няма кой - отбелязва надарената художничка. По думите й има доста тънкости в стенописа навън, тъй като се излага напълно на суровите атмосферни въздействия тук, на Балкана. На фасада е по-лесно, безапелационна е майсторката и прибавя, че е подкрепена от Общината, която набира всичко належащо за задачата.
Аз оказвам помощ, защото е много по размер работата, само че действително концепцията е на сестра ми, споделя за ДУМА Христина Банева. Моята специалност е по-различна, върша вид благоустройствени планове и в по-друго направление работя, само че спомагам на Деси с огромно наслаждение. Измина година от идейния план, през утвърждение от Общината до действителния резултат сега. Тази пролет беше неприятна и чакахме дълго да се оправи времето, с цел да може да се рисува. Чак през юни се отвори опция, та до момента творим всеки свободен час, тъй като вървим на работа. Случвало се е да разпъваме даже плажните чадъри, когато беше горещо. Много пластове се нанасят, с цел да добие картината комплектност, дори към момента са нужни някои линии, с цел да бъде пейзажът изцяло подготвен, показва помощничката. Нейното подпомагане се показва да оказва помощ в общите площи, които би трябвало да се покриват, и в не толкоз фината работа.
Хората по какъв начин възприемат тези хубости?
Доста е прелестно, до момента в който работиш на терена, всички да се стопират и да гледат - от най-младите до най-възрастните. Много им харесва! И двете със сестра ми сме прелестно сюрпризирани от позитивната реакция на болшинството. Обикновено тези неща не се одобряват съществено - доста значимо, една рисунка, разясняват някои, дори един човек се беше изразил " някакви си къщички "... Но хората деликатно следят процеса и показват позитивно мнение като цяло. Притесняваме се най-вече от злонамерени " художници ", които може да напръскат картината със спрейчета. Няма отбрана от това, добавя с паника Банева, която напълно поддържа благородната идея на Десислава.
Всичко това е подарък за троянци и гостите на града. Безвъзмездно го върша, без пари. Искам да даря някакво завещание, моето творчество, да оставя част от себе си за идващите генерации! Защото осъзнах, че има нещо значимо, на което би трябвало да обърнем внимание, а точно - на тези остарели къщи, които носят историята, културата и духа на тогавашния Троян и покрайнините му. Да го помним и пазим! - прибавя в умозаключение Десислава.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ