Мария Примаченко: украинската художничка, която накара Пикасо да се преклони
„ Прекланям се пред художественото знамение на тази гениална украинка “, декларира Пабло Пикасо, когато вижда творбите на Мария Примаченко на Световното ревю в Париж през 1937 година Марк Шагал е различен обожател, който назовава личните си изображения на фантастични същества „ братовчеди на странните зверове на Мария Примаченко “.
Една от най-сърцераздирателните културни загуби от спора в Украйна е Историческият и краеведски музей в Иванков, който съветските сили опожаряват. В сбирката в Киев се намират 25 произведения на украинската национална художничка Мария Примаченко, която печели интернационално самопризнание с декоративните си картини в чест на наследството на страната си. Използваме този миг, с цел да покажем големия гений на Примаченко и по какъв начин тя придвижва украинската просвета в международната сцена на изкуството.
Самоука художничка, родена в скромни условия, Примаченко печели популярност приживе с ослепително цветни и безумно изобретателни подиуми на животни - лъвове, птици, коне и други зверове, покрити с буйно оцветени, съвсем психеделични шарки. Може би тя е най-обичаният украински художник; неин облик се появява на пощенски марки и даже на монети на страната.
Дете на навинизма
„ Наивинизъм “ е термин, употребен за изложение на творбите на самообучаващи се художници, може би най-известен в тази ситуация с френския художник Анри Русо. Примаченко сигурно се класифицира като художник в наивистичен жанр - само че това не значи, че творбите ѝ не са основани на надълбоко познаване на богата културна традиция.
Как стартира да твори
Родена в селско семейство покрай Чернобил, художничката страда от полиомиелит като дете - заболяване, което я приковава към леглото през по-голямата част от детството ѝ (по-късна интервенция ѝ разрешава да върви самостоятелно). През тези години майката на художничката я учи на бродерия - традиция, която е надълбоко обвързвана с украинската просвета. Тя научава и изкуството на писанката - комплицирания украински жанр на накичване на великденски яйца.
През 30-те години на предишния век Примаченко е част от кооперативното съдружие за бродерия „ Иванков “, където си печели репутацията на дизайнер, който съчетава обичайни украински претекстове със личното си въображение. Тези ярки бродерии на собствен ред са открити на махленски пазар от киевската художничка Тетиана Флору, която кани младата Примаченко в Централната пробна работилница на Киевския музей на украинското изкуство - ателие, в което екип от художници работи по подготовката на Първата републиканска галерия на националното изкуство, която се организира за първи път в Киев през 1936 година
Макар че по-късните произведения на Примаченко на пръв взор могат да се възприемат като причудливи или даже напряко нелепи, те следват творбите ѝ с бродерии, като безшумно утвърждават уникалността на украинската просвета и еднаквост. В една от картините, „ Тарас Григорович Шевченко идва от заточение в цъфтяща Украйна “ (1968 г.), художничката изобразява обичания украински стихотворец, публицист и фолклорист Тарас Шевченко, който се завръща от заточение, наложено поради пропагандирането на украинската самостоятелност.
Дори историята на най-ранния креативен подтик на художничката я свързва напълно безусловно със земята под краката ѝ.
„ Като младо момиче, се грижех за гъски “, спомня си Примаченко за първите си рисунки. „ Когато стигнах с тях до един песъчлив плаж, на брега на реката, откакто прекосих поле, осеяно с диви цветя, започнах да рисувам същински и мислени цветя с пръчка върху пясъка... По-късно взех решение да изрисувам стените на къщата си с естествени пигменти. След това в никакъв случай не съм серпантина да рисувам и да се занимавам с живопис. “
Раните от войната
Травмите от войната оказват надълбоко и директно въздействие върху живота на Примаченко. Скоро откакто се среща с колегата си Василий Маринчук, през 1941 година художничката ражда наследник - Федор. Но младото семейство скоро е разрушено. Като боец, Маринчук е изпратен на фронтовата линия на Втората международна война и губи живота си. Братът на Примаченко също е убит от нацистите.
Примаченко стопира да се занимава с изкуство за към двадесет години, завръщайки се към творчеството си през 60-те години на ХХ век, първо посредством бродерия, а по-късно посредством гваш и акварел. Макар че продължава да се занимава с фолклорните сюжети от ранните си произведения, по това време картините ѝ се базират на нейните сънища.
Понякога сънищата ѝ провокират необикновени подиуми върху платното, а различен път картините ѝ опълчват положителното на злото. Днес художниците още веднъж употребяват творбите ѝ, с цел да призоват към мир в актуалната война сред Украйна и Русия. Американската художничка Мария Кармен Кнехт наскоро изобрази творбата на Примаченко „ Гълъбът разпери криле и моли за мир “ като стенна живопис в Сейнт Луис, Мисури, а скоро по-късно творбата стартира да участва на антивоенни митинги по целия свят.
Една от най-сърцераздирателните културни загуби от спора в Украйна е Историческият и краеведски музей в Иванков, който съветските сили опожаряват. В сбирката в Киев се намират 25 произведения на украинската национална художничка Мария Примаченко, която печели интернационално самопризнание с декоративните си картини в чест на наследството на страната си. Използваме този миг, с цел да покажем големия гений на Примаченко и по какъв начин тя придвижва украинската просвета в международната сцена на изкуството.
Самоука художничка, родена в скромни условия, Примаченко печели популярност приживе с ослепително цветни и безумно изобретателни подиуми на животни - лъвове, птици, коне и други зверове, покрити с буйно оцветени, съвсем психеделични шарки. Може би тя е най-обичаният украински художник; неин облик се появява на пощенски марки и даже на монети на страната.
Дете на навинизма
„ Наивинизъм “ е термин, употребен за изложение на творбите на самообучаващи се художници, може би най-известен в тази ситуация с френския художник Анри Русо. Примаченко сигурно се класифицира като художник в наивистичен жанр - само че това не значи, че творбите ѝ не са основани на надълбоко познаване на богата културна традиция.
Как стартира да твори
Родена в селско семейство покрай Чернобил, художничката страда от полиомиелит като дете - заболяване, което я приковава към леглото през по-голямата част от детството ѝ (по-късна интервенция ѝ разрешава да върви самостоятелно). През тези години майката на художничката я учи на бродерия - традиция, която е надълбоко обвързвана с украинската просвета. Тя научава и изкуството на писанката - комплицирания украински жанр на накичване на великденски яйца.
През 30-те години на предишния век Примаченко е част от кооперативното съдружие за бродерия „ Иванков “, където си печели репутацията на дизайнер, който съчетава обичайни украински претекстове със личното си въображение. Тези ярки бродерии на собствен ред са открити на махленски пазар от киевската художничка Тетиана Флору, която кани младата Примаченко в Централната пробна работилница на Киевския музей на украинското изкуство - ателие, в което екип от художници работи по подготовката на Първата републиканска галерия на националното изкуство, която се организира за първи път в Киев през 1936 година
Макар че по-късните произведения на Примаченко на пръв взор могат да се възприемат като причудливи или даже напряко нелепи, те следват творбите ѝ с бродерии, като безшумно утвърждават уникалността на украинската просвета и еднаквост. В една от картините, „ Тарас Григорович Шевченко идва от заточение в цъфтяща Украйна “ (1968 г.), художничката изобразява обичания украински стихотворец, публицист и фолклорист Тарас Шевченко, който се завръща от заточение, наложено поради пропагандирането на украинската самостоятелност.
Дори историята на най-ранния креативен подтик на художничката я свързва напълно безусловно със земята под краката ѝ.
„ Като младо момиче, се грижех за гъски “, спомня си Примаченко за първите си рисунки. „ Когато стигнах с тях до един песъчлив плаж, на брега на реката, откакто прекосих поле, осеяно с диви цветя, започнах да рисувам същински и мислени цветя с пръчка върху пясъка... По-късно взех решение да изрисувам стените на къщата си с естествени пигменти. След това в никакъв случай не съм серпантина да рисувам и да се занимавам с живопис. “
Раните от войната
Травмите от войната оказват надълбоко и директно въздействие върху живота на Примаченко. Скоро откакто се среща с колегата си Василий Маринчук, през 1941 година художничката ражда наследник - Федор. Но младото семейство скоро е разрушено. Като боец, Маринчук е изпратен на фронтовата линия на Втората международна война и губи живота си. Братът на Примаченко също е убит от нацистите.
Примаченко стопира да се занимава с изкуство за към двадесет години, завръщайки се към творчеството си през 60-те години на ХХ век, първо посредством бродерия, а по-късно посредством гваш и акварел. Макар че продължава да се занимава с фолклорните сюжети от ранните си произведения, по това време картините ѝ се базират на нейните сънища.
Понякога сънищата ѝ провокират необикновени подиуми върху платното, а различен път картините ѝ опълчват положителното на злото. Днес художниците още веднъж употребяват творбите ѝ, с цел да призоват към мир в актуалната война сред Украйна и Русия. Американската художничка Мария Кармен Кнехт наскоро изобрази творбата на Примаченко „ Гълъбът разпери криле и моли за мир “ като стенна живопис в Сейнт Луис, Мисури, а скоро по-късно творбата стартира да участва на антивоенни митинги по целия свят.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ