Дистанционната работа роди нови „бели лъжи”
„ Прекъсна ми Wi-Fi връзката ”, „ имам изявление по Zoom ” - валят нови извинения за преустановяване на конферентния диалог
Небрежните неистини са станали „ съвсем повсеместен тип държание ”
(снимка: CCO Public Domain)
Във времената на пандемия видео- и телефонните позвънявания са се трансформирали в решителен източник на обществена връзка, само че сходно на взаимоотношенията „ очи в очи ” и тук настава миг, когато диалогът става скучен, изтощителен, непроизводителен – и човек желае да се избави от него.
Реалният ни свят е богат на оправдания за спиране на диалога: „ би трябвало да бързам за у дома ”, „ би трябвало да изведа кучето на разходка ” и така нататък В ерата на виртуалните взаимоотношения има и цялостен боеприпас от нови извинения: „ прекъсна ми Wi-Fi мрежата ”, „ би трябвало да влизам в среща по Zoom ”, „ чакат ме в различен прът ”, „ батерията на таблета ми падна ”…
„ С оциална смазка ” на обществото
Хората сме опитни лъжци. С или без пандемия, дребните, „ бели ” неистини се смятат за безобидни и обществено допустими, отбелязва Tech Republic. Според психолозите, те са „ обществена смазка ” на обществото, която разрешава на човек да резервира учтивостта и любезността, прекратявайки диалог, който му е дотегнал. Тези небрежни неистини са станали „ съвсем повсеместен тип държание ”, споделя Робърт Фелдман, професор по логика на психиката в Университета на Масачузетс в Амхерст.
Дори в миг, когато хората са лишени от нормалното си другарство, натрупването на телефонни позвънявания, срещи в Skype или Zoom и впрочем конферентни връзки с всевъзможни хора може да бъде изтощително, досадно, неефективно. Домашният престой с присъщите му отговорности, грижите за децата, домакинските каузи и отдалечената рабода дават задоволително извинения за несоциализиране. А изобретателността на хората е безгранична.
Хедър Йованович, 25-годишна студентка в лицей, която сега живее с родителите си край Торонто, споделя, че има цялостен боеприпас от извинения. „ Храненето е огромна работа, по тази причина постоянно употребявам „ О, би трябвало да отида да обядвам ”, споделя момичето. Често оправдава спирането на диалога с това, че преди малко е седнала със фамилията си да гледа филм.
Много дейно работи и оправданието с това, че „ кучето лае непрестанно ”, както и това, че „ батерията ми падна ”, без значение защо устройство става дума. „ Няма никакъв мотив против умрялата батерия ”, споделя Йованович.
Според Фелдман, извиненията, които хората съчиняват, с цел да прескочат или лимитират виртуалните срещи, постоянно разчитат на обвиняването на външна мощ като деца или домашни любимци. Това е „ обществено достойнство ”, което абсолютно оневинява.
Удобни истини
Тези външни сили не постоянно са измислици – те могат да бъдат същински, въпреки и доста комфортни. Гари Леф, публицист и странник с богат опит в летенето със аероплан, има цялостен боеприпас от напълно реалистични извинения. Преди пандемията той е летял съвсем всяка седмица. Това ще рече, че постоянно е попадал на обстановката да седи до досадно приказлив сателит на прилежащата седалка.
„ В такава обстановка можете да започнете да пишете на преносим компютър ”, споделя Леф. „ Казвам просто „ скърбя, би трябвало незабавно да завърша презентацията си за семинара, на който отивам ” и това опрощение в никакъв случай не ме е предавало ”.
В обстановката на обществена изолираност Леф продължава да е почтен, прекратявайки взаимоотношенията. Той споделя, че телефонът му звъни, че го чака още един значим диалог. „ С други думи, това е в някакъв предстоящ миг – правилно! И има неща, които би трябвало да извършите сред настоящия миг и чакащия значим диалог ”. Хората, които се грижат за децата си сега, също имат съвсем непрекъснато опрощение за овакантяване на диалога, отбелязва Леф.
Добре измислени неистини
И в случай че комфортните истини съставляват единия завършек на спектъра на извиненията, другият край се състои от добре измислени неистини. Това е зоната, в която оправданията се трансформират съвсем във форма на изкуство.
Някои се оправдават доста изкусно с спирането на Wi-Fi мрежата. Практиката към този момент познава и подобен сюжет: участникът, който се чуди по какъв начин да се измъкне, застава неподвижно пред камерата, без да мига (и с авансово положена ръка върху бутона за прекъсване) – по този начин симулира „ заледяване ” на картината. Няколко секунди по-късно натиска бутона. После написа известие: „ извинете, мрежата ми май се скапа. Стори ми се, че по този начин или другояче привършвахме, само че в случай че има нещо, пишете ми, апелирам ”. Номерът със „ замръзването ” работи сносно.
Абитуриентката Дестини Лопес от Кънектикът споделя за различен номер за овакантяване на конферентна среща. „ Изключвам постепенно аудиото си, след което постепенно изключвам камерата си и най-после просто напущам съвещанието ”, сподели тя. „ Просто режа себе си късче по късче – и по-късно съм на открито ”. Тя също постоянно се оправдава с твърдия график на телевизионните предавания.
Меган Робъртс, 33-годишна специалистка по маркетинг, споделя, че в груповите диалози вижда наклонност: „ щом кажа нещо за привършване, тогава всички останали също са подготвени да напущат. Някой би трябвало да приключи срещата, само че никой не желае бъде този, който ще го стори. Сякаш им давам зелена светлина да изоставен ”.
Малък минус
И какво от това, пита се в цялата задача? Когато нормалните обществени събития се възобновят, съгласно Йованович, вероятно ще настане интервал, в който всички ще са доста въодушевени да прекарват времето дружно – действително. Очевидно ще е занимателно, само че може да има дребен минус.
„ След като още веднъж сме свободни, да откажеш среща ще наподобява малко жалко. Представяте ли си, не сме се виждали няколко месеца, поканвам ви да се забележим на по пиво и вие отказвате, просто тъй като не ви се излиза? Хах! Домошарите би трябвало да стартират да си измислят нови оправдания още занапред! ”, споделя Йованович.
Небрежните неистини са станали „ съвсем повсеместен тип държание ”
(снимка: CCO Public Domain)
Във времената на пандемия видео- и телефонните позвънявания са се трансформирали в решителен източник на обществена връзка, само че сходно на взаимоотношенията „ очи в очи ” и тук настава миг, когато диалогът става скучен, изтощителен, непроизводителен – и човек желае да се избави от него.
Реалният ни свят е богат на оправдания за спиране на диалога: „ би трябвало да бързам за у дома ”, „ би трябвало да изведа кучето на разходка ” и така нататък В ерата на виртуалните взаимоотношения има и цялостен боеприпас от нови извинения: „ прекъсна ми Wi-Fi мрежата ”, „ би трябвало да влизам в среща по Zoom ”, „ чакат ме в различен прът ”, „ батерията на таблета ми падна ”…
„ С оциална смазка ” на обществото
Хората сме опитни лъжци. С или без пандемия, дребните, „ бели ” неистини се смятат за безобидни и обществено допустими, отбелязва Tech Republic. Според психолозите, те са „ обществена смазка ” на обществото, която разрешава на човек да резервира учтивостта и любезността, прекратявайки диалог, който му е дотегнал. Тези небрежни неистини са станали „ съвсем повсеместен тип държание ”, споделя Робърт Фелдман, професор по логика на психиката в Университета на Масачузетс в Амхерст.
Дори в миг, когато хората са лишени от нормалното си другарство, натрупването на телефонни позвънявания, срещи в Skype или Zoom и впрочем конферентни връзки с всевъзможни хора може да бъде изтощително, досадно, неефективно. Домашният престой с присъщите му отговорности, грижите за децата, домакинските каузи и отдалечената рабода дават задоволително извинения за несоциализиране. А изобретателността на хората е безгранична.
Хедър Йованович, 25-годишна студентка в лицей, която сега живее с родителите си край Торонто, споделя, че има цялостен боеприпас от извинения. „ Храненето е огромна работа, по тази причина постоянно употребявам „ О, би трябвало да отида да обядвам ”, споделя момичето. Често оправдава спирането на диалога с това, че преди малко е седнала със фамилията си да гледа филм.
Много дейно работи и оправданието с това, че „ кучето лае непрестанно ”, както и това, че „ батерията ми падна ”, без значение защо устройство става дума. „ Няма никакъв мотив против умрялата батерия ”, споделя Йованович.
Според Фелдман, извиненията, които хората съчиняват, с цел да прескочат или лимитират виртуалните срещи, постоянно разчитат на обвиняването на външна мощ като деца или домашни любимци. Това е „ обществено достойнство ”, което абсолютно оневинява.
Удобни истини
Тези външни сили не постоянно са измислици – те могат да бъдат същински, въпреки и доста комфортни. Гари Леф, публицист и странник с богат опит в летенето със аероплан, има цялостен боеприпас от напълно реалистични извинения. Преди пандемията той е летял съвсем всяка седмица. Това ще рече, че постоянно е попадал на обстановката да седи до досадно приказлив сателит на прилежащата седалка.
„ В такава обстановка можете да започнете да пишете на преносим компютър ”, споделя Леф. „ Казвам просто „ скърбя, би трябвало незабавно да завърша презентацията си за семинара, на който отивам ” и това опрощение в никакъв случай не ме е предавало ”.
В обстановката на обществена изолираност Леф продължава да е почтен, прекратявайки взаимоотношенията. Той споделя, че телефонът му звъни, че го чака още един значим диалог. „ С други думи, това е в някакъв предстоящ миг – правилно! И има неща, които би трябвало да извършите сред настоящия миг и чакащия значим диалог ”. Хората, които се грижат за децата си сега, също имат съвсем непрекъснато опрощение за овакантяване на диалога, отбелязва Леф.
Добре измислени неистини
И в случай че комфортните истини съставляват единия завършек на спектъра на извиненията, другият край се състои от добре измислени неистини. Това е зоната, в която оправданията се трансформират съвсем във форма на изкуство.
Някои се оправдават доста изкусно с спирането на Wi-Fi мрежата. Практиката към този момент познава и подобен сюжет: участникът, който се чуди по какъв начин да се измъкне, застава неподвижно пред камерата, без да мига (и с авансово положена ръка върху бутона за прекъсване) – по този начин симулира „ заледяване ” на картината. Няколко секунди по-късно натиска бутона. После написа известие: „ извинете, мрежата ми май се скапа. Стори ми се, че по този начин или другояче привършвахме, само че в случай че има нещо, пишете ми, апелирам ”. Номерът със „ замръзването ” работи сносно.
Абитуриентката Дестини Лопес от Кънектикът споделя за различен номер за овакантяване на конферентна среща. „ Изключвам постепенно аудиото си, след което постепенно изключвам камерата си и най-после просто напущам съвещанието ”, сподели тя. „ Просто режа себе си късче по късче – и по-късно съм на открито ”. Тя също постоянно се оправдава с твърдия график на телевизионните предавания.
Меган Робъртс, 33-годишна специалистка по маркетинг, споделя, че в груповите диалози вижда наклонност: „ щом кажа нещо за привършване, тогава всички останали също са подготвени да напущат. Някой би трябвало да приключи срещата, само че никой не желае бъде този, който ще го стори. Сякаш им давам зелена светлина да изоставен ”.
Малък минус
И какво от това, пита се в цялата задача? Когато нормалните обществени събития се възобновят, съгласно Йованович, вероятно ще настане интервал, в който всички ще са доста въодушевени да прекарват времето дружно – действително. Очевидно ще е занимателно, само че може да има дребен минус.
„ След като още веднъж сме свободни, да откажеш среща ще наподобява малко жалко. Представяте ли си, не сме се виждали няколко месеца, поканвам ви да се забележим на по пиво и вие отказвате, просто тъй като не ви се излиза? Хах! Домошарите би трябвало да стартират да си измислят нови оправдания още занапред! ”, споделя Йованович.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ