Градът, който унищожи за ден единствения си източник на месо
Прекарвам последните дни от лятната си отмора в град Априлци. Намирам се на последния етаж на вила, разположенa на високо в квартал Острец. Навън е тежко горещо, зелено и необикновено безшумно. Събуждам се внезапно от вик, пробождащ тишината на юлската заран. След малко още един. И още един. И още един. Скоро като от филм на ужасите целият селски курорт е озвучен от едно –
предсмъртната мъка на стотици свине.
Събитията от този фоторазказ се случват на 31-ви юли 2019 година. Причината за всичко е Африканската чума. Оказва се, че са разкрили огнище на заболяването в региона и Априлци попада в границата на 20-километровата зона, в която би трябвало да бъдат избити всички домашни животни. По думите на хората, с които приказвах – те са разбрали на 30-и юли вечерта, че би трябвало в границите на един ден да заколят и приберат прасетата, които гледат. В противоположен случай на 1-ви август, когато стартират инспекциите, всяко живо домашно прасе ще бъде иззето, а притежателят му – санкциониран.
Да присъстваш на историческо събитие се случва рядко. Невъзможно е да се подготвиш за сходна история, нито да планираш изработката ѝ поради спонтанността на събитията. Всички знаят за Африканската чума, само че къде тъкмо ще бъде идващото огнище и по кое време ще стартират хората да избиват прасетата – никой не знае. Имах съмнителния шанс да съм в разгара на събитията по случайност. Всички фотоси, които виждате са плод на еднодневна обиколка на любител-фотограф. Просто фен на живия живот.
От дребен извозвам няколко седмици от годината в живописния курорт от селски вид Априлци. Виждал съм го във всички сезони и при всевъзможни условия. От пренаселеното с туристи лято и поемащото над 10 000 посетители събитие „ Празник на греяната ракия и сланината “, през студения февруари до прелестната пролет и опияняващо обагрената есен. Никога обаче не бях виждал града в сходно положение. Тъй като тук се гледат относително доста животни и безусловно всяка втора-трета къща има в двора си прасе – цялата активност в границите на този ден на съвсем всички няколко хиляди поданици беше коленето.
За хората, които живеем в огромните градове на България, е мъчно да повярваме в каква беднотия и лишено от събитийност всекидневие съществуват огромна част от хората. Дори в относително жив и състоятелен регион като Априлци (води се град, само че действително е 4 обединени села)
доста фамилии съществуват на ръба на оцеляването.
Заради прекалено многото физическа работа и неналичието на повече от едно-две деца, къщите тънат в съсипия, а дворовете са се трансформирали в нещо приблизително сред помийна яма и клошарски обиталища, цялостни с вехти предмети и остарели железа. В тази тягостна конюнктура за отрудените хора коленето на прасето е значим ден. За него се приказва през цялата година, а когато настъпи е същински празник – цялото семейство и най-хубавите другари се събират, през целия ден се трудят, а вечерта подготвят скари и леят ракии.
Всеки, който е имал баба и дядо на село, знае какъв брой значим обред е коленето. За актуалния градски човек това е варварско – свирепост към животните. Прасето, прекарало целия си живот с тясна кочина, умира завързано, притиснато от няколко души с нож в гръкляна. Едва ли някой ще спори, че картинката е повече от отблъскваща и зверска. Това обаче е нашата позиция. Не и на може би последното потомство достоверни селяни, за което заколването на прасето е събитие от първокачествен житейски порядък.
Да нападаш хората за морално архаичния им метод на живот, основан на епохи обичаи, е елементарно. Но по този начин или другояче те нито ще те схванат, нито ще се трансформират. Сцени като тези от фотосите ми се разиграват в съвсем всяко, към момента оживяло, българско село. Тук не приказваме за позиция, а за действителността. Това просто се случва – желаеме или не. Единственото, което ще заличи примитивния обред е времето – не фейсбук мненията. А с изключение на всичко коленето е не просто обред. За доста хора в българските села
закланото прасе е единственият източник на месо за цялата година.
Коленето на прасето се случва през декември. Това става заради няколко аргументи. Първо – животното е имало цяла година да се угоява и тогава дава най-вече месо. През този месец има и най-вече празници, за които е значимо да има богата софра. Зимата пък е тежка и няма пресни плодове, зеленчуци и други благини на природата. Именно тогава е най-важно фризерът да е цялостен със сурово месо, а таваните и мазетата с мезета. Освен това през зимата месото на закланото прасе може да се обработва повече време и да се употребяват доста неща, които през лятото се скапват – вътрешности и черва.
Ето за какво заколването на прасе в разгара на лятото е извънредно рисково и нетипично събитие. А тук не приказваме за коленето на едно прасе, а на всички свине – в границите на един ден.
Гледката, която представляваше Априлци е не подлежаща на изложение и даже сложна да се хване през обектива. Буквално целият град беше западнал, а единственото, което се правеше е да се колят свине – от ранна заран до късно през нощта. Всички, които имат животно в двора си, взимат почивен ден, с цел да свършат работа, а тези, които нямат – отиват да оказват помощ на съседите си. Работата е доста и би трябвало да се свърши бързо.
Няма да е изключително огромно пресилване, в случай че сравня гледката на 30-и юли с война – отвред има дим поради врящите котли, а улиците са реки от вода и кръв. Да намеря дворове, в които колят свине не беше по никакъв начин мъчно. Успях да фотографирам пет разнообразни къщи, само че прекосих през десетки, в които се извършваше едно и също занимание.
Въпреки че не ме познаваха – хората ме посрещаха гостоприемно. По принцип суровите и труднодостъпни селяни отварят домовете си по време на коленето. Ще излъжа, в случай че кажа, че настроението беше траурно. Но сигурно беше изкуствено приповдигнато и цялостно с доста яд.
„ Влез, влез, снимай и ги прати тези фотоси на Бойко “
беше първата фраза, която чух от безусловно всяка от петте дружинки, които посетих. „ От 61 години съм на тази земя и такова нещо в никакъв случай не съм видял “, ми загатна един от касапите, за който това беше седмо заклано прасе за деня. „ Аз в никакъв случай не съм ял прясно свинско през юли “, пък добави негов приятел.
Независимо от това къде се намирах и в каква конфигурация на духа обаче бяха хората, едно е несъмнено – никой не вярваше в някакви си там африкански чуми. Според безусловно всеки един от десетките хора, с които приказвах на този ден, всичко е една огромна интрига – истински геноцид над българския народ. Целта на всичко? Да се заколят домашните свине и да се унищожи родния свиневъден бранш, с цел да може да се продава вносно месо от западните европейски страни. Точно на толкоз високо равнище е доверието на елементарните хора в институциите и политиците.
„ Ние тука сме кротки. Нека да отидат да се опитат да вземат прасетата на юг. В Карлово и Калофер още веднъж ще гръмнат пушки “, сподели ми един притежател на преди малко заклано прасе, подавайки ми огънче. „ До по кое време ще ги поносим не знам. Но предай им на ония в София едно – да не не помнят, че гладът е по-силен от тока “.
Автор: Димитър Панайотов
Снимки: Димитър Панайотов
Източник: https://www.klinklin.bg
предсмъртната мъка на стотици свине.
Събитията от този фоторазказ се случват на 31-ви юли 2019 година. Причината за всичко е Африканската чума. Оказва се, че са разкрили огнище на заболяването в региона и Априлци попада в границата на 20-километровата зона, в която би трябвало да бъдат избити всички домашни животни. По думите на хората, с които приказвах – те са разбрали на 30-и юли вечерта, че би трябвало в границите на един ден да заколят и приберат прасетата, които гледат. В противоположен случай на 1-ви август, когато стартират инспекциите, всяко живо домашно прасе ще бъде иззето, а притежателят му – санкциониран.
Да присъстваш на историческо събитие се случва рядко. Невъзможно е да се подготвиш за сходна история, нито да планираш изработката ѝ поради спонтанността на събитията. Всички знаят за Африканската чума, само че къде тъкмо ще бъде идващото огнище и по кое време ще стартират хората да избиват прасетата – никой не знае. Имах съмнителния шанс да съм в разгара на събитията по случайност. Всички фотоси, които виждате са плод на еднодневна обиколка на любител-фотограф. Просто фен на живия живот.
От дребен извозвам няколко седмици от годината в живописния курорт от селски вид Априлци. Виждал съм го във всички сезони и при всевъзможни условия. От пренаселеното с туристи лято и поемащото над 10 000 посетители събитие „ Празник на греяната ракия и сланината “, през студения февруари до прелестната пролет и опияняващо обагрената есен. Никога обаче не бях виждал града в сходно положение. Тъй като тук се гледат относително доста животни и безусловно всяка втора-трета къща има в двора си прасе – цялата активност в границите на този ден на съвсем всички няколко хиляди поданици беше коленето.
За хората, които живеем в огромните градове на България, е мъчно да повярваме в каква беднотия и лишено от събитийност всекидневие съществуват огромна част от хората. Дори в относително жив и състоятелен регион като Априлци (води се град, само че действително е 4 обединени села)
доста фамилии съществуват на ръба на оцеляването.
Заради прекалено многото физическа работа и неналичието на повече от едно-две деца, къщите тънат в съсипия, а дворовете са се трансформирали в нещо приблизително сред помийна яма и клошарски обиталища, цялостни с вехти предмети и остарели железа. В тази тягостна конюнктура за отрудените хора коленето на прасето е значим ден. За него се приказва през цялата година, а когато настъпи е същински празник – цялото семейство и най-хубавите другари се събират, през целия ден се трудят, а вечерта подготвят скари и леят ракии.
Всеки, който е имал баба и дядо на село, знае какъв брой значим обред е коленето. За актуалния градски човек това е варварско – свирепост към животните. Прасето, прекарало целия си живот с тясна кочина, умира завързано, притиснато от няколко души с нож в гръкляна. Едва ли някой ще спори, че картинката е повече от отблъскваща и зверска. Това обаче е нашата позиция. Не и на може би последното потомство достоверни селяни, за което заколването на прасето е събитие от първокачествен житейски порядък.
Да нападаш хората за морално архаичния им метод на живот, основан на епохи обичаи, е елементарно. Но по този начин или другояче те нито ще те схванат, нито ще се трансформират. Сцени като тези от фотосите ми се разиграват в съвсем всяко, към момента оживяло, българско село. Тук не приказваме за позиция, а за действителността. Това просто се случва – желаеме или не. Единственото, което ще заличи примитивния обред е времето – не фейсбук мненията. А с изключение на всичко коленето е не просто обред. За доста хора в българските села
закланото прасе е единственият източник на месо за цялата година.
Коленето на прасето се случва през декември. Това става заради няколко аргументи. Първо – животното е имало цяла година да се угоява и тогава дава най-вече месо. През този месец има и най-вече празници, за които е значимо да има богата софра. Зимата пък е тежка и няма пресни плодове, зеленчуци и други благини на природата. Именно тогава е най-важно фризерът да е цялостен със сурово месо, а таваните и мазетата с мезета. Освен това през зимата месото на закланото прасе може да се обработва повече време и да се употребяват доста неща, които през лятото се скапват – вътрешности и черва.
Ето за какво заколването на прасе в разгара на лятото е извънредно рисково и нетипично събитие. А тук не приказваме за коленето на едно прасе, а на всички свине – в границите на един ден.
Гледката, която представляваше Априлци е не подлежаща на изложение и даже сложна да се хване през обектива. Буквално целият град беше западнал, а единственото, което се правеше е да се колят свине – от ранна заран до късно през нощта. Всички, които имат животно в двора си, взимат почивен ден, с цел да свършат работа, а тези, които нямат – отиват да оказват помощ на съседите си. Работата е доста и би трябвало да се свърши бързо.
Няма да е изключително огромно пресилване, в случай че сравня гледката на 30-и юли с война – отвред има дим поради врящите котли, а улиците са реки от вода и кръв. Да намеря дворове, в които колят свине не беше по никакъв начин мъчно. Успях да фотографирам пет разнообразни къщи, само че прекосих през десетки, в които се извършваше едно и също занимание.
Въпреки че не ме познаваха – хората ме посрещаха гостоприемно. По принцип суровите и труднодостъпни селяни отварят домовете си по време на коленето. Ще излъжа, в случай че кажа, че настроението беше траурно. Но сигурно беше изкуствено приповдигнато и цялостно с доста яд.
„ Влез, влез, снимай и ги прати тези фотоси на Бойко “
беше първата фраза, която чух от безусловно всяка от петте дружинки, които посетих. „ От 61 години съм на тази земя и такова нещо в никакъв случай не съм видял “, ми загатна един от касапите, за който това беше седмо заклано прасе за деня. „ Аз в никакъв случай не съм ял прясно свинско през юли “, пък добави негов приятел.
Независимо от това къде се намирах и в каква конфигурация на духа обаче бяха хората, едно е несъмнено – никой не вярваше в някакви си там африкански чуми. Според безусловно всеки един от десетките хора, с които приказвах на този ден, всичко е една огромна интрига – истински геноцид над българския народ. Целта на всичко? Да се заколят домашните свине и да се унищожи родния свиневъден бранш, с цел да може да се продава вносно месо от западните европейски страни. Точно на толкоз високо равнище е доверието на елементарните хора в институциите и политиците.
„ Ние тука сме кротки. Нека да отидат да се опитат да вземат прасетата на юг. В Карлово и Калофер още веднъж ще гръмнат пушки “, сподели ми един притежател на преди малко заклано прасе, подавайки ми огънче. „ До по кое време ще ги поносим не знам. Но предай им на ония в София едно – да не не помнят, че гладът е по-силен от тока “.
Автор: Димитър Панайотов
Снимки: Димитър Панайотов
Източник: https://www.klinklin.bg
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ