Тези 100 млн. лв. не ни трябват
Прехвърлянето на 100 млн. лв. от оперативната стратегия за обучение към тази за нововъведения и конкурентноспособност към този момент бе утвърдена от Министерски съвет. От индикативната стратегия на ОПИК, която следва да излезе скоро ще стане ясно дали в действителност тези пари ще бъдат уползотворени за просвета в последна сметка. На фотографията: Министъра на финансите Владислав Горанов, министъра на образованието Красимир Вълчев и вицепремиера Томислав Дончев
© Велко Ангелов - Пари, планувани за районни научни центрове, се трансферират към " Конкурентоспособност и нововъведения ".
- Причината е незадоволителният потенциал на МОН Още по тематиката
Кои са утвърдените планове за центрове за върхови достижения
Една от трите хрумвания, които ще получат десетки милиони, към този момент събира рецензии
2 фев 2018
МОН dieu
Как (не) се харчи един милиард
15 сеп 2017
Министерството на образованието приключи търга за оценители на научни центрове
Нито един от претендентите не е показал информация за научната експертиза на екипа
21 фев 2017
България ще понесе финансови загуби поради програмата за обучение и просвета
Една от аргументите е Меглена Кунева, която четири месеца по едно и също време е провела и направлявала разпределението на евросредствата
13 фев 2017
Предизвестеният провал на програмата за обучение и просвета
Еврокомисията най-вероятно ще спре междинните заплащания, поради голям брой пропуски в потенциала на МОН да ръководи 1.3 милиарда лева
10 фев 2017 Темата с образованието в българските медии в последно време се изчерпва с това какъв брой е тежка раницата на учениците, а тази за науката - с парите, които държавното управление отпуска на разнообразни протестиращи групи. Тази седмица да вземем за пример, кабинетът отпусна на Министерството на образованието и науката (МОН) 18 млн. лева за разнообразни научни действия - за " споделено потребление на инфраструктура и решение на значими за обществото проблеми ", както е дефинирано известието.
С тези пари, месечната сметка на МОН за просвета ще излезе на минус 82 млн. лева Защото единствено две седмици по-рано стана ясно, че 100 млн. лева ще изоставен министерството в посока това на стопанската система. Това е по-важната от двете вести, и освен тъй като не се случва всеки ден образованието да финансира бизнеса с толкоз огромна сума. Става дума за следващото доказателство, че оперативната стратегия за просвета и обучение за образован напредък (ОПНОИР), която трябваше да е златното сандъче на българската просвета, няма да успее да извърши задачите си.
От единия джоб, в другия
Решението от 4 септември на Министерски съвет предлага 100 млн. лв. (51 млн. евро) да бъдат трансферирани към Оперативна програма " Иновации и Конкурентоспособност ". Бърз обзор на индикативната стратегия на ОПНОИР за годината демонстрира от кое място ще дойдат тези пари - отпаднала е графата за " Изграждане на районни научни центрове ", която е на стойност тъкмо 100 млн. лева На пръв взор това е по-скоро задоволително: тези пари по този начин или другояче трябваше да отидат за взаимни начинания на бизнеса и локалните учени, които да финансират с тях научни разработки, стартъпи, патенти и придобиването на нова техника.
В коментар пред предаването на bTV " Тази заран " министър Красимир Вълчев съобщи, че тези пари ще бъдат разполагаем на бизнеса, с цел да може взаимно да се работи с районните научни центрове. " Те са за характерна цел, не на избрана институция. Съмнението беше, че ние можем независимо да създадем интервенция, насочена към бизнеса. " Същото пояснение получи и " Капитал ", откакто се допита до кабинета на зам.-министър-председателя и надзираващ еврофондовете Томислав Дончев. Според кабинета на Дончев главен претекст за прехвърлянето е, " че при партньорства от вида " бизнес - просвета ", водеща роля следва да има бизнесът ".
Директорът на ръководещия орган на ОПНОИР Кирил Гератлиев съобщи пред медиите, че когато бизнес програмата разпределя тези пари, " ще се изисква наложително партньорство на бизнеса с районните научноизследователски институции и висши учебни заведения ". Гератлиев даже загатна, че това прекачване е квалифицирано най-малко от февуари, след съвещания с научната общност в страната.
Проф. Константин Хаджииванов, който е част от комитета за наблюдаване на програмата удостовери, че сходно предложение е било обсъждано и признато с " преобладаващо болшинство " от участниците в комитета за наблюдаване. По неговите думи предлагането е пристигнало от организацията ръководеща програмата, като тяхната обосновка зад тази потребност е била точно тъй като тези пари най-вероятно ще бъдат изгубени, като с цел да се предотврати това, най-добре е те да бъдат трансферирани към друга стратегия. " Тези пари ги държаха известно време, имаше неофициални пазарлъци по какъв начин да се дадат, да се комбинират сътрудниците. Очевидно никой не е надвил и очевидно са решили, че крепко не ги дадат, ще ги изгубят " - счита проф. Иван Минков, началник на план с непосредствено финансиране от Европейска комисия, който би трябвало да построи център за биотехнологии в Пловдив за близо 30 млн. лв..
О, МОН дю
Но това решение е показателно за МОН като ръководещ орган. Самият министър Вълчев признава пред парламентарната комисия за обучение постоянно за минусите на ведомството си и дефицитът на потенциал е консенсусно мнение както измежду ръководещи, по този начин и измежду съпротива и измежду самите чиновници на МОН.
Към момента тя е най-зле представящата се европейска стратегия в действително преведени от Европейска комисия пари - малко над 8% от общите. Това е кошмарно невисок резултат 2 години преди края на интервала. Тя е и третата най-слабо представяща се стратегия в контрактуваните пари, след " Околна среда " и " Добро ръководство " - с малко над 46% контрактувани от общо милиард и триста милиона лв.. За да сложим това в вероятност - толкоз е бюджетът на МОН за към две години, като след тях би останало и за най-малко половината от държавните дотации за висше обучение.
Тези числа обаче са действително отражение на дълбоките проблеми в програмата. В началото на 2017 година средствата по нея бяха замразени, откакто одитен отчет на Европейска комисия установи голям брой нарушавания и недостатъци. Най-грубите включваха свръхконцентрация на власт в ръцете на тогавашния министър Меглена Кунева - МОН по едно и също време даваше парите и получаваше най-вече от тях.
Кунева промени и разпоредбите в публичната поръчка за избор на компания, която да прави оценка научните планове. Това докара никому незнайната италианска компания " Прогети плант ", която да дава оценка за плановете на стойност стотици милиони, върху които да се развива научната инфраструктура на България в идващите десетилетия.
Да не пропуснем несъмнено, банята в Овча купел. По същата тази ос, от която в този момент се вадят 100 млн. лева, бяха определени центрове за върхови достижения. Те са общо четири и измежду тях се отличи консорциум " Наследство БГ " с водещ сътрудник Софийския университет " Св. Климент Охридски ", с план за " Изграждане на лаборатория по обществени нововъведения, рекреативен хюмън дизайн и нишов туризъм " за 30 млн. лева По него се планува основаване на общ център за проучване на лечебните свойства на минералните води, основан в постройката на някогашната минерална баня в Овча купел. Това единствено по себе си не е неприятно (и дава отговор на условията за специализация в предпочитани области), само че резонният въпрос беше дали е уместно тъкмо подобен план да получи сума, равна на една трета от годишния бюджет на Българска академия на науките.
Повечето от отхвърлените планове по тази ос апелират сега, освен това не без съображение. Проектът за банята да вземем за пример има по-малко точки от множеството от отхвърлените поради раздела с административни и финансови индикатори. Тъй като пари за четирите утвърдени плана към този момент са дадени ( " Наследство БГ " е получило 5 млн. лева.) в случай че съдът постанови анулация на класирането, ще би трябвало да се намерят още средства.
Две значими неща
Това води до два извода. Първо, МОН сигурно е прав, че нямаше да се оправи с стратегия, която да сплоти бизнес и просвета. Но съществуват много съответни подозрения дали и " Конкурентоспособност и нововъведения " биха се справили със комплицирани взаимни планове, които ще би трябвало да бъдат оценени по научната си адекватност и капацитет от комисии, които не са прословути с уменията си да правят оценка даже и единствено бизнес хрумвания. Според проф. Лъчезар Аврамов, който също взе участие в един от отхвърлените планове за върхови достижения, прехвърлянето на парите слага действителни подозрения за бъдещи злоупотреби най-много тъй като научните институти и университети са държавни и длъжни да се регистрират доста по-сериозно от частните компании. Той напомня и че компаниите в България със сериозна научна активност са " доста малко в реалност ".
И вторият извод е, че МОН ще излезе напред в отчитането на парите, тъй като счетоводно ще има 100 млн. лева по-малко. Така една стратегия, която по своята същина продължава да се проваля, ще наподобява най-малко ненапълно обикновено.
© Велко Ангелов - Пари, планувани за районни научни центрове, се трансферират към " Конкурентоспособност и нововъведения ".
- Причината е незадоволителният потенциал на МОН Още по тематиката
Кои са утвърдените планове за центрове за върхови достижения
Една от трите хрумвания, които ще получат десетки милиони, към този момент събира рецензии
2 фев 2018
МОН dieu
Как (не) се харчи един милиард
15 сеп 2017
Министерството на образованието приключи търга за оценители на научни центрове
Нито един от претендентите не е показал информация за научната експертиза на екипа
21 фев 2017
България ще понесе финансови загуби поради програмата за обучение и просвета
Една от аргументите е Меглена Кунева, която четири месеца по едно и също време е провела и направлявала разпределението на евросредствата
13 фев 2017
Предизвестеният провал на програмата за обучение и просвета
Еврокомисията най-вероятно ще спре междинните заплащания, поради голям брой пропуски в потенциала на МОН да ръководи 1.3 милиарда лева
10 фев 2017 Темата с образованието в българските медии в последно време се изчерпва с това какъв брой е тежка раницата на учениците, а тази за науката - с парите, които държавното управление отпуска на разнообразни протестиращи групи. Тази седмица да вземем за пример, кабинетът отпусна на Министерството на образованието и науката (МОН) 18 млн. лева за разнообразни научни действия - за " споделено потребление на инфраструктура и решение на значими за обществото проблеми ", както е дефинирано известието.
С тези пари, месечната сметка на МОН за просвета ще излезе на минус 82 млн. лева Защото единствено две седмици по-рано стана ясно, че 100 млн. лева ще изоставен министерството в посока това на стопанската система. Това е по-важната от двете вести, и освен тъй като не се случва всеки ден образованието да финансира бизнеса с толкоз огромна сума. Става дума за следващото доказателство, че оперативната стратегия за просвета и обучение за образован напредък (ОПНОИР), която трябваше да е златното сандъче на българската просвета, няма да успее да извърши задачите си.
От единия джоб, в другия
Решението от 4 септември на Министерски съвет предлага 100 млн. лв. (51 млн. евро) да бъдат трансферирани към Оперативна програма " Иновации и Конкурентоспособност ". Бърз обзор на индикативната стратегия на ОПНОИР за годината демонстрира от кое място ще дойдат тези пари - отпаднала е графата за " Изграждане на районни научни центрове ", която е на стойност тъкмо 100 млн. лева На пръв взор това е по-скоро задоволително: тези пари по този начин или другояче трябваше да отидат за взаимни начинания на бизнеса и локалните учени, които да финансират с тях научни разработки, стартъпи, патенти и придобиването на нова техника.
В коментар пред предаването на bTV " Тази заран " министър Красимир Вълчев съобщи, че тези пари ще бъдат разполагаем на бизнеса, с цел да може взаимно да се работи с районните научни центрове. " Те са за характерна цел, не на избрана институция. Съмнението беше, че ние можем независимо да създадем интервенция, насочена към бизнеса. " Същото пояснение получи и " Капитал ", откакто се допита до кабинета на зам.-министър-председателя и надзираващ еврофондовете Томислав Дончев. Според кабинета на Дончев главен претекст за прехвърлянето е, " че при партньорства от вида " бизнес - просвета ", водеща роля следва да има бизнесът ".
Директорът на ръководещия орган на ОПНОИР Кирил Гератлиев съобщи пред медиите, че когато бизнес програмата разпределя тези пари, " ще се изисква наложително партньорство на бизнеса с районните научноизследователски институции и висши учебни заведения ". Гератлиев даже загатна, че това прекачване е квалифицирано най-малко от февуари, след съвещания с научната общност в страната.
Проф. Константин Хаджииванов, който е част от комитета за наблюдаване на програмата удостовери, че сходно предложение е било обсъждано и признато с " преобладаващо болшинство " от участниците в комитета за наблюдаване. По неговите думи предлагането е пристигнало от организацията ръководеща програмата, като тяхната обосновка зад тази потребност е била точно тъй като тези пари най-вероятно ще бъдат изгубени, като с цел да се предотврати това, най-добре е те да бъдат трансферирани към друга стратегия. " Тези пари ги държаха известно време, имаше неофициални пазарлъци по какъв начин да се дадат, да се комбинират сътрудниците. Очевидно никой не е надвил и очевидно са решили, че крепко не ги дадат, ще ги изгубят " - счита проф. Иван Минков, началник на план с непосредствено финансиране от Европейска комисия, който би трябвало да построи център за биотехнологии в Пловдив за близо 30 млн. лв..
О, МОН дю
Но това решение е показателно за МОН като ръководещ орган. Самият министър Вълчев признава пред парламентарната комисия за обучение постоянно за минусите на ведомството си и дефицитът на потенциал е консенсусно мнение както измежду ръководещи, по този начин и измежду съпротива и измежду самите чиновници на МОН.
Към момента тя е най-зле представящата се европейска стратегия в действително преведени от Европейска комисия пари - малко над 8% от общите. Това е кошмарно невисок резултат 2 години преди края на интервала. Тя е и третата най-слабо представяща се стратегия в контрактуваните пари, след " Околна среда " и " Добро ръководство " - с малко над 46% контрактувани от общо милиард и триста милиона лв.. За да сложим това в вероятност - толкоз е бюджетът на МОН за към две години, като след тях би останало и за най-малко половината от държавните дотации за висше обучение.
Тези числа обаче са действително отражение на дълбоките проблеми в програмата. В началото на 2017 година средствата по нея бяха замразени, откакто одитен отчет на Европейска комисия установи голям брой нарушавания и недостатъци. Най-грубите включваха свръхконцентрация на власт в ръцете на тогавашния министър Меглена Кунева - МОН по едно и също време даваше парите и получаваше най-вече от тях.
Кунева промени и разпоредбите в публичната поръчка за избор на компания, която да прави оценка научните планове. Това докара никому незнайната италианска компания " Прогети плант ", която да дава оценка за плановете на стойност стотици милиони, върху които да се развива научната инфраструктура на България в идващите десетилетия.
Да не пропуснем несъмнено, банята в Овча купел. По същата тази ос, от която в този момент се вадят 100 млн. лева, бяха определени центрове за върхови достижения. Те са общо четири и измежду тях се отличи консорциум " Наследство БГ " с водещ сътрудник Софийския университет " Св. Климент Охридски ", с план за " Изграждане на лаборатория по обществени нововъведения, рекреативен хюмън дизайн и нишов туризъм " за 30 млн. лева По него се планува основаване на общ център за проучване на лечебните свойства на минералните води, основан в постройката на някогашната минерална баня в Овча купел. Това единствено по себе си не е неприятно (и дава отговор на условията за специализация в предпочитани области), само че резонният въпрос беше дали е уместно тъкмо подобен план да получи сума, равна на една трета от годишния бюджет на Българска академия на науките.
Повечето от отхвърлените планове по тази ос апелират сега, освен това не без съображение. Проектът за банята да вземем за пример има по-малко точки от множеството от отхвърлените поради раздела с административни и финансови индикатори. Тъй като пари за четирите утвърдени плана към този момент са дадени ( " Наследство БГ " е получило 5 млн. лева.) в случай че съдът постанови анулация на класирането, ще би трябвало да се намерят още средства.
Две значими неща
Това води до два извода. Първо, МОН сигурно е прав, че нямаше да се оправи с стратегия, която да сплоти бизнес и просвета. Но съществуват много съответни подозрения дали и " Конкурентоспособност и нововъведения " биха се справили със комплицирани взаимни планове, които ще би трябвало да бъдат оценени по научната си адекватност и капацитет от комисии, които не са прословути с уменията си да правят оценка даже и единствено бизнес хрумвания. Според проф. Лъчезар Аврамов, който също взе участие в един от отхвърлените планове за върхови достижения, прехвърлянето на парите слага действителни подозрения за бъдещи злоупотреби най-много тъй като научните институти и университети са държавни и длъжни да се регистрират доста по-сериозно от частните компании. Той напомня и че компаниите в България със сериозна научна активност са " доста малко в реалност ".
И вторият извод е, че МОН ще излезе напред в отчитането на парите, тъй като счетоводно ще има 100 млн. лева по-малко. Така една стратегия, която по своята същина продължава да се проваля, ще наподобява най-малко ненапълно обикновено.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ