Защо все още нямаме 128-битови компютри?
Преходът от 32-битови към 64-битови процесори беше значителен пробив. Надпреварата за прибавяне на повече битове беше гореща, само че през последните две десетилетия се придържаме към 64-те бита. Защо няма 128-битови процесори да вземем за пример?
32-битови против 64-битови процесори
32-битов процесор може да обработва 32 бита информация по едно и също време, до момента в който 64-битов процесор може да обработва 64. Това прави 64-битовите процесори способни да обработват повече информация по едно и също време, което води до по-добра продуктивност и благоприятни условия.
Повечето модерни компютри и мобилни устройства употребяват 64-битови процесори, само че някои по-стари устройства към момента имат 32-битови процесори, заради което към момента има 32-битови операционни системи. Трябва да се означи, че Windows 11 няма 32-битова версия, което прави Windows 10 последната версия, която поддържа тези по-стари процесори. По същия метод MacOS на Apple изцяло спря поддръжката на 32-битови приложения.
Размерът на битовете и RAM
32-битовият процесор е планиран да обработва данни в 32-битови части, което значи, че има достъп до 4 294 967 296 (2 32) обособени места в паметта, всяко с неповторим адрес. Въпреки това, действителната използваема памет в 32-битовите системи постоянно е по-малка от 4 GB заради адресното пространство на паметта, което е за други хардуерни устройства, като GPU. Например, в случай че вашата видеокарта има 512 MB VRAM, можете да адресирате единствено 3.5 GB систематична RAM.
Като цяло 64-битовите процесори могат да адресират доста повече памет от техните 32-битови сътрудници. 64-битовият процесор е планиран да обработва данни на 64-битови елементи, което му разрешава достъп до 18,446,744,073,709,551,616 (2 64) обособени места в паметта, всяко с неповторим адрес. Теоретично 64-битов процесор може да адресира до 16 екзабайта (EB) RAM.
В реалност количеството RAM, което 64-битовият процесор може да адресира, е лимитирано от операционната система и физическите ограничавания на хардуера на компютъра. Въпреки това модерните компютри и сървъри с 64-битови процесори могат да поемат доста по-големи количества RAM от 32-битовите системи. Много системи поддържат стотици гигабайти или даже терабайти RAM.
Защо процесорите минаха към 64-битови?
За да отговори на възходящите условия за повече процесорна мощ и адресируемост на паметта, архитектурата на процесорите се измести от 32-битова на 64-битова. Персоналните компютри започнаха да употребяват 64-битови процесори малко след 2000-та година. Тези процесори към този момент бяха налични за сървъри и работни станции през 90-те години.
По-специално повишаването на броя на ядрата на процесора докара до неизбежна потребност от по-голям потенциал на RAM.
Предимствата на множеството битове
По-големият битов размер разрешава по-голям диапазон от числени стойности, което може да бъде потребно за задания, изискващи висока акуратност, като научни и финансови калкулации. Можете също по този начин да внедрите усъвършенствана сигурност за задания като криптиране, защото става по-трудно да се разрушават кодове с увеличение на размера на битовете. Повече битове разрешават на процесора да обработва по-сложни интервенции и по-големи количества данни по едно и също време, подобрявайки цялостната продуктивност и успеваемост. По-големият битов размер също може да усъвършенства съвместимостта на компютъра с огромни набори от данни и комплицирани приложения. Това е забележителен проблем при машинното образование и други работни натоварвания на HPC (High-Performance Computing или Високопроизводително изчисляване).Защо може в никакъв случай да не се нуждаем от 128-битови компютри?
Практически е невероятно да се планува бъдещето на компютрите, само че има няколко аргументи, заради които 128-битовите компютри може в никакъв случай да не са нужни:
Намаляване на възвръщаемостта: С увеличението на битовете на процесора, подобренията в продуктивността и опциите стават по-малко значими. С други думи, подобрението от 64 на 128 бита не е толкоз трагично, колкото прекосяването от 8-битови към 16-битови процесори, да вземем за пример. Алтернативни решения: Възможно е да има различни способи за справяне с нуждата от увеличена процесорна мощ и адресируемост на паметта, като да вземем за пример потребление на голям брой процесори или профилиран хардуер, вместо индивидуален огромен процесор с повече битове. Физически ограничавания: Може да се окаже невероятно основаването на комплициран съвременен 128-битов процесор заради софтуерни или материални ограничавания. Разходи и запаси: Разработването и производството на 128-битови процесори може да бъде непостижимо скъпо и ресурсоемко, което прави всеобщото произвеждане нерентабилно.Въпреки че е правилно, че изгодите от прекосяването от 64-битови към 128-битови системи може да не си костват през днешния ден, в бъдеще може да се появят нови приложения или технологии, които биха могли да тласнат развиването на 128-битови процесори.
Пробивите в региона на изкуствения разсъдък, квантовите калкулации или други технологии, които към момента не са открити, може да провокират нуждата от по-мощни процесори – 128-битови и нагоре.
