Преходът на Китай към покупката на петрол срещу юани води

Преходът на Китай към покупката на нефт против юани води до образуване на нов енергиен ред в света. Световната търговия с нефт се дедоларизира постепенно, само че несъмнено, а изходът от този рисков завой за Европа и Съединени американски щати е отводът от това изкопаемо гориво и прекосяването към " чиста " сила, написа в своя публикация в Financial Times (FT) Rana Foroohar. В деня на Свети Валентин през 1945 година президентът на Съединени американски щати Франклин Делано Рузвелт се среща с краля на Саудитска Арабия Абдулазиз ибн Сауд  на американския крайцер USS Quincy. Това е началото на един от най-важните геополитически съюзи за последните 70 година, в който  сигурността на Съединени американски щати в Близкия Изток се търгува за привързан с $ нефт. Времената обаче се трансформират и 2023 година евентуално ще може да се запомни като година, в която тази грандиозна договорка ще стартира съществено да се трансформира, и в която ще се образува нов международен енергиен ред сред Китай и Близкия Изток.    Докато Китай от известно време купува от ден на ден нефт и полутечен природен газ от Иран, Венецуела, Русия и някои страни от Африка против лична валута, среща на президента Си Дзинпин с водачи на Саудитска Арабия и Съвета за съдействие на страните от Персийския залив през декември означи „ раждането на петроюана “, както показва анализаторът от Credit Suisse Золатн Позар в записка до клиентите. По думите на Позар, „ Китай желае да пренапише разпоредбите на световния енергиен пазар “  като част от по-големите старания за дедоларизация в границите на групата БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), а също по този начин и в доста други елементи от света. Сега този развой стана изключително деен след превръщането на доларовите валутни запаси от Америка в оръжие поради военните дейности на Русия против Украйна. Какво значи това на процедура? Първо, доста по-голяма част от търговията с нефт ще се реализира в юани. Си Дзинпин разгласи, че през идващите три до пет години Китай освен ще усили вноса на нефт от страните от Персийския залив, само че и ще работи за „ всеобхватно енергийно съдействие “ със страните от района. Това може евентуално да включва в себе си взаимна разработка и рандеман на такива места като Южно Китайско море, а също по този начин вложения в нефтопреработващи фабрики, нефтохимия и пластмаси. Пекин се надява, че всичко това ще се разплаща в юани на Шанхайската борса за нефт и газ още през 2025 година Това ще означи голяма смяна в международната търговия с енергоносители. Както показва Позар, на Русия, Иран и Венецуела се падат 40% от потвърдените ресурси от нефт в ОПЕК+ и всички те продават нефт на Китай с огромна отстъпка,  докато на Съвета за съдействие на страните от Персийския залив се падат още 40% от потвърдените ресурси. Останалите 20% се намират в райони в орбитата на въздействие на Русия и Китай. Още по тематиката Борси 10:54 ч. Тези, които се съмняват в растежа на петроюана и отслабването а доларовата финансова система като цяло, постоянно означават, че Китай не се употребява със такова равнище на световно доверие, господство на закона или ликвидност на аварийна валута, както Съединени американски щати. Което съгласно тях прави малко евентуално други страни да желаят да вършат бизнес в юани. Това е изцяло допустимо, макар че на петролния пазар преобладават страни, които имат повече общо с Китай (поне от позиция на политическата икономика), в сравнение с със Съединени американски щати. Освен това китайците предложиха на своите контрагенти един тип финансова „ безвредна мрежа “, като направиха юана конвертируем в злато на Шанхайската и Хонконгската златни тържища.   Въпреки че това не прави юана сурогат на $ като аварийна валута, търговията с „ петроюани “ има значими стопански и финансови последици за политиците и вложителите. Първо, вероятността за евтина сила към този момент притегля западни индустриални предприятия в Китай. Вижте неотдавнашната стъпка на немската BASF за стесняване на главните действия в завода си в Лудвигсхафен и да реалокира химическото си произвеждане в Джандзян. Това може да се трансформира при започване на това, което Позар назовава наклонност от „ от фермата до масата “, когато Китай се пробва да получи повече продукция с добавена стойност на локално равнище, употребявайки евтината сила като стръв. (Редица европейски производители също усилиха броя на работните места в Съединени американски щати поради по-ниските разноски за електроенергия). Петролната политика е обвързвана, както с финансови опасности, по този начин и с финансови изгоди. Струва си да се напомни, че пренасочването на петродоларите от богатите на нефт страни към нововъзникващите  пазари, такива като Мексико, Бразилия, Аржентина, Заир, Турция и други от края на 1970-те години през комерсиалните банки на Съединени американски щати докара до няколко дългови рецесии на тези най-развиващи се пазари.   Петродоларите също по този начин форсираха основаването на по-спекулативна, подхранвана от задължения стопанска система в Съединени американски щати, защото цялостните с пари банки сътвориха всевъзможни нови финансови „ нововъведения “, а притокът на задграничен капитал разреши на Съединени американски щати да поддържа по-големи бюджетни дефицити. Сега тази наклонност може да стартира да се развива в противоположна посока. Чуждестранните купувачи на съкровищни бонове в Съединени американски щати стават все по-малко. Ако петроюанът се повиши, това ще укрепи огъня на дедоларизацията. Контролът на Китай над огромни ресурси от енергоносители и създаваните от тях артикули може да стане нов значим фактор за инфлацията на Запад. Това е казусът на по този начин нареченото " постепенно изгаряне ", само че може би не толкоз постепенно, колкото си мислят някои участници на пазара. Какво би трябвало да вършат политиците и бизнес водачите? Ако аз бяха общоприет шеф на многонационална компания, бих се стремила към регионализация и локализация на колкото може повече произвеждане, тъй че да се обезпечавам от многополярния енергиен пазар. Бих засилила също по този начин отвесната интеграция, с цел да обезщетявам възходящата инфлация във веригата за доставки. А в случай че бях американски политик, бих помислила за това по какъв начин да увелича добива на шистов газ в Северна Америка в кратковременен и дълготраен проект (и да предложа на европейците отстъпка за този газ), а също по този начин да ускоря прехода към „ зелена “ енергетика. Това е още една причина, поради  която европейците не би трябвало да се оплакват от Закона за понижаване на инфлацията, който субсидира производството на екологично чиста сила в Съединени американски щати. Ръстът на петроюана би трябвало да се трансформира в тласък за Съединени американски щати и Европа, колкото се може по-скоро да се откажат от изкопаемото гориво. По материали от Financial Times