Можем ли да имаме изцяло ВЕИ-базирана електрическа мрежа?
Преходът към възобновими източници ще бъде по-бърз и политически по-лесен, в случай че е и по-евтин, счита икономистът Дейвид Тимънс
Бариерите пред потреблението на възобновима електрическа енергия са повече политически и културни, в сравнение с софтуерни или стопански (снимка: CCO Public Domain)
Ключовото решение на казуса с климатичните промени е добре известно на всички – би трябвало да спрем да горим изкопаеми горива. Как да създадем това – е въпрос, по който се спори доста.
Напълно допустимо е да добиваме електричество единствено от възобновими източници и да електрифицираме съвсем всичко, твърди икономистът Дейвид Тимънс и аргументира мнението си пред Tech Explore, обобщавайки ослепително всички досегашни уточнения за какво 100% ВЕИ мрежа е изцяло постижима цел.
Да електрифицираме всичко значи придвижване на транспортните средства и влаковете единствено с електричество, отопление на постройките единствено с електрически термопомпи, електрифициране на промишлените системи и така нататък Това е напълно постижимо, по тази причина фокусът е върху зареждането на електрическата мрежа с възобновими източници.
Осъществимостта на тази задача е напълно действителна, тъй че остава да бъде решен единствено въпросът за времето за преход.
Известни технологии
„ Моите проучвания се концентрират върху стопанската система на възобновимата сила. За да показват изпълнимост и да оценят цената на възобновимите електроенергийни системи, откривателите употребяват компютърни модели, които пресмятат евентуалното произвеждане посредством другите технологии във всеки миг въз основа на изменящите се метеорологични условия. Моделирането разкрива коя композиция от източници на електрическа енергия и кои системи за предпазване на сила имат най-ниска цена, като са в положение постоянно да дават отговор на търсенето ”, споделя Дейвид Тимънс.
„ Много проучвания демонстрират, че 100% възобновимите електрически мрежи са осъществими в Европа, Съединени американски щати, Австралия и други райони. Наскоро с сътрудниците ми завършихме огромно изследване на островната страна Мавриций. Островите са привлекателни места за изпробване на прехода към ВЕИ заради дребния си мащаб, относителната елементарност и зависимостта от вносните горива.
Има редица способи за произвеждане на електрическа енергия от възобновими източници: водни централи, вятърни турбини, слънчеви фотоволтаични масиви, геотермални кладенци и изгаряне на разнообразни форми на биомаса (растителна материя), наред с подобряването на успеваемостта за потребление на по-малко сила. Всичко това са към този момент зрели технологии с добре известни параметри на разноските.
Другите благоприятни условия включват рандеман на сила от приливите и вълните, както и съсредоточена слънчева сила, където рефлектори концентрират слънчевите лъчи в една точка, с цел да създават сила. Въпреки че тези технологии могат да бъдат употребявани в бъдеще, нуждата от справяне с изменението на климата е незабавна и, съгласно мен, зрелите технологии са изцяло задоволителни за задачата ”, споделя Тимънс.
Ядрената сила остава мощно противоречива в този диалог. Макар да е чиста от позиция на въглеродни излъчвания, тя не е безвредна и случаите в нуклеарната промишленост са задоволително показателни, че е по-добре да не се причислява към енергийните източници на бъдещето.
Мрежата на бъдещето
Системите за възобновима сила са характерни съгласно местоположението. Най-добрата система на обещано място зависи от ресурсите на самото място (например, прохладно ли е?), от времевия модел (колко постоянно не е прохладно?) и съществуването на спомагателни източници (има ли задоволително реки за запазване посредством Водноелектрическа централа?). Въпреки тази сензитивност към местоположението, изследванията за разнообразни места доближават до сходни резултати.
„ Наличието на многообразие от възобновими източници може да понижи разноските. По-специално слънчевите и вятърните системи добре се допълват, тъй като когато не грее слънце, всекидневно има вятър; моделирането открива, че комбинацията от двете нормално е по-евтина от притежаването на единствено една от двете технологии.
За множеството технологии по-големият мащаб води до понижаване на разноските. Например, огромните слънчеви ферми могат да бъдат над 1000 пъти по-евтини от покривните жилищни системи.
Тъй като слънчевите и вятърните запаси варират на другите места, систематичните разноски спадат с увеличението на индустриалната повърхност, тъй че би трябвало да има постоянна електропреносна мрежа, която да реалокира електричество от местата, където се добива, до местата на търсенето и потреблението. Също по този начин се нуждаем от повече електрическа енергия за приложения като превоза, които сега употребяват най-вече изкопаеми горива. Това значи, че мрежата би трябвало да пораства много.
Проучванията демонстрират, че потреблението на електрическа мрежа с променлива възобновима сила ще включва не-използване или напряко изхвърляне на силата на моменти – тактика, която понижава разноските спрямо решението всяка непотребна сила да се съхранява ”, счита Тимънс.
Все отново е нужна някаква форма на предпазване на електрическа енергия. Батериите работят добре за справяне с дребни, краткосрочни съмнения. Но за запазване на сила в продължение на доста часове или дни най-хубава си остава технологията на ПАВЕЦ. Помпите употребяват всяка непотребна сила в мрежата, с цел да изпомпват вода нагоре към язовира, а когато е нужна сила в мрежата, водата се пуска през турбините, с цел да генерира електричество.
Водноелектрическите централи и тези на биомаса могат да са налични „ на поискване ”, само че и двете имат своята екологична цена – влияние върху природата – и това изисква деликатно ръководство. Водноелектрическа централа може да трансформира локалните екосистеми. Изграждането им би трябвало да се прави доста деликатно. Изгарянето на биомаса пък излъчва въглероден диоксид – което е по-малкият проблем – и води до смяна в земеползването, която може да има доста тежки последствия. Човешкият опит в това отношение не е добър. Затова тези две технологии по-скоро следва да се заобикалят.
Реалните бариери: политически и културни
„ Една бъдеща ВЕИ-базирана електрическа мрежа и електрификация на промишленостите може да понижи – или да не понижи – енергийните разноски. Но избягването на най-лошите последствия от изменението на климата значи цялостен отвод от изкопаемите горива, без значение дали това икономисва пари. Все отново преходът към възобновими източници ще бъде по-бърз и политически по-лесен, в случай че е и по-евтин.
На Мавриций нашето изследване откри, че разноските за електрическа енергия от възобновими източници са сходни с актуалните разноски за рандеман на сила въз основа на настоящите финансови разноски за възобновима сила. Някои изследвания пък откриват, че разноските за електрическа енергия от възобновими източници в бъдеще ще бъдат по-ниски от актуалните разноски за системи на база изкопаеми горива. А още по-вероятно е разноските да продължат да спадат с построяването на от ден на ден системи за рандеман на възобновима сила.
Дотук това е единствено техническата позиция. Комбинацията от възобновими източници и системи за предпазване на сила – характерна според от локалните запаси и условия – може да обезпечава цялата нужна електрическа енергия на налична цена и ще понижи замърсяването на въздуха.
Но с цел да се случи всичко това, е належащо още нещо – държавни политики, които да насърчат прехода към възобновима сила. Климатичните промени са „ външни разноски ” – понасяни от обществото, а не от производителите на сила – тъй че пазарните сили сами по себе си не са задоволителни за прехода. Освен да слагат цена на въглерода, държавните управления би трябвало да улеснят построяването на нужната инфраструктура.
Не бива да се не помни и, че всеки огромен план за промяна на енергийната система ще сътвори нови работни места – доста нови работни места, което е може би икономическата мярка от най-голямо значение за жителите.
Накратко, моите и други проучвания демонстрират, че изцяло възобновимите електрически мрежи са осъществими с актуалните технологии и при настоящи цени; бариерите пред потреблението на възобновима електрическа енергия са повече политически и културни, в сравнение с софтуерни или стопански ”, заключава Дейвид Тимънс.
Бариерите пред потреблението на възобновима електрическа енергия са повече политически и културни, в сравнение с софтуерни или стопански (снимка: CCO Public Domain)
Ключовото решение на казуса с климатичните промени е добре известно на всички – би трябвало да спрем да горим изкопаеми горива. Как да създадем това – е въпрос, по който се спори доста.
Напълно допустимо е да добиваме електричество единствено от възобновими източници и да електрифицираме съвсем всичко, твърди икономистът Дейвид Тимънс и аргументира мнението си пред Tech Explore, обобщавайки ослепително всички досегашни уточнения за какво 100% ВЕИ мрежа е изцяло постижима цел.
Да електрифицираме всичко значи придвижване на транспортните средства и влаковете единствено с електричество, отопление на постройките единствено с електрически термопомпи, електрифициране на промишлените системи и така нататък Това е напълно постижимо, по тази причина фокусът е върху зареждането на електрическата мрежа с възобновими източници.
Осъществимостта на тази задача е напълно действителна, тъй че остава да бъде решен единствено въпросът за времето за преход.
Известни технологии
„ Моите проучвания се концентрират върху стопанската система на възобновимата сила. За да показват изпълнимост и да оценят цената на възобновимите електроенергийни системи, откривателите употребяват компютърни модели, които пресмятат евентуалното произвеждане посредством другите технологии във всеки миг въз основа на изменящите се метеорологични условия. Моделирането разкрива коя композиция от източници на електрическа енергия и кои системи за предпазване на сила имат най-ниска цена, като са в положение постоянно да дават отговор на търсенето ”, споделя Дейвид Тимънс.
„ Много проучвания демонстрират, че 100% възобновимите електрически мрежи са осъществими в Европа, Съединени американски щати, Австралия и други райони. Наскоро с сътрудниците ми завършихме огромно изследване на островната страна Мавриций. Островите са привлекателни места за изпробване на прехода към ВЕИ заради дребния си мащаб, относителната елементарност и зависимостта от вносните горива.
Има редица способи за произвеждане на електрическа енергия от възобновими източници: водни централи, вятърни турбини, слънчеви фотоволтаични масиви, геотермални кладенци и изгаряне на разнообразни форми на биомаса (растителна материя), наред с подобряването на успеваемостта за потребление на по-малко сила. Всичко това са към този момент зрели технологии с добре известни параметри на разноските.
Другите благоприятни условия включват рандеман на сила от приливите и вълните, както и съсредоточена слънчева сила, където рефлектори концентрират слънчевите лъчи в една точка, с цел да създават сила. Въпреки че тези технологии могат да бъдат употребявани в бъдеще, нуждата от справяне с изменението на климата е незабавна и, съгласно мен, зрелите технологии са изцяло задоволителни за задачата ”, споделя Тимънс.
Ядрената сила остава мощно противоречива в този диалог. Макар да е чиста от позиция на въглеродни излъчвания, тя не е безвредна и случаите в нуклеарната промишленост са задоволително показателни, че е по-добре да не се причислява към енергийните източници на бъдещето.
Мрежата на бъдещето
Системите за възобновима сила са характерни съгласно местоположението. Най-добрата система на обещано място зависи от ресурсите на самото място (например, прохладно ли е?), от времевия модел (колко постоянно не е прохладно?) и съществуването на спомагателни източници (има ли задоволително реки за запазване посредством Водноелектрическа централа?). Въпреки тази сензитивност към местоположението, изследванията за разнообразни места доближават до сходни резултати.
„ Наличието на многообразие от възобновими източници може да понижи разноските. По-специално слънчевите и вятърните системи добре се допълват, тъй като когато не грее слънце, всекидневно има вятър; моделирането открива, че комбинацията от двете нормално е по-евтина от притежаването на единствено една от двете технологии.
За множеството технологии по-големият мащаб води до понижаване на разноските. Например, огромните слънчеви ферми могат да бъдат над 1000 пъти по-евтини от покривните жилищни системи.
Тъй като слънчевите и вятърните запаси варират на другите места, систематичните разноски спадат с увеличението на индустриалната повърхност, тъй че би трябвало да има постоянна електропреносна мрежа, която да реалокира електричество от местата, където се добива, до местата на търсенето и потреблението. Също по този начин се нуждаем от повече електрическа енергия за приложения като превоза, които сега употребяват най-вече изкопаеми горива. Това значи, че мрежата би трябвало да пораства много.
Проучванията демонстрират, че потреблението на електрическа мрежа с променлива възобновима сила ще включва не-използване или напряко изхвърляне на силата на моменти – тактика, която понижава разноските спрямо решението всяка непотребна сила да се съхранява ”, счита Тимънс.
Все отново е нужна някаква форма на предпазване на електрическа енергия. Батериите работят добре за справяне с дребни, краткосрочни съмнения. Но за запазване на сила в продължение на доста часове или дни най-хубава си остава технологията на ПАВЕЦ. Помпите употребяват всяка непотребна сила в мрежата, с цел да изпомпват вода нагоре към язовира, а когато е нужна сила в мрежата, водата се пуска през турбините, с цел да генерира електричество.
Водноелектрическите централи и тези на биомаса могат да са налични „ на поискване ”, само че и двете имат своята екологична цена – влияние върху природата – и това изисква деликатно ръководство. Водноелектрическа централа може да трансформира локалните екосистеми. Изграждането им би трябвало да се прави доста деликатно. Изгарянето на биомаса пък излъчва въглероден диоксид – което е по-малкият проблем – и води до смяна в земеползването, която може да има доста тежки последствия. Човешкият опит в това отношение не е добър. Затова тези две технологии по-скоро следва да се заобикалят.
Реалните бариери: политически и културни
„ Една бъдеща ВЕИ-базирана електрическа мрежа и електрификация на промишленостите може да понижи – или да не понижи – енергийните разноски. Но избягването на най-лошите последствия от изменението на климата значи цялостен отвод от изкопаемите горива, без значение дали това икономисва пари. Все отново преходът към възобновими източници ще бъде по-бърз и политически по-лесен, в случай че е и по-евтин.
На Мавриций нашето изследване откри, че разноските за електрическа енергия от възобновими източници са сходни с актуалните разноски за рандеман на сила въз основа на настоящите финансови разноски за възобновима сила. Някои изследвания пък откриват, че разноските за електрическа енергия от възобновими източници в бъдеще ще бъдат по-ниски от актуалните разноски за системи на база изкопаеми горива. А още по-вероятно е разноските да продължат да спадат с построяването на от ден на ден системи за рандеман на възобновима сила.
Дотук това е единствено техническата позиция. Комбинацията от възобновими източници и системи за предпазване на сила – характерна според от локалните запаси и условия – може да обезпечава цялата нужна електрическа енергия на налична цена и ще понижи замърсяването на въздуха.
Но с цел да се случи всичко това, е належащо още нещо – държавни политики, които да насърчат прехода към възобновима сила. Климатичните промени са „ външни разноски ” – понасяни от обществото, а не от производителите на сила – тъй че пазарните сили сами по себе си не са задоволителни за прехода. Освен да слагат цена на въглерода, държавните управления би трябвало да улеснят построяването на нужната инфраструктура.
Не бива да се не помни и, че всеки огромен план за промяна на енергийната система ще сътвори нови работни места – доста нови работни места, което е може би икономическата мярка от най-голямо значение за жителите.
Накратко, моите и други проучвания демонстрират, че изцяло възобновимите електрически мрежи са осъществими с актуалните технологии и при настоящи цени; бариерите пред потреблението на възобновима електрическа енергия са повече политически и културни, в сравнение с софтуерни или стопански ”, заключава Дейвид Тимънс.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ