Бюджетните преговори задълбочиха разделението между Изтока и Запада в ЕС
Преговорите за дълготрайния бюджет на Европейския съюз едвам стартират всъщност, а страните към този момент са се хванали за гушите, пробвайки да приспособят проектите за разноски на блока към политическите му цели, се споделя в материал на Балканската мрежа за проверяваща публицистика, представен от Balkan Insight.
Ако има нещо, което да сплотява източните страни членки – от Вишеградските страни (Чехия, Унгария, Полша и Словакия) до България, Хърватия и Румъния на Балканите – то това е недоволството от хода на диалозите досега.
" Не одобряваме предложенията на финландското председателство за бюджета на Европейски Съюз ", съобщи полският министър председател Матеуш Моравецки в Брюксел в средата на октомври, имайки поради документ на Финландия – ротационен ръководител на Съвета на Европейски Съюз до края на годината – надграждащ предлагането на Европейската комисия от май 2018 година
Три съществени въпроса тревожат източните страни що се отнася до многогодишната финансова рамка, която ще дефинира разноските за интервала 2021-2027 година
Първият е вероятността за огромно орязване на средствата за доста от по-новите страни членки, изключвайки Румъния и България. Причината е по-малкият размер на бюджета като цяло и, наред с друго, предложенията за понижаване на кохезионните фондове, целящи да се отстранен икономическите разлики в Европейски Съюз и да се насърчи устойчивото развиване.
Следва проектът отпущането на средствата да се обвърже със спазването на върховенството на закона.
Източните страни се оплакват и от това, което одобряват за опит на Брюксел да поеме по-голям надзор върху метода на консумиране на еврофондовете в страните членки.
Заедно тези въпроси задълбочиха разделянето сред Изтока и Запада в европейското семейство, разясняват анализатори.
Източните страни членки, всички чисти получатели на еврофондове, се сплотяват до момента в който приготвят позициите си за идните договаряния.
На Европейския съвет през октомври водачите на Европейски Съюз разискаха тактиката за многогодишната финансова рамка и желаеха Финландия да показа ново предложение преди срещата им на върха през декември.
Никой не чака бърз пробив, а прогнозите са договарянията да се проточат след хърватското европредседателство, започващо през януари, и да навлязат в немското през втората половина на 2020 година
Разделение
Миналия месец Европейският парламент одобри резолюция с предизвестие, че забавянето на дълготрайния капиталов проект на Европейски Съюз ще навреди на жителите и на бизнеса.
В документа от октомври Финландия предлага бюджет за 2021-2027 година от 1.055% от брутния народен приход на ЕС27, или почти 1.14 трилиона евро. Според специалисти това значи понижение от 60-65 милиарда евро от към този момент понижения бюджет, препоръчан от Европейската комисия през май 2018 година Хелзинки също така предлага бюджетът да бъде разграничен на три съвсем равни елементи, включващи кохезионните фондове, общата селскостопанска политика и останалите политики.
В съпоставяне с първичния проект на Комисията, това ще значи в допълнение понижаване на кохезионните фондове, от които изгода имат най-много източните страни членки.
Брекзит още повече усложнява нещата, тъй като загубата на вноските от Англия, втората по величина стопанска система в Европа, ще значи дупка в хазната на Европейски Съюз.
Унгария и Чехия ще са най-големите губещи. И двете се чака да изгубят 24% от средствата спрямо бюджета за 2014-2020 година Следващият губещ ще е Полша с понижение от 23%. Словакия ще загуби 22%, а Хърватия – 6%.
Средствата за България и Румъния се чака да се усилят с 8% по отношение на предходния бюджет. Въпреки това те стоят паралелно до Вишеградската четворка и Хърватия.
Полша се готви за компликации
Полша е най-големият бенефициент на еврофондове. В последния дълготраен бюджет евросредствата представляваха 2.4% от полския БВП и бяха посочени като главен фактор страната да устои на икономическата рецесия, блъснала други.
Дори и с понижението от 23% Полша ще продължи да бъде най-големият бенефициент с избрани за нея 64.4 милиарда евро.
Намалението ще засегне главно парите за земеделие и кохезионните фондове, както и средствата за инфраструктурни планове.
В същото време измененията в кохезионните фондове за най-бедните райони в блока значат изместване на парите от Централна и Източна Европа към южните страни.
Според специалисти промените се дължат от елементи на Брекзит, само че отразяват също по този начин увеличението на благосъстоянието в Централна Европа и нуждата от повече фондове за научни проучвания, защита и ръководство на мигрантската рецесия в средиземноморските страни.
По думите им Полша също носи част от отговорността поради утежняването на връзките с Брюксел след идването на власт на националистката партия " Право и правдивост " през 2015 година
През май водачи на 13-те най-нови страни членки подписаха Декларацията от Варшава с претенции за промени в Европейски Съюз и за бъдещия бюджет.
Премиерът Моравецки посочи, че някогашни комунистически страни имат по-висок стопански напредък от някои в Западна Европа: " Ние представляваме съвсем половината от страните в Европейски Съюз и сме локомотивът на икономическия напредък в Европа ", добави той.
© Reuters
Матеуш Моравецки
Полша твърди, че източните страни би трябвало да получават същото равнище на финансиране в идващия бюджет даже и единствено тъй като от икономическото развиване имат изгода и страните чисти вносителки.
Следващият бюджет на Европейски Съюз би трябвало да бъде признат с единогласие, което значи, че ще е належащо Брюксел въпреки всичко да откри консенсус.
Според Януш Левандовски, някогашен еврокомисар по бюджета и настоящ зам.-председател на Комисията по бюджети в Европейския парламент, решението е да се предложат на Полша спомагателни пари от фонд за подкрепяне на страните да се откажат от потреблението на въглища. Левандовски изясни, че договарянията по въпроса са съвсем приключили, само че към момента не е ясно дали ще има нови пари или средствата ще дойдат от намаляването на кохезионните фондове.
Пред Балканската мрежа за проверяваща публицистика (BIRN) той разяснява, че препоръчаните промени в методологията на бюджета не са инцидентни, а имат за цел да убедят данъкоплатците в Германия и скандинавските страни да финансират страните, упрекнати в подкопаване на полезностите на Европейски Съюз.
" В законодателното предложение, обвързващо бюджета с върховенството на закона я има тоягата – изискването за господство на закона – само че го има и морковът – предложихме специфичен инструмент, който ще ни разреши да финансираме посредством грантове неправителствени организации, които предизвикват европейските полезности и това ще може да става без да се желае разрешението на съответните държавни управления. Има го и ясното изказване, че крайните бенефициенти не би трябвало да страдат, в случай че бъдат спрени фондове поради нарушавания на върховенството на закона. Ако това се случи, държавните управления са виновни да изплатят парите не бенефициентите ", изясни Левандовски.
Жертва на триумфа си
Унгария е един от най-големите бенефициенти на структурните и кохезионните фондове и през миналите седем години е получила 39 милиарда евро. Те може да намалеят до 31 милиарда, а унгарската вноска в хазната на Европейски Съюз да се усили до 10 милиарда евро от 7.6 милиарда.
" Предложената от Комисията версия е неприемлива. Трябва да бъде изменена ", сподели шефът на кабинета на премиера Виктор Орбан Гергей Гуяш предишния месец. " Ако Англия напуща Европейски Съюз, бюджетът на Европейски Съюз ще се свие с 12-13% и това е оптималното понижение, което ние можем да приемем. Всъщност ние бихме желали да увеличим финансовата си вноска, само че наподобява, че няма консенсус за това. Новият бюджет не може да бъде неподходящ за Централна Европа ", добави той.
" Въпреки че разликите в стандарта на живот понижават през последните седем години, те надалеч не са изчезнали. Ние използвахме нашите европейски фондове по доста ефикасен метод и спазвахме прецизна бюджетна политика. Защо би трябвало да бъдем наказвани? Не мислим, че страните с хлабава бюджетна дисциплинираност би трябвало да бъдат възнаграждавани ", акцентира Гуяш.
Патрик Сихерле, анализатор от основания в Будапеща тинк-танк Political Capital, разяснява, че 12-13% понижение в цялостния бюджет на Европейски Съюз звучи прекомерно оптимистично: " Много зависи от немската позиция. Ако германците желаят да заплащат малко повече, може и да избегнем фрапантно понижение от 24% ".
От друга страна, посочи той, би трябвало да се вземе поради, че някои маджарски райони са се развили добре и са задминали най-бедните райони в Италия и Гърция. Парадоксално, това значи, че Унгария, сходно на по-голямата част от Централна Европа, ще би трябвало да заплати за икономическия си триумф.
© Reuters
Виктор Орбан
Предвид различията с Брюксел за върховенството на закона, не е изненадващо, че Будапеща е срещу обвързването на еврофондовете с положителното държание. Тъй като обаче се чака новият механизъм да бъде признат с квалифицирано болшинство в Съвета, Унгария наподобява отстъпва от предходния си " цялостен отвод ".
" Не мисля, че е изцяло ирационална концепцията да се вкара нещо такова ", сподели Гуяш пред BIRN. " Но поради предходния ни опит, се опасяваме, че то ще бъде употребявано за други цели. Трябват ни гаранции, че няма да се употребява за решение на политически диспути ", добави той, имайки поради последствията от оказа на Унгария да одобри квотите на Европейски Съюз за мигранти по време на бежанската рецесия през 2015 година
Според Сихерле едно по-голямо орязване на средства е действителен риск за унгарската стопанска система, която зависи от еврофондовете, съставляващи към два до четири % от Брутният вътрешен продукт.
" Приятел на кохезията "
При ръководството на премиера Андрей Бабиш Чехия възприе по-евроскептична позиция, доближавайки се до Полша и Унгария и защитавайки се от рецензиите на Брюксел за нарушавания на върховенството на закона. Това повлия и на чешката позиция в бюджетните договаряния, като Прага се причисли към страните, протестиращи против препоръчаното понижение.
" Чешката република несъмнено ще работи като " другар на кохезията ", защитавайки повече пари за кохезионната политика ", разяснява Вит Банес, специалист по Европейски Съюз в пражкия университет Metropolitní univerzita Praha.
За разлика от другите страни от Източна Европа обаче, Чехия наподобява се е примирила с намаляването на средствата. Европейската комисия предложи 24% орязване, което значи, че страната ще получи 17.8 милиарда евро сред 2021 и 2027 година
" Можем да работим с това, макар че е едно от най-големите понижения в страните членки ", сподели Милена Хрдинкова, държавен секретар по европейските въпроси на министерска среща през септември, като добави: " Трябва ни повече власт, с цел да решаваме къде да вложим тези фондове ".
© Reuters
Андрей Бабиш
Наскоро Бабиш изиска Брюксел да позволи на страните членки да взимат решения за разпределението на средствата съгласно личните си цели, без ненужни административни и други инспекции. Той нападна потреблението на еврофондове за " конференции и семинари " и изиска повече разноски за съответни планове, като автомагистрали.
Прага е сериозна и към проектите за увеличение на бюджетните разноски за външна политика, защита и " Фронтекс ", тъй като гледа на това като на напредване на Европа към " супер страна " и риск за връзките със Съединени американски щати.
За разлика от Унгария и Полша, Чехия не е срещу проектите на Европейски Съюз средствата да зависят от позициите на страната към въпроси като върховенството на закона, климатичните промени и квотите за бежанци.
Според специалисти една от аргументите е, че Прага е в деликатна позиция, защото Вера Йоурова, чешкият еврокомисар, получи портфолио " полезности и бистрота ", макар че Бабиш е разследван по изказвания за спор на ползи сред ролята му на министър председател и огромния му бизнес.
През септември Хрдинкова прикани за ясно дефинирани условия, оценяващи спазването на върховенството на закона, с цел да се избегне предубедено отношение.
" Заслужаващ доверие сътрудник "
Съседна Словакия също създаваше проблеми на Европейски Съюз в последните години поради квотите за мигранти и отхвърлянето на интернационалните конвенции като Истанбулската.
Когато стане въпрос за бюджетните договаряния обаче, Братислава желае да се показа като благонадежден съдружник. Страната изрази поддръжка за проектите на Европейски Съюз за битка с климатичните промени и застана зад отбраната на върховенството на закона в блока.
© Reuters
Аловашкият министър председател Петер Пелегрини
Въпреки че се готви за 23% понижение на средствата, вноската ѝ ще се усили с 60% през 2021-2027 година
Приоритетите на Словакия в бюджетните договаряния засягат кохезията и парите за земеделие. Страната ще упорства и за повече еластичност в метода на систематизиране на средствата.
Стане ли въпрос за обвързването на еврофондовете с върховенството на закона, Словакия споделя, че е отворена за полемики и мисли, че разпоредбите би трябвало да се следват от всички, в това число и от западните страни членки.
Предпазливост
С 27.2 милиарда евро избрани за Румъния в проектобюджета (8% нарастване по отношение на последната многогодишна финансова рамка), Букурещ има по-малко аргументи да се оплаква от останалите. Въпреки това поддържа напъните на други страни за опазване на бюджетните средства.
Европейската комисия заплаши страната със наказания поради отслабването на антикорупционното законодателство и офанзивите против правосъдната самостоятелност.
Букурещ не е декларирал позиция за въпроса с върховенството на закона, само че съгласно анализатори евентуално ще се опълчи или минимум ще пренебрегва всичко, което би засегнало средствата ѝ.
Подобно на Румъния, парите за България също ще се усилят. За нея са избрани 8.9 милиарда евро – нарастване от 8%.
В идните договаряния съгласно анализатори София ще опита да обезпечи повече фондове за кохезия и земеделие, в сравнение с вложения в нововъведения и околна среда, за което се чака да упорства новата Еврокомисия.
Премиерът Бойко Борисов неведнъж акцентира, че единственият метод България да настигне останалата част от Европейски Съюз е да сложи повече фокус върху по-слабо развитите райони.
Според специалисти страната може да се причисли към клуба срещу обвързването на фондовете с върховенството на закона.
По думите на Ясен Георгиев, изпълнителен шеф на Института за икономическа политика в София, новият механизъм може да засегне България колкото и нормалните обвинени Унгария и Полша. " Страната непрекъснато е подложена на критика за дефекти в правосъдната сиситема и битката против корупцията. Напредъкът в тези области към момента се следи от Еврокомисията в границите на Механизма за съдействие и инспекция ", подсети той.
Всички високопоставени български политици резервират безмълвие по въпроса.
Като най-новата страна членка на Европейски Съюз, Хърватия е възприела деликатен метод в бюджетните договаряния, считат специалисти. Страната ще получи 8.8 милиарда евро, което е понижение от 6%. Но Загреб евентуално няма да възразява прекомерно шумно.
Хърватскатa платформа за интернационална гражданска взаимност (CROSOL), основана в Загреб организация с нестопанска цел, разяснява, че главният политически приоритет на държавното управление е присъединение към Шенген. Поради тази причина е малко евентуално да влезе в борба с друга страна членка, с цел да не бъде блокиран процесът, се показва в изказване на организацията до BIRN. Тя чака неутрални позиции от Хърватия по множеството въпроси, в това число и в региона на върховенството на закона.
Предстоящото ѝ европредседателство ще значи, че тя ще би трябвало да изслушва другите, вместо да прокарва личните си цели, считат специалистите.
Въпреки че Хърватия разгласи поддръжка за механизма за върховенството на закона, съгласно анализатори тя е заела мека позиция, когато Брюксел е подлагал на критика източните страни членки за нарушавания на тези правила.
CROSOL е на мнение, че това се дължи от елементи на личната пъстра обстановка на Хърватия във връзка със отбраната на демократичните институции. " Не може да се чака Хърватия да заеме ясна и мощна позиция за санкциониране на страни членки за нарушение на върховенството на закона ", добавя организацията.
Повече за националните позиции за дълготрайния бюджет на Европейски Съюз четете тук.
Ако има нещо, което да сплотява източните страни членки – от Вишеградските страни (Чехия, Унгария, Полша и Словакия) до България, Хърватия и Румъния на Балканите – то това е недоволството от хода на диалозите досега.
" Не одобряваме предложенията на финландското председателство за бюджета на Европейски Съюз ", съобщи полският министър председател Матеуш Моравецки в Брюксел в средата на октомври, имайки поради документ на Финландия – ротационен ръководител на Съвета на Европейски Съюз до края на годината – надграждащ предлагането на Европейската комисия от май 2018 година
Три съществени въпроса тревожат източните страни що се отнася до многогодишната финансова рамка, която ще дефинира разноските за интервала 2021-2027 година
Първият е вероятността за огромно орязване на средствата за доста от по-новите страни членки, изключвайки Румъния и България. Причината е по-малкият размер на бюджета като цяло и, наред с друго, предложенията за понижаване на кохезионните фондове, целящи да се отстранен икономическите разлики в Европейски Съюз и да се насърчи устойчивото развиване.
Следва проектът отпущането на средствата да се обвърже със спазването на върховенството на закона.
Източните страни се оплакват и от това, което одобряват за опит на Брюксел да поеме по-голям надзор върху метода на консумиране на еврофондовете в страните членки.
Заедно тези въпроси задълбочиха разделянето сред Изтока и Запада в европейското семейство, разясняват анализатори.
Източните страни членки, всички чисти получатели на еврофондове, се сплотяват до момента в който приготвят позициите си за идните договаряния.
На Европейския съвет през октомври водачите на Европейски Съюз разискаха тактиката за многогодишната финансова рамка и желаеха Финландия да показа ново предложение преди срещата им на върха през декември.
Никой не чака бърз пробив, а прогнозите са договарянията да се проточат след хърватското европредседателство, започващо през януари, и да навлязат в немското през втората половина на 2020 година
Разделение
Миналия месец Европейският парламент одобри резолюция с предизвестие, че забавянето на дълготрайния капиталов проект на Европейски Съюз ще навреди на жителите и на бизнеса.
В документа от октомври Финландия предлага бюджет за 2021-2027 година от 1.055% от брутния народен приход на ЕС27, или почти 1.14 трилиона евро. Според специалисти това значи понижение от 60-65 милиарда евро от към този момент понижения бюджет, препоръчан от Европейската комисия през май 2018 година Хелзинки също така предлага бюджетът да бъде разграничен на три съвсем равни елементи, включващи кохезионните фондове, общата селскостопанска политика и останалите политики.
В съпоставяне с първичния проект на Комисията, това ще значи в допълнение понижаване на кохезионните фондове, от които изгода имат най-много източните страни членки.
Брекзит още повече усложнява нещата, тъй като загубата на вноските от Англия, втората по величина стопанска система в Европа, ще значи дупка в хазната на Европейски Съюз.
Унгария и Чехия ще са най-големите губещи. И двете се чака да изгубят 24% от средствата спрямо бюджета за 2014-2020 година Следващият губещ ще е Полша с понижение от 23%. Словакия ще загуби 22%, а Хърватия – 6%.
Средствата за България и Румъния се чака да се усилят с 8% по отношение на предходния бюджет. Въпреки това те стоят паралелно до Вишеградската четворка и Хърватия.
Полша се готви за компликации
Полша е най-големият бенефициент на еврофондове. В последния дълготраен бюджет евросредствата представляваха 2.4% от полския БВП и бяха посочени като главен фактор страната да устои на икономическата рецесия, блъснала други.
Дори и с понижението от 23% Полша ще продължи да бъде най-големият бенефициент с избрани за нея 64.4 милиарда евро.
Намалението ще засегне главно парите за земеделие и кохезионните фондове, както и средствата за инфраструктурни планове.
В същото време измененията в кохезионните фондове за най-бедните райони в блока значат изместване на парите от Централна и Източна Европа към южните страни.
Според специалисти промените се дължат от елементи на Брекзит, само че отразяват също по този начин увеличението на благосъстоянието в Централна Европа и нуждата от повече фондове за научни проучвания, защита и ръководство на мигрантската рецесия в средиземноморските страни.
По думите им Полша също носи част от отговорността поради утежняването на връзките с Брюксел след идването на власт на националистката партия " Право и правдивост " през 2015 година
През май водачи на 13-те най-нови страни членки подписаха Декларацията от Варшава с претенции за промени в Европейски Съюз и за бъдещия бюджет.
Премиерът Моравецки посочи, че някогашни комунистически страни имат по-висок стопански напредък от някои в Западна Европа: " Ние представляваме съвсем половината от страните в Европейски Съюз и сме локомотивът на икономическия напредък в Европа ", добави той.
© Reuters
Матеуш Моравецки
Полша твърди, че източните страни би трябвало да получават същото равнище на финансиране в идващия бюджет даже и единствено тъй като от икономическото развиване имат изгода и страните чисти вносителки.
Следващият бюджет на Европейски Съюз би трябвало да бъде признат с единогласие, което значи, че ще е належащо Брюксел въпреки всичко да откри консенсус.
Според Януш Левандовски, някогашен еврокомисар по бюджета и настоящ зам.-председател на Комисията по бюджети в Европейския парламент, решението е да се предложат на Полша спомагателни пари от фонд за подкрепяне на страните да се откажат от потреблението на въглища. Левандовски изясни, че договарянията по въпроса са съвсем приключили, само че към момента не е ясно дали ще има нови пари или средствата ще дойдат от намаляването на кохезионните фондове.
Пред Балканската мрежа за проверяваща публицистика (BIRN) той разяснява, че препоръчаните промени в методологията на бюджета не са инцидентни, а имат за цел да убедят данъкоплатците в Германия и скандинавските страни да финансират страните, упрекнати в подкопаване на полезностите на Европейски Съюз.
" В законодателното предложение, обвързващо бюджета с върховенството на закона я има тоягата – изискването за господство на закона – само че го има и морковът – предложихме специфичен инструмент, който ще ни разреши да финансираме посредством грантове неправителствени организации, които предизвикват европейските полезности и това ще може да става без да се желае разрешението на съответните държавни управления. Има го и ясното изказване, че крайните бенефициенти не би трябвало да страдат, в случай че бъдат спрени фондове поради нарушавания на върховенството на закона. Ако това се случи, държавните управления са виновни да изплатят парите не бенефициентите ", изясни Левандовски.
Жертва на триумфа си
Унгария е един от най-големите бенефициенти на структурните и кохезионните фондове и през миналите седем години е получила 39 милиарда евро. Те може да намалеят до 31 милиарда, а унгарската вноска в хазната на Европейски Съюз да се усили до 10 милиарда евро от 7.6 милиарда.
" Предложената от Комисията версия е неприемлива. Трябва да бъде изменена ", сподели шефът на кабинета на премиера Виктор Орбан Гергей Гуяш предишния месец. " Ако Англия напуща Европейски Съюз, бюджетът на Европейски Съюз ще се свие с 12-13% и това е оптималното понижение, което ние можем да приемем. Всъщност ние бихме желали да увеличим финансовата си вноска, само че наподобява, че няма консенсус за това. Новият бюджет не може да бъде неподходящ за Централна Европа ", добави той.
" Въпреки че разликите в стандарта на живот понижават през последните седем години, те надалеч не са изчезнали. Ние използвахме нашите европейски фондове по доста ефикасен метод и спазвахме прецизна бюджетна политика. Защо би трябвало да бъдем наказвани? Не мислим, че страните с хлабава бюджетна дисциплинираност би трябвало да бъдат възнаграждавани ", акцентира Гуяш.
Патрик Сихерле, анализатор от основания в Будапеща тинк-танк Political Capital, разяснява, че 12-13% понижение в цялостния бюджет на Европейски Съюз звучи прекомерно оптимистично: " Много зависи от немската позиция. Ако германците желаят да заплащат малко повече, може и да избегнем фрапантно понижение от 24% ".
От друга страна, посочи той, би трябвало да се вземе поради, че някои маджарски райони са се развили добре и са задминали най-бедните райони в Италия и Гърция. Парадоксално, това значи, че Унгария, сходно на по-голямата част от Централна Европа, ще би трябвало да заплати за икономическия си триумф.
© Reuters
Виктор Орбан
Предвид различията с Брюксел за върховенството на закона, не е изненадващо, че Будапеща е срещу обвързването на еврофондовете с положителното държание. Тъй като обаче се чака новият механизъм да бъде признат с квалифицирано болшинство в Съвета, Унгария наподобява отстъпва от предходния си " цялостен отвод ".
" Не мисля, че е изцяло ирационална концепцията да се вкара нещо такова ", сподели Гуяш пред BIRN. " Но поради предходния ни опит, се опасяваме, че то ще бъде употребявано за други цели. Трябват ни гаранции, че няма да се употребява за решение на политически диспути ", добави той, имайки поради последствията от оказа на Унгария да одобри квотите на Европейски Съюз за мигранти по време на бежанската рецесия през 2015 година
Според Сихерле едно по-голямо орязване на средства е действителен риск за унгарската стопанска система, която зависи от еврофондовете, съставляващи към два до четири % от Брутният вътрешен продукт.
" Приятел на кохезията "
При ръководството на премиера Андрей Бабиш Чехия възприе по-евроскептична позиция, доближавайки се до Полша и Унгария и защитавайки се от рецензиите на Брюксел за нарушавания на върховенството на закона. Това повлия и на чешката позиция в бюджетните договаряния, като Прага се причисли към страните, протестиращи против препоръчаното понижение.
" Чешката република несъмнено ще работи като " другар на кохезията ", защитавайки повече пари за кохезионната политика ", разяснява Вит Банес, специалист по Европейски Съюз в пражкия университет Metropolitní univerzita Praha.
За разлика от другите страни от Източна Европа обаче, Чехия наподобява се е примирила с намаляването на средствата. Европейската комисия предложи 24% орязване, което значи, че страната ще получи 17.8 милиарда евро сред 2021 и 2027 година
" Можем да работим с това, макар че е едно от най-големите понижения в страните членки ", сподели Милена Хрдинкова, държавен секретар по европейските въпроси на министерска среща през септември, като добави: " Трябва ни повече власт, с цел да решаваме къде да вложим тези фондове ".
© Reuters
Андрей Бабиш
Наскоро Бабиш изиска Брюксел да позволи на страните членки да взимат решения за разпределението на средствата съгласно личните си цели, без ненужни административни и други инспекции. Той нападна потреблението на еврофондове за " конференции и семинари " и изиска повече разноски за съответни планове, като автомагистрали.
Прага е сериозна и към проектите за увеличение на бюджетните разноски за външна политика, защита и " Фронтекс ", тъй като гледа на това като на напредване на Европа към " супер страна " и риск за връзките със Съединени американски щати.
За разлика от Унгария и Полша, Чехия не е срещу проектите на Европейски Съюз средствата да зависят от позициите на страната към въпроси като върховенството на закона, климатичните промени и квотите за бежанци.
Според специалисти една от аргументите е, че Прага е в деликатна позиция, защото Вера Йоурова, чешкият еврокомисар, получи портфолио " полезности и бистрота ", макар че Бабиш е разследван по изказвания за спор на ползи сред ролята му на министър председател и огромния му бизнес.
През септември Хрдинкова прикани за ясно дефинирани условия, оценяващи спазването на върховенството на закона, с цел да се избегне предубедено отношение.
" Заслужаващ доверие сътрудник "
Съседна Словакия също създаваше проблеми на Европейски Съюз в последните години поради квотите за мигранти и отхвърлянето на интернационалните конвенции като Истанбулската.
Когато стане въпрос за бюджетните договаряния обаче, Братислава желае да се показа като благонадежден съдружник. Страната изрази поддръжка за проектите на Европейски Съюз за битка с климатичните промени и застана зад отбраната на върховенството на закона в блока.
© Reuters
Аловашкият министър председател Петер Пелегрини
Въпреки че се готви за 23% понижение на средствата, вноската ѝ ще се усили с 60% през 2021-2027 година
Приоритетите на Словакия в бюджетните договаряния засягат кохезията и парите за земеделие. Страната ще упорства и за повече еластичност в метода на систематизиране на средствата.
Стане ли въпрос за обвързването на еврофондовете с върховенството на закона, Словакия споделя, че е отворена за полемики и мисли, че разпоредбите би трябвало да се следват от всички, в това число и от западните страни членки.
Предпазливост
С 27.2 милиарда евро избрани за Румъния в проектобюджета (8% нарастване по отношение на последната многогодишна финансова рамка), Букурещ има по-малко аргументи да се оплаква от останалите. Въпреки това поддържа напъните на други страни за опазване на бюджетните средства.
Европейската комисия заплаши страната със наказания поради отслабването на антикорупционното законодателство и офанзивите против правосъдната самостоятелност.
Букурещ не е декларирал позиция за въпроса с върховенството на закона, само че съгласно анализатори евентуално ще се опълчи или минимум ще пренебрегва всичко, което би засегнало средствата ѝ.
Подобно на Румъния, парите за България също ще се усилят. За нея са избрани 8.9 милиарда евро – нарастване от 8%.
В идните договаряния съгласно анализатори София ще опита да обезпечи повече фондове за кохезия и земеделие, в сравнение с вложения в нововъведения и околна среда, за което се чака да упорства новата Еврокомисия.
Премиерът Бойко Борисов неведнъж акцентира, че единственият метод България да настигне останалата част от Европейски Съюз е да сложи повече фокус върху по-слабо развитите райони.
Според специалисти страната може да се причисли към клуба срещу обвързването на фондовете с върховенството на закона.
По думите на Ясен Георгиев, изпълнителен шеф на Института за икономическа политика в София, новият механизъм може да засегне България колкото и нормалните обвинени Унгария и Полша. " Страната непрекъснато е подложена на критика за дефекти в правосъдната сиситема и битката против корупцията. Напредъкът в тези области към момента се следи от Еврокомисията в границите на Механизма за съдействие и инспекция ", подсети той.
Всички високопоставени български политици резервират безмълвие по въпроса.
Като най-новата страна членка на Европейски Съюз, Хърватия е възприела деликатен метод в бюджетните договаряния, считат специалисти. Страната ще получи 8.8 милиарда евро, което е понижение от 6%. Но Загреб евентуално няма да възразява прекомерно шумно.
Хърватскатa платформа за интернационална гражданска взаимност (CROSOL), основана в Загреб организация с нестопанска цел, разяснява, че главният политически приоритет на държавното управление е присъединение към Шенген. Поради тази причина е малко евентуално да влезе в борба с друга страна членка, с цел да не бъде блокиран процесът, се показва в изказване на организацията до BIRN. Тя чака неутрални позиции от Хърватия по множеството въпроси, в това число и в региона на върховенството на закона.
Предстоящото ѝ европредседателство ще значи, че тя ще би трябвало да изслушва другите, вместо да прокарва личните си цели, считат специалистите.
Въпреки че Хърватия разгласи поддръжка за механизма за върховенството на закона, съгласно анализатори тя е заела мека позиция, когато Брюксел е подлагал на критика източните страни членки за нарушавания на тези правила.
CROSOL е на мнение, че това се дължи от елементи на личната пъстра обстановка на Хърватия във връзка със отбраната на демократичните институции. " Не може да се чака Хърватия да заеме ясна и мощна позиция за санкциониране на страни членки за нарушение на върховенството на закона ", добавя организацията.
Повече за националните позиции за дълготрайния бюджет на Европейски Съюз четете тук.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ