Brexit - една пропиляна година
Преговорите за Brexit не престават към този момент година и демонстрират, че в действителност не е допустимо Англия да напусне Европейски Съюз, без да навреди на самата себе си, разяснява Бернд Ригерт за " Дойче Веле ".
Остава тъкмо една година досега, когато Англия ще напусне Европейски Съюз по лично предпочитание. Точно една година се точат и договарянията сред английското държавно управление и Европейски Съюз. Досега не беше реализирано доста. Единственият резултат, реализиран след месеци на ориентировка, да не кажем безпорядък в английското държавно управление, беше контрактуваната преходна фаза. Драмата с Brexit ще продължи до 2020 година, с цел да могат британците да договорят това, което в края на краищата желаят.
А какво желаят в действителност? Не е ясно. Британската държавна ръководителка Тереза Мей и нейният външен министър Борис Джонсън разпалено приказват за огромните шансове на Англия, откакто най-накрая се отърси от европейските окови.
Май че и английската държавна ръководителка Тереза Мей не е напълно наясно в какво се състоят тези шансове. Повечето икономисти, адвокати и сериозните европейски специалисти са единомислещи, че след окончателното овакантяване на Европейски Съюз обстановката във Англия и Северна Ирландия няма да бъде по-добра. Тя ще се промени, само че няма да стане по-добра.
Преход, само че накъде?
Англия не желае да остане нито в митническия съюз, нито във вътрешния пазар. Единствената опция следователно остава едно обхватно съглашение за свободна търговия. То обаче занапред тепърва би трябвало да бъде контрактувано. Една година преди Brexit и три години преди края на преходния интервал не е ясно какви преимущества може да донесе едно такова съглашение за свободна търговия, в съпоставяне със настоящето състояние.
Досега английското държавно управление не реализира нито една от огромните цели на последователите на Brexit. То не пести пари, тъй като и по време на преходния интервал би трябвало да заплаща вноските си в европейския бюджет. Няма надзор върху миграцията на хора от страните-членки на Европейски Съюз, тъй като свободата на напредване си остава в действие и до последния ден от преходната фаза.
Англия няма да стане по-самостоятелна и в юридическо отношение, защото до края на преходния интервал европейските закони ще бъдат годни. Ясно е единствено какво ще загуби Англия в същото време: правото си на глас в Европейски Съюз. След една година нито един английски министър няма да взе участие в съвещанията в Брюксел и нито един английски посланик няма да има право да гласоподава.
Европейският съюз, който до момента изненадващо сплотено пази своите ползи, също не печели нищо. Излизането на Англия отслабва съюза като политически артист на интернационалната сцена, основава голяма финансова дупка и излишно усложнява икономическите връзки с Острова. Европейски Съюз ръководи отрицателните последствия от Brexit и британците усещат това мъчително. Правилно е, че Европейски Съюз не отстъпва. 27-те би трябвало да останат единни и да не се преценяват с ползите на бъдещата трета страна Англия.
Спиране на Brexit?
След година на мъчителни договаряния и у двете страни се вижда волята за намаляване на Brexit. Но нищо повече. Все още няма никакви обвързващи правни договорености. Съществуват единствено заявления за планове, само че няма проектодоговор. И преходната фаза не е приключен факт.
Тя е контрактувана единствено при положение, че до края на годината на масата бъде показан същинският контракт за излизане на Англия от Европейски Съюз. И двете страни обаче са надалеч от това. Най-щекотливият проблем сега е ситуацията с външната граница на Европейски Съюз сред Обединеното кралство и членката на Европейски Съюз - Ирландия.
Всички са единомислещи, че Северна Ирландия, която е в състава в Обединеното кралство, и Ирландия би трябвало да останат едно цяло без граница посред им. Човек мъчно може да си показа и граница сред Северна Ирландия и останалата част от Англия. Къде тогава би трябвало да минава новата външна граница на Европейски Съюз? Британското държавно управление съобщи, че скоро ще показа практическо предложение по въпроса. Крайно време е да стори това!
Икономическите последствия от оповестения Brexit към момента са обозрими. Никой обаче не може да каже какво ще настъпи, когато Brexit стане факт. Цялата история си остава един лековерен политически опит. По-добре би било британците да се откажат от Brexit и това безумство. Но референдумът е по-голям.
Все още има време за едно второ и почтено гласоподаване в светлината на обозримите последици от Brexit. Това гласоподаване обаче ще разедини Англия още повече и даже може да я разпокъса. Значи ли това, че британците в този момент би трябвало просто да замижат и да продължат нататък? Все отново те имат още цяла година време, с цел да спрат процеса на излизане от Европейски Съюз.
Остава тъкмо една година досега, когато Англия ще напусне Европейски Съюз по лично предпочитание. Точно една година се точат и договарянията сред английското държавно управление и Европейски Съюз. Досега не беше реализирано доста. Единственият резултат, реализиран след месеци на ориентировка, да не кажем безпорядък в английското държавно управление, беше контрактуваната преходна фаза. Драмата с Brexit ще продължи до 2020 година, с цел да могат британците да договорят това, което в края на краищата желаят.
А какво желаят в действителност? Не е ясно. Британската държавна ръководителка Тереза Мей и нейният външен министър Борис Джонсън разпалено приказват за огромните шансове на Англия, откакто най-накрая се отърси от европейските окови.
Май че и английската държавна ръководителка Тереза Мей не е напълно наясно в какво се състоят тези шансове. Повечето икономисти, адвокати и сериозните европейски специалисти са единомислещи, че след окончателното овакантяване на Европейски Съюз обстановката във Англия и Северна Ирландия няма да бъде по-добра. Тя ще се промени, само че няма да стане по-добра.
Преход, само че накъде?
Англия не желае да остане нито в митническия съюз, нито във вътрешния пазар. Единствената опция следователно остава едно обхватно съглашение за свободна търговия. То обаче занапред тепърва би трябвало да бъде контрактувано. Една година преди Brexit и три години преди края на преходния интервал не е ясно какви преимущества може да донесе едно такова съглашение за свободна търговия, в съпоставяне със настоящето състояние.
Досега английското държавно управление не реализира нито една от огромните цели на последователите на Brexit. То не пести пари, тъй като и по време на преходния интервал би трябвало да заплаща вноските си в европейския бюджет. Няма надзор върху миграцията на хора от страните-членки на Европейски Съюз, тъй като свободата на напредване си остава в действие и до последния ден от преходната фаза.
Англия няма да стане по-самостоятелна и в юридическо отношение, защото до края на преходния интервал европейските закони ще бъдат годни. Ясно е единствено какво ще загуби Англия в същото време: правото си на глас в Европейски Съюз. След една година нито един английски министър няма да взе участие в съвещанията в Брюксел и нито един английски посланик няма да има право да гласоподава.
Европейският съюз, който до момента изненадващо сплотено пази своите ползи, също не печели нищо. Излизането на Англия отслабва съюза като политически артист на интернационалната сцена, основава голяма финансова дупка и излишно усложнява икономическите връзки с Острова. Европейски Съюз ръководи отрицателните последствия от Brexit и британците усещат това мъчително. Правилно е, че Европейски Съюз не отстъпва. 27-те би трябвало да останат единни и да не се преценяват с ползите на бъдещата трета страна Англия.
Спиране на Brexit?
След година на мъчителни договаряния и у двете страни се вижда волята за намаляване на Brexit. Но нищо повече. Все още няма никакви обвързващи правни договорености. Съществуват единствено заявления за планове, само че няма проектодоговор. И преходната фаза не е приключен факт.
Тя е контрактувана единствено при положение, че до края на годината на масата бъде показан същинският контракт за излизане на Англия от Европейски Съюз. И двете страни обаче са надалеч от това. Най-щекотливият проблем сега е ситуацията с външната граница на Европейски Съюз сред Обединеното кралство и членката на Европейски Съюз - Ирландия.
Всички са единомислещи, че Северна Ирландия, която е в състава в Обединеното кралство, и Ирландия би трябвало да останат едно цяло без граница посред им. Човек мъчно може да си показа и граница сред Северна Ирландия и останалата част от Англия. Къде тогава би трябвало да минава новата външна граница на Европейски Съюз? Британското държавно управление съобщи, че скоро ще показа практическо предложение по въпроса. Крайно време е да стори това!
Икономическите последствия от оповестения Brexit към момента са обозрими. Никой обаче не може да каже какво ще настъпи, когато Brexit стане факт. Цялата история си остава един лековерен политически опит. По-добре би било британците да се откажат от Brexit и това безумство. Но референдумът е по-голям.
Все още има време за едно второ и почтено гласоподаване в светлината на обозримите последици от Brexit. Това гласоподаване обаче ще разедини Англия още повече и даже може да я разпокъса. Значи ли това, че британците в този момент би трябвало просто да замижат и да продължат нататък? Все отново те имат още цяла година време, с цел да спрат процеса на излизане от Европейски Съюз.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ