Намалението на ДДС ще има неблагоприятен икономически и фискален ефект, смятат от ИПИ
Преференции през диференцирани ставки на Данък добавена стойност ще имат неподходящ социално-икономически и фискален резултат в средносрочен и дълготраен проект. Това е мнението на Института за пазарна стопанска система (ИПИ), изпратено до комисията по бюджет и финанси в националното заседание.
Според ИПИ положителната данъчна система – на всички места по света, само че изключително в отворена и догонваща стопанска система като българската – е тази, която съумява дейно да събира избраните налози, като, по едно и също време с това, в най-малка степен изкривява тласъците за икономисване, иновация, вложения и труд.
От института прибавят, че всеки налог има друго въздействие върху икономическите избори и дейности - икономисване, вложения, предприемачество, наемане и предложение на труд и така нататък Решението за смяна на относителната тежест на един налог за сметка на различен влияе върху тласъците на бизнеса и семействата, трансформира държанието, предизвиква едни житейски и стопански избори и обезсърчава други.
Данъчната система на една страна следва да регистрира средносрочните и дълготрайните провокациите пред факторите за повишаване на продуктивността и качеството на човешкия капитал, спецификите и структурата на нейната стопанска система, както и данъчните политики на страни, които са районен или интернационален съперник за привличане на вложения.
От ИПИ показват, че България и страните от Централна и Източна Европа, които се причисляват към общия пазар на Европейски Съюз със доста по-нисък Брутният вътрешен продукт на човек от популацията и се стремят към догонване на по-богатите стопански системи в съюза, избират като цяло данъчна политика, която да предизвиква спестявания, предприемачество, вложения, труд, и в по-малка степен – настоящо ползване. Допълнително следва да се регистрира, че сходна конструкция на данъчното облагане е по-адекватна за дребни отворени стопански системи, в които интернационалната замяна на артикули и услуги има забележителна роля. Страните от района със сходно равнище на икономическо доближаване са значително и в конкуренция за привличане и задържане на задгранични вложения.
Според института понижението на ставката на Данък добавена стойност за съответни стоки/услуги, въпреки на пръв взор да наподобява със относително стеснен резултат, съставлява изменение на цялата философия на данъчната система в страната. Досега, данъчната политика залага на два съществени стълба – необятна данъчна основа и най-малък брой изключения, които разрешават поддържане на ниски ставки, от една страна, и стимулиране на претовареност и вложения посредством по-ниски директни налози, за сметка на налозите върху потреблението. Въвеждането на недообмислени данъчни привилегии бързо ще доведат до утежняване в бюджетното салдо, както се видя при миналата рецесия и както стана ясно от изявления от няколко министерства, че няма да има понижаване на разноските. Това е в допълнение на понижението на приходите и растежа на някои разноски вследствие на резултатите от пандемията.
Следователно, данъчната система би трябвало да се преглежда в целокупност и динамичност. Подобни преференции за избран кръг икономически дейности към този момент основават напън за въвеждане на нови налози или увеличение на ставките на актуалните, в това число Данък добавена стойност. Именно това демонстрира и бързият обзор на структурата и данъчните размери на Данък добавена стойност в други страни – във всички страни с редуцирана ставка за храните в заведенията за хранене общоприетата ставка на Данък добавена стойност е по-висока от тази в България (с изключение на Франция и Австрия, които имат общоприета ставка от 20%, Румъния неотдавна вкара диференцирани ставки и понижи общоприетата ставка на 19%, само че страната е в процедура по свръхдефицит). В някои от страните, които постоянно се сочат за образец и в поддръжка на причините в интерес на сходна привилегия, разликата е сензитивна – да вземем за пример в Гърция общоприетата ставка е 24%, в Полша – 23%, в Унгария – 27%, в Швеция – 25% и така нататък
Ефектът върху пазара, потреблението и цените е неразбираем
Ефектът от понижената ставка, или с други думи, определянето на това по какъв начин участниците на даден пазар разпределят изгодите от по-ниското облагане, зависи от доста характерности, характерни за пазара на другите артикули и услуги.
Някои скорошни ограничения по въвеждане на диференцирани ставки в района дават визия за вероятния резултат върху цените. Така да вземем за пример, Гърция вкарва понижена ставка за заведенията за хранене през май 2019 година – 13% при общоприета ставка от 24%. В първия месец след влизане в действие се регистрира най-малък спад на равнището на цените в заведенията за хранене с към 0.2%, а в границите на 12 месечен интервал даже се регистрира минимално повишаване от близо 2%. В по-общ проект, даже на конкурентните пазари на хранителни артикули се вижда, че понижението на ставката единствено отчасти се придвижва в понижение на крайната цена. В Словакия през 2016 година и в Румъния (през 2013 и 2015 г.) са въведени по-ниски ставки за някои хранителни артикули. Задълбочен разбор на резултатите към момента не е изработен, само че незабавните резултати, измерени през смяна в цените в месеците след данъчните промени, са показателни. При понижение на ставката за хляба от 24 на 9 % (15 процентни пункта) в Румъния през 2013 година, междинната цена спада с към 8-9%, като в същия интервал тя спада с над 2% и в България, а цената на пшеницата на международните тържища спада с към 40%. При понижение на ставката и за останалите хранителни артикули през 2015 година, междинните цени спадат с 6%. В Словакия ставката за самун и мляко е понижена от 20 на 10 %, като смяната в крайните цени е до 2,5%, освен това в интервал, в който на европейския пазар е маркиран сериозен спад на цената на суровото краве мляко. Ако въобще сходни аналогии с други страни са възможни, тези образци сочат за „ преместване “ на сред 25 и 50% от понижението в данъчната ставка в спад на цените на засегнатите артикули.
Според ИПИ аргументът, че с по-ниски цени (ако се одобри, че подобен резултат ще има) ще се насърчи визитата на заведения за хранене и други заведения, би трябвало да се обмисли предвид на характерните условия, довели до проблемите на сектора. В резултат на продължение на някои противоепидемични ограничения за съблюдаване на отдалеченост, потенциалът на заведенията ще бъде понижен. Много от българските семейства непринудено ще се откажат от визити на обществени места в идващите месеци даже ограниченията да се разхлабят в допълнение или даже да се отстранен. Ограниченията за интернационалните пътувания най-вероятно ще се запазят под някаква форма, без значение от обсъжданите от Европейската комисия ограничения, което се отнася както за българи, пътуващи в чужбина, по този начин и за задгранични туристи, идващи в България. Но даже без ограничавания, най-малко в идната година надали ще се възвърне потокът краткосрочни туристи в българските градове, които вероятно да усилят потреблението си в заведенията за хранене, привлечени от по-ниски цени. В кратковременен и средносрочен проект мъчно може да се допусне, че даже при намаление на цените ще има огромен резултат в увеличение на посетителите и оборотите.
Това води до заключението, че упованията за резултата от понижената ставка са директна помощ за фирмите от сектора посредством нарастване на облагите. Няма никакъв сериозен мотив обаче бизнесмените, понесли неподходящи въздействия от пандемията и противоепидемичните ограничения, да не се възползват от другите финансови ограничения за поддръжка на бизнеса. Те могат да вземат участие в мярката за опазване на заетостта (т.нар. 60/40), да употребяват обезпечени от ББР заеми, както и да получат директна дотация (грант) – до 10 хиляди лв. за микро и дребни предприятия в сектора и до 100 хиляди за междинните предприятия – които към този момент започват.
Според ИПИ положителната данъчна система – на всички места по света, само че изключително в отворена и догонваща стопанска система като българската – е тази, която съумява дейно да събира избраните налози, като, по едно и също време с това, в най-малка степен изкривява тласъците за икономисване, иновация, вложения и труд.
От института прибавят, че всеки налог има друго въздействие върху икономическите избори и дейности - икономисване, вложения, предприемачество, наемане и предложение на труд и така нататък Решението за смяна на относителната тежест на един налог за сметка на различен влияе върху тласъците на бизнеса и семействата, трансформира държанието, предизвиква едни житейски и стопански избори и обезсърчава други.
Данъчната система на една страна следва да регистрира средносрочните и дълготрайните провокациите пред факторите за повишаване на продуктивността и качеството на човешкия капитал, спецификите и структурата на нейната стопанска система, както и данъчните политики на страни, които са районен или интернационален съперник за привличане на вложения.
От ИПИ показват, че България и страните от Централна и Източна Европа, които се причисляват към общия пазар на Европейски Съюз със доста по-нисък Брутният вътрешен продукт на човек от популацията и се стремят към догонване на по-богатите стопански системи в съюза, избират като цяло данъчна политика, която да предизвиква спестявания, предприемачество, вложения, труд, и в по-малка степен – настоящо ползване. Допълнително следва да се регистрира, че сходна конструкция на данъчното облагане е по-адекватна за дребни отворени стопански системи, в които интернационалната замяна на артикули и услуги има забележителна роля. Страните от района със сходно равнище на икономическо доближаване са значително и в конкуренция за привличане и задържане на задгранични вложения.
Според института понижението на ставката на Данък добавена стойност за съответни стоки/услуги, въпреки на пръв взор да наподобява със относително стеснен резултат, съставлява изменение на цялата философия на данъчната система в страната. Досега, данъчната политика залага на два съществени стълба – необятна данъчна основа и най-малък брой изключения, които разрешават поддържане на ниски ставки, от една страна, и стимулиране на претовареност и вложения посредством по-ниски директни налози, за сметка на налозите върху потреблението. Въвеждането на недообмислени данъчни привилегии бързо ще доведат до утежняване в бюджетното салдо, както се видя при миналата рецесия и както стана ясно от изявления от няколко министерства, че няма да има понижаване на разноските. Това е в допълнение на понижението на приходите и растежа на някои разноски вследствие на резултатите от пандемията.
Следователно, данъчната система би трябвало да се преглежда в целокупност и динамичност. Подобни преференции за избран кръг икономически дейности към този момент основават напън за въвеждане на нови налози или увеличение на ставките на актуалните, в това число Данък добавена стойност. Именно това демонстрира и бързият обзор на структурата и данъчните размери на Данък добавена стойност в други страни – във всички страни с редуцирана ставка за храните в заведенията за хранене общоприетата ставка на Данък добавена стойност е по-висока от тази в България (с изключение на Франция и Австрия, които имат общоприета ставка от 20%, Румъния неотдавна вкара диференцирани ставки и понижи общоприетата ставка на 19%, само че страната е в процедура по свръхдефицит). В някои от страните, които постоянно се сочат за образец и в поддръжка на причините в интерес на сходна привилегия, разликата е сензитивна – да вземем за пример в Гърция общоприетата ставка е 24%, в Полша – 23%, в Унгария – 27%, в Швеция – 25% и така нататък
Ефектът върху пазара, потреблението и цените е неразбираем
Ефектът от понижената ставка, или с други думи, определянето на това по какъв начин участниците на даден пазар разпределят изгодите от по-ниското облагане, зависи от доста характерности, характерни за пазара на другите артикули и услуги.
Някои скорошни ограничения по въвеждане на диференцирани ставки в района дават визия за вероятния резултат върху цените. Така да вземем за пример, Гърция вкарва понижена ставка за заведенията за хранене през май 2019 година – 13% при общоприета ставка от 24%. В първия месец след влизане в действие се регистрира най-малък спад на равнището на цените в заведенията за хранене с към 0.2%, а в границите на 12 месечен интервал даже се регистрира минимално повишаване от близо 2%. В по-общ проект, даже на конкурентните пазари на хранителни артикули се вижда, че понижението на ставката единствено отчасти се придвижва в понижение на крайната цена. В Словакия през 2016 година и в Румъния (през 2013 и 2015 г.) са въведени по-ниски ставки за някои хранителни артикули. Задълбочен разбор на резултатите към момента не е изработен, само че незабавните резултати, измерени през смяна в цените в месеците след данъчните промени, са показателни. При понижение на ставката за хляба от 24 на 9 % (15 процентни пункта) в Румъния през 2013 година, междинната цена спада с към 8-9%, като в същия интервал тя спада с над 2% и в България, а цената на пшеницата на международните тържища спада с към 40%. При понижение на ставката и за останалите хранителни артикули през 2015 година, междинните цени спадат с 6%. В Словакия ставката за самун и мляко е понижена от 20 на 10 %, като смяната в крайните цени е до 2,5%, освен това в интервал, в който на европейския пазар е маркиран сериозен спад на цената на суровото краве мляко. Ако въобще сходни аналогии с други страни са възможни, тези образци сочат за „ преместване “ на сред 25 и 50% от понижението в данъчната ставка в спад на цените на засегнатите артикули.
Според ИПИ аргументът, че с по-ниски цени (ако се одобри, че подобен резултат ще има) ще се насърчи визитата на заведения за хранене и други заведения, би трябвало да се обмисли предвид на характерните условия, довели до проблемите на сектора. В резултат на продължение на някои противоепидемични ограничения за съблюдаване на отдалеченост, потенциалът на заведенията ще бъде понижен. Много от българските семейства непринудено ще се откажат от визити на обществени места в идващите месеци даже ограниченията да се разхлабят в допълнение или даже да се отстранен. Ограниченията за интернационалните пътувания най-вероятно ще се запазят под някаква форма, без значение от обсъжданите от Европейската комисия ограничения, което се отнася както за българи, пътуващи в чужбина, по този начин и за задгранични туристи, идващи в България. Но даже без ограничавания, най-малко в идната година надали ще се възвърне потокът краткосрочни туристи в българските градове, които вероятно да усилят потреблението си в заведенията за хранене, привлечени от по-ниски цени. В кратковременен и средносрочен проект мъчно може да се допусне, че даже при намаление на цените ще има огромен резултат в увеличение на посетителите и оборотите.
Това води до заключението, че упованията за резултата от понижената ставка са директна помощ за фирмите от сектора посредством нарастване на облагите. Няма никакъв сериозен мотив обаче бизнесмените, понесли неподходящи въздействия от пандемията и противоепидемичните ограничения, да не се възползват от другите финансови ограничения за поддръжка на бизнеса. Те могат да вземат участие в мярката за опазване на заетостта (т.нар. 60/40), да употребяват обезпечени от ББР заеми, както и да получат директна дотация (грант) – до 10 хиляди лв. за микро и дребни предприятия в сектора и до 100 хиляди за междинните предприятия – които към този момент започват.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ