Предвижда се работата по случая да приключи за три дни.

Предвижда се работата по случая да завърши за три дни. Краят идва на 19 ноември 1992 година – тъкмо 715 дни рабски труд, без да бъде намерено нищо


Телефонни измамници е първият облик в съзнанието ми, когато чуя Царичина. Нищо общо, с изключение на едно – наивността. Наивността на пенсионерите, оставящи до кофата хилядарки през днешния ден, и двегодишното копане в Царичина преди 28 години в търсене ту на богатство, ту на първия човек.

Хората, ненавършили 35-40 години, едва ли помнят еуфорията на народа незабавно след 10 ноември 1989 година, към този момент свободен да чете книги за езотерика, окултизъм, общение с галактически цивилизации, познания до неотдавна недостъпни. Тиражите бяха големи. Вестник “Психо ”, първопроходник по тематиката, излизаше в 200 000 тираж, имаше и допечатка. Гладът за мистичност беше неутолим. Контактьорите, екстрасенсите, ясновидците толкоз се нароиха, че станаха повече от “ненадарените ”. Военните, и те са хора… И се пръкна царичинската епопея, която вместо популярност посрами участниците в нея.

Копането в Царичина стартира на 6.12.1990 година Работата завършва на 19 ноември 1992 година, тъкмо 715 дни рабски труд, без да бъде намерено нищо и няма по какъв начин да остана безучастна, откакто през днешния ден, 28 години по-късно, за царичинското копане се заприказва като за Съдбовен контакт с извънземна цивилизация. Дали е по този начин? Мнозина от участниците към този момент не са измежду живите, а фантазията е дорисувала обстоятелствата, някъде си ги е изрисувала и без да ги има.

Да си напомним напълно кратко обстоятелства за двегодишното копане. Разказът е на полк. Цветко Кънев, участник от първия до последния ден на интервенция “Слънчев лъч ”, в книгата му “Феноменът Царичина ”, излязла в средата на 1993 година – меродавен източник, появил се половин година след запечатването на дупката.

Няколко дни след учредяването на Асоциация “Феномени ” на 21 ноември 1990 година при Стамен Стаменов, тогава секретар на Асоциацията, отива Димитър Кекеменов, асансьорен механик, родом от Царичина, с цел да му опише нещо значимо, за което вземат решение да осведомят Военното министерство посредством полковник Цветко Кънев, заместник-началник на Военно-научния отдел на Генералния щаб, чийто ученик от Военновъздушното учебно заведение е Стаменов.

Организира се среща, на която участват Стаменов, Кекеменов, полк. Кънев, полк. проф. Делчо Наплатанов, шеф на Военно-научния /ВН/ отдел на Генерален щаб, майор Серафимов от Външно наблюдение отдел на Генерален щаб, екстрасенсът от Пловдив Димитър Сираков – незает по това време и Дора Синева-Петрова радиестезист, работила в системата на Националната разследваща работа.

На срещата Кекеменов споделя, че в Царичина е закопано златното богатство на цар Самуил, само че както излиза наяве след това, в информацията не се прецизира кой Самуил. На българския цар Самуил или на библейския. Кекеменов, който по-късно стартира да се подписва Димитър Царичина и Димитър Цар /виж вестник “Психо ” от 90-те/, знае къде се намира мястото, даже носи скица. Разказал също, че сънувал сън, в който е в стая с Вазов, Раковски, Левски и Ботев. Раковски поставил ръка на рамото му и споделил: “Димитре, българино, поведи българите. ”

За срещата и диалога е осведомен и началник-щабът на БА ген.-полк. Радню Минчев. Легендата, схемата, сънят толкоз впечатляват военните, че те вземат решение да работят.
Решено е на 5 декември да се отиде до Царичина с вертолет и да се посочи мястото, само че вали изобилен сняг, така че след 14 часа с микробус потеглят шест индивида, никой от които не е чувал за това село. Тръгват полк. Наплатанов, м-р Серафимов, Сираков, полк. Кънев и Марина Наплатанова – щерка на полк. Наплатанов.

Мястото е маркирано, групата се връща в София и рапортува на ген. Минчев. Прави се план и най-важното – споделя полк. Кънев. “Специално внимание бе обърнато да направя протокол, откакто открием съкровището, да опиша всичко в наличието на участниците и представител на Военна прокуратура ”.

На 6 декември всички са по местата си в съвсем безлюдното село Царичина – към 50-60 възрастни. Полевото управление на интервенцията за откриването на съкровището на цар Самуил е поето от ген. Динев.

Операцията стартира под кодовото име “Кабел ” и се планува да завърши за три дни. До 16 часа на 6 декември е изкопан трап, дълъг 14-15 м, с дълбочина 2.5 м, какъв брой е необятен, полк. Кънев не написа. Нищо не е намерено. Спират, с цел да се съветват с екстрасенсите Наплатанова, Логинова, които са и контактьори, Сираков и Петрова.

“Този ден разбрахме, че сме подвластни на някого, че някой ни направлява ”, споделя полк. Кънев. Това управление се реализира посредством Наплатанова и Логинова. Появява се и първата рисунка /без тълкуване/ от Логинова със съпровождащ текст: “Това е игра на шахмат. Това е рискова игра на шах, от която можете да излезете с мат. И по този начин последният ход е най-съществен. Той е вашият ход… ” Текстът е на български.

На 7 декември, ден втори, изкопът е зарит. Започват да копаят нов на стотина метра от остарелия под управлението на четиримата екстрасенси – Логинова, Сираков, Наплатанова и Петрова. В края на работния ден е второто съвещание при началник-щаба, на което стартира спор сред “Кики ”, “човека ” на Наплатанова, и “Роро ”, “човека ” на Логинова, под чие управление да се работи. Наплатанова се разплаква. Баща й декларира изрично, че те се отдръпват, а интервенцията, към този момент преименувана, едвам е почнала – “Операция “Слънчев лъч ” или по какъв начин бе открит пантеонът на човешкото начало на Земята ” – 7.12.1990, написа полк. Кънев.

Първият стадий е от 6.12.1990 година до март 1991 година Екипът работи под управлението на “Роро ” и Логинова. Етап на страстите и цялостното отдаване. “Всичко приемахме чистосърдечно и не си правехме труда да проучваме получаваната текстова информация ”, споделя Кънев.
На 8 декември, ден трети, копането продължава на ръка с вярата, че интервенцията е на привършване. Зимата е люта, а вратата до съкровището на царя сякаш е единствено на 30 см, само че по този начин и в никакъв случай не е достигната.

Копането продължава. За съкровището на царя към този момент никой не приказва. Друго се търси. Напрежението е голямо, а следва съгласно упътването на “Роро ” да се разбие “плоча за биологична отбрана ”. Според контактьорската информация в плочата за биологична отбрана били вградени доста рискови бактерии, които, в случай че не бъдат обезвредени в процеса на разрушаването, нищо положително не чакало Земята, защото се развъждали доста бързо и за малко време и щели да се разпространят в земната атмосфера.

Вместо да се уплашат и спрат – не престават. Всички работят с противогаз и защитно облекло, единствено полк. Кънев е без противогаз, само че нищо неприятно не се случва. И отново имат вяра, и отново копаят.
Междувременно стартира тормоз по телепатичен път върху Марина Наплатанова, за което проф. Наплатанов упреква Сираков и кръга към ген. Минчев в потребление на психически способи, с цел да й внушат, че е толкоз неверна, че би трябвало да се самоубие. Марина рухва и съгласно татко й “била заставена да се хвърли от десетия етаж на 8.2.1991 към 9.15 ч. ” Полк. Наплатанов е уверен: “Дъщеря ми беше убита ”.

Копането продължава на ръка и с ръчно взривяване до 1 март 1991 година, когато Логинова пита с кого приказва. Отговорът е с Висшия разсъдък. “Роро ” е сменен от “Сорел ”. Започват да се появяват въпроси, въпреки всичко още нищо не е намерено, на които отговорът е “… Слушайте великия разсъдък. Това е истината. “ И по-късно: “Спазвайте прецизно напътствията на “Сорел ” и “Висшия ”, наставлява Сираков, който през април почнал да се напива и да основава неприятности. За полк. Кънев “той е душевен болен човек ”.
Датата е 6 декември 1990 – рано сутринта в Царичина идват военни и стартират да копаят.
Копането продължава, скритото остава прикрито. Несигурността и подозренията нарастват. Иска се посещаване при вуйна Ванга, която ги приема на 16 или 17 юни към 13.00 ч. На първата среща заръката на Ванга е: “Военен човек там да не умира ” и да отидат след две седмици, на 1 юли. Тогава при Ванга отиват ген. Динев, Елисавета и брачният партньор й Илия Логинов. На 2 юли всички слушат касетата със записа, а полк. Кънев написа: “Не бих се наел да го пресъздавам, тъй като няма да се получи нищо, но… Ванга беше споделила, че когато стигнем 100 м… ще влезем в помещение, където ще намерим първия човек… Ама какъв човек? Това не е човек. Това е маймуна, жълта, космата и изсъхнала ”.

Продължават да копаят, само че за какво не знаят. Легендите са разнообразни: “Говореше се, че търсим първия човек, който е двуяйчен (един субект, само че и като мъж, и като жена). По-късно се говореше единствено за първия човешки индивид… назван Адам, Ариел, Авраам, Ной, Иисус. Е, да, само че той е един… от тези петимата. Неудовлетворението ни беше очевидно. Последва нова информация, че тук търсим първия Вселенски човешки субект. Бил съхранен тук. В друга информация се говореше, че той е тук замразен ”, споделя полк. Кънев.

На 2 август 1991 година обекта напуща Димитър Сираков, който желае от Логинова да признае, че не води тъкмо, че в текстовете вписва и свои думи, вследствие на което се променя наличието.
През ноември 1991 Логинова стартира да получава писмени послания ежедневно. “Нищо от това, което пишеше, ние не разбирахме ”, споделя полк. Кънев.

На 21 ноември 1991 година полк. Делчо Наплатанов, пуска тъжба до министъра на защитата Димитър Луджев и до Военния прокурор – ген. Лилко Йоцов, изпратена до премиера Филип Димитров и до Народното събрание. Реакция, забележима за обществото, няма. Професорът приказва за лептонно оръжие, което е експериментирано върху работещите в Царичина, а жалбата си добавя с три ръкописни страници с дата 12 юни 1992 г и саморъчният си автограф.

Ген -майор Стоян Андреев, консултант на президента Желев, е уверен, че прекъсването на интервенцията е неточност поради политическата обстановка. Според него “тогавашният министър на защитата и изключително някои негови необразовани помощници бяха срещу в Царичина да се търсят или намерят доказателства за това, че човешката цивилизация не е произлязла от маймуни, както Дарвин учи. А е преселение от други цивилизации… Вярваше се напълно на екстрасенската Елисавета Логинова, която беше чиновник на Министерството на отбраната… Всичко, което извънземните й диктуваха, тя го записваше посредством някакви йероглифни знаци, които не можеше да разчете ”, споделя Андреев. Кани на среща тогавашния дипломат на Израел у нас Йофе, вследствие на което Логинова и петте тетрадки отпътуват за Израел през 1993 година. Така и остават неразчетени.
Първите рецензии стартират през февруари 1992 година

На 12 септември 1992 е образувана експертна комисия към Министерството на обраната от 17 индивида. На нея би трябвало да бъдат разисквани резултатите от повече от 30 тетрадки служебни мемоари и още толкоз персонални.

На 4 ноември 1992 година е издадена заповед на министъра на защитата за консервиране на обекта. Всички са единомислещи, че изкопните работи би трябвало да се прекратят.

На 19 ноември 1992 година вечерта групата напуща Царичина. Полк. Кънев, главен участник от първия до последния ден на интервенцията “Слънчев лъч ”, написа на стр. 128 от книгата си “Феноменът Царичина ”. “В интерес на истината ще кажа, че за всеки обособен ден информацията във връзка с нас беше друга. Аз не мога да посоча два дни, в които методът на нашите водещи да е идентичен. Спомням си дори по какъв начин показах недоволството си от това в записките си от 330 ден от началото на интервенцията – 330 дни – триста и тридесет лъжи… ”

Изкопаният на ръка от офицери и бойци тунел, спускащ се безредно в дълбочина, надвишаваща 70 метра и дължина повече от 160 метра, не води до никакви открития. Посоката на копането, давана от “Роро ”, “Сорел ”, “Щит ”, самоопределящи се като Висш разсъдък, а след това наречени от Логинова Учители, е променяна повече от 30 пъти, което приказва за липса на какъвто и да било разсъдък.

Броят на умрелите бойци и офицери след привършване на разкопките от боязън, от нелечими болести, от някакъв лечим здравословен проблем, трансформирал се в нелечим, останали с психиатрични проблеми, вечно ще остане загадка.

На 13 февруари 1995 година тялото на 56-годишния полк. проф. Наплатанов е открито под моста на кв. “Дружба ”, София. Съдебната експертиза е безапелационна: “самоубийство ”, само че предсмъртно писмо не е открито.

На 19 март 2001 година умира ген. Радню Минчев.
През октомври 2012 година умира Димитър Сираков, пропил се, живеещ като клошар, лежал в психиатрия, бродещ из Димитровград, без да знае кой е и какъв е.
Дотук са обстоятелствата. Оттук и в бъдещето ще господстват единствено измислиците, фантазиите, комфортната давност на неуместната истина, разкрасената неистина, облечена в магична дреха и обгърната със мистериозен ореол. След 28 години пристигна времето на легендите, така доста харесвани от късата памет, незнанието и УФО-тайнствата за подрастващи.

Ако контактът беше с върховен разсъдък, той щеше да прекъсне абсолютно и вечно в средата на юни 1991 година, когато се търси помощта на Ванга.
ИЗВОДИ

Що е върховен разсъдък?

Вселената е разграничена на 24 равнища на духовно и интелектуално развиване. По време на копаенето човечеството беше на 12-о равнище. Висшите рационални същества във Вселената, населяват живота над 16-о равнище. Безкрайно са надхвърлили като технологии нашето равнище и имат честен кодекс, недопускащ гаврата над хората, копаещи в дупката две години. Тъй че екстрасенсите може да са контактували даже с вътрешния си глас, само че не с върховен разсъдък.

Висшите рационални същества не лъжат, а както споделя полк. Кънев – “330 дни /копаене/ – 330 неистини /на Висшия разсъдък?/ ”.

В петте подвързани, само че изчезнали тетрадки, както споделя зам.-министърът на защитата тогава Никола Даскалов, “имаше най-различни картини, фалшификати на писмени знаци, по някоя и друга арабска и римска цифра ”. Висшите рационални същества, същинските, а друг “неизвестен източник на информация ”, както го назовава полк. Кънев, могат да възпроизведат текст или думи, изречени години обратно. Ако контактът беше с върховен разсъдък, той щеше да повтори същото на всичките 1000 страници. Но не е!

Ако контактът беше с върховен разсъдък, нямаше да написа неразбираеми от никого фалшификати на книжовност, а в това време ежедневните команди да се пишат на български, разбираемо и ясно.
Ако контактът беше с върховен разсъдък, той щеше да прекъсне абсолютно и вечно в средата на юни 1991 година, когато се търси помощта на Ванга. Да проверяваш казаното от в действителност върховен разсъдък посредством земен оракул, даже това да е Ванга, е засегнатост. Контактът обаче продължава…Нищо от митологизираните думи на Ванга не се случва, тъй като тя не е споделила това, което ни се втълпява, че са нейни думи. Прослушайте в youtube записа от 2.13 минути с думите на Ванга. Ще прочетете текста, двоумя се, че ще разберете думите на пророчицата. Ще гадаете за съветския цар и за остарели калугери. Ще прочетете “Защо толкоз бързате, къде има остарели пастори ”, само че за “жута маймуна ” няма да прочетете. Касетката и записът доста комфортно са изчезнали.

Заслушайте се в интонацията на Ванга. Всички, които дълго време са били към нея, ще ви кажат, че й е досадно и бърза да се отърве от натрапниците. Ванга постоянно говореше не директно, а по заобиколен метод, когато не желае да отговори. Ето за какво думите й “Защо толкоз бързате ” би трябвало да се поясняват: “Няма да откриете нищо ”. Записът е липсващ, съгласно мен, тъй като преведени думите на Ванга звучат по този начин: “Ни маж, ни жена, пияни /жути/ маймуни сте! За какво ви е? ” – това е моето пояснение, не го налагам на никого.

Тогава с кого поддържат връзка контактьорите?

Общуват с души от Астралните равнища, душите на умряли хора. През първите 40 дни след гибелта Душата населява нашия свят, който е зрим, само че и незрим за нас. Ефирните хора са измежду нас, само че ние не ги виждаме. С тези Души поддържат връзка преобладаващото голям брой от контактьорите, които са милиони по целия свят и се възприемат за герои, само че в действителност са жертви, тъй като животът на значително от тях приключва прибързано или откакто са минали през психиатрично лекуване.

Технология на контактьорството

Душите поради ефирната си независимост виждат мислите, фантазиите, омразата на всяко човешко създание. Те отговорят правилно на всеки въпрос, чийто отговор е в главата на индивида, даже на най-интимния, тайния и единствено той си го знае. Ето такива души са “ръководели ” разкопките в Царичина. Затова съм безапелационна, че копането в Царичина е безчинство над хора под пагон, принудени да се подчиняват и несвободни да се откажат от тази контактьорска подигравка с човешкото достолепие, разсъдък, здраве, живот, което през днешния ден, 28 години по-късно, ни се сервира като апотеоз на величавия, Съдбовен контакт сред хората и “обединения космически коларкториум, “Фори Щит ”, каквото и да значи това. И с цел да се помни по какъв начин екстрасенси са манипулирали български военни предлагам страната да сътвори музей “Царичина дупка ”, както към този момент народът е посочил гальовно-вулгарно това създание на наивността и нелепостта.