Доц. Георги Бърдаров за banker.bg: Българският пазар на труда ще загуби, ако не привлече мигранти
Предвид сериозността на демографските проблеми в България би трябвало да променим фрапантно визиите за това от какво се нуждаем. Преди време някои обитаеми меса изгониха фамилии сирийски бежанци. Това е голяма неточност, тъй като Сирия е богата и антична цивилизация, измежду популацията й има извънредно образовани хора, от които страната ни може да се възползва. Това разяснява доцент доктор Георги Бърдаров от Софийския университет за banker.bg по време на конгрес за демографията в София. Събитието бе проведено от „ Българска Чийвнинг асоциация” и английското посолство в България..
" Най-важният аспект за решение на казуса с демографията е образованието. То може да даде отговор на доста въпроси. Други условия са увеличение на младо население посредством реемиграция, привличане на хора в дейна възраст от други страни посредством основаване на подобаващи условия. Трябва да има поредна политика в тази област ", разяснява доцент Бърдаров.
Според него не трябва да се чакат чудеса, т.е. даже да бъдат вложени средства в възстановяване качеството на българската работна ръка, както и на пазара на труда в страната, това няма да докара до внезапно усъвършенстване на демографската картина. Причината е, че са изменени полезностите на хората посредством обучение, голям достъп до информация, нови технологии и отворени благоприятни условия. Така, че колкото и пари да се „ налеят “,трудно ще се случи смяна, тъй като през днешния ден ценностната система на хората работи по напълно друг метод спрямо предишното. Доц. Бърдаров акцентира, че в тези процеси у нас няма нищо неестествено и те са част от една световна картина - резултат от причинно-следствени връзки сред историята и случилото се през двата века след последната индустриална гражданска война.
"Днес хората държат света в ръцете си. Те могат да стигнат до всяка точка на планетата за часове със аероплан и за минути посредством интернет. Въпреки това за демографското развиване продължава да се мисли и дебатира посредством остарелите модели на предишното. Един от най-разпространените легенди в България е за многодетните фамилии от предишното. Всъщност ние в никакъв случай не сме имали многодетни фамилии, тъй като е имало висока раждаемост (6-7-8 деца от жена), само че и висока детска и обща смъртност. Другият мит е, че в предишното хората са били по-добри родители. Това не е по този начин, тъй като са раждали доста повече, само че са полагали по-малко грижи в развъждането ", разяснява доцент Бърдаров.
Важно е, съгласно специалиста, да се знае, че ролята на дамата е доста изменена, през днешния ден тя претърпява исторически реванш. Предизвикателствата пред дамите са други, те възнамеряват живота си. До индустриализацията в съвсем всички човешки общества, с изключение на в матриархалните, дамата е имала напълно подчинена роля и е била одобрявана единствено като майка и стопанка. Днес тя получава своя „ исторически реванш “ – равнопоставена е на мъжете в публичния, политическия и икономическия живот. Така тя има по-важни цели от основаването на деца, без никой да желае да ѝ отнеме това право.
В Европа над 60% от двойките живеят без брак, а по-голямата част имат едно или най-много две деца . У нас 100 000 българи в репродуктивна възраст желаят да имат деца, само че не могат по медицински аргументи. Така че актуалният свят би трябвало да се приспособява към новите условия. Освен това, до момента в който в предишното хората не са били толкоз отговорно настроени по отношение на бъдещите си деца, създавайки ги без да са им обезпечили положителни условия за живот и почтено бъдеще, то през днешния ден те са подготвени да отсрочат основаването на потомство и даже да се откажат, въпреки и неумишлено, от това, в случай че не са сигурни дали ще могат да обезпечат добър живот на това потомство.
"21 век няма да е на битката против тероризма, а битката за човешки капитал ", изясни специалистът.
" Най-важният аспект за решение на казуса с демографията е образованието. То може да даде отговор на доста въпроси. Други условия са увеличение на младо население посредством реемиграция, привличане на хора в дейна възраст от други страни посредством основаване на подобаващи условия. Трябва да има поредна политика в тази област ", разяснява доцент Бърдаров.
Според него не трябва да се чакат чудеса, т.е. даже да бъдат вложени средства в възстановяване качеството на българската работна ръка, както и на пазара на труда в страната, това няма да докара до внезапно усъвършенстване на демографската картина. Причината е, че са изменени полезностите на хората посредством обучение, голям достъп до информация, нови технологии и отворени благоприятни условия. Така, че колкото и пари да се „ налеят “,трудно ще се случи смяна, тъй като през днешния ден ценностната система на хората работи по напълно друг метод спрямо предишното. Доц. Бърдаров акцентира, че в тези процеси у нас няма нищо неестествено и те са част от една световна картина - резултат от причинно-следствени връзки сред историята и случилото се през двата века след последната индустриална гражданска война.
"Днес хората държат света в ръцете си. Те могат да стигнат до всяка точка на планетата за часове със аероплан и за минути посредством интернет. Въпреки това за демографското развиване продължава да се мисли и дебатира посредством остарелите модели на предишното. Един от най-разпространените легенди в България е за многодетните фамилии от предишното. Всъщност ние в никакъв случай не сме имали многодетни фамилии, тъй като е имало висока раждаемост (6-7-8 деца от жена), само че и висока детска и обща смъртност. Другият мит е, че в предишното хората са били по-добри родители. Това не е по този начин, тъй като са раждали доста повече, само че са полагали по-малко грижи в развъждането ", разяснява доцент Бърдаров.
Важно е, съгласно специалиста, да се знае, че ролята на дамата е доста изменена, през днешния ден тя претърпява исторически реванш. Предизвикателствата пред дамите са други, те възнамеряват живота си. До индустриализацията в съвсем всички човешки общества, с изключение на в матриархалните, дамата е имала напълно подчинена роля и е била одобрявана единствено като майка и стопанка. Днес тя получава своя „ исторически реванш “ – равнопоставена е на мъжете в публичния, политическия и икономическия живот. Така тя има по-важни цели от основаването на деца, без никой да желае да ѝ отнеме това право.
В Европа над 60% от двойките живеят без брак, а по-голямата част имат едно или най-много две деца . У нас 100 000 българи в репродуктивна възраст желаят да имат деца, само че не могат по медицински аргументи. Така че актуалният свят би трябвало да се приспособява към новите условия. Освен това, до момента в който в предишното хората не са били толкоз отговорно настроени по отношение на бъдещите си деца, създавайки ги без да са им обезпечили положителни условия за живот и почтено бъдеще, то през днешния ден те са подготвени да отсрочат основаването на потомство и даже да се откажат, въпреки и неумишлено, от това, в случай че не са сигурни дали ще могат да обезпечат добър живот на това потомство.
"21 век няма да е на битката против тероризма, а битката за човешки капитал ", изясни специалистът.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ