Предусещате ли задаващата се лудост? Истерията, която ще обсеби всички

Предусещате ли задаващата се полуда? Истерията, която ще обсеби всички душевен податливи и средностатистически безкритични потребители. Диктатурата на консумариата бе открита и у нас със страшна мощ, няма да се разделяме от цивилизования свят я. Играем по свирката на капиталистите и питаме за още. И в случай че в политическия набор на публичния ни живот мантрата е " непоклатимост ", в стопанската система се приказва само за " напредък ". Те би трябвало да ни продават още и още отпадъци. Ние сме длъжни да купуваме, даже да нямаме към този момент пари в джоба си. Нали има банки и артикули на погашение. Още и още и още - докога? Къде е границата и по кое време ще настъпи колапсът?
Без да съм икономист, съм уверен в неизбежността му. Такива са физическите закони. Не е допустимо едно нещо единствено да нараства. И е изцяло допустимо в едно общество да има икономическа непоклатимост. Но тогава по какъв начин ще ни манипулират господарите, по какъв начин ще ни ръководят и по какъв начин ще ни управляват? Биха изгубили властта си над нас. Поради това им е нужна нервността, по тази причина им е необходим " растежът ". Ползата от него е чисто психическа. А психе значи душа. Тоест, крадат души на едро. Чрез убеждаването на тези души в съществуването на " дедо Коледа ", сиреч безкрайния напредък. Нова координатна ос измислиха, изцяло виртуална. Старата с положителните остарели полезности я крият.
Запалете си камината, сипете си вино или каквото там ви тегли, разположете се комфортно на дивана, вземете си една канелена меденка с какао и се отдайте на клишето. Забравете, че този празник произлиза от тъкмо избрани събития в човешката история, за какво ви е да се задълбочавате? Идете на концерта " Коледни камбанки ", " Бяла Коледа " или нещо друго също толкоз коледно звучащо, умилително, плитко и мизерно, хилете се без причина, значимо е да бъдете положително настроени. И да харчите пари. Никой не желае от вас да ползвате мозъка си по предопределение. Твърде комплицирано е. Че било настъпвало 2019 година от нашата епоха – каква пък е тая епоха и за какво тъкмо наша да е? И кой споделя тъкмо коя година ще е? Не може ли да е 3019? Примерно. И кво е тва прочие Хр., сл. Хр.? Някакви неразбираеми съкращения, които единствено ви редуцират животеца и времето за извършване на покупки, дебелеене и вдебиляване. Дишайте надълбоко, не прекалявайте с киселото зеле и сланината, че се подвига кръвно. А и кантарът май е строшен след празниците. Не демонстрира правилно. Вие сте похарчили всичко, каквото можете и не можете да си позволите. Вашата елементарна наслада е закупена и изконсумирана. До идващия път.
До Деня на дамата, Деня на влюбените, Деня на великденския заек, Деня на крокодила, на земеродното рибарче или който ден ни предложи тв приемникът. Толкова да ми омръзна от всички тия дни всяка година, че ме хваща синдромът на Турет и започвам да пцувам неконтролируемо. Нареждам неприятни думи за всички, които си мислят, че би трябвало да постъпваме тъкмо по този начин, че няма нищо неприятно в тия " празници ". Ай сиктир от вашия позитивизъм. Искам да съм отрицателен. Но да не съм холограма. И в случай че откажеш да им бъдеш марионетка, гледат на теб с пренебрежение – кой си ти, бе? Ти нямаш пари, бе! Ти си безличие!
Но от всички тия дни най-омразни са ми зимните, щото се родеят с измисленото празнуване на настъпването на Нова година. Ква Нова година, като всичко си е същото. Ходим по планетата, цапаме я и един ден ни изтропват сандалите. Единственото хубаво в тези интервали от календара е, че имаш опция да се събереш с всички родственици от близо и надалеч и да се изпокарате най-после на воля. Да се отпуснете и да развържете език. Тия сочни кавги не си ги давам за нищо на света. Само поради тях си коства да се чества. Чакам ги с неспокойствие. Щото по какъв начин след това да се сдобриш с някого, по какъв начин да се прегръщате и да си простите, да плачете и да се обичате, в случай че преди този момент не сте си рекли всички доукрасени истини право в очите! Едно към едно.
Автор: Николай Фенерски