Предците на Хомо сапиенс са ловували с бягане на дълги

Предците на Хомо сапиенс са ловували с тичане на дълги дистанции, заяви Агенция Франс Прес, базирайки се на научно проучване. Първите хора през палеолита не са разчитали единствено на помощни средства, с цел да ловят дивеч, разкриват голям брой етнографски данни, пренебрегнати до момента.

Книгите, отдадени на праисторията, демонстрират голям брой илюстрации на групи ловци, въоръжени с копия, приближаващи постепенно към плячката, или обкръжили капан. 

От друга страна, ловът с устойчивост значи, че преследваното животно е било изтощавано до гибел. Този метод на лов дълго време е считан за рядко събитие, сподели пред Агенция Франс Прес Йожен Морен, професор по антропология в универиситета „ Трент “ в Канада, който е водещ създател на проучването, оповестено в сп. „ Нейчър хюман бихейвиър “. 

4 мин. Още доста дни с дъжд: Колко още ще вали до края на май? 8 мин. „ Избори 2 в 1: Гласът ти се чува “. Първи спор за 50-ия парламент 4 мин. Състоянието на немската стопанска система: Дюнерът към този момент не е толкоз наличен 3 мин. Частният „ Боинг “ с позлатени детайли на Тръмп е блъснал различен аероплан 3 мин. Абитуриентските балове започнаха: За какво ще следи полицията? 1 мин. Маскирани обраха автомивка: Каква е отмъкнатата сума? 4 мин. Още доста дни с дъжд: Колко още ще вали до края на май? 8 мин. „ Избори 2 в 1: Гласът ти се чува “. Първи спор за 50-ия парламент 4 мин. Състоянието на немската стопанска система: Дюнерът към този момент не е толкоз наличен 3 мин. Частният „ Боинг “ с позлатени детайли на Тръмп е блъснал различен аероплан 3 мин. Абитуриентските балове започнаха: За какво ще следи полицията? 1 мин. Маскирани обраха автомивка: Каква е отмъкнатата сума?

Работейки с източници от интервала сред 15. и 19. век, Морен е попаднал на голям брой разказани случаи на лов с устойчивост. 

Според зоолога Дейвид Р. Кариър еволюцията е довела до една основна характерност на праисторическия човек - опцията да се изпотява повече от естественото. 

Снимка: iStock

Човекът е несъвършен спринтьор спрямо гепарда. Но „ гепардът е  „ Ферари “ без нагревател - може да усили скоростта доста бързо, само че не може да води топлината “, споделя професор Морен. В последна сметка загряването на тялото принуждава животното да спре да бяга.

Велосипедистът е със счупена каска, само че няма съществени пострадвания

Спринтьорите в природата - кон, лос, антилопа, вършат пауза за изстудяване. Човекът няма сходна нужда. 

Снимка: iStock

Друга специфичност на праисторическия човек, разпозната от зоолозите, е мускулатурата на скелета, състояща се най-вече от мудни мускулни нишки, които допускат устойчивост, а не тонус. Хомо сапиенс губи характерностите на устойчивост преди 1,8 млн. години. Обяснението за това е фактът, че бягането е по-голям разход на сила от ходенето. 

Ловът с тичане на дълги дистанции е бил на практика повсеместен и се е практикувал във всички сезони, споделя Морен. Той е изследвал етнографски данни от над 270 места в света - от Арктика до Чили, Африка и Океания. В текст от 1850 година е разказан индиански роман за предшественици, преследващи лос.

Първо на бял свят се появи бебе еленова антилопа

Лосът в описа бяга до цялостно безсилие. Друг индиански роман от 16. век разказва по какъв начин ловците бягат от заран до вечер след елените до цялостно безсилие на плячката. Разкази от Борнео, записани в средата на 19. век, разказват сходни практики. 

Тези данни са минали „ под радара “ на етнолозите, защото през 19-и век, когато стартира професионализацията в науката, огнестрелните оръжия са поставили завършек на преследването.

Продължи да четеш