Трагичната история за едно самоубийство след Рома – Ливърпул
Предстоящият на следващия ден полуфинал от Шампионската лига сред Рома и Ливърпул върна спомените от финала за КЕШ сред двата тима през 1984 година По-възрастните почитатели си припомниха по-романтичните времена на спорта, само че историята на онази вълнуваща майска вечер от средата на 80-те години подсети и за една от най-трагичните истории във футбола.
На 30 май 1984 година Ливърпул побеждава Рома с 4:2 след дузпи посред Рим. На „ Олимпико “. Капитан на „ вълците “ в този мач е клубната легенда Агостино ди Бартоломей – брилянтен халф, чиито качества все едно бяха присадени на Андреа Пирло. Точно 10 години след нещастния край за КЕШ Ди Бартоломей се самоубива, а новината раздрусва италианския футбол.
Преди Джузепе Джанини, Франческо Тоти и Даниеле де Роси, точно Аго, както е именуван от почитателите, е признакът на Рома. Носи екипа на „ вълците “ в продължение на 15 години, като за този интервал изиграва 308 мача (148 като капитан) и вкарва 67 гола. Лидер е на евентуално най-страховитата халфова линия първоначално и средата на 80-те години на ХХ век. Играе паралелно до Карло Анчелоти, Бруно Конти, Тотиньо Серезо и Пауло Роберто Фалкао. С капитанската лента през 1983 година извежда Рома до шампионската купа, първа за „ вълците “ след повече от 40 години и втора в клубната история.
Рим тече във вените на Ди Бартоломей. Роден на 8 април 1955 година в бедните покрайнини на Вечния град, той стартира да играе в школата на Рома на 14-годишна възраст. Четири години по-късно, откакто към този момент е спечелил юношеското състезание, дебютира за първия тим в мач против Интер с именития Джачинто Факети. Висок и елегантен, притежаващ необикновен взор върху играта, Аго се трансформира в незаместим състезател за „ джалоросите “.
Играе ролята на диригент, шеф на халфовата линия. Позиция, която в Италия става известна около именития Джани Ривера. „ Диктува играта от центъра на терена. Превъзходен дистрибутор на топката, а дългите пасове са непокътнатата му марка “, написа в скаутския отчет на Ливърпул преди финала за КЕШ през 1984 година
Анализът е изцяло прецизен. Ди Бартоломей с 60-метрови пасове доставя топката навръх крайници на собствен съотборник. Точно както и Пирло, римлянинът не тича доста по терена и не се връща в отбрана. Често е именуван муден и ленив. Талантът му обаче е неоспорим. „ Той в никакъв случай не мърда на терена, без да има причина за това. Когато се постанова да тича, постоянно го прави елегантно и с вдигната глава.
Дългите му пасове са съвършени “, разяснява тогавашният треньор на Рома Нилс Лидхолм.
През 80-те години ролята на футболния диригент стартира да изчезва. Селекционерът на националния тим на Италия Енцо Беардзот избира биткаджийте Марко Тардели и Габриеле Ориали пред усета и фантазията на Аго. Изненадващо, само че Ди Бартоломей през кариерата си не получава нито една повиквателна за националния тим. Така сигурно може да му бъде сложено званието Най-великият италиански футболист, който в никакъв случай не е играл за „ адзурите “.
Благодарение на мощния си удар, Агостино ди Бартоломей вкарва доста голове от далечна отдалеченост през кариерата си. Освен това е невъзмутим реализатор на дузпи. Най-ключовата от тях е на полуфинала на КЕШ през 1984 година против Дънди Юнайтед. „ Вълците “ губят първия мач в Шотландия с 0:2. На реванша Ди Бартоломей вкарва дузпа при успеха с 3:0, която е извънредно противоречива. Години по-късно се схваща, че тогавашният притежател на „ джалоросите “ Дино Виола е направил опит да подкупи съдията. По време на финала против Ливърпул Аго резервира успокоение против танцуващите крайници на Брус Гробелар и бележи от бялата точка. Това обаче не съумява да сторят Бруно Конти и Франческо Грациани.
Самият Ди Бартоломей разказва финала за КЕШ от 1984 година като мача на живота си. Трудно е да не се съгласим с него. Играейки в Рим, пред личните си почитатели, той несъмнено е играчът на мача. Докато съотборниците му са сковани от напрежението, класата на Ди Бартоломей изпъква на терена. Той е в основата на всеки ход на Рома, спокоен и събран в играта си. Не губи нито едно единоборство и основава рискове за противника всякога, когато е с топката в краката.
След постоянното време и продълженията резултатът е 1:1, а Ливърпул печели след дузпи. Изходът е можело да бъде друг и Ди Бартоломей да вдигне трофея на „ Олимпико “. За това обаче съдията Ерик Фредриксон (Швеция) е трябвало да отсъди очевидния фаул против вратаря на „ вълците “ Франко Танкреди преди гола на Фил Нийл в 13-ата минута.
За страдание, този край се оказва един от последните мачове на Агостино ди Бартоломей за „ джалоросите “. След края на сезона за треньор на отбора е назначен Свен-Йоран Ериксон, а на Аго е разрешено да премине в Милан. Самият той се опълчва на този трансфер и в многочислени изявленията акцентира голямата си обич към Рома. След единствено месец като състезател на „ росонерите “ халфът бележи победния гол за Милан против „ вълците “ на „ Сан Сиро “. Когато Ариго Саки поема „ червено-черните “ от Милано през 1987 година, Ди Бартоломей отива за една година в Чезена. След това два сезона играе за Салернитана и през 1990 година приключва кариерата си.
Преди да спре с футбола, Аго чака предложение от Рома, само че такова не идва. След 15 фантастични години в работа на „ вълците “, донесли му статус на клубна легенда, халфът наподобява е пропуснат от обичания си клуб. „ Джалоросите “ загърбват един от най-великите си играчи.
За Ди Бартоломей следват редица психически рецесии и меланхолия, защото не съумява да се нагоди към живота отвън футбола. Изпада във финансови усложнения, защото редица от бизнес плановете му се провалят. Включително и подобен, обвързван с отварянето на футболна школа. На 30 май 1994 година сутринта Агостино ди Бартоломей излиза на балкона на вилата си в Сан Марко ди Кастелабате и се прострелва съдбовно в сърцето.
Денят на самоубийството на Аго е индикативен. Това става тъкмо 10 години след финала за КЕШ сред Рома и Ливърпул. Дата на самоубийството сигурно не е определена инцидентно, макар че аргументите за нещастието остават неизяснени. Ди Бартоломей оставя предсмъртна записка с пояснение. Пише за отхвърлен заем и финансови проблеми. На погребението се стичат доста от приятелите на Агостино ди Бартоломей, в това число и множеството играчи, на които е бил капитан в Рома против Ливърпул.
След провалянето от „ алените “ на финала през 1984 година Бруно Конти афишира, че „ вълците “ един ден ще получат късмет за реванш против Ливърпул, който е лишил на клуба опцията да стане европейски първенец на личния си стадион. Сега, 34 години по-късно, този миг настъпи, а всеки почитател на „ джалоросите “ сигурно ще се сети освен за трагичното проваляне с дузпите, само че и за един човек, който тогава загуби не просто един мач. Ще си спомни за Агостино ди Бартоломей.
Карло КАРГАНЕЗЕ, Goal.com
Превод на Веселин Русинов, БЛИЦ СПОРТ
На 30 май 1984 година Ливърпул побеждава Рома с 4:2 след дузпи посред Рим. На „ Олимпико “. Капитан на „ вълците “ в този мач е клубната легенда Агостино ди Бартоломей – брилянтен халф, чиито качества все едно бяха присадени на Андреа Пирло. Точно 10 години след нещастния край за КЕШ Ди Бартоломей се самоубива, а новината раздрусва италианския футбол. Преди Джузепе Джанини, Франческо Тоти и Даниеле де Роси, точно Аго, както е именуван от почитателите, е признакът на Рома. Носи екипа на „ вълците “ в продължение на 15 години, като за този интервал изиграва 308 мача (148 като капитан) и вкарва 67 гола. Лидер е на евентуално най-страховитата халфова линия първоначално и средата на 80-те години на ХХ век. Играе паралелно до Карло Анчелоти, Бруно Конти, Тотиньо Серезо и Пауло Роберто Фалкао. С капитанската лента през 1983 година извежда Рома до шампионската купа, първа за „ вълците “ след повече от 40 години и втора в клубната история.
Рим тече във вените на Ди Бартоломей. Роден на 8 април 1955 година в бедните покрайнини на Вечния град, той стартира да играе в школата на Рома на 14-годишна възраст. Четири години по-късно, откакто към този момент е спечелил юношеското състезание, дебютира за първия тим в мач против Интер с именития Джачинто Факети. Висок и елегантен, притежаващ необикновен взор върху играта, Аго се трансформира в незаместим състезател за „ джалоросите “. Играе ролята на диригент, шеф на халфовата линия. Позиция, която в Италия става известна около именития Джани Ривера. „ Диктува играта от центъра на терена. Превъзходен дистрибутор на топката, а дългите пасове са непокътнатата му марка “, написа в скаутския отчет на Ливърпул преди финала за КЕШ през 1984 година
Анализът е изцяло прецизен. Ди Бартоломей с 60-метрови пасове доставя топката навръх крайници на собствен съотборник. Точно както и Пирло, римлянинът не тича доста по терена и не се връща в отбрана. Често е именуван муден и ленив. Талантът му обаче е неоспорим. „ Той в никакъв случай не мърда на терена, без да има причина за това. Когато се постанова да тича, постоянно го прави елегантно и с вдигната глава.
Дългите му пасове са съвършени “, разяснява тогавашният треньор на Рома Нилс Лидхолм. През 80-те години ролята на футболния диригент стартира да изчезва. Селекционерът на националния тим на Италия Енцо Беардзот избира биткаджийте Марко Тардели и Габриеле Ориали пред усета и фантазията на Аго. Изненадващо, само че Ди Бартоломей през кариерата си не получава нито една повиквателна за националния тим. Така сигурно може да му бъде сложено званието Най-великият италиански футболист, който в никакъв случай не е играл за „ адзурите “.
Благодарение на мощния си удар, Агостино ди Бартоломей вкарва доста голове от далечна отдалеченост през кариерата си. Освен това е невъзмутим реализатор на дузпи. Най-ключовата от тях е на полуфинала на КЕШ през 1984 година против Дънди Юнайтед. „ Вълците “ губят първия мач в Шотландия с 0:2. На реванша Ди Бартоломей вкарва дузпа при успеха с 3:0, която е извънредно противоречива. Години по-късно се схваща, че тогавашният притежател на „ джалоросите “ Дино Виола е направил опит да подкупи съдията. По време на финала против Ливърпул Аго резервира успокоение против танцуващите крайници на Брус Гробелар и бележи от бялата точка. Това обаче не съумява да сторят Бруно Конти и Франческо Грациани.
Самият Ди Бартоломей разказва финала за КЕШ от 1984 година като мача на живота си. Трудно е да не се съгласим с него. Играейки в Рим, пред личните си почитатели, той несъмнено е играчът на мача. Докато съотборниците му са сковани от напрежението, класата на Ди Бартоломей изпъква на терена. Той е в основата на всеки ход на Рома, спокоен и събран в играта си. Не губи нито едно единоборство и основава рискове за противника всякога, когато е с топката в краката. След постоянното време и продълженията резултатът е 1:1, а Ливърпул печели след дузпи. Изходът е можело да бъде друг и Ди Бартоломей да вдигне трофея на „ Олимпико “. За това обаче съдията Ерик Фредриксон (Швеция) е трябвало да отсъди очевидния фаул против вратаря на „ вълците “ Франко Танкреди преди гола на Фил Нийл в 13-ата минута.
За страдание, този край се оказва един от последните мачове на Агостино ди Бартоломей за „ джалоросите “. След края на сезона за треньор на отбора е назначен Свен-Йоран Ериксон, а на Аго е разрешено да премине в Милан. Самият той се опълчва на този трансфер и в многочислени изявленията акцентира голямата си обич към Рома. След единствено месец като състезател на „ росонерите “ халфът бележи победния гол за Милан против „ вълците “ на „ Сан Сиро “. Когато Ариго Саки поема „ червено-черните “ от Милано през 1987 година, Ди Бартоломей отива за една година в Чезена. След това два сезона играе за Салернитана и през 1990 година приключва кариерата си. Преди да спре с футбола, Аго чака предложение от Рома, само че такова не идва. След 15 фантастични години в работа на „ вълците “, донесли му статус на клубна легенда, халфът наподобява е пропуснат от обичания си клуб. „ Джалоросите “ загърбват един от най-великите си играчи. За Ди Бартоломей следват редица психически рецесии и меланхолия, защото не съумява да се нагоди към живота отвън футбола. Изпада във финансови усложнения, защото редица от бизнес плановете му се провалят. Включително и подобен, обвързван с отварянето на футболна школа. На 30 май 1994 година сутринта Агостино ди Бартоломей излиза на балкона на вилата си в Сан Марко ди Кастелабате и се прострелва съдбовно в сърцето.
Денят на самоубийството на Аго е индикативен. Това става тъкмо 10 години след финала за КЕШ сред Рома и Ливърпул. Дата на самоубийството сигурно не е определена инцидентно, макар че аргументите за нещастието остават неизяснени. Ди Бартоломей оставя предсмъртна записка с пояснение. Пише за отхвърлен заем и финансови проблеми. На погребението се стичат доста от приятелите на Агостино ди Бартоломей, в това число и множеството играчи, на които е бил капитан в Рома против Ливърпул. След провалянето от „ алените “ на финала през 1984 година Бруно Конти афишира, че „ вълците “ един ден ще получат късмет за реванш против Ливърпул, който е лишил на клуба опцията да стане европейски първенец на личния си стадион. Сега, 34 години по-късно, този миг настъпи, а всеки почитател на „ джалоросите “ сигурно ще се сети освен за трагичното проваляне с дузпите, само че и за един човек, който тогава загуби не просто един мач. Ще си спомни за Агостино ди Бартоломей.
Карло КАРГАНЕЗЕ, Goal.com
Превод на Веселин Русинов, БЛИЦ СПОРТ
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ