Путин е обсебен от идеята за нова Руска империя
Предстоящите президентски избори в Русия са самобитен тест за Запада за зрялост, надълбоко схващане на съветската политика и действителност, както и подготвеност да се опълчи на разпространяването на съветската агресия в прилежащи страни и територии.
За самата Русия президентските избори през 2024 година не значат безусловно нищо - Путин ще получи " заветните " 99, 99% и ще се причисли към почетното голям брой от " кремълски старейшини ", управлявали до гибелта си.
За Запада това ще значи по-нататъшно усилване на милитаристичните настроения измежду съветските елити и рупори на пропагандата, нараснали опасности и провокации по фланговете на НАТО, нараснала опасност от нахлуване против западните страни и откровена подготовка за война.
Предварително решената победа на изборите ще даде на Путин картбланш за подсилване на тоталитарните трендове в съветското общество и угнетяване на инакомислието и опозицията, което в реалност може да се трансформира в нова, още по-кръвожадна експанзия против други страни
Путин е захласнат от концепцията за възобновяване на Руската империя/Съветския съюз и е малко евентуално да се спре в пренебрегването на илюзорните " демократични " правила на изборния развой.
Фактът, че президентските избори в Русия предшестват изборите в Съединени американски щати, въодушевява съветските управляващи и персонално Путин, който има намерение да " изпревари Запада " във войната в Украйна.
След президентските избори през 2024 година опцията за някакъв различен сюжет за развиване на Русия през идващото десетилетие ще остане затворена.
Западът ще би трябвало да се оправи с твърда власт, основана на военни (предимно членове на Северния боен окръг) и служители, обилно захранвани от държавния бюджет.
Тъй като вътрешнополитическият живот на страната към този момент е " изчистен " доколкото е допустимо (само за две години в Русия са формирани 273 наказателни каузи за разпространяване на погрешна информация за съветската армия), Путин и членовете на неговия екип няма да се разсейват от вътрешни несъгласия и ще посветят всичките си старания на борба със Запада.
Руският режим ще става все по-затворен, " извърнат във вътрешността " и контактуващ единствено с " определени " " другарски страни " като бедната Венецуела, където в този момент се стичат съветски туристи заради " затварянето " на Европа, Северна Корея, Иран и Афганистан под ръководството на талибаните.
Растежът на съветската стопанска система ще продължи да се обезпечава от огромни военни поръчки, а лоялността на жителите ще бъде обезпечена от репресивни под формата на " обичайни полезности " и православието на патриарх Кирил, което от ден на ден припомня на " ислямски халифат ".
За оскотяването на властта и превръщането ѝ в неосталинистко тоталитарно страшилище способства и традиционалисткото мислене на съветския гласоподавател. Ненапразно демократичните медии означават продължаващата известност на Комунистическата партия на Руската федерация, която към момента остава втората най-популярна политическа мощ в Русия след " партията на властта ".
Очевидно е, че обичайните западни показа за демокрацията и изборния развой влизат в изострен спор с съветската реалност. Всички оповестени претенденти за президентските избори през 2024 година са или подправени фигуранти, или откровени изроди, неразбираеми и неприятни за съветската общност.
На този декор Путин се нарежда като " дирек ” и опора на нацията и страната, а плахите опити на извънсистемната съпротива да издигне своя претендент, журналистката и някогашен общински народен представител от Ржевската регионална дума Екатерина Дунцова, незабавно биват грубо подложени на критика и потиснати от репресивния уред.
Дунцова освен не беше записана като кандидат-президент, само че и се пробват да я дискредитират по всевъзможен вероятен метод, да вземем за пример, като я задържат по съмнение за разпространяване на опиати в " тайници " по селските пътища. Опитите на Дунцова и нейните съидейници да основат нова партия също срещат остра опозиция от страна на силите за сигурност. Традиционно " първата цигулка " на съветските избори играе ФСБ, от която идва Путин.
Най-видният съперник на Кремъл Алексей Навални беше изпратен в колония в Арктика, а съратниците му бяха принудени да изоставен Русия или са в затвори в цялата страна.
В такива условия президентските избори в Русия през 2024 година изискват актуализиране на редица западни тактики. Това включва поддръжка за съветската съпротива и в действителност търсене на опозиционно настроени персони измежду районните деятели - общински депутати, предприемачи, публицисти, интелектуалния и техническия хайлайф. И в действителност създаване на отношение към изборния развой и резултатите от него.
Очевидно е неприемливо всяко признание на легитимността на изборите, като да вземем за пример наличието на " наблюдаващи " от леви и десни радикални партии и придвижвания в редица страни, какъвто беше казусът с подправените избори в " прокси ” републиките - ДНР/ЛНР.
Западът също би трябвало да обърне огромно внимание на външния електорат на Русия. Очевидно е, че руснаците в чужбина могат да бъдат употребявани от Кремъл за пропагандни и подривни цели. Руската православна черква има голямо въздействие за резултатите от изборите посредством свои представители в непознатите изборни региони. Очевидно предизборната интензивност на православните деятели и " патриоти ” е добра причина да се преразгледа опцията за живот и работа на тези лица на Запад.
Очевидно Русия ще се опита да направи президентските избори " запаметяващи се " за " недружелюбните " страни. Напълно вероятни са разнообразни провокации, както пропагандни, по този начин и въоръжени. Силите за сигурност на Запада би трябвало да гледат на президентските избори в Руската федерация като на сериозна опасност от дестабилизация.
И най-после, основният въпрос. За признание на изборните резултати. Открива се неповторима опция да се показва отношението към съветския деспот и да се изведе отвън " скобите " на международната политика. Непризнаването на резултатите от съветските президентски избори от водещи западни страни ще сложи съветския режим в изолираност и тотални политически наказания, и ще се трансформира в сериозен сигнал за страните от Глобалния Юг, както и за " любовниците " на Путин в Европа. " Неръкоположеният " съветски държател в действителност може да се трансформира в политически парий. И това отваря огромни благоприятни условия за попречване на по-нататъшното подсилване на Русия и нейната агресия.
Автор: Владимир РОСТОЦКИ, съветски политолог
Източник:
За самата Русия президентските избори през 2024 година не значат безусловно нищо - Путин ще получи " заветните " 99, 99% и ще се причисли към почетното голям брой от " кремълски старейшини ", управлявали до гибелта си.
За Запада това ще значи по-нататъшно усилване на милитаристичните настроения измежду съветските елити и рупори на пропагандата, нараснали опасности и провокации по фланговете на НАТО, нараснала опасност от нахлуване против западните страни и откровена подготовка за война.
Предварително решената победа на изборите ще даде на Путин картбланш за подсилване на тоталитарните трендове в съветското общество и угнетяване на инакомислието и опозицията, което в реалност може да се трансформира в нова, още по-кръвожадна експанзия против други страни
Путин е захласнат от концепцията за възобновяване на Руската империя/Съветския съюз и е малко евентуално да се спре в пренебрегването на илюзорните " демократични " правила на изборния развой.
Фактът, че президентските избори в Русия предшестват изборите в Съединени американски щати, въодушевява съветските управляващи и персонално Путин, който има намерение да " изпревари Запада " във войната в Украйна.
След президентските избори през 2024 година опцията за някакъв различен сюжет за развиване на Русия през идващото десетилетие ще остане затворена.
Западът ще би трябвало да се оправи с твърда власт, основана на военни (предимно членове на Северния боен окръг) и служители, обилно захранвани от държавния бюджет.
Тъй като вътрешнополитическият живот на страната към този момент е " изчистен " доколкото е допустимо (само за две години в Русия са формирани 273 наказателни каузи за разпространяване на погрешна информация за съветската армия), Путин и членовете на неговия екип няма да се разсейват от вътрешни несъгласия и ще посветят всичките си старания на борба със Запада.
Руският режим ще става все по-затворен, " извърнат във вътрешността " и контактуващ единствено с " определени " " другарски страни " като бедната Венецуела, където в този момент се стичат съветски туристи заради " затварянето " на Европа, Северна Корея, Иран и Афганистан под ръководството на талибаните.
Растежът на съветската стопанска система ще продължи да се обезпечава от огромни военни поръчки, а лоялността на жителите ще бъде обезпечена от репресивни под формата на " обичайни полезности " и православието на патриарх Кирил, което от ден на ден припомня на " ислямски халифат ".
За оскотяването на властта и превръщането ѝ в неосталинистко тоталитарно страшилище способства и традиционалисткото мислене на съветския гласоподавател. Ненапразно демократичните медии означават продължаващата известност на Комунистическата партия на Руската федерация, която към момента остава втората най-популярна политическа мощ в Русия след " партията на властта ".
Очевидно е, че обичайните западни показа за демокрацията и изборния развой влизат в изострен спор с съветската реалност. Всички оповестени претенденти за президентските избори през 2024 година са или подправени фигуранти, или откровени изроди, неразбираеми и неприятни за съветската общност.
На този декор Путин се нарежда като " дирек ” и опора на нацията и страната, а плахите опити на извънсистемната съпротива да издигне своя претендент, журналистката и някогашен общински народен представител от Ржевската регионална дума Екатерина Дунцова, незабавно биват грубо подложени на критика и потиснати от репресивния уред.
Дунцова освен не беше записана като кандидат-президент, само че и се пробват да я дискредитират по всевъзможен вероятен метод, да вземем за пример, като я задържат по съмнение за разпространяване на опиати в " тайници " по селските пътища. Опитите на Дунцова и нейните съидейници да основат нова партия също срещат остра опозиция от страна на силите за сигурност. Традиционно " първата цигулка " на съветските избори играе ФСБ, от която идва Путин.
Най-видният съперник на Кремъл Алексей Навални беше изпратен в колония в Арктика, а съратниците му бяха принудени да изоставен Русия или са в затвори в цялата страна.
В такива условия президентските избори в Русия през 2024 година изискват актуализиране на редица западни тактики. Това включва поддръжка за съветската съпротива и в действителност търсене на опозиционно настроени персони измежду районните деятели - общински депутати, предприемачи, публицисти, интелектуалния и техническия хайлайф. И в действителност създаване на отношение към изборния развой и резултатите от него.
Очевидно е неприемливо всяко признание на легитимността на изборите, като да вземем за пример наличието на " наблюдаващи " от леви и десни радикални партии и придвижвания в редица страни, какъвто беше казусът с подправените избори в " прокси ” републиките - ДНР/ЛНР.
Западът също би трябвало да обърне огромно внимание на външния електорат на Русия. Очевидно е, че руснаците в чужбина могат да бъдат употребявани от Кремъл за пропагандни и подривни цели. Руската православна черква има голямо въздействие за резултатите от изборите посредством свои представители в непознатите изборни региони. Очевидно предизборната интензивност на православните деятели и " патриоти ” е добра причина да се преразгледа опцията за живот и работа на тези лица на Запад.
Очевидно Русия ще се опита да направи президентските избори " запаметяващи се " за " недружелюбните " страни. Напълно вероятни са разнообразни провокации, както пропагандни, по този начин и въоръжени. Силите за сигурност на Запада би трябвало да гледат на президентските избори в Руската федерация като на сериозна опасност от дестабилизация.
И най-после, основният въпрос. За признание на изборните резултати. Открива се неповторима опция да се показва отношението към съветския деспот и да се изведе отвън " скобите " на международната политика. Непризнаването на резултатите от съветските президентски избори от водещи западни страни ще сложи съветския режим в изолираност и тотални политически наказания, и ще се трансформира в сериозен сигнал за страните от Глобалния Юг, както и за " любовниците " на Путин в Европа. " Неръкоположеният " съветски държател в действителност може да се трансформира в политически парий. И това отваря огромни благоприятни условия за попречване на по-нататъшното подсилване на Русия и нейната агресия.
Автор: Владимир РОСТОЦКИ, съветски политолог
Източник:
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ