Преди 3 милиарда години климатът на Марс бил като този в съвременна Исландия
Предстоящата колонизация на Марс, към която се стреми част от човечеството, изисква надеждни познания освен за сегашното, само че и за предходната история на Червената планета, динамичността на развиването на климата и неговите особености. Всичко това в последна сметка ще помогне на бъдещите откриватели да намерят ресурсите, нужни за развиването и облагородяването на планетата.
Огромният теоретичен материал, получен от марсохода Curiosity по време на проучването на скатовете на кратера Гейл, разреши на учените да изложат няколко хипотези за предишното на Марс, да основат хипотетична картина на изменението на климата и да потвърдят съществуването на вода в течно или кристално положение. Това беше направено посредством сравняване на структурата на седиментните скали на Марс с сходни отлагания на Земята в региона на Исландия.
Между учените има различия по отношение на моделирането на античния климат на Марс, което, както демонстрират данните, получени с Curiosity, разрешава струпване на многослойни седиментни скали в дъното на кратера Гейл и по скатовете на връх Шарп. Химическите и минералогичните характерности на седиментните скали провокират доста несъгласия, защото има скали с дребна секта в тяхната конструкция, които нормално се трансформират от течащи води.
Следователно откривателите акцентират теорията, че на античен Марс, както и на Земята, е имало промяна на сезоните и интервал на заледяване, когато водата се е трансформирала в лед, последвана от топене, когато потоци и реки транспортират утаечни скали на други места. Търсенето на сходен климат на Земята докара учените до Исландия, където има базалтови скали, сходни на марсиански седиментни отлагания, до момента в който междинната годишна температура е единствено 3 градуса по Целзий.
Подобни седиментни скали, формирани на Марс преди 3 милиарда години и в модерна Исландия, допускат, че по това време климатът на Червената планета е балансирал на ръба сред безконечната заледеност и късите размразявания, както може да се види през днешния ден в „ ледената страна “ на Земята.
Огромният теоретичен материал, получен от марсохода Curiosity по време на проучването на скатовете на кратера Гейл, разреши на учените да изложат няколко хипотези за предишното на Марс, да основат хипотетична картина на изменението на климата и да потвърдят съществуването на вода в течно или кристално положение. Това беше направено посредством сравняване на структурата на седиментните скали на Марс с сходни отлагания на Земята в региона на Исландия.
Между учените има различия по отношение на моделирането на античния климат на Марс, което, както демонстрират данните, получени с Curiosity, разрешава струпване на многослойни седиментни скали в дъното на кратера Гейл и по скатовете на връх Шарп. Химическите и минералогичните характерности на седиментните скали провокират доста несъгласия, защото има скали с дребна секта в тяхната конструкция, които нормално се трансформират от течащи води.
Следователно откривателите акцентират теорията, че на античен Марс, както и на Земята, е имало промяна на сезоните и интервал на заледяване, когато водата се е трансформирала в лед, последвана от топене, когато потоци и реки транспортират утаечни скали на други места. Търсенето на сходен климат на Земята докара учените до Исландия, където има базалтови скали, сходни на марсиански седиментни отлагания, до момента в който междинната годишна температура е единствено 3 градуса по Целзий.
Подобни седиментни скали, формирани на Марс преди 3 милиарда години и в модерна Исландия, допускат, че по това време климатът на Червената планета е балансирал на ръба сред безконечната заледеност и късите размразявания, както може да се види през днешния ден в „ ледената страна “ на Земята.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ