Предстои предсрочен парламентарен вот след поканата за влизане в т.нар.

...
Предстои предсрочен парламентарен вот след поканата за влизане в т.нар.
Коментари Харесай

Икономист прогнозира разпадане на управляващата коалиция в България

Предстои предварителен парламентарен избор след поканата за влизане в така наречен чакалня на еврозоната, считат анализаторите от "Икономист интелиджънс юнит " - анализаторското звено на групата "Икономист ", за развиването на България до 2024 година

Тази ръководеща коалиция в България няма да издържи до идващите избори през май 2021 година и следва предварителен парламентарен избор, най-вероятно след поканата за влизане в така наречен чакалня на еврозоната.

Още по-голямото консолидиране на страната в евроинституциите ще зависи от битката с корупцията, напредъка в съблюдаване върховенството на закона и провеждането на вътрешни промени. Но напредъкът в тази посока ще бъде муден.

Постепенно ще се усъвършенства и качеството на администрацията и премахването на ненужните регулации.

Това са част от прогнозите на "Икономист интелиджънс юнит " - анализаторското звено на групата "Икономист ", за развиването на България до 2024 година, публикувани в края на октомври и представени от Associated Press.

Издателите от време на време разгласяват сходни национални отчети, които бизнесът и политици употребяват да се ориентират какво да чакат от съответната страна в стопански и политически проект.

Дребнави и личностни спорове сред партиите в държавната коалиция и изключително враждебното отношение на "Обединени патриоти " към Европейски Съюз имат капацитет да забавят процеса на другояче продължаващи институционални и структурни промени в интервала 2020-2024 година

Но това напрежение няма да сложи под въпрос съществени детайли като валутния ръб, данъчната политика, развиването на инфраструктурата, финансовия контрол или опитите да се усъвършенства образованието, споделят създателите.

Според "Икономист " България няма да вкара еврото доникъде на идващото десетилетие. Те предизвестяват, че стопанската система на България към този момент изпитва някои проблеми още преди действително да е почнал предстоящият интервал на нескончаем муден напредък в Европа.

Според "Икономист интелиджънс юнит " актуалната година ще приключи с много добър напредък от 3.6% от Брутният вътрешен продукт, само че и изясняват, че той се дължи главно на вътрешното частно ползване, подкрепено от повдигането на номиналните заплати и солидните държавни разноски (ръст от 3.9% за 2019 г.) на фона на намаляващи вложения.

Преките задгранични вложения няма да се подобрят сензитивно - при планирани 1.5 милиарда $ за 2019 година те ще са 1.3 милиарда следващата година, 2 милиарда през 2021 година и по-късно ще останат на равнище към 2.1 милиарда $ до края на 2024 година

Повишаването на заплатите и цените на силата и горивата в България са посочени измежду главните аргументи за бързото увеличение на инфлацията - до приблизително 2.4% за 2017-2018 година след тригодишна дефлация през 2014-2016 година Очакването е за инфлация от 2.9% за 2019 година и задържане към това равнище (средно 2.8%) за 2020-2024 година Причините са добре известни и посочвани и от други анализатори - релативно бързото повдигане на заплати всяка година, сложното намиране на чиновници на вътрешния пазар и растящи цени на първични материали на международните пазари.

Износът внезапно се забави (-2.5% на годишна база) през второто тримесечие, главно поради слаб туристически сезон и усложнения в световната търговия. Инвестициите, на които се дължеше растежът през 2018 година, този път са по-малко, в това число тъй като банките имат нараснали равнища на необслужвани заеми, а фирмите отвън финансовия бранш са лимитирани от високи равнища на задлъжнялост.

Ето какви цели чакат в "Икономист " за интервала, който анализаторите разделят на две половини по 2 години:

2020-2021 година

- няма да се развива приватизирането на комунални услуги и индустриални предприятия

- постепенно ще се либерализира енергийният пазар

- ще има промени в управлението на държавните компании

- макар натиска от националистите, държавното управление интензивно ще пробва да притегля задгранични вложители, изключително в автомобилния бранш

- усилват се вложенията в инфраструктура, стопанската система продължава да пораства

- Европейски Съюз подписва нови търговски съглашения

- България кандидатства за механизма ERM II, прочут като чакалнята за еврото, страната се интегрира в европейския финансов уред

- ще има още промени на митниците и приходната агенция; данъчните процедури се облекчават

- надали ще има намаление на данъчните ставки, ще се запазят плоският налог върху приходите и ниските равнища на корпоративния налог

- наемането на служащи остава на ниска цена, само че разноските за труд ще се покачват, в това число тъй като вероятностите за стопански напредък ще подтикват и повдигането на заплатите

- растящи разноски за обучение и образование с фокус върху специалностите, нужни на пазара

- строителството на пътища остава приоритет, вкарва се тол система, летището на София се отдава на концесия

- интернет проникването се задълбочава, пораства броят на клиентите на мобилен интернет; цифровизацията в бизнеса и потреблението на електронна търговия (макар и от ниски за Европейски Съюз равнища) се разрастват.

2022-2024 година

- поради участието в Европейски Съюз ще се усъвършенстват политиката за конкуренция и отбрана на частната собственост;

- продължава либерализиране на енергийния пазар и понижаване на контрола над цените;

- не престават опитите за привличане на задгранични вложения посредством административни тласъци и процедурна гъвкавост;

- понижават пречките пред търговията, защото и прилежащите страни се придвижват към участие в ЕС; въпреки всичко Брекзит може да сътвори известни проблеми в търговията;

- възстановяване събирането на налози, реформирането в Европейски Съюз на облагането на цифровите компании понижава избягването на заплащане на данъци;

- поради задграничното присъединяване последователно се усъвършенства успеваемостта на финансовите услуги, постепенно пораства и небанковото финансиране;

- усложненията в намирането на просветен личен състав води до растеж на заплатите в избрани сегменти и понижаване на емиграцията на българите в чужбина;

- още строителство на пътища, опити за модернизиране на железниците, въпреки и посрещнати със съпротива;

- появяват се нови трансгранични газови връзки;

- благодарение на средства от Европейски Съюз порастват обществените разноски за изследователска работа и разработки.

Без да навлизат в детайлности за структурата на частното ползване на глава от популацията от "Икономист " показват, че то ще пораства (в доларово измерение) от 5790 през актуалната година на 6210 следващата година и 6900 през 2024 година

Общият размер на персоналните разполагаеми доходи също ще се усилва - от 71.9 милиарда лева в този момент на 76.5 милиарда лева през 2020 година и 80.9 милиарда лева година по-късно. Но в разбора още веднъж няма разбивка по какъв начин се разпределя измежду българите този запас.

"Икономист интелиджънс юнит " прави и оценка на това до каква степен евентуални са описаните сюжети в идващите 2 години и какво влияние би имал всеки от тях върху правенето на бизнес в България:

- разпадането на ръководещата коалиция е оценено като най-вероятно и с най-силен ефект;

- пречките, създавани от ниското качество на администрацията също са избрани като най-вероятни и с висока степен на влияние върху деловата активност;

- тук се появява и възможност за прекъсване на плана за АЕЦ "Белене ", което е оценено като с висока степен на възможност, само че с сдържан резултат върху бизнеса;

- увеличените разноски поради мудната е непрозрачна правораздавателна система са оценени като развой с умерена възможност за осъществяване, само че висока степен на влияние върху бизнеса.
Източник: bnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР