Разказ на наш читател – Аз не вярвам, че ги има. АЗ ЗНАМ, че ги има!
Представяме Ви роман на наш четец, който пожела да резервира анонимност. “Аз съм психологично здрав, в случай че приемем, че човек, който може да се грижи самичък за себе си е психологично здрав. Защо стартирам с това? Защото съм бил (не споделям лежал, а бил!) в психиатрии над 15 пъти.Имах доста щастливо детство от 1965-та година до 1983-та година. Завърших Немската гимназия в София с отличен триумф. Приеха ме в тогавашното ВМЕИ, влиятелна компетентност. След това ме взеха боец. На 26 август 1985-та година се уволних и от наслада тичах от Горна Малина до София.На идващият ден към този момент ме бяха вкарали в психиатрия, тъй като споделих на една жена, че е умряла. И тъй като споделих на някого, че сме на прага на Трета международна война. Наистина си бях за психиатрия, само че не бях доста зле. Изписаха ме след 2 месеца. Силно изнемощял от медикаментите. После влизах в психаиатрии за интервали от един месец до няколко месеца – през 1987 година, 1988 година, 1989 година и 1991 г, само че с доста страшни рецесии, при които имах възприятието, че загивам.Докато, през 1985-та година се бях фокусирал върху света и себе си, като част от него, през идващите рецесии проблемите бяха с моето прилошаване. Тогава имах възприятието, че устата ми е като цялостна с пясък, нямах чувство за крака, подвигах кръвно, трескаво търсех контакт с хора, като не ме интересуваше (в болниците) дали тези хора са лекари или “болни ”.Проблемите ми бяха персонални, не международни. И в случай че преди този момент си бях задавал всевъзможни въпроси и намирал всевъзможни отговори, в психиатриите се питах единствено по какъв начин да се оправя. Имах интервали, когато знаех, че в случай че някой не ме масажира ще умра. Но, все се намираше някой да ме масажира. В интервалите, в които не бях в лечебни заведения приключих 3-ти курс на ВМЕИ.След последния си престой в “лудницата ” дотогава, през есента на 1991-ва година се почувствах доста добре. Работих всякакви тъпи работи – продавач на вестници, такси, продавач на авточасти, помагах по малко на татко ми, само че се усещах добре. Дори доста добре. Смених и няколко гаджета (те в никакъв случай не са ми липсвали). През 1995 година започнах доста добра работа във външнотърговска сръбска компания.
Всичко неприятно изглеждаше като завършило вечно. Прекрасен началник, прелестни сътрудници, прелестен офис, положителни пари, забавна работа. Чувствах се по-добре от когато и да било. През 1998-ма година се ожених, кум ми беше шефът на компанията, който 2 седмици след сатбата катастрофира и почина на място. ОГРОМНА загуба!Четете още: Разказ на наш четец – Среща с рептилоподобен хуманоид През 1999 година ми се роди дете, което бях заченал в Германия, след гибелта на шефа ми, който ми беше кум. Вече някогашната ми брачна половинка, откакто се разделихме и разведохме, го отвлече в чужбина. 8 години не знаех в коя страна е детето ми. Никой не ми споделяше – нито прокуратура, нито ДАЗД, нито Министерство на вътрешните работи, нито Столична дирекция на вътрешните работи, никой.Но, това за мен не беше най-страшното. Най-страшното беше, че започнах да върша рецесии, доста по-страшни от предходните. През 2000 година, по неотложност ме откараха в Курило, от там ме трансферираха в Свети Наум. Разказвал съм на другари за рецесиите, които имах. Те ми споделят, че не могат да повярват. Твърдят, че би трябвало да съм сънувал призрачен сън и си мисля, че съм го претърпял в действителност.След първият ми психиатричен интервал от 1985 година до 1991 година и доста прекрасен живот от 1992 година до 1999 година, стартира нов доста по призрачен психиатричен интервал. Той продължи от 2000 година до 2004 година, когато за финален път бях в психиатрия. Бил съм във Военна Болница, Медицинска академия и в Свети Наум. Около 800 пъти бях на границата, на косъм от гибелта. Няколко дни през 2014-та бях в Нирвана.От 2004 година до 2014 година смених към 10 компании, съществени компании. Изкарвах задоволително пари за издръжката си, даже през 2011 година имах към 7 000 лева спестени единствено от заплати. През 2007 година ми се роди второ дете. От друга жена. До тук нищо кой знае какъв брой удивително.През декември 2014 година, работех в мощна ИТ компания. Една вечер разбрах, че… има Бог …. Имах фул контакт с него, както споделят каратистите. Нямаше глас, беше наличие, дух, схващане, добрина. Имаше и ангели, те бяха разнообразни от Бог, само че също бяха като схващане, наличие. Имаше и извънземни. И положителни и неприятни.Разбрах, че умрелите ми близки са живи. Най-силна ми беше връзката с баба ми и с кума ми. Имаше и светии. И великомъченици. Исус Христос. Беше вълшебно прекарване. Всичко това продължи 3-4 дни. От тогава съм още веднъж в естествения свят (и светоусещане). Но, оттогава знам, че всичко за Бог, Извънземните, Ангелите, Светиите и мъчениците, а и за дявола, е истина, т.е. аз нямам доверие, че ги има, АЗ ЗНАМ, че ги има.От тогава минаха 4 години и половина. 16 месеца, от които карах такси. Психиатрите, които са ме лекували са безапелационни, че нямам шизофрения. Наистина нямам такова заболяване. ”Уважаеми читатели, имате опция да разкажете Вашите истории и в случай че желаете повече хора да научат за тях, те могат да бъдат оповестени безплатно в нашия уебсайт. Историите Ви би трябвало да бъдат свързани с тематиките на уеб страницата. Ще ги редактираме във тип, подобаващ за издание, без да променяме смисъла и наличието им. Изпращайте Вашите прекарвания и снимков материал, в случай че имате подобен, на имейл: [email protected]. Екипът на Hidden Truth.
Hidden truth
Всичко неприятно изглеждаше като завършило вечно. Прекрасен началник, прелестни сътрудници, прелестен офис, положителни пари, забавна работа. Чувствах се по-добре от когато и да било. През 1998-ма година се ожених, кум ми беше шефът на компанията, който 2 седмици след сатбата катастрофира и почина на място. ОГРОМНА загуба!Четете още: Разказ на наш четец – Среща с рептилоподобен хуманоид През 1999 година ми се роди дете, което бях заченал в Германия, след гибелта на шефа ми, който ми беше кум. Вече някогашната ми брачна половинка, откакто се разделихме и разведохме, го отвлече в чужбина. 8 години не знаех в коя страна е детето ми. Никой не ми споделяше – нито прокуратура, нито ДАЗД, нито Министерство на вътрешните работи, нито Столична дирекция на вътрешните работи, никой.Но, това за мен не беше най-страшното. Най-страшното беше, че започнах да върша рецесии, доста по-страшни от предходните. През 2000 година, по неотложност ме откараха в Курило, от там ме трансферираха в Свети Наум. Разказвал съм на другари за рецесиите, които имах. Те ми споделят, че не могат да повярват. Твърдят, че би трябвало да съм сънувал призрачен сън и си мисля, че съм го претърпял в действителност.След първият ми психиатричен интервал от 1985 година до 1991 година и доста прекрасен живот от 1992 година до 1999 година, стартира нов доста по призрачен психиатричен интервал. Той продължи от 2000 година до 2004 година, когато за финален път бях в психиатрия. Бил съм във Военна Болница, Медицинска академия и в Свети Наум. Около 800 пъти бях на границата, на косъм от гибелта. Няколко дни през 2014-та бях в Нирвана.От 2004 година до 2014 година смених към 10 компании, съществени компании. Изкарвах задоволително пари за издръжката си, даже през 2011 година имах към 7 000 лева спестени единствено от заплати. През 2007 година ми се роди второ дете. От друга жена. До тук нищо кой знае какъв брой удивително.През декември 2014 година, работех в мощна ИТ компания. Една вечер разбрах, че… има Бог …. Имах фул контакт с него, както споделят каратистите. Нямаше глас, беше наличие, дух, схващане, добрина. Имаше и ангели, те бяха разнообразни от Бог, само че също бяха като схващане, наличие. Имаше и извънземни. И положителни и неприятни.Разбрах, че умрелите ми близки са живи. Най-силна ми беше връзката с баба ми и с кума ми. Имаше и светии. И великомъченици. Исус Христос. Беше вълшебно прекарване. Всичко това продължи 3-4 дни. От тогава съм още веднъж в естествения свят (и светоусещане). Но, оттогава знам, че всичко за Бог, Извънземните, Ангелите, Светиите и мъчениците, а и за дявола, е истина, т.е. аз нямам доверие, че ги има, АЗ ЗНАМ, че ги има.От тогава минаха 4 години и половина. 16 месеца, от които карах такси. Психиатрите, които са ме лекували са безапелационни, че нямам шизофрения. Наистина нямам такова заболяване. ”Уважаеми читатели, имате опция да разкажете Вашите истории и в случай че желаете повече хора да научат за тях, те могат да бъдат оповестени безплатно в нашия уебсайт. Историите Ви би трябвало да бъдат свързани с тематиките на уеб страницата. Ще ги редактираме във тип, подобаващ за издание, без да променяме смисъла и наличието им. Изпращайте Вашите прекарвания и снимков материал, в случай че имате подобен, на имейл: [email protected]. Екипът на Hidden Truth.
Hidden truth
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ