Представяме ви необикновената история на 82-годишната Ернестин Шепърд. Тя може

Представяме ви невероятната история на 82-годишната Ернестин Шепърд. Тя може и да е баба, само че живее по-пълноценно от огромна част от младото потомство, храни се здравословно, тренира всеки ден и въодушевява хората към себе си. Ето и историята й, разказана от самата нея:

Ставам всяка заран в 2:30 ч. Започвам с разнообразни извършения и медитация, по-късно закусвам и излизам да побягам в родния си град Балтимор. След това упражнявам във фитнеса до към 7:30 ч. и повеждам група от към 45 индивида до към 11:30, преди да се прибера, с цел да похапна, да подремна и да видя брачна половинка си Колин. Към 17:30 ч. още веднъж съм във фитнеса до към 19 ч., когато повеждам друга група, в която има хора сред 20 и 86 години.

Наблягам на няколко съществени мускулни групи с тежестите – гърдии бицепс в понеделник, рамо и трицепс в сряда и тил с крайници в петък.

Аз съм на 82 години.

Въпреки че сега това е извънредно значимо за мен, преди в никакъв случай не ми е харесвало да упражнявам. Всъщност, започнах да упражнявам едвам на 56. Смятах го за нелепост, а и прекалено много обичах тортите. Но в годината, в която навърших 56, със сестра ми – Велвет, отидохме за бански. Никоя от нас не беше носила сходно нещо от години. Погледнахме се в огледалото и тогава си обещахме да влезем в по-добра форма.

Започнахме с аеробика, а по-късно – и с тежести. Накрая, започнахме като същински културисти. Един ден Велвет ми сподели: „ Трябва да се пробваме да влезем в „ Книгата за върхове на Гинес “ като най-възрастните трениращи сестри. “

И това стана нашата цел.

За страдание, малко по-късно Велвет се разболя и получи мозъчен аневризъм, само че преди да почине, ми сподели: „ Искам ти да продължиш, макар че аз няма да съумея. Искам да вдъхновяваш още по-възрастни дами, които да те слушат и да стартират да упражняват. “

Когато умря, се сринах. Не знаех какво да върша, тъй като тя постоянно е била до мен. Но след няколко години взех решение да спазя обещанието си и се свързах с някогашна Мистър Вселена – Йони Шамбургер. Когато го помолих да ми помогне да вляза в „ Книгата за върхове на Гинес “, той ми отговори: „ Добре, само че пътят ще е доста дълъг, сигурна ли си, че искаш да го направиш? “

Казах му, че тъкмо това е проектът ми, само че и че не желая да ставам прекомерно мускулеста. А той ме отвърна с това, че нямам нужните равнища на тестостерон, и ме увери, че просто ще бъда в доста добра форма.

Седем месеца по-късно, когато бях на 71, участвах в първото си съревнование по културизъм и го завоювах. От „ Книгата за върхове на Гинес “ научиха и се свързаха с Йони, с цел да удостовери, че в действителност съм най-възрастната жена културист. Поканиха ме в Рим за формалното награждаване. Никога няма да не помни по какъв начин излязох на сцената, с цел да получа документа и медала. Спомня си, че споделих: „ Направих, каквото искаше, Велвет “, със сълзи на очи. Бях взела част от праха й със себе си и когато бях сама, го разпръснах допустимо най-далече.

Това беше през 2010-а, когато към момента бях най-възрастната културистка. До 2012-а, когато друга жена – Едит Уилма Конър, счупи върха ми. Но награждаването ми бе единствено началото. През 2011-а попаднах в годишното издание на книгата „ Вярвате или не! “ (книга за невероятни достижения – б.а.) на (Робърт) Рипли като „ Бабата с пресата “, което бе още една от фантазиите, за които говорехме със сестра ми. Гостувах в телевизионни излъчвания, срещнах се и с осемкратният победител в Мистър Олимпия Лий Хейни. Участвах в още седем надпревари по културизъм и избягах девет маратона. Дори Опра ми звънна по Skype един път, с цел да приказваме за здравето ми.

Никога не съм се мислила за същински културист поради едно верую, което Велвет ми завеща: „ Решителност, отдаденост и дисциплинираност “. Ако следваш тези три неща в живота си, ще успееш. Това споделям на всички, както и че възрастта е просто число.

Обичам да упражнявам в готини облекла. Понякога и с токчета. Мисля, че наподобяват ужасно с екипчетата ми. Винаги виждам ноктите ми да са лакирани. Разбира се, че е всекидневието ми е натоварено. Не взимам добавки, както културистите. Всичко при мен е натурално и хапвам едно и също безусловно всеки ден.

Закуската ми се състои от чаша сурови белтъци, шепа орехи и купа овесена каша. След това отивам да тичам, а като се прибера хапвам четири варени белтъка. През останалото време от деня имам още три хранения, които виждам да са пиле, риба звук или пуешко с картофи, зеленчуци или кафяв ориз. Не желая да хапвам джънк. „ Чийтвам “ с неподсладен конфитюр и пия доста вода. Преди лягане също пия чаша сурови белтъци.

Знам, че този метод на хранене не е за всеки и не бих съветвала никого да стартира да съблюдава моята диета, преди да се съветва с доктор, само че при мен работи.

Млади момчета в залата постоянно ме питат какво хапвам, както и за препоръки в тренировките. Казвам им, че те подвигат повече от мен, само че съм пособия на някои да станат дори и треньори. Когато се състезавах, подвигах 70 кг от лежанка. Сега съм паднала до 50 кг. Най-много обичам да упражнявам за тил. Когато се погледна в огледалото, се усещам щастлива, тъй като се усещам здрава.

Никога не са ми се присмивали. Всички са супер положителни и ме поддържат. Особено фамилията ми. Имам 60-годишен наследник и 21-годишен внук и още доста деца, които съм „ осиновила “ в залата. Дори ми споделят „ мамо “, което е супер. Женена съм за Колин от 61 години, а преди да се разболее, той постоянно ми приготвяше храната. Преди да излизах за подготовка, му пеех, а по-късно той ми споделяше: „ Добре, хайде, тръгвай, само че внимавай. “

Все още се впечатлявам от броя хора, които съм въодушевила. Разпознават ме като „ онази дама “, а аз не отхвърлям на никого да се снима с мен или да прегърна някого. Целта ми сега е да стимулирам допустимо най-вече хора. Затова обикалям из страната и провеждам походи, в които се включват доста възрастни дами. Взаимно си оказваме помощ. Винаги съм казвала, че не бих била нищо без любовта на хората.

Когато се сетя за 56-годишното си „ Аз “, не мога да допускам какъв брой доста се е трансформирал животът ми. Не съм онази жена към този момент. Висока съм 1,62 м и тежа 49-50 кг. Тренировките ме карат да се усещам уверена.

Редовно се виждам с лекаря си, който постоянно ми споделя едно и също – да не преставам по същия метод допустимо най-дълго. Следващата ми цел е да срещна Силвестър Сталоун. Научих доста за мотивацията, с помощта на филмите за Роки. Бих желала да стисна ръката му и да му опиша какъв брой доста ме е вдъхновявал.

Често се чудя и по какъв начин би се почувствала Велвет, в случай че знаеше, че съм постигнала всичко, което тя искаше. Обичам да си мисля, че ме гледа от горната страна с горделивост.

ВИЖТЕ ВИДЕО ТУК!!!

Още информация на: еxpand-your-consciousness.com

Normal 0 21 false false false BG X-NONE X-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Table Normal " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin-top:0cm; mso-para-margin-right:0cm; mso-para-margin-bottom:8.0pt; mso-para-margin-left:0cm; line-height:107%; mso-pagination:widow-orphan; font-size:11.0pt; font-family: " Calibri ",sans-serif; mso-ascii-font-family:Calibri; mso-ascii-theme-font:minor-latin; mso-hansi-font-family:Calibri; mso-hansi-theme-font:minor-latin; mso-fareast-language:EN-US;}