Едно интервю за любовта на асеновградчанин към музиката и Франция
Представяме ви едно изявление за любовта към музиката и френската страна. Да отидеш във Франция, с цел да учиш стопанска система и да се превърнеш в един от най-хубавите музиканти... Сбъдната фантазия или подарък от ориста? Асеновградчанин, живеещ във Франция от 17 години, описа за живота на музикантите там. Пред Actualno.com Благовест Георгиев, дошъл за малко в родния си Асеновград, показа страстите си да показа гения си на " своя " земя дружно с сътрудниците си от френския град Грас. Младият музикант описа и за връзката сред стопанската система и китарата. Каза ни и какво му липсва от България и какво му дава Франция. Слушахме с интерес и разказите за френските дребни селца и градчета, в които хората обичат и без мотив да слушат сантименталните нежни мелодични тонове на китарата.
И по този начин, ето защо си говорихме с Благовест Георгиев.
Какво беше чувството да свириш на родна земя със свои сътрудници от Франция?
Прекрасно е да изсвирвам на родна земя, тъй като аз пребивавам в чужбина към този момент към 17 години. Наистина е доста хубаво да се завърна тук и да показва нещо, върху което работя и ми е доста скъпо и благо, а точно - музиката, която върша. Хубавото е, че съумях да го направя със свои сътрудници, с които работя във Франция. Радвам се, че те се отзоваха на поканата ми. Мисля, че се получи добре. Имаше задоволително фенове и считам, че на всички им хареса. Ние бяхме доста щастливи да го създадем пред публиката, която беше пристигнала. А сътрудниците ми споделиха, че също са останали доста удовлетворени и би трябвало да повтори, събитието. Надявам се да имаме опцията да създадем концерт в Асеновград най-малко още един път. Като имаме поради, че някои от тях са професионални музиканти с доста огромна международна кариера. А желая да кажа, че с този екип, който събрахме за гостуването, се работи доста елементарно и преживяването беше повече от прелестно.
Какво е усещането на сътрудниците ти от България и Асеновград, те с какво съумяха да се срещнат по време на престоя си у нас?
Разходихме се из Асеновград и Пловдив. От града под тепетата най-силно усещане им направиха разкопките. Аз им описах малко от българската история по нашите земи. Харесало им е доста в Стария град на Пловдив, а за Асеновград споделиха, че градът има душа. Разгледаха и Националния монумент на културата Асенова цитадела. Разходих ги и из дребни улички в Асеновград. Но на всички места споделяха единствено това, че дребни градчета, като нашето, им харесват точно тъй като имат душа. Вниманието им привлякоха и къщите, зад които пък се извисява планината. Всички споделиха, че лъха възприятие на сигурност и уют в Асеновград. Дори са безапелационни, че считат да дойдат още веднъж, само че не по работа, а за наслаждение - на отмора или екскурзия.
Кое разпали любовта ти към музиката и за какво избра тъкмо Франция?
Франция избрах, тъй като учих във френската гимназия тук. Там отпътувах, с цел да изучавам стопанска система. Завърших я в Ница и редом с това, още в първата година бях признат в консерваторията по класическа китара, защото си свирех на китара още преди да отпътува. Затова взех решение да изучавам и на двете места. По стичане на събитията започнах да преподавам в края на 2009 година Така, останах да работя в Ница и по-късно станах учител и в една по-малка консерватория в друго френско градче.
Каква е връзката сред стопанската система и музиката?
Няма. (смее се) Няма връзка сред стопанската система и музиката. Просто на 19 година, откакто приключих във Френската гимназия, отпътувах за Франция. И в един подобен миг всеки потегля към нещо, към което си мисли, че желае. Аз в действителност в никакъв случай не съм работил като икономист. Имам дребен опит в тази сфера, само че доста повече съм се занимавал с музика.
Има ли стопанска система в музиката?
Зависи. Всичко би трябвало да бъде задоволително добре премерено, планувано и планувано, с цел да се случат нещата. Музиката, като цяло, изключително класическата - тази, която аз изсвирвам, като не споделям, че другите стилове не желаят, само че приказвам за себе си персонално - изисква доста работа и поддържане на един към този момент построен репертоар. Това коства всекидневно доста часове работа. Дори да имам доста задължения е нужно по няколко часа всеки ден да отстранявам, с цел да мога да си подкрепям програмата, да я обогатявам или да доработвам нови мелодии. Аз имам солова стратегия, само че в това време изсвирвам с музиканти, които са с дребен оркестър, в дуети или в всякакви други обединения. Така че когато се съберат повече стратегии, всички те би трябвало да бъдат поддържани и това изисква невероятна работа всеки ден, с цел да мога да бъда на равнище.
По време на концерта в Асеновград ти загатна, че китарата и духовата музика са на много разнообразни паралели. Всъщност дружно звучаха доста красиво. Защо казваш, че не си пасват?
Не, че не си пасват, а всичко това, което се прави по принцип и е било писано преди, е за струнни квартети, за дребни филхармонични оркестри. Може би, всичко идва от там, че звуковият баланс е доста по-трудно да бъде сбъднат сред китара и тромпет, тъй като вторият инструмент е доста по-силен. От друга страна, репертоарите на струнните и духовите принадлежности са малко разнообразни. След това, при строят, в който се свири, може да се получи разминаване в тоновете и това за духовите принадлежности е малко по-неудобно. Но все пак, не е невероятно съчетанието. Беше си предизвикателство, тъй като китарата си е извънредно солиращ инструмент в концерта на Вивалди, да вземем за пример, който представихме в Асеновград. Има други пиеси, в които китарата няма толкоз солираща част и даже и да не се чува толкоз доста не е проблем.
Много хора споделят, че Франция е страната на любовната музика, на хубавите парфюми, на виното. След като живееш към този момент 17 година там, кажи на какво мислиш, че се дължи тази благозвучност и деликатност на музиката?
Във всеки език има по нещо красиво. Аз съм израснал с този френски език и отговорът ми няма да е изключително справедлив. Може би, защото в предишното е имало много мощно френско въздействие в България. И най-вероятно остават следи от това, което е било. Например, френските шансони се приближават доста до някои от нашите естради, като на Емил Димитров. А и в България се обича този вид музика.
В Асеновград изпълнихте Дунавско хоро. Докоснахте мощно сърцата на присъстващите с това осъществяване. Как избра тъкмо това осъществяване и мъчно ли беше за музиканти от Франция да осъществят едно типично българско хоро.
Чисто механически за тях не представляваше проблем, тъй като са невероятни експерти. Но да кажем, че съществуват културни разлики. Във всеки вид музика даже и единствено в разнообразни райони на България, би било мъчно на експерти от една област да изсвирят мелодия от друга. За тях казусът беше това, че трябваше да влязат повече в тази пулсация. Да схванат националното. Идеята с хорото беше моя. Реших, че няма по какъв начин да сме тук и да не изсвирим най-малко едно фолклорно осъществяване. Избрах Дунавско хоро, тъй като то е писано съответно за духови принадлежности и е извънредно известно. Идеята беше да се изсвири нещо, което всички знаем и в действителност е хубаво и красиво. Прецених, че ще се хареса на всички и за моя наслада, по този начин и се получи.
Разкажи ни малко за Франция и животът на музиканта там. Какво ти липсва от България в професионален проект и какво ти дава френската страна?
Съвсем откровено ще кажа, че аз в България в никакъв случай не съм живял като възрастен. Заминах незабавно след завършването си в гимназията. Работил съм на няколко места за малко, до момента в който бях възпитаник. Реален професионален живот обаче съм имал единствено в чужбина. И не мога да отговоря на въпрос, който постоянно ми задават - дали бих се чувствал по-добре в България, или във Франция. Ами не знам! Говоря чисто от професионална позиция. Понеже в никакъв случай не съм работил в България това. Друг е фактът, че аз съм израснал тук и ми е извънредно благо всякога, когато съм си вкъщи. България си ми липсва. Но чисто от професионална позиция не знам дали би било друго за един типичен китарист, като мен. Във Франция имам много огромно поле за изява. Там във всяко едно малко градче или селце има черква или катедрала. В тях постоянно се извършват концерти. И хората имат една такава вековна просвета. За нас е много по-лесно, като типичен китаристи, да организираме или по-често да ни канят на такива събития. Има селца с по 150 поданици, в които изнасяме концерти. В България би било немислимо да ни поканят и мен, в частност, в някое селце да изнеса солов концерт по класическа китара. Няма го това, заложено в нашата просвета. Може би, от тази позиция във Франция е по-лесно за професионална реализация.
Какво е посланието ти към бъдещите китаристи, които занапред пристъпват и израстват с китарата?
Бих им споделил, че китарата е един необикновен инструмент, на който може да се изсвири всевъзможен жанр музика. Лесно портативен е относително. Не е като дудук, флейта или гъдулка, само че не и като пиано. Китарата е полифоничен инструмент. Тя е едно мини пиано, тъй като можем да свирим мелодии и да се акомпанираме. Трудно е първоначално, само че единственото и най-важно, което би трябвало да се запомни е, че с работа и задоволително непримиримост всичко се реализира. После, в един миг свиренето се трансформира в всекидневие, любов, обвързаност към китарата.
Кога получи първата си китара или по кое време съумя да си позволиш да си купиш?
Аз свирих на една китара, която имахме у дома. Не съм израснал в семейство на китаристи. Дядо ми беше акордеонист. Китарата у дома се ползваше най-вече за развлечение. А първата си полупрофесионална китара съумях да си купя откакто отпътувах за Франция. И откакто приключих си купих и професионален инструмент.
Кое е най-ценното, което преподаваш на учениците си в консерваторията?
Чисто физически - учим се на целия контакт с китарата и работата. Но както споделих доскоро, само усилената работа е значима. Дори дръзвам да настоявам, че не е нужно човек да има толкоз огромна заложба. Може би, тя се показва повече в това, че някои от децата по-лесно запомнят ноти и музиката, която свирят. Всичко това се лимитира в първите няколко години. Така че би трябвало малко гений и 90% старания. И когато някой се научи на неизменност и успее да интегрира музиката в метода си на живот, би трябвало да го поддържа всекидневно. Защото, с цел да бъде в добра форма умеенето ни, би трябвало да се грижим за него. А за израстването се изисква рутина.
Имаш ли възпитаници, които са се отказвали и са решили, че музиката не е за тях?
Има и такива, несъмнено, тъй като имам общо към 60-70 възпитаници на седмица. А и няма по какъв начин всички деца да бъдат за образец. Има доста, които стартират поради упоритост на родителите си, само че в действителност някои от тях вземат решение с течение на времето, че желаят да правят нещо друго.
Ти за какво избра китарата пред стопанската система?
Така се стекоха нещата в живота ми. Съвсем инцидентно се случи всичко. Аз постоянно съм си бил музикант, само че не съм и предполагал, че един ден ще съм учител. Веднъж мой сътрудник, който беше мой учител, ми се обади и ми предложи няколко часа да заменявам в една консерватория. В началото отхвърлих и споделих, че не желая да се занимавам с това, тъй като часовете бяха доста малко и не мислех, че това е нещото, което желая да върша. Той ми се обади още два пъти и съумя да ме убеди да отида най-малко за малко, с цел да оказа помощ. Имаха потребност от преподавате. И в действителност, за доста малко се оказа, че съм бил роден за това нещо. По-късно времето ми сподели, че колкото и банално да звучи, един учител би трябвало да носи у себе си призванието. А аз мисля, че е доста значимо, в случай че сме научили нещо, да можем да го предадем нататък.
И по този начин, ето защо си говорихме с Благовест Георгиев.
Какво беше чувството да свириш на родна земя със свои сътрудници от Франция?
Прекрасно е да изсвирвам на родна земя, тъй като аз пребивавам в чужбина към този момент към 17 години. Наистина е доста хубаво да се завърна тук и да показва нещо, върху което работя и ми е доста скъпо и благо, а точно - музиката, която върша. Хубавото е, че съумях да го направя със свои сътрудници, с които работя във Франция. Радвам се, че те се отзоваха на поканата ми. Мисля, че се получи добре. Имаше задоволително фенове и считам, че на всички им хареса. Ние бяхме доста щастливи да го създадем пред публиката, която беше пристигнала. А сътрудниците ми споделиха, че също са останали доста удовлетворени и би трябвало да повтори, събитието. Надявам се да имаме опцията да създадем концерт в Асеновград най-малко още един път. Като имаме поради, че някои от тях са професионални музиканти с доста огромна международна кариера. А желая да кажа, че с този екип, който събрахме за гостуването, се работи доста елементарно и преживяването беше повече от прелестно.
Какво е усещането на сътрудниците ти от България и Асеновград, те с какво съумяха да се срещнат по време на престоя си у нас?
Разходихме се из Асеновград и Пловдив. От града под тепетата най-силно усещане им направиха разкопките. Аз им описах малко от българската история по нашите земи. Харесало им е доста в Стария град на Пловдив, а за Асеновград споделиха, че градът има душа. Разгледаха и Националния монумент на културата Асенова цитадела. Разходих ги и из дребни улички в Асеновград. Но на всички места споделяха единствено това, че дребни градчета, като нашето, им харесват точно тъй като имат душа. Вниманието им привлякоха и къщите, зад които пък се извисява планината. Всички споделиха, че лъха възприятие на сигурност и уют в Асеновград. Дори са безапелационни, че считат да дойдат още веднъж, само че не по работа, а за наслаждение - на отмора или екскурзия.
Кое разпали любовта ти към музиката и за какво избра тъкмо Франция?
Франция избрах, тъй като учих във френската гимназия тук. Там отпътувах, с цел да изучавам стопанска система. Завърших я в Ница и редом с това, още в първата година бях признат в консерваторията по класическа китара, защото си свирех на китара още преди да отпътува. Затова взех решение да изучавам и на двете места. По стичане на събитията започнах да преподавам в края на 2009 година Така, останах да работя в Ница и по-късно станах учител и в една по-малка консерватория в друго френско градче.
Каква е връзката сред стопанската система и музиката?
Няма. (смее се) Няма връзка сред стопанската система и музиката. Просто на 19 година, откакто приключих във Френската гимназия, отпътувах за Франция. И в един подобен миг всеки потегля към нещо, към което си мисли, че желае. Аз в действителност в никакъв случай не съм работил като икономист. Имам дребен опит в тази сфера, само че доста повече съм се занимавал с музика.
Има ли стопанска система в музиката?
Зависи. Всичко би трябвало да бъде задоволително добре премерено, планувано и планувано, с цел да се случат нещата. Музиката, като цяло, изключително класическата - тази, която аз изсвирвам, като не споделям, че другите стилове не желаят, само че приказвам за себе си персонално - изисква доста работа и поддържане на един към този момент построен репертоар. Това коства всекидневно доста часове работа. Дори да имам доста задължения е нужно по няколко часа всеки ден да отстранявам, с цел да мога да си подкрепям програмата, да я обогатявам или да доработвам нови мелодии. Аз имам солова стратегия, само че в това време изсвирвам с музиканти, които са с дребен оркестър, в дуети или в всякакви други обединения. Така че когато се съберат повече стратегии, всички те би трябвало да бъдат поддържани и това изисква невероятна работа всеки ден, с цел да мога да бъда на равнище.
По време на концерта в Асеновград ти загатна, че китарата и духовата музика са на много разнообразни паралели. Всъщност дружно звучаха доста красиво. Защо казваш, че не си пасват?
Не, че не си пасват, а всичко това, което се прави по принцип и е било писано преди, е за струнни квартети, за дребни филхармонични оркестри. Може би, всичко идва от там, че звуковият баланс е доста по-трудно да бъде сбъднат сред китара и тромпет, тъй като вторият инструмент е доста по-силен. От друга страна, репертоарите на струнните и духовите принадлежности са малко разнообразни. След това, при строят, в който се свири, може да се получи разминаване в тоновете и това за духовите принадлежности е малко по-неудобно. Но все пак, не е невероятно съчетанието. Беше си предизвикателство, тъй като китарата си е извънредно солиращ инструмент в концерта на Вивалди, да вземем за пример, който представихме в Асеновград. Има други пиеси, в които китарата няма толкоз солираща част и даже и да не се чува толкоз доста не е проблем.
Много хора споделят, че Франция е страната на любовната музика, на хубавите парфюми, на виното. След като живееш към този момент 17 година там, кажи на какво мислиш, че се дължи тази благозвучност и деликатност на музиката?
Във всеки език има по нещо красиво. Аз съм израснал с този френски език и отговорът ми няма да е изключително справедлив. Може би, защото в предишното е имало много мощно френско въздействие в България. И най-вероятно остават следи от това, което е било. Например, френските шансони се приближават доста до някои от нашите естради, като на Емил Димитров. А и в България се обича този вид музика.
В Асеновград изпълнихте Дунавско хоро. Докоснахте мощно сърцата на присъстващите с това осъществяване. Как избра тъкмо това осъществяване и мъчно ли беше за музиканти от Франция да осъществят едно типично българско хоро.
Чисто механически за тях не представляваше проблем, тъй като са невероятни експерти. Но да кажем, че съществуват културни разлики. Във всеки вид музика даже и единствено в разнообразни райони на България, би било мъчно на експерти от една област да изсвирят мелодия от друга. За тях казусът беше това, че трябваше да влязат повече в тази пулсация. Да схванат националното. Идеята с хорото беше моя. Реших, че няма по какъв начин да сме тук и да не изсвирим най-малко едно фолклорно осъществяване. Избрах Дунавско хоро, тъй като то е писано съответно за духови принадлежности и е извънредно известно. Идеята беше да се изсвири нещо, което всички знаем и в действителност е хубаво и красиво. Прецених, че ще се хареса на всички и за моя наслада, по този начин и се получи.
Разкажи ни малко за Франция и животът на музиканта там. Какво ти липсва от България в професионален проект и какво ти дава френската страна?
Съвсем откровено ще кажа, че аз в България в никакъв случай не съм живял като възрастен. Заминах незабавно след завършването си в гимназията. Работил съм на няколко места за малко, до момента в който бях възпитаник. Реален професионален живот обаче съм имал единствено в чужбина. И не мога да отговоря на въпрос, който постоянно ми задават - дали бих се чувствал по-добре в България, или във Франция. Ами не знам! Говоря чисто от професионална позиция. Понеже в никакъв случай не съм работил в България това. Друг е фактът, че аз съм израснал тук и ми е извънредно благо всякога, когато съм си вкъщи. България си ми липсва. Но чисто от професионална позиция не знам дали би било друго за един типичен китарист, като мен. Във Франция имам много огромно поле за изява. Там във всяко едно малко градче или селце има черква или катедрала. В тях постоянно се извършват концерти. И хората имат една такава вековна просвета. За нас е много по-лесно, като типичен китаристи, да организираме или по-често да ни канят на такива събития. Има селца с по 150 поданици, в които изнасяме концерти. В България би било немислимо да ни поканят и мен, в частност, в някое селце да изнеса солов концерт по класическа китара. Няма го това, заложено в нашата просвета. Може би, от тази позиция във Франция е по-лесно за професионална реализация.
Какво е посланието ти към бъдещите китаристи, които занапред пристъпват и израстват с китарата?
Бих им споделил, че китарата е един необикновен инструмент, на който може да се изсвири всевъзможен жанр музика. Лесно портативен е относително. Не е като дудук, флейта или гъдулка, само че не и като пиано. Китарата е полифоничен инструмент. Тя е едно мини пиано, тъй като можем да свирим мелодии и да се акомпанираме. Трудно е първоначално, само че единственото и най-важно, което би трябвало да се запомни е, че с работа и задоволително непримиримост всичко се реализира. После, в един миг свиренето се трансформира в всекидневие, любов, обвързаност към китарата.
Кога получи първата си китара или по кое време съумя да си позволиш да си купиш?
Аз свирих на една китара, която имахме у дома. Не съм израснал в семейство на китаристи. Дядо ми беше акордеонист. Китарата у дома се ползваше най-вече за развлечение. А първата си полупрофесионална китара съумях да си купя откакто отпътувах за Франция. И откакто приключих си купих и професионален инструмент.
Кое е най-ценното, което преподаваш на учениците си в консерваторията?
Чисто физически - учим се на целия контакт с китарата и работата. Но както споделих доскоро, само усилената работа е значима. Дори дръзвам да настоявам, че не е нужно човек да има толкоз огромна заложба. Може би, тя се показва повече в това, че някои от децата по-лесно запомнят ноти и музиката, която свирят. Всичко това се лимитира в първите няколко години. Така че би трябвало малко гений и 90% старания. И когато някой се научи на неизменност и успее да интегрира музиката в метода си на живот, би трябвало да го поддържа всекидневно. Защото, с цел да бъде в добра форма умеенето ни, би трябвало да се грижим за него. А за израстването се изисква рутина.
Имаш ли възпитаници, които са се отказвали и са решили, че музиката не е за тях?
Има и такива, несъмнено, тъй като имам общо към 60-70 възпитаници на седмица. А и няма по какъв начин всички деца да бъдат за образец. Има доста, които стартират поради упоритост на родителите си, само че в действителност някои от тях вземат решение с течение на времето, че желаят да правят нещо друго.
Ти за какво избра китарата пред стопанската система?
Така се стекоха нещата в живота ми. Съвсем инцидентно се случи всичко. Аз постоянно съм си бил музикант, само че не съм и предполагал, че един ден ще съм учител. Веднъж мой сътрудник, който беше мой учител, ми се обади и ми предложи няколко часа да заменявам в една консерватория. В началото отхвърлих и споделих, че не желая да се занимавам с това, тъй като часовете бяха доста малко и не мислех, че това е нещото, което желая да върша. Той ми се обади още два пъти и съумя да ме убеди да отида най-малко за малко, с цел да оказа помощ. Имаха потребност от преподавате. И в действителност, за доста малко се оказа, че съм бил роден за това нещо. По-късно времето ми сподели, че колкото и банално да звучи, един учител би трябвало да носи у себе си призванието. А аз мисля, че е доста значимо, в случай че сме научили нещо, да можем да го предадем нататък.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ