100 безценни съвета на Петър Дънов
Представяме ви 100 скъпи съвета на Великия преподавател Петър Дънов за отношението на човек към себе си и близките. Ако ги следвате, ще измененията аурата и ще възкресите живота си.
Когато човек остане самичък със себе си, когато няма никого около него – той е в действителното, има ли към него хора – той към този момент е в сенките на живота.
Идеите, с които хората се занимават, са свещени. Не ги питайте с какво се занимават, какви мисли ги вълнуват. Това е тяхна работа. От вас се изисква да минете около тях, без да ги смущавате с мисълта си.
Един човек, на който всеки път мога да разгадавам, това е рационален, добър човек и другар.
Някой споделя: “Тежка дума ми споделиха. ” Колко тежи тази дума? Как я мери? Нарекли те “простак ”. Защо е тежка тази дума? – Защото трептенията й са дисхармонични. Като знаеш това, в никакъв случай не казвай на индивида дума, която има дисхармонични вибрации. Всяка дума, която искаш да кажеш някому, първо пробвай върху себе си. Ако не ти се отрази добре, въздържай се да я употребяваш.
Има някои думи, има някои смешки също, които, в случай че ги изговаря човек, целият се оплесква. Ако слуша такива думи и смешки, също се оплесква. Те са като експлозиви, по тази причина е хубаво да не си служи с тях, нито да ги слуша.
Откажеш ли се да извършиш услугата, която някой човек желае от тебе, под претекст, че не искаш или нямаш време да я направиш, ти се свързваш с един негативен закон в Природата. Против тебе се опълчва верига от негативни сили, които след време скапват хубавите ти проекти. Те са като подпочвената вода, която постепенно, само че несъмнено, унищожава основите на твоя живот.
Някой има да дава някому пари, само че не е в положение да си заплати дълга. Аз имам, вадя и заплащам вместо него. Някой е сбъркал. Няма да го упреквам, а ще му оказа помощ, както се оказва помощ на болен човек.
Безогледно богатствата си няма да давате. Ако ще би трябвало да раздавате благосъстоянията си, ще ги дадете на най-хубавите, на най-умните, на най-разумните.
Всички желаете светът вън от вас да се оправи. Светът вътре у вас би трябвало да се оправи.
Ако някой не може да ти насочи благ, прекрасен взор, ти го погледни по този начин. Пожелавай положително на всекиго.
Кажи на индивида една хубава дума и повече не мисли. Как ще постъпи той, дали заслужава – това да не те интересува. Този човек не се е родил, с цел да те схваща тебе. Важното е ти да разбираш Бога и да окажеш помощ. В това е смисълът и хубостта на живота.
Бъдете приветливи и общителни един към различен. Надпреварвайте се да отдавате респект един на различен. Като се срещнете, кажете си по една-две положителни думи.
Човек е прецизен във връзка с тези, които обича. Честният човек е прецизен по отношение на всички.
Един човек, който може да се жертва за другите, е Господ.
Всички хора страдат от прекалено доближаване. В приближаването няма никаква хубост. Колкото повече се приближавате, толкоз обмяната става по-неправилна. Колкото хората са по-дистанцирани, толкоз по-добре – движат се по-бързо, по-свободно. Когато живеят близко един до различен, би трябвало да са доста положителни, доста рационални, умни, обективни, деликатни, съзнателни. Щом желаят физическа непосредственост, би трябвало да са безупречни по разум, по сърце и по тяло. Щом не са такива, надалеч от тях на хиляди километри.
Минавате около ваш прочут и си казвате: този не заслужава даже “Добър ден ” да му кажа. На рисково място се поставяте по този начин. Кажете му: “На добър път. Желая ти триумф! Каквото мислиш, да сполучиш! ”
На кого Бог е дал, не е ваша работа. Не се произнасяйте върху неща, които не знаете. Каквото и да видите в света, знайте, че щом е обещано от Бога, то е положително и на място обещано.
Чули сте нещо – не го разпространявайте. Обидил ви някой – не го разправяйте.
Някой споделил нещо неприятно по ваш адрес – не се тревожете, вашият мир коства доста повече от това, което е споделил някой. Изреченото от него е за негова сметка.
Понякога вършиме нещо, с цел да угодите някому, само че дали някой някому е съумял да угоди? За да угодите, са ви потребни милиарди, и отново не се знае дали ще са удовлетворени от вас.
Не отивайте в един дом, когато сте болен. Не отивайте при ваш другар, когато сте злобен. Стойте в гората, ходете сред дърветата и на тях се оплаквайте. Когато мозъкът ви е спокоен и сърцето свободно, посетете приятеля си, отдайте му респект и любов.
Казвате: “Господи, махни го този човек отсам, да не ми пречи. ” Или: “Господи, тежи ми този човек, не мога да го претърпявам. Искам да се махне. ” Къде да го постави Господ? Ако не е тук, ще е на друго място – и там ще пречи, и там ще желаят Господ да го махне. А на Господ му е прелестно да каже някой: “Остави го при нас. ” Когато противен за вас човек пристигна, изтърпете го, та да олекне малко и на Господа.
Да пазим чистотата и свободата на другите хора.
Всеки човек, добър или неприятен, който ви е посетил, всеки път оставя своето въздействие върху вас. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите, че от всеки човек се отделя една тънка материя, която пада като светлина или сянка върху оня, с който се среща. Ако е сянка, този човек изпитва известно неразположение на духа. Добрият и чист човек оставя единствено светлина върху хората.
Нещо те съблазнява, искаш непременно да го имаш. Веднага си намерения, могат ли всички хора да го имат. И в случай че си отговориш, че не могат, тогава и ти се откажи. Това е благородно.
Някой споделя: “Не мога да го претърпявам този човек. ” И не подозира, че унищожава този, който ненавижда, само че унищожава и себе си по едно и също време.
Искате хората да ви обичат. Дали ли сте нещо от себе си за тях? Жертвали ли сте нещо?
Всички, които са ви обичали до момента, оценихте ли ги? На всички, които са ви създали някаква услуга, благодарихте ли им?
Никога не искайте един човек да ви заплати повече, в сравнение с коства предметът. Щом не желае да ви заплати, тогава дано мине от вас безплатно.
Някой споделя: “Аз нямам условия да върша положително. ” – За положителното всеки път имате условия.
Мислите ли, че се желае доста огромно познание да разберете един човек добър ли е или неприятен? Добрият човек гори и свети. Лошият човек нито гори, нито свети.
Ако дадеш пари някому, имаш ли право да си ги вземеш? – От човешко становище – да! От Божествено становище – не! Говоря за същинските връзки.
Ако ти обичаш някого, каква потребност има той да те обича? Това е едно недоумение. Ако аз съм изработил една стока, продавам я и всеки път желая да получа нещо в подмяна на стоката, та това не е никаква обич.
Когато правиш положително, скрий го, никой да не знае. Нека единствено Бог да те знае. Когато правиш зло – открий го. Нека те знаят всичките хора, с цел да се изправиш.
Казваш на някой другар: “Съжалявам, че съм те обичал. ” Какво значи този израз? Значи, че не си в положение отново да обичаш. И отминаваш. Върни се и поправи погрешката си. Как? – Кажи: “Радвам се, че те обичам. ” В противоположен случай Господ ще съжалява, че и той те обича. “Понеже Бог те обича, и аз те обичам. ” – Това ще би трябвало да бъде мярката.
Някой споделя за някого: “Не мога да го обичам този човек. ” Щом ми каже това, аз зная, че той не обича Бога. Любовта превъзмогва всички мъчнотии. Когато човек обича, за него няма неприятни хора.
Когато видите, че един човек прави простъпка, използвайте я, с цел да се учите. Защото би трябвало да знаете, че всяко нещо, което става на Земята, е групов акт. Вие не знаете за какво един човек се е подхлъзнал някъде и е направил простъпка.
Когато някой каже, че обича, той би трябвало да даде, без да чака да вземе нещо. Когато някой дава, а другият взема, и двамата би трябвало да изпитват свещено възприятие. Обичта е свещено възприятие.
Хората страдат от безлюбие и умират отново от безлюбие. Те имат огромна обич, само че основно към себе си. Ако хората имаха към ближните си такава обич, каквато имат към себе си, светът не би очаквал никакво друго избавление отникъде. Той би бил избавен.
Срещате един човек, облечен с елементарни облекла, само че в него има една душа, един дух, сърце, разум. Всичко това вие би трябвало да намерите в индивида. Ако обърнете внимание единствено на външността му, на новата и хубава дреха, а пренебрегнете всичко друго, което се крие под тази дреха, няма да видите Божественото.
Щом одумваш един човек, ти се свързваш с него и се демагнетизираш. Ти му правиш услуга, като приказваш неприятно за него – него го чистиш, а себе си мърсиш.
Ти си тъкмо подобен, какъвто е този, който укоряваш или одумваш. Преди да кажеш за някого неприятно, стой се, намерения, не хвърляй тиня върху никого. Извади треска от окото си и от окото на неприятеля си – другото ще се подреди.
Груби сте, тъй като нямате вътрешна светлина. Вечер камъните са студени. Когато има вътрешна светлина, човек е мек, топъл, гальовен. Щом загуби тази светлина, става леден и недодялан.
Всеки, който нищо не ви дава и нищо не взема от вас, не ви обича. Този, който единствено дава, без да взема, също не ви обича. Този, който единствено взема, той освен вас, само че никого не обича.
Ако знаете какво нещо е злото, вие в никакъв случай никого не бихте осъдили за нищо.
Не изнасяйте неприятната страна на индивида. По-добре е да кажете положителното, в сравнение с неприятното. Изнасяйте постоянно положителната страна на който и да е.
Обидили сте някого. Не се извинявайте, само че когато го намерите в някакво усложнение, притечете му се на помощ, помогнете му.
Идеята за частна благосъстоятелност задушава индивида. Идеята да бъдеш пръв в света, да бъдеш най-силен, най-учен, също задушава и е сходна на концепцията за частната благосъстоятелност.
Който дава, той се благославя. От това, което ви е дал Бог, давайте. Силният всеки път дава.
Обича го Господ, и аз го обичам. Нищо повече! Не се занимавам с неговия темперамент. Щом мисля за някого, че е добър, той става добър, щом мисля, че е неприятен, става неприятен. Ние сами вършим вътре в нас хората да стават положителни или неприятни. Помислим неприятно за един човек, и той мисли неприятно. Помислим положително за един човек, и той мисли положително. Не мислете, че ще предизвикате обич без обич.
В Природата има закон, съгласно който, веднага като пожелаете нещо, Господ ще ви сътвори условия да го извършите. Ако е зло, след това ще съжалявате хиляди години, че сте го постигнали. Даже в случай че накарате другите да го извършат, закононарушението е отново ваше. Понякога мислите, че може да накарате другите да извършат положително, само че и това не е лесна работа.
Никога не казвайте всичко, което знаете. Не продавайте, не давайте всичко, което имате. Оставете нещо за себе си.
Ако човек не желае да ми услужи, то е, тъй като има едно мъчително положение в него. Ако не ме обича – също.
Никога на никого не казвай, че го обичаш, и в никакъв случай на никого не казвай, че не го обичаш.
Да се занимаваш с недъзите на хората, е рискова болест. Пиянството е нечистотия. Одумването, критикуването, подозрението, съмнението, лакомията, завистта, лъжата и ред още пороци са нечистотия.
Всеки да поправя себе си, да не обръща внимание на другите. Човек, който се занимава с непознатите погрешки, ще направи същите. Който вижда добродетелите на другите, той ще ги прояви самичък.
Не искай за себе си или за други това, което не знаеш дали е потребно, или нездравословно.
Трябва да се научите по какъв начин, къде и по кое време да давате: някъде всичко, някъде нищо.
Това, което Бог ти е дал безплатно, безплатно ще го дадеш, не го задържай за себе си. От изобилието на твоя живот ще дадеш – всичко да тече. Хората, които не дават, наподобяват на затворени езера, които са мъртви, в които нищо не живее.
Никое държавно управление няма да ви освободи. Свободата е не външен, а вътрешен развой.
Не се интересувайте дали другите хора ви обичат, или не. Интересувайте се единствено от това, дали вие обичате.
Добрият човек дава и не мисли какво е дал, кому е дал, за какво е дал, справедливо ли е дал.
Аз не рева, когато хората умират, само че рева, когато не се обичат и когато живеят в беззаконие. Умирането е превземка, неистина.
Кой човек е пратен от Бога? Този, който ви изважда от водата, когато се давите. Може да ви е роден брат, само че в случай че не ви изважда от водата, не е пратен от Бога и не ви е същински брат. Онзи, който ви оказва помощ, когато сте в потребност, той е от Бога пратен.
Когато слушаш грубите думи на мъжа си или на жена си, кажи: “Колко са хубави тези думи! Има нещо съдържателно и скъпо в тях, което би трябвало да извадя и проуча. Те крият благосъстояние в себе си. ”
Свободен човек е единствено този, който се е освободил от всички типове закононарушения: умствени, духовни, физически.
Задръжте дребното за себе си, а многото – на открито. В дребното е силата.
Някой ми споделил неприятна дума – отговорен съм, че съм я възприел. Той е отговорен, че ми е “продал ” неприятна стока, аз съм отговорен, че съм я “купил ”. Който наскърбява и който е афектиран – и двамата имат виновност.
Когато правиш положително – така го прави, както никой различен не би го направил – красиво, неповторимо. И пари не искай. Нито лев. В положителното, което правиш, да няма никакъв детайл на пристрастие.
Човек може да сплотява хората, без да бъде с тях. Може също да сме събрани на едно място, без да сме обединени.
Всеки би трябвало да се уважава за това, което е, а не за това, което не е.
Правилната стойка приказва, че ти си балансиран, че ти си добър. Красивите и плавните придвижвания – също.
Ако във всеки човек виждате наличието на Бога и му отдавате нужното внимание, вие сте на прав път. Обаче в случай че от индивида очаквате своето благополучие, вие сте на крив път. На Земята и в хората благополучие няма да намерим.
Три типа иго има: когато се страхувате от някого или нещо, когато ненавиждате и когато обичате.
Колкото повече обич даваш на неприятния човек, толкоз по-лош става той. Не давай условия на злото да се развива.
Със ситно решето другарство не се прави. При хората ще отивате с едри сита и необятни сърца.
Всеки, който не може да се помири със своя противник, е малоумен, а който знае и по какъв начин може да се помири, е интелигентен.
Отношението сред двама души не е връзка. Отношението образува връзка, само че връзката не е отношение.
Някой споделя, че не може да обича. Защо? Защото спи. Друг споделя, че няма познания. Защо? Защото спи. Не е неприятно, оставете го да спи. Не го събуждайте, не го разстройвайте, в случай че видите, че къщата му гори.
Никога не допускайте някой да се меси във вашата работа. Нито вие се месете в работата и свободата на другите.
Душата е необикновено красива. Добре е да се сближавате с душите си, а не с телата си.
Вашите ближни са всички напреднали души, които са приключили своята еволюция и понякога слизат да живеят сред вас.
Някой може да направи една жертва, да те извади от водата, в която се давиш, само че той не те избавя – ти отново можеш да се удавиш някъде.
Всички хора са нужни с нещо на Природата и на нас. Когато един човек умира извън, умира нещо в нас. Когато един човек се ражда, нещо се ражда и в нас.
Ако желаете някому да услужите, сложете му в джоба една сума, без той да знае за това. Вие в този момент вършиме противоположното – ще дадете, само че желаете колкото се може повече хора да знаят, че сте помогнали. Новият морал е да дадеш и да забравиш.
Защо не би трябвало да се лъже? Защото при лъжата човек скъсва връзките си с Бога, с Христа, с напредналите същества и с това слага спънка за своето духовно издигане. При лъжата се образува една астрална детонация, тъй като мисъл-формата на лъжата е в несъгласие с същинския факт. И тази детонация работи разрушително върху този, който е излъгал. При лъжата се променя химическият състав на кръвта.
Човек самичък приготовлява изискванията, при които ще живее. Душите, с които е обвързван, съставляват изискванията, при които ще живее.
Ако има даже единствено един човек, с който да не сте се примирили, той ще ви бъде пречка да вървите в духовния свят.
Само оня може да ви бъде другар, който си е отворил душата и сърцето за вас.
Истински другар е оня, в чието наличие сълзите пресъхват, скърбите, страданията и разстройствата изчезват.
Ако живее човек единствено за себе си, какво ще завоюва? В някои моменти ще живее по-щастливо, само че ще дойдат други, когато щастието ще се обърне в злощастие.
Казвате на някого, че е замърсен. Ако го измиете, ще видите, че от вътрешната страна е чист. Окаляната златна монета ще блесне още веднъж, като я измиете.
Човек би трябвало да цени както своето време, по този начин и времето на своите ближни. Учтивият е освен деликатен и толерантен, той освен изслушва другите, само че и не губи времето никому.
Приятел за приятеля в никакъв случай не може неприятна дума да каже. Онзи, който те приема в дома си и споделя с тебе всичко, каквото има, той ти е другар.
Велико е да имаш другар. Приятел за приятеля е като Бог.
Всякога ви обича оня, който ви дава условия да живеете.
Молете се за всеки, изключително за този, който не обичате или не можете да търпите. Помагайте посредством молитвата си да се повдигне душата, да се повдигне духът на този човек, който не можете да понасяте.
В света съществува закон на периодичността, съгласно който това, което човек прави във връзка с другите, след прочут интервал от време ще се върне към него.
Като те лъжат и като знаеш, че те лъжат, отново би трябвало да приличаш на извора, който на всички дава. Изворът дава и не се смущава, че от него е пил вълк, мечка, лукавец, змия, паяк. Или че водата му отишла до някой бодил или до някоя нечистота. Ако водата мислеше като вас, в случай че се откажеше да оказва помощ на хората, тогава какво щеше да стане с вас? Размътете извора и вижте след десетина минути какво ще направи – от центъра ще вземе да се чисти и ще изхвърли всичката мътилка.
Щом правиш разграничение сред един човек и различен, към този момент си сбъркал. Всички хора са еднообразно положителни, само че всички не са се показали еднообразно.
Нито обиждай, нито се обиждай! Умният не се наскърбява.
Каква ще бъде мисълта на индивида и каква светлина ще издава – това зависи от разположението му към братята на любовта, които идват от горната страна.
Никой човек не би трябвало да държите доста покрай себе си. Обичайте, без да се привързвате. В огромната непосредственост няма никаква хубост.
Любовта е естетика на духа. Ако хората не те обичат, ти ще ги обичаш.
