Шеф Милутин Ивкович: Трябва да се запазят местните традиции, заради които пристигат туристите
Представяме на читателите на Actualno.com началник Милутин Ивкович – управител по туризъм, технолог, основен готвач. За туристите в „ Албена “ той е „ бай Миле “, а името му бързо се разчу поради вкусните ястия, които подготвя. Готвил на дипломати и простосмъртни, от години в кулинарията, желаеме да забележим през неговия взор какви са проблемите и капацитетът на българския туризъм.
Как и по кое време се озовахте в България?
През осемдесетте години на предишния век по самодейност на посолството на Югославия бе открит дипломатически клуб за да събере югославяните, живеещи в България. За по-малко от година успяхме с тази задача и клубът стана културно място освен за тях, а и за други дипломатически задачи, упълномощени в страната, а също и за локални политици и известни българи от всички сфери. След получено доверие пристигнаха предложения за образуване на публични обеди и всеобщи мероприятия. По това време кетърингът в посолствата се организираше от БДК и нас. И това продължи до 2000 година.
По-различна храна ли се предлага на дипломати и какъв ви е опитът с други посолства и разнообразни култури?
За организирането и изборът на храната в множеството случая са ангажирани съпруги на посланици. По това време се акредитираха дипломати от кариерата и беше елементарно за съдействие, до момента в който не пристигна „ демокрацията “ и на постовете постъпиха хора със съмнителни интелектуални благоприятни условия.
В посолствата от нашия район се употребяват български хранителни артикули и питиета на страната хазаин, а в западните посолства не може да намерите нито един локален артикул, даже и водата си е тяхна.
По време на повредата на АЕЦ Чернобил през април 1986 година имахте ли инструкции какво да се предлага за храна и какво не?
Тези дни валеше дъжд, ние организирахме пикник навън и нашите деца се подиграваха на русначетата, тъй като тях не ги пускаха даже и на учебно заведение да вървят.
Знае се, че доста от българските силови групировки, чиито представители са известни като „ мутри “, се насочиха към туризма. Имал ли сте допир с тях?
През този интервал се смениха всички правила в кулинарията. Започнаха да се построяват лъскави, скъпи салони и витрини, кухните бяха набутани в пристройки или изби, а на личния състав почнаха да се лепят прилагателни като „ негодник “ и „ цървул “. В множеството случаи шефове станаха съпруги или любовници. Стана по този начин, че „ генералите “ ги командваха хора, които не са ходили в казармата. Започнаха да се подготвят ястия, измислени от притежатели или ръководители със странни имена и във всяко меню лъснаха ястията на шефа. По това време заведенията за хранене бяха посещаеми, само че личният състав имаше обвързване първо да обслужи притежателите и техните деца. След това настъпи интервалът на ютюб и силикона, колкото една шефка има повече силикон и рови в интернет, счита се, че толкоз повече познания има познания за сектора. Старите сътрудници, които не устояха тази деградация, започнаха личен бизнес, само че малко от тях устояха на натиска от държавни институции – отхвърлиха се или избягаха в чужбина. В по-големите комплекси започнаха да се назначават родственици за водещи ръководители, а те си повярваха, че познават сектора и започнаха с тълкуванията кое и по какъв начин би трябвало да се прави. Училищата започнаха да изкарват „ експерти “ на конвейер. Навлязоха компютърни стратегии с калкулации на предписания, притежателите започнаха да броят листата на магданоза, готвачите се ориентираха към ограничение на продуктите в ястията, срина се качеството, а най-използваната фраза стана „ яж, в случай че искаш “. Започнаха да се оферират разнообразни типове филийки самун, стигна се до кавги сред готвачи и сервитьори за стотинки, а чорбаджиите пресмятат облагата.
Професионалистите от кариера, доста от които френски ученици, нямаха време или предпочитание да приготвят наследниците си. Собствениците, които се усетиха в точния момент да оставят бизнеса на експерти, реализираха триумф.
Какво Ви накара да се ориентирате към българския туризъм?
Когато свърши мандата ми в посолството, усетих пазарна ниша в региона на месопреработката и без да изгубвам време започнах съвещания с професори от Техноложкия университет по хранене в Сърбия и познати от ХЕИ и ДВСК в София за основаване на софтуерни документи на месни полуфабрикати под название „ Сръбска скара “. До тогава съм бил на всички позиции в сектора, бях и теоретично квалифициран за произвеждане, липсваше ми къде да надграждам уменията си и създавам. С предпочитание и това се случи. Работих в много месни предприятия, покривахме българския пазар и изкарвахме за Кипър и Англия. Когато на пазара се появиха имитиращи артикули започнах да се занимавам с консултантска активност в месопреработващи предприятия, разработка на нови месни полуфабрикати и стартиране в употреба и създаване на заведения за хранене. В туризма постоянно има свободна ниша, където мога да съм в свои води, без да жегвам нечии суети. Почти няма място в България където нямам прочут сътрудник, който ми е признателен за съвет или оказано подпомагане в сектора. Това ме прави благополучен.
Как виждате развиването на туристическия бизнес в България и какви са грешките? Кои са мощните и слабите страни, какви са опциите и заканите пред туристическата промишленост?
Възможности за развиване постоянно има, само че за жалост грешките се повтарят. Последните години се усеща нахлуване на млади бизнесмени с по-широки възгледи и разнообразно предложение. Връщат се обичайни ястия с достоверните си имена, само че поднесени по съвременен метод. Ако част от сътрудниците се откажат от егоизма си и стартират да основават наследници, давайки им опция за изява и кариера на всички равнища, напредъкът в туризма ще се форсира и младежите няма да отиват в чужбина. Често срещано е високо платените мениджъри да се оплакват от липса на фрагменти, само че дали е тъкмо по този начин или се пробват да резервират постовете си?
Моят дълготраен опит в разнообразни региони на страната ми оказва помощ бързо да се сработвам с хората и да предизвиквам у тях предпочитание да научат нещо ново.
Силна страна за развиване в тази област са естествените дадености,културно-историческото завещание и към този момент построени комплекси с инфраструктура. Задължително е опазване на локалните обичаи, заради които идват туристите, тъй като те не идват за сьомга и черен хайвер.
Трябва да се акцентира на натуралните сезонни артикули от дадения район, а не да се оферират извънсезонни. Защо да предлагаме непознати ястия, които не са присъщи за нас? Не наскърбяваме ли клиента, като му предлагаме неговото ядене?
Туристическите комплекси, които имат над хиляда изхранвания дневно, и притежатели с над три ресторанта наложително би трябвало да имат централизиран мениджмънт, централен склад и централна мостра на хранителни артикули, несъмнено и всяко звено да е с опитни хора. Не зная за комплекс, който има лични оранжерии и ферми, които да се демонстрират на туристите и да генерират облага. За повода може да се допуска.
Как да разпознаем положителните заведения за хранене, в които можем да се нахраним добре на допустими цени?
В заведенията за хранене, където кухненският личен състав е прикрит или някой готвач се е изтъпанил, нагизден с писалки, термометри, пинцети и му липсват единствено слушалки, както и кухни, оборудвани с доста микровълнови фурни – там няма да се нахраните добре.
Как и по кое време се озовахте в България?
През осемдесетте години на предишния век по самодейност на посолството на Югославия бе открит дипломатически клуб за да събере югославяните, живеещи в България. За по-малко от година успяхме с тази задача и клубът стана културно място освен за тях, а и за други дипломатически задачи, упълномощени в страната, а също и за локални политици и известни българи от всички сфери. След получено доверие пристигнаха предложения за образуване на публични обеди и всеобщи мероприятия. По това време кетърингът в посолствата се организираше от БДК и нас. И това продължи до 2000 година.
По-различна храна ли се предлага на дипломати и какъв ви е опитът с други посолства и разнообразни култури?
За организирането и изборът на храната в множеството случая са ангажирани съпруги на посланици. По това време се акредитираха дипломати от кариерата и беше елементарно за съдействие, до момента в който не пристигна „ демокрацията “ и на постовете постъпиха хора със съмнителни интелектуални благоприятни условия.
В посолствата от нашия район се употребяват български хранителни артикули и питиета на страната хазаин, а в западните посолства не може да намерите нито един локален артикул, даже и водата си е тяхна.
По време на повредата на АЕЦ Чернобил през април 1986 година имахте ли инструкции какво да се предлага за храна и какво не?
Тези дни валеше дъжд, ние организирахме пикник навън и нашите деца се подиграваха на русначетата, тъй като тях не ги пускаха даже и на учебно заведение да вървят.
Знае се, че доста от българските силови групировки, чиито представители са известни като „ мутри “, се насочиха към туризма. Имал ли сте допир с тях?
През този интервал се смениха всички правила в кулинарията. Започнаха да се построяват лъскави, скъпи салони и витрини, кухните бяха набутани в пристройки или изби, а на личния състав почнаха да се лепят прилагателни като „ негодник “ и „ цървул “. В множеството случаи шефове станаха съпруги или любовници. Стана по този начин, че „ генералите “ ги командваха хора, които не са ходили в казармата. Започнаха да се подготвят ястия, измислени от притежатели или ръководители със странни имена и във всяко меню лъснаха ястията на шефа. По това време заведенията за хранене бяха посещаеми, само че личният състав имаше обвързване първо да обслужи притежателите и техните деца. След това настъпи интервалът на ютюб и силикона, колкото една шефка има повече силикон и рови в интернет, счита се, че толкоз повече познания има познания за сектора. Старите сътрудници, които не устояха тази деградация, започнаха личен бизнес, само че малко от тях устояха на натиска от държавни институции – отхвърлиха се или избягаха в чужбина. В по-големите комплекси започнаха да се назначават родственици за водещи ръководители, а те си повярваха, че познават сектора и започнаха с тълкуванията кое и по какъв начин би трябвало да се прави. Училищата започнаха да изкарват „ експерти “ на конвейер. Навлязоха компютърни стратегии с калкулации на предписания, притежателите започнаха да броят листата на магданоза, готвачите се ориентираха към ограничение на продуктите в ястията, срина се качеството, а най-използваната фраза стана „ яж, в случай че искаш “. Започнаха да се оферират разнообразни типове филийки самун, стигна се до кавги сред готвачи и сервитьори за стотинки, а чорбаджиите пресмятат облагата.
Професионалистите от кариера, доста от които френски ученици, нямаха време или предпочитание да приготвят наследниците си. Собствениците, които се усетиха в точния момент да оставят бизнеса на експерти, реализираха триумф.
Какво Ви накара да се ориентирате към българския туризъм?
Когато свърши мандата ми в посолството, усетих пазарна ниша в региона на месопреработката и без да изгубвам време започнах съвещания с професори от Техноложкия университет по хранене в Сърбия и познати от ХЕИ и ДВСК в София за основаване на софтуерни документи на месни полуфабрикати под название „ Сръбска скара “. До тогава съм бил на всички позиции в сектора, бях и теоретично квалифициран за произвеждане, липсваше ми къде да надграждам уменията си и създавам. С предпочитание и това се случи. Работих в много месни предприятия, покривахме българския пазар и изкарвахме за Кипър и Англия. Когато на пазара се появиха имитиращи артикули започнах да се занимавам с консултантска активност в месопреработващи предприятия, разработка на нови месни полуфабрикати и стартиране в употреба и създаване на заведения за хранене. В туризма постоянно има свободна ниша, където мога да съм в свои води, без да жегвам нечии суети. Почти няма място в България където нямам прочут сътрудник, който ми е признателен за съвет или оказано подпомагане в сектора. Това ме прави благополучен.
Как виждате развиването на туристическия бизнес в България и какви са грешките? Кои са мощните и слабите страни, какви са опциите и заканите пред туристическата промишленост?
Възможности за развиване постоянно има, само че за жалост грешките се повтарят. Последните години се усеща нахлуване на млади бизнесмени с по-широки възгледи и разнообразно предложение. Връщат се обичайни ястия с достоверните си имена, само че поднесени по съвременен метод. Ако част от сътрудниците се откажат от егоизма си и стартират да основават наследници, давайки им опция за изява и кариера на всички равнища, напредъкът в туризма ще се форсира и младежите няма да отиват в чужбина. Често срещано е високо платените мениджъри да се оплакват от липса на фрагменти, само че дали е тъкмо по този начин или се пробват да резервират постовете си?
Моят дълготраен опит в разнообразни региони на страната ми оказва помощ бързо да се сработвам с хората и да предизвиквам у тях предпочитание да научат нещо ново.
Силна страна за развиване в тази област са естествените дадености,културно-историческото завещание и към този момент построени комплекси с инфраструктура. Задължително е опазване на локалните обичаи, заради които идват туристите, тъй като те не идват за сьомга и черен хайвер.
Трябва да се акцентира на натуралните сезонни артикули от дадения район, а не да се оферират извънсезонни. Защо да предлагаме непознати ястия, които не са присъщи за нас? Не наскърбяваме ли клиента, като му предлагаме неговото ядене?
Туристическите комплекси, които имат над хиляда изхранвания дневно, и притежатели с над три ресторанта наложително би трябвало да имат централизиран мениджмънт, централен склад и централна мостра на хранителни артикули, несъмнено и всяко звено да е с опитни хора. Не зная за комплекс, който има лични оранжерии и ферми, които да се демонстрират на туристите и да генерират облага. За повода може да се допуска.
Как да разпознаем положителните заведения за хранене, в които можем да се нахраним добре на допустими цени?
В заведенията за хранене, където кухненският личен състав е прикрит или някой готвач се е изтъпанил, нагизден с писалки, термометри, пинцети и му липсват единствено слушалки, както и кухни, оборудвани с доста микровълнови фурни – там няма да се нахраните добре.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ