Йордан Връбчев: Изкуството е израз на абсолютна свобода |
" Представям си интернета - оня огромен звяр, който познаваме през днешния ден, че е почнал съществуването си като октопод. Малък. Лилав. Сладък. Безобиден. Пляска с пипала из морето и ние му се радваме... И с годините толкоз доста обгрижихме този октопод, че той стана истински кракен. Грамаден. Цар на моретата, цар на орисите ни. "
Така написа Йордан Връбчев в творбата си " В пипалата на Кракена ", спечелила първа премия в категория „ Текст “ в
Кой е Йордан Връбчев?
Роден съм в Поморие - едно очарователно и умерено градче на брега на морето. Учих в СУ " Иван Вазов ", а след това приключих природо-математическата гимназия в Бургас. Обичам всякакво изкуство – книги, филми, сериали, музика, спектакъл. Падам си перфекционист и съм много сензитивен. Това, което ме въодушевява да пиша, са несправедливостта и страданието, обречеността, които непрекъснато срещам в всекидневието си, и против които се пробвам да се боря.
Младите хора схващат ли вярно гражданските си права?
Мисля, че разбираме най-пълно правото на независимост, особено персоналната. Оттук стартира изкривяването, даже лицемерието в това схващане, тъй като доста хора не зачитат това, че и непознатата независимост е неприкосновена; че колкото аз, толкоз и какъв да е различен има право да бъде себе си, да се отстоява, да бъде изслушван, да бъде тачен и одобряван. Правилен метод да се пазят човешките права е този, който не ги нарушава. Както в предишното, по този начин и през днешния ден виждаме непрекъснато прояви на дискриминация, маскирани като „ персонални визии “ – расизъм, хомофобия, сексизъм и впрочем – те са доказателство за налагане на персоналната независимост над непознатата.
Много постоянно прикриваме личното си незнание и неведение, които постоянно са рискови, даже смъртоносни, също зад изказванието, че пазиме правата си. Да, човек има право на персонални визии и убеждения, само че над личната позиция постоянно би трябвало да стоят науката и потвърдените истини, пред които сме оскъдни. Смятам, че болшинството от хората е наясно с главните способи за отбрана на правата си – виждаме всеки ден по малкия екран митинги, стачки и мирни събирания, четем в обществените мрежи заявления, подписваме петиции. Мисля, че се трансформираме постепенно, само че несъмнено в едно по-отговорно и рационално гражданско общество.
Как наподобява цифровият свят в твоите очи?
Дигиталният свят ни дава безкрайни благоприятни условия да показваме свободата си. Всяко мнение може за минути да се трансформира в обява. От тази позиция интернетът е абсолютният поръчител на свободата ни. Смятам, че казусът идва от хората, които сами унищожават свободата си. Хората сме тези, които не зачитат непознатото мнение в онлайн пространството. Хората не почитаме другия, наскърбяваме го, подиграваме се. Постове, изключително такива, в които се приказва за нещо противоречиво или показват непопулярно мнение, неизбежно обезпечават на създателите си цифров обстрел: някои разногласия се придвижват даже в действителния свят, като може да се стигне и до заплаха за живота. Но това е единствено от една страна: в интернет всеки човек може, с изключение на инакомислещи, да срещне и свои съратници. Мисля, че тъкмо в това можем най-пълно да забележим свободата, която само би трябвало да се научим да не ограничаваме сами.
Имаме ли късмет против " кракена "?
Творбата ми е композиция сред есе и импресия и в нея приказвам за огромния кракен, т.е. интернета, който си е присвоил дните ни и ни е сграбчил в подводните дълбини. Там кислородът, т.е. свободата, е малко, само че с минаването на годините ние от ден на ден съумяваме да опитомим звяра, да използваме пипалата му, с цел да се борим против неправдата, както и се трансформираме в основатели на личните си права и свободи.
Трябва да бъдем деликатни с интернет, тъй като е всесилен: може да бъде оръжие, ориентирано против неправдата, само че и против нас самите. В цифровото пространство би трябвало да се стремим всички да пазиме свободата си, да бъдем единни против значителните проблеми на света. Безпредметно е да отхвърляме интернета или да се борим против него, тъй като той към този момент е по-голям и мощен от нас. Вместо това би трябвало да го приемем и да поставяме старания да се трансформира в едно място на последователност и схващане, а не на омраза; през днешния ден ние живеем в интернет и е наша отговорността дали това ще бъде живот, изпълнен със боязън и завист, или с вяра и хубост.
Какво би трябвало да е изкуството през днешния ден?
Изкуството не би трябвало да търпи ограничавания. То може да показа действителността с подобен звук, че да разобличи пороците или да възвеличае добродетелите ѝ. Но създателят може да приказва за света и оптимално независимо, с цел да провокира точно нашите усеща да излязат нескрито. Изкуството е израз на безспорната свобода; може да играе роля на коректив на действителността, което е благородно и нужно, само че не е наложително. Няма нищо наложително в изкуството, както нищо не е наложително в възприятията, тъй като изкуството, за мен, е тъкмо материалното проявяване на възприятията.
Как те промени присъединяване в състезанието " Граждански будилник "?
Конкурсът с метода на задаване и разпространение на тематиката, с разнообразното жури, с цялостния си метод към проблемите на нашето време, приказва за модерност и прохлада, за това, че творбата – илюстрация, текст, фотография – отива при хора, които са отворени към нови хрумвания, към друг метод на себеизразяване, към всевъзможни гледни точки без капка преднамереност. Точно това ме подтикна да вземам участие както за първи път пред 2019-та година, по този начин и в тазгодишното издание.
Участието ми донесе преди всичко опцията и свободата да подредя и изразя мнението си по проблеми, които дълго са намирали място в мислите ми под една или друга форма. Спечелването му за мен е огромно отличие, тъй като съумя да ми вдъхне известна убеденост като млад творящ човек, че има смисъл да не преставам да пиша и че това, което сътворявам, съумява да доближи до хората и по някакъв метод да им влияе.
За мен значителната част от премията е удовлетворението, което ми донесе, и по-голямата храброст, с която ще подобавам към бъдещите си текстове. Не желая да подценявам и материалната част, която ще вложа във висшето си обучение.
" В пипалата на Кракена " от Йордан Връбчев, може да.
Така написа Йордан Връбчев в творбата си " В пипалата на Кракена ", спечелила първа премия в категория „ Текст “ в
Кой е Йордан Връбчев?
Роден съм в Поморие - едно очарователно и умерено градче на брега на морето. Учих в СУ " Иван Вазов ", а след това приключих природо-математическата гимназия в Бургас. Обичам всякакво изкуство – книги, филми, сериали, музика, спектакъл. Падам си перфекционист и съм много сензитивен. Това, което ме въодушевява да пиша, са несправедливостта и страданието, обречеността, които непрекъснато срещам в всекидневието си, и против които се пробвам да се боря.
Младите хора схващат ли вярно гражданските си права?
Мисля, че разбираме най-пълно правото на независимост, особено персоналната. Оттук стартира изкривяването, даже лицемерието в това схващане, тъй като доста хора не зачитат това, че и непознатата независимост е неприкосновена; че колкото аз, толкоз и какъв да е различен има право да бъде себе си, да се отстоява, да бъде изслушван, да бъде тачен и одобряван. Правилен метод да се пазят човешките права е този, който не ги нарушава. Както в предишното, по този начин и през днешния ден виждаме непрекъснато прояви на дискриминация, маскирани като „ персонални визии “ – расизъм, хомофобия, сексизъм и впрочем – те са доказателство за налагане на персоналната независимост над непознатата.
Много постоянно прикриваме личното си незнание и неведение, които постоянно са рискови, даже смъртоносни, също зад изказванието, че пазиме правата си. Да, човек има право на персонални визии и убеждения, само че над личната позиция постоянно би трябвало да стоят науката и потвърдените истини, пред които сме оскъдни. Смятам, че болшинството от хората е наясно с главните способи за отбрана на правата си – виждаме всеки ден по малкия екран митинги, стачки и мирни събирания, четем в обществените мрежи заявления, подписваме петиции. Мисля, че се трансформираме постепенно, само че несъмнено в едно по-отговорно и рационално гражданско общество.
Как наподобява цифровият свят в твоите очи?
Дигиталният свят ни дава безкрайни благоприятни условия да показваме свободата си. Всяко мнение може за минути да се трансформира в обява. От тази позиция интернетът е абсолютният поръчител на свободата ни. Смятам, че казусът идва от хората, които сами унищожават свободата си. Хората сме тези, които не зачитат непознатото мнение в онлайн пространството. Хората не почитаме другия, наскърбяваме го, подиграваме се. Постове, изключително такива, в които се приказва за нещо противоречиво или показват непопулярно мнение, неизбежно обезпечават на създателите си цифров обстрел: някои разногласия се придвижват даже в действителния свят, като може да се стигне и до заплаха за живота. Но това е единствено от една страна: в интернет всеки човек може, с изключение на инакомислещи, да срещне и свои съратници. Мисля, че тъкмо в това можем най-пълно да забележим свободата, която само би трябвало да се научим да не ограничаваме сами.
Имаме ли късмет против " кракена "?
Творбата ми е композиция сред есе и импресия и в нея приказвам за огромния кракен, т.е. интернета, който си е присвоил дните ни и ни е сграбчил в подводните дълбини. Там кислородът, т.е. свободата, е малко, само че с минаването на годините ние от ден на ден съумяваме да опитомим звяра, да използваме пипалата му, с цел да се борим против неправдата, както и се трансформираме в основатели на личните си права и свободи.
Трябва да бъдем деликатни с интернет, тъй като е всесилен: може да бъде оръжие, ориентирано против неправдата, само че и против нас самите. В цифровото пространство би трябвало да се стремим всички да пазиме свободата си, да бъдем единни против значителните проблеми на света. Безпредметно е да отхвърляме интернета или да се борим против него, тъй като той към този момент е по-голям и мощен от нас. Вместо това би трябвало да го приемем и да поставяме старания да се трансформира в едно място на последователност и схващане, а не на омраза; през днешния ден ние живеем в интернет и е наша отговорността дали това ще бъде живот, изпълнен със боязън и завист, или с вяра и хубост.
Какво би трябвало да е изкуството през днешния ден?
Изкуството не би трябвало да търпи ограничавания. То може да показа действителността с подобен звук, че да разобличи пороците или да възвеличае добродетелите ѝ. Но създателят може да приказва за света и оптимално независимо, с цел да провокира точно нашите усеща да излязат нескрито. Изкуството е израз на безспорната свобода; може да играе роля на коректив на действителността, което е благородно и нужно, само че не е наложително. Няма нищо наложително в изкуството, както нищо не е наложително в възприятията, тъй като изкуството, за мен, е тъкмо материалното проявяване на възприятията.
Как те промени присъединяване в състезанието " Граждански будилник "?
Конкурсът с метода на задаване и разпространение на тематиката, с разнообразното жури, с цялостния си метод към проблемите на нашето време, приказва за модерност и прохлада, за това, че творбата – илюстрация, текст, фотография – отива при хора, които са отворени към нови хрумвания, към друг метод на себеизразяване, към всевъзможни гледни точки без капка преднамереност. Точно това ме подтикна да вземам участие както за първи път пред 2019-та година, по този начин и в тазгодишното издание.
Участието ми донесе преди всичко опцията и свободата да подредя и изразя мнението си по проблеми, които дълго са намирали място в мислите ми под една или друга форма. Спечелването му за мен е огромно отличие, тъй като съумя да ми вдъхне известна убеденост като млад творящ човек, че има смисъл да не преставам да пиша и че това, което сътворявам, съумява да доближи до хората и по някакъв метод да им влияе.
За мен значителната част от премията е удовлетворението, което ми донесе, и по-голямата храброст, с която ще подобавам към бъдещите си текстове. Не желая да подценявам и материалната част, която ще вложа във висшето си обучение.
" В пипалата на Кракена " от Йордан Връбчев, може да.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ