Представители на петте въглищни общини в България се срещнаха с

Представители на петте въглищни общини в България се срещнаха с народни представители и специалисти в региона на енергетиката, районното развиване и екологията в Народното събрание.

Сред участниците в срещата бе и зам.-кметът на Община Перник Стефан Кръстев. Повод за диалога бе писмо изпратено от локалните администрации до Министерски съвет и президента, както и въпросите и предложенията на общините по бюджета за 2022 година и Плана за възобновяване и резистентност.
„ Размерът на средствата, които ще дойдат към всяка община няма никакво значение, в случай че те не бъдат изразходвани по един интелигентен и прагматичен метод, тъй като всяка една от въглищните общини има своята специфика“, сподели Стефан Кръстев. Той добави, че е значимо специалистите на място да създават устойчиви планове, съобразени с потребностите на локално равнище. „ Нужно е в ръководството на Фонда за обективен преход да бъдат включени и заинтригуваните страни, тъй като има голяма разлика в това да правиш нещо за някого и това да го включиш в процеса на работата. Най-важното е да реализираме устойчива промяна на нашите райони и обективен преход за жителите им“, сподели още Кръстев. Той съобщи, че тази промяна би трябвало да е ориентирана към хората, тъй като жителите на Перник имат горчив опит с промяна,която не е била устойчива и преход, който не е бил обективен към работещите. „ Като локална власт сме прекомерно решени да не допуснем перничани още веднъж да изпитат това на гърба си!“ съобщи също в Народното събрание заместник-кмета на Перник.
На срещата бе показан и анализът на Фондация „ Фридрих Еберт“ за другите спънки за отключване и пускане на допустимите действия по Механизма за обективен преход на районно и общинско равнище в България.
В него се показва, че пред общините в България съществуват разнообразни по темперамент и тежест спънки, които биха ги попречили пълноценно и дейно да вземат участие в национално проведени действия и акции, които обаче ги засягат непосредствено като териториален обсег, обществено и икономическо развиване, запазване и възобновяване на природата и околната среда. „ Тези спънки сега се стоварват с голяма мощ върху общините, които би трябвало да извършат прехода от стопанска система, учредена на въгледобива и въглищната енергетика, към различен вид развиване, учредено на правилата на Зеления пакт (ЗП). От тях се чака да се включат в прехода, който желаеме да бъде обективен и да не трансферира всички тежести на самите директно наранени общини и райони, само че в това време тъкмо тези общини и райони към този момент са сложени повече в позицията на реализатори, наблюдаващи или съветвани, само че не и в позицията на равностойни сътрудници, решаващи дружно с централната власт“, написа още в разбора на фондацията. От Неправителствената организация показват още, че в същата обстановка са и другите заинтригувани страни – бизнесът, синдикатите, специалистите отвън тези, които работят за държавното управление, неправителствения бранш (НПО), работещи за запазване на околната среда, климата, общественото развиване, локалните проблеми, работещите в засегнатите браншове. „ На процедура всички заинтригувани страни най-после ще би трябвало да понесат бремето на прехода и да намерят взаимно верните решения, тъй че то да бъде по-леко за хиляди хора“, пишат още от Фондация „ Фридрих Еберт“.