Представите ни за живота в далечното минало невинаги отговарят на

...
Представите ни за живота в далечното минало невинаги отговарят на
Коментари Харесай

Историческите заблуди, в които много хора все още вярват

Представите ни за живота в далечното минало не всеки път дават отговор на истината. Някои открития, направени през последните години, разкриват изненадващи детайлности за нашата история и от време на време потвърждават, че изказвания, считани за безспорни обстоятелства, в действителност нямат съвсем нищо общо с действителността.

Ето и един образец – доста хора споделят мнението, че античните римляни имали безупречна хигиена. Доказателства за това са канализационните системи, баните и акведуктите, издигнати преди към 2000 години на територията на империята, считат поддръжниците на въпросната концепция. Истината, обаче, е друга. Жителите на Древен Рим постоянно страдали от заразни заболявания като холера, тиф и дизентерия, само че също по този начин и от въшки, бълхи и вътрешни паразити. Причината за всичко това, акцентират археолозите, е ясна – неприятната им хигиена. Баните, публичните тоалетни, а и домовете на множеството римляни били потресаващо мръсни. Показателен е фактът, че доста от тях употребявали урина като главно средство за разчистване – в това число и като самобитна паста за зъби.

Feathered dinosaurs mastered flight to become the birds we see overhead today. It only took 150 million years. Here's how it happened.
— The New York Times (@nytimes) Динозаври с пера
Една от най-популярните заблуди, обвързвана с изчезналите преди към 65 млн. години динозаври, е обвързвана с техния външен тип. Повечето хора считат, че те изглеждали като великански влечуги, чиято кожа била покрита с люспи. Една от главните аргументи за това е паметният филм на режисьора Стивън Спилбърг „ Джурасик парк “, в който тези животни са показани по тъкмо подобен метод. Трябва да се означи, че неговата премиера се състояла през 1993 година, когато редица учени подкрепяли тази доктрина. Съвременните палеонтолози, обаче, не са съгласни с нея. През последните години бяха направени огромен брой открития, които потвърждават по безспорен метод, че динозаврите приличали в по-голяма степен на птици, в сравнение с влечуги. Много от тях, в това число емблематичният Тиранозавър рекс, даже имали пера. Това, в действителност, не е изключително изненадващо – към този момент знаем, че динозаврите в действителност не са изчезнали изцяло, защото някои от тях еволюирали и се трансформирали в птици.
Истинската палео диета
През последните години от ден на ден хора, стремящи се да водят здравословен метод на живот, съблюдават така наречен палео диета. Тя включва само храни, които са консумирали нашите далечни предшественици – месо, риба, зеленчуци, плодове и ядки. В реалност, обаче, тази диета няма съвсем нищо общо с хранителния режим на прадедите ни, живели през Палеолита (най-ранният и дълъг интервал от човешката история. Завършва към 8000 година прочие Хр. и се характеризира с изработването на първите каменни сечива. Хората тогава водели номадски метод на живот, като се занимавали с лов и събиране на ядливи растения). На първо място, тя съдържа прекалено много месо и риба – храни, набирането на които представлявало извънредно комплицирана задача. Освен това, в модерната палео диета липсват редица растения. Съществуват доказателства, че предците ни постоянно консумирали водни лилии и магарешки бодли. Истината е, че колкото и да се стараете, няма по какъв начин да се храните като прадедите ни. Причината е, че през хилядолетията растителният свят се е трансформирал доста и актуалните плодове и зеленчуци са доста по-различни от тези през Палеолита. А и не трябва да забравяме, че нашите предшественици не са разполагали с кухненските уреди, които през днешния ден са неделима част от всекидневието ни.

The Pyramids of Giza and the Great Sphinx, Giza, Egypt.
— National Geographic (@NatGeo) Цветът на пирамидите
Във всеки един филм, действието в който се развива в Древен Египет, цветът на пирамидите е жълт – сходно на пясъка, който ги заобикаля. Тези внушителни паметници, представляващи гробници на фараони, може и да наподобяват по този метод през днешния ден, само че това не всеки път е било по този начин. В интерес на истината, след построяването им, те в началото били снежнобели. За построяването им били употребявани деликатно полирани блокове от бял варовик. Тъй като отразявали слънчевите лъчи, пирамидите безусловно заслепявали всеки, който ги погледнел. Това било обвързвано с визията, че фараонът не е елементарен човек, а е земно олицетворение на Хор и реализира връзката сред боговете и хората. С течение на времето, повърхността на блоковете почнала да става все по-неравна и те последователно били покрити от пясък. Именно по този метод пирамидите се сдобили с типа, в който ги познаваме през днешния ден.
Високи или ниски?
Някои хора, които са склонни да идеализират предишното, считат, че нашите предшественици, живели преди хиляди години, били същински колоси, надарени с невероятна физическа мощ. Други пък са уверени, че хората в древността в действителност били доста по-ниски от нас. Каква е истината? Според резултатите от редица археологически проучвания, осъществени през последните години, растежът на прадедите ни на процедура не се различавал значително от този на актуалните хора. Данните, с които учените разполагат, демонстрират, че височината зависи от изискванията на живот. Обяснено по различен метод – фактори като здравословната храна, чистия въздух и физическата интензивност водят до увеличение на растежа. През последните 150 години междинната височина на хората, живеещи в Западна Европа, се е нараснала с почти 10 см. Преди това, тя отбелязала осезателен спад – от 173,4 см. при започване на Средновековието до 167 см. в интервала XVII – XVIII в.

Did you know Roman arenas also had female gladiator fights?

— Forbes (@Forbes) Животът на гладиаторите
Когато чуете думите „ гладиаторска борба “, в съзнанието ви най-вероятно изниква картина на яростен конфликт сред безстрашни бойци, подготвени да се борят до последната си капка кръв. Според историците, обаче, тези борби относително рядко завършвали със гибелта на някой от участниците в тях. Професорът по гръцка и римска история Майкъл Картър отбелязва, че „ в случай че някой гладиатор загинел на арената, това водело до големи загуби на вложения “. Битките били финансирани от спонсори, най-често от политици, търсещи известност. Колкото по-известни и опитни бойци взели участие в тях, толкоз повече фенове привличали въпросните събития. Освен това, подготовката и прехраната им не били по никакъв начин евтини. Според някои учени, на всеки 10 борби, единствено една завършвала със гибелта на гладиатор.



Източник: vesti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР