Как играта Монополи спаси хиляди военнопленници
Представете си следния сюжет: вие сте със съдружниците по време на Втората международна война. За благополучие, вашата страна в последна сметка печели. За страдание обаче, сте попаднали в нацистки лагер за военнопленници, преди този момент да се случи. Очевидно би трябвало да избягате – само че по какъв начин?
По време на Първата международна война Хътън служи като водач в Кралския летателен корпус, а когато тя завършва, работи като публицист и журналист в Холивуд. След това идва Втората международна война и Хътън още веднъж се причислява към боевете. Но английското държавно управление този път не се интересува от неговите качества на водач. Тo се интересува повече от едно предизвикателство, което Клейтън насочва към известният магьосник Хари Худини.
Тъй като фамилията му има дърводобивен бизнес, през 1915 година Хътън насочва предизвикателство към Худини – да избяга от кутия, направена от компанията. Худини приема, при изискване, че преди този момент се срещне с дърводелеца, който щеше създаде въпросната кутия. Хътън се съгласи, само че по-късно схваща, че Худини е подкупил индивида да проектира кутия, която да му разреши да избяга елементарно.
Така стартира увлечението на Хътън към света на илюзиите и фокусите, което ще притегли вниманието и на Военното разузнаване Раздел 9 (MI9), защото то е отговорно за бягството на съюзническите военнопленници, както и за работа с съпротивителниte придвижвания на вражеска територия.
Хътън измисля фантастични изобретения, с които военнослужещите да имат късмет да избягат. Те включват компаси, които са толкоз дребни, че могат да се поберат върху копче, обувки, които крият ножове в подметката си, ботуши, които могат да се трансфорат в цивилни обувки, телескопи, прикрити като цигарета… Много от изобретенията му са разкрити, тъй че Хътън би трябвало непрекъснато да измисля нови и нови.
В знак на почитание към Женевските конвенции Германия разрешава на военнопленниците да получават писма и пакети от техните фамилии и разнообразни благотворителни организации. Следователно на Червения кръст е позволено да влиза в лагерите, само че английското разузнаване не желае да подлага организацията на риск, което пък принуждава Хътън да се обърне към последната мода на Англия за своите изобретения – Монополи.
Класическата към този момент настолна игра дойде от Америка през 1935 година и John Waddington Ltd. получава изключителни права за дистрибуцията й. Те също имат право да „ бритифицират “ играта, като заменят американските улици с лондонски.
Waddingtons обаче имат и други бизнеси. Едно от тях е копринен щемпел – технология, която усъвършенстват посредством разбъркване на мастило с пектин, което предотвратява приключването му. Следователно тяхната компания има за задача да изготвя театралните брошури за кралското семейство. Хътън схваща преимуществата на копринените карти над хартиените – те устоят на влагата, без да се изкривяват или разкашкват. Те също могат да бъдат изрязани на по-малки части и към момента да лежат плоско, без да се нагъват. Най-хубавото е, че са доста по-здрави и могат да се отварят и затварят безшумно, за разлика от хартиените.
Waddington към този момент създава такива карти за MI9, които са зашити в английските униформи. Германците обаче ги откриват. Така Хътън измисля по-добър проект.
Той скрива картите и други такъми за бягство в игрите Монополи. Виктор Уотсън, ръководител на компанията, заделя специфична стая за задачата и пренасочва на работа там няколко доверени чиновници.
Дъските за Монополи са с дебелина към 3 милиметра, тъй че служащите съумяват да създадат дребни отделения в тях, които държат копринени карти, ножове и компаси. Но те също по този начин би трябвало да се уверят, че модифицираните игри тежат почти колкото и естествените.
Така че в този момент MI9 остава единствено да измисли по какъв начин да ги получат военнопленниците. Това не е проблем, защото Германия позволява на пандизчиите да получават игри, тъй като има вяра, че това им пречи да избягат и ги прави по-управляеми.
Лагерите за военнопленници също имат комитети за бягство, които вземат решение кой има най-хубави шансове да успее. След това те употребяват избягалите, с цел да предадат информация до съдружниците, където е допустимо, защото редица от тях бяха подготвени да употребяват секрети кодове.
За да избегне компрометиране на законни благотворителни организации, MI9 основава подправени. Първите 13 игри, изпратени в лагери за военнопленници на окупирана от Германия територия, бяха естествени, само че дойдоха с разписки, които пандизчиите би трябвало да изпратят назад. След първия месец нищо не се случва. До края на втория месец към момента нищо, тъй че английското разузнаване отписва цялата интервенция.
В началото на третия месец обаче разписките стартират да се стичат! Така че в този момент те би трябвало единствено да уведомят пандизчиите какво в действителност получават. Използвайки секрети кодове в писма от „ мама и баща “, MI9 съумява да откри връзка с лагери за военнопленници из цяла Европа.
И по този начин, специфичните игри Монополи потеглят по своя път. В взаимозависимост от информацията, която имат за съответния затвор, чиновниците приспособяват игрите надлежно. Понякога същински пари се скриват измежду подправените, тъй че избягалите да могат да си купят всичко, от което се нуждаят. В други случаи пионките са направени от същинско злато за същите цели.
Изготвят се и специфични табла: тези, които съдържат карти на Италия, имаха точка след Marylebone Station. Ако точката е след Mayfair, тогава картата е за Норвегия, Швеция и Германия. За Северна Франция има точка след Free Parking.
През зимата на 1943 година игрите избавят хиляди животи. Американският лейтенант Дейвид Боулинг е пандизчия в Щалаг Лфт III отвън Берлин, когато му е подредено да избяга. Лагерът се управлява от Луфтвафе, само че откакто нещата се обръщат против Германия, Секретен сътрудник изготвят проект – те желаят да поемат ръководството на пандиза, с цел да се изпрати защитата на фронта. А кой ще пази пандизчиите? Никой. Секретен сътрудник щеше да ги убие всички.
Тъй като Боулинг приказва немски, комитетът му дава всичко належащо. Напук на всички шансове, той въпреки всичко стига до неутрална Швейцария и предава новината за проекта на Секретен сътрудник.
Съюзниците употребяват своите швейцарски контакти, с цел да осведомят Хайнрих Химлер (ръководител на СС), че в случай че извърши проекта си, той ще бъде държан персонално виновен. Химлер получава известието и пощадява военнопленниците.
От 35 000 съюзнически пандизчии, които сполучливо са избягали, се счита, че може би 10 000 са го създали, употребявайки Монополи. Най-хубавото е, че германците по този начин и не откриват същинското предопределение на игрите.
