Демокрацията в Европа е под обсада, но духът на 1989 г. се завръща
Представете си по какъв начин някой, който е станал очевидец на освобождението на Западна Европа през 1945 година, се завръща назад там през 1975 година единствено с цел да разбере, че диктаторите още веднъж са на власт. Нещо сходно изпитва всеки, който посещава Централна Европа 30 години след кадифените революции от 1989 година
В началото на тази година се срещнах в бара на един хотел в Будапеща с моя остарял другар, дисидента антикомунист Янош Киш, който в диалог с мен дефинира безстрастно режима на премиера Виктор Орбан като автокрация. А таман Киш бе индивидът, който ме срещна с Орбан през 1988 година, представяйки ми 25-годишния тогава студент като един от най-блестящите представители на новото потомство млади демократични демократи.
През юни тази година на протест в Гданск чух ръководителя на Европейския съвет Доналд Туск да приканва своите сънародници поляци да последват образеца на придвижването " Солидарност " от 80-те години в съпротивата си против националистическото популистко държавно управление на партия " Право и правдивост ". Независимо от това " Право и правдивост " още веднъж победи на извършените този месец (на 13 октомври, Б.пр.) общи избори.
В Чешката република властта е поделена сред министър-председателя Андрей Бабиш, олигарх, оповестен преди време като осведомител на тайната полиция в комунистическа Словакия, и известния със склонността си към алкохола президент Милош Земан, който не крие благосклонностите си към Русия на Владимир Путин и Китай на Си Дзинпин.
В Източна Германия, позната преди време като земята на ЩАЗИ, крайнодясната и отровно ксенофобска партия Алтернатива за Германия (AfD) получи шокиращата поддръжка на един от всеки четирима гласоподаватели на извършените неотдавна избори в три провинции: в Саксония, Бранденбург и – предходната неделя – в Тюрингия. И това макар обстоятелството, че тези провинции към този момент близо три десетилетия са част от една от най-богатите и постоянни демокрации в света, трансферирала големи капитали таман към тези по-бедни посткомунистически райони.
В началото на тази година се срещнах в бара на един хотел в Будапеща с моя остарял другар, дисидента антикомунист Янош Киш, който в диалог с мен дефинира безстрастно режима на премиера Виктор Орбан като автокрация. А таман Киш бе индивидът, който ме срещна с Орбан през 1988 година, представяйки ми 25-годишния тогава студент като един от най-блестящите представители на новото потомство млади демократични демократи.
През юни тази година на протест в Гданск чух ръководителя на Европейския съвет Доналд Туск да приканва своите сънародници поляци да последват образеца на придвижването " Солидарност " от 80-те години в съпротивата си против националистическото популистко държавно управление на партия " Право и правдивост ". Независимо от това " Право и правдивост " още веднъж победи на извършените този месец (на 13 октомври, Б.пр.) общи избори.
В Чешката република властта е поделена сред министър-председателя Андрей Бабиш, олигарх, оповестен преди време като осведомител на тайната полиция в комунистическа Словакия, и известния със склонността си към алкохола президент Милош Земан, който не крие благосклонностите си към Русия на Владимир Путин и Китай на Си Дзинпин.
В Източна Германия, позната преди време като земята на ЩАЗИ, крайнодясната и отровно ксенофобска партия Алтернатива за Германия (AfD) получи шокиращата поддръжка на един от всеки четирима гласоподаватели на извършените неотдавна избори в три провинции: в Саксония, Бранденбург и – предходната неделя – в Тюрингия. И това макар обстоятелството, че тези провинции към този момент близо три десетилетия са част от една от най-богатите и постоянни демокрации в света, трансферирала големи капитали таман към тези по-бедни посткомунистически райони.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ