Представете си да се разхождате в градче, където шумът на

...
Представете си да се разхождате в градче, където шумът на
Коментари Харесай

Дивният Парос

Представете си да се разхождате в градче, където шумът на цивилизацията е сменен от непрекъснатото жужене на цикадите и плача на магаретата; някъде из калдъръмените улички се носи миризмата на прясно изпечено сладко от смокини, по плочите пред бяло-сините къщи на слънце се припичат безчет котки и всичко това под съпровода на прибоя на кристално сините води.



Това е дребна част от средиземноморската приказка на Парос, а летните ветрове ще ви оказват помощ да стигнете там, където всичко хубаво занапред следва.

Парос е островът с най-прозрачния и гальовен мрамор в света, като даже известната Венера Милоска е издялана точно от него. Не инцидентно отблясъците му ни следват по всички живописни площади. Там, където морето среща земята и слънцето обилно споделя топлината си през цялата година, усетът придобива ново измерение. Соленост, ароматност, наслада изпълват сетивата, когато са комбинирани вярно, тъкмо както локалните умеят да го вършат.



Храната в Парос е неповторима. Кухнята е средиземноморска, запазила традициите на Цикладите. Хранителните привички се дефинират от същите тези обичаи. Плодове, зеленчуци, риба, зехтин и вино – какво по-хубаво от това? Опитайте се да замените бялото сирене в гръцката си салата с някои от локалните сирена тук като купаници или ксиномизита, прибавете фамозните сухари от Парос и ще бъдете щастливи.

Наистина няма да сте видели острова, в случай че не сте ходили по измитите бели калдъръмени алеи на остарелия град Науса, водещи към живописното му пристанище. Запазена марка за идентичността на локалното градоустройство, тези дребни, сходни на лабиринт улички, са спокойни и тихи в летните утрини, само че незабавно щом настъпи нощта, стартират да си партнират с хората и живота, отвеждайки към най-хубавите заведения за хранене на острова.



Барбароса е точно едно от тези места. Винаги съм вярвал, че ходенето на ресторант е обществено прекарване и с изключение на положителната храна, дизайнът, мястото, вибрациите на хората, които го посещават, са също от огромно значение. Всичко това го има тук. Барбароса се намира на може би най-сниманата локална локация в края на пристанището. Собственичката Евгения основава място, в което традицията се съчетава хармонично със актуалните правила в кулинарията. Започнете пътуването с нахут с каперси, подготвен на пещ, по-късно поръчайте постепенно варен октопод, сушен на слънце, с вино и фава (вид жълт грах), а за край – известния тук буйабес Барбароса с миди, скариди, филе от риба и бульон от раци.



Стилви е различен доста добър ресторант тук. По отношение на модерния си дизайн наподобява по-скоро на ресторант в Миконос и изненадва със актуалния прочит на обичайните цикладски предписания. Това е място с висока хармония – минималистичен оазис, доминиран от белия цвят и необработената дървесина. Намира се в един от най-живописните вътрешни дворове на Науса. Името му идва от гръцката дума, която разказва светенето и мигането на звездите, тъкмо такива, каквито има в обилие в небето над острова.

Левантис е най-хубавият ресторант в столицата Парикия. Повече от 50 години посреща своите клиенти, сервирайки модерна гръцка кухня. Под сянката само че 200-годишната лоза в градината обичайните ястия срещат модерните средиземноморски обрати и се усещат прелестно.

Сипарос се намира на луксозния плаж Санта Мария и е прочут с изключение на със страхотната си храна и с невероятното си местонахождение. Този грациозен морски ресторант предлага свежи средиземноморски ястия, Превърнал се е в съвременна кулинарна дестинация, където всичко е прясно и сервирано по доста висок стандарт.

Както обичам да споделям, където и да си по света, на третия ден ти се дояжда италианска храна, по тази причина ви представям Лоло’с. Когато през 2008 година Стефано Джентили отваря този италиански ресторант в Антипарос, той тотално трансформира визията ни за елементарна пицария. Тук пиците се вършат по остаряла римска рецепта, наречена пинса. Пинсуеле значи принудително натискане надолу. Това е рецепта от античен Рим, при която тестото е фина амалгама от разнообразни типове италиански брашна, смесено с екстра върджин зехтин и сол и отлежало 36 часа. Резултатите са пропорционални на броя на лодките, дебаркирали на марината пред ресторанта. А домашното тирамису с бишкоти и маскарпоне ще ви накара да се размечтаете.
Източник: cross.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР