Под прахоляка в бокса: Джо Луис и нокаута срещу нацизма
Представете си, че сте на голяма спортна площадка в парка с доста разнообразни отделения. В едно от отделенията двама души играят тенис и имат някаква аудитория, тъй като тенисът е прелестен и завладяващ спорт. В друго пък двама души играят баскетбол на един панер и също имат някаква аудитория, тъй като баскетболът е прелестен и завладяващ спорт. В трето поделение на парка няколко индивида играят футбол и също имат прочут брой аудитория, тъй като футболът е прелестен и завладяващ спорт във всичките си форми.
В едно друго поделение на парка двама души се боксират. Къде е най-голяма част от публиката в парка? Пред боксиращите се, тъй като боксът и физическият двубой е метафора за всички останали спортове и по тази причина в същността си ги превъзхожда, точно тъй като говорите за " борба " на футболния терен и " гладиатори " на тенис корта и така нататък А боксът не е метафора. Преди да е имало спорт, е имало бокс.
Можеш да играеш тенис, баскетбол и футбол, само че не можеш да " играеш " бокс.
Да, за разлика от 70-те, 80-те и 90-те години на предишния век, боксът не е най-популярният спорт и не предлага най-вълнуващите спортни идоли. Е, имаме Антъни Джошуа, Тайсън Фюри и Канело Алварес, само че те не са по-известни от Лионел Меси, Леброн Джеймс и Роджър Федерер. Или Тайгър Уудс, Юсейн Болт, Люис Хамилтън...
Една от водещите фигури в боксовия мавзолей е чернокожият американец Джо Луис. Тих, непоказен отвън кръга, само че употребяващ позицията си на международен първенец в тежка категория, с цел да се бори против сегрегацията. Когато влиза в киносалона, имайки непокътнато място на предния ред, той отхвърля да остане да гледа кино лентата, в случай че в публиката не се позволяват други чернокожи. И освен в киносалон, а на всевъзможни всемирски събития.
Joe Louis and Lena Horne at Greenwood Lake, 1941. pic.twitter.com/kX3jkm9PxF
— I Have A Nerdy Mind (@blaksheepno1) April 18, 2020 Може да ви звучи смешно, несериозно и сапунисано, само че в Америка през 40-те години на предишния век мнозина тъмнокожи родители са възпитавали децата си с думите: " Щом Луис го направи, значи и ти можеш ". И тук не става въпрос да вдъхновяваш хората да се стремят единствено към благосъстояние и разцвет, вдъхновяваш ги прочувствено.
И не забравяйте, че по това време Америка яростно се бори с нацизма. И американецът Джо Луис би трябвало да се изправи против коравия немец Макс Шмелинг. Представете си по какъв начин се е почувствал Хитлер, когато Джеси Оуенс хвърчи около " бялата " конкуренция в олимпийските спринтове. Метафората за " борба " се придвижва на кръга, където към този момент не е метафора, а е въплъщение за желанието на двама души (Луис и Шмелинг) да потвърдят идеологическо предимство.
#JoeLouis with his trainer. #Boxing pic.twitter.com/vCENeaeiA0
— Steve Brookes MBE (@SteveBrookesMBE) April 23, 2020 Луис против Шмелинг е велико съревнование освен поради обстоятелството, че двама колоси ще се изправят един против различен на кръга, а и по политически аргументи. И в случай че приказваме чисто механически от боксова позиция, то Шмелинг е видял по какъв начин Луис има навика да насочва ляв прав и да мести главата си надясно, а по този начин се оставя открит за дясната ръка на противника. Ако завършваш придвижването си наляво, избягваш цялостния капацитет на ответната отправена към теб дясна ръка. Но наваеждайки я надясно, си цел.
Това не е толкоз забавно, тъй като малко хора схващат от бокс, а милиони хора гледат бокс. Шмелинг, също по този начин, не е имал страха, който са таяли другите боксьори, когато видят такава пробойна в придвижването на властелина по това време Джо Луис. Страхът е реалност и не е неприличен. Това е бокс. А и тук приказваме за пробойна, която при секунда колебливост, изчезва. Няма доста време за мислене на кръга.
И Шмелинг направи тъкмо това, възползва се от тези моменти, които можеше да са просто частици прахуляк при други условия, само че неговият професионален метод го изведе до триумфа. Удрай с дясната ръка над водещия ляв прав на противника, когато видиш пробойната. Така Луис е пратен на земята няколко пъти и Шмелинг печели популярност с нокаут в 12-ия рунд.
Joe Louis retained the world heavyweight title #OnThisDay in 1939 with a Round 1 KO of Jack Roper at Wrigley Field in Los Angeles. pic.twitter.com/kk4hwAY4in
— Joe Grim (@BoxerJoeGrim) April 17, 2020 По-късно Джо Луис печели международната купа, само че не смее да се назова международен първенец, до момента в който не победи Шмелинг. Независимо какъв брой публицистите го предизвикат да се самопохвали, той е безапелационен, че няма по какъв начин да е първенец, до момента в който не си вземе реванша. Тук става въпрос и за горделивост, която с годините е размита от мултимилионните бонуси за всяка боксова борба, само че тогава е била относително непокътната. Сега редица боксьори се дефинират за първенци без каквато и да е купа, а тогава Джо Луис е отказвал да се назовава по този начин, преди да отмъсти на Шмелинг.
Реваншът е в изискванията на идната Втора международна война, тъй че напрежението е имало невъобразим в днешни дни смисъл. Президентът на Съединени американски щати Франклин Рузвелт се обажда на Луис, с цел да го надъха да надвие германеца, чийто военачалник Хитлер таман е почнал да пропагандира своята концепция за международно владичество и чистотата на една избрана раса. Така че не приказваме единствено за печелене на боксов дуел, в действителност боксът става метафора с невиждани пропорции и отдалечаващи се от спорта. А напрежението надали може да се приравни с нещо от днешни дни.
Това не е роман от вида " положителното " против " злото " и Америка не е " положителното " в този смисъл, тъй като Джо Луис е негър във времена, които такива като него не са допускани на всички публични места. Той не е инструмент в същинския смисъл на думата, само че все пак приема отговорността и показва самообладание.
Джо Луис унищожава Шмелинг в границите на един рунд. В Америка някои боксови романтици ще ви кажат, че това е най-великият миг в спортната история. Може би се прехласват прекомерно, тъй като са субективни, само че Луис носи галактическа тежест на плещите си и не разочарова, с цел да стане народен воин.
На чиято и страна да сте в какъвто и да е идеологически спор, достижението на Джо Луис, поради всички условия, е едно от най-забележителните в бокса. Затова е в пантеона на " метафората за всички други игри и спортове ".
Можеш да играеш тенис, баскетбол и футбол, само че не можеш да " играеш " бокс.
В едно друго поделение на парка двама души се боксират. Къде е най-голяма част от публиката в парка? Пред боксиращите се, тъй като боксът и физическият двубой е метафора за всички останали спортове и по тази причина в същността си ги превъзхожда, точно тъй като говорите за " борба " на футболния терен и " гладиатори " на тенис корта и така нататък А боксът не е метафора. Преди да е имало спорт, е имало бокс.
Можеш да играеш тенис, баскетбол и футбол, само че не можеш да " играеш " бокс.
Да, за разлика от 70-те, 80-те и 90-те години на предишния век, боксът не е най-популярният спорт и не предлага най-вълнуващите спортни идоли. Е, имаме Антъни Джошуа, Тайсън Фюри и Канело Алварес, само че те не са по-известни от Лионел Меси, Леброн Джеймс и Роджър Федерер. Или Тайгър Уудс, Юсейн Болт, Люис Хамилтън...
Една от водещите фигури в боксовия мавзолей е чернокожият американец Джо Луис. Тих, непоказен отвън кръга, само че употребяващ позицията си на международен първенец в тежка категория, с цел да се бори против сегрегацията. Когато влиза в киносалона, имайки непокътнато място на предния ред, той отхвърля да остане да гледа кино лентата, в случай че в публиката не се позволяват други чернокожи. И освен в киносалон, а на всевъзможни всемирски събития.
Joe Louis and Lena Horne at Greenwood Lake, 1941. pic.twitter.com/kX3jkm9PxF
— I Have A Nerdy Mind (@blaksheepno1) April 18, 2020 Може да ви звучи смешно, несериозно и сапунисано, само че в Америка през 40-те години на предишния век мнозина тъмнокожи родители са възпитавали децата си с думите: " Щом Луис го направи, значи и ти можеш ". И тук не става въпрос да вдъхновяваш хората да се стремят единствено към благосъстояние и разцвет, вдъхновяваш ги прочувствено.
И не забравяйте, че по това време Америка яростно се бори с нацизма. И американецът Джо Луис би трябвало да се изправи против коравия немец Макс Шмелинг. Представете си по какъв начин се е почувствал Хитлер, когато Джеси Оуенс хвърчи около " бялата " конкуренция в олимпийските спринтове. Метафората за " борба " се придвижва на кръга, където към този момент не е метафора, а е въплъщение за желанието на двама души (Луис и Шмелинг) да потвърдят идеологическо предимство.
#JoeLouis with his trainer. #Boxing pic.twitter.com/vCENeaeiA0
— Steve Brookes MBE (@SteveBrookesMBE) April 23, 2020 Луис против Шмелинг е велико съревнование освен поради обстоятелството, че двама колоси ще се изправят един против различен на кръга, а и по политически аргументи. И в случай че приказваме чисто механически от боксова позиция, то Шмелинг е видял по какъв начин Луис има навика да насочва ляв прав и да мести главата си надясно, а по този начин се оставя открит за дясната ръка на противника. Ако завършваш придвижването си наляво, избягваш цялостния капацитет на ответната отправена към теб дясна ръка. Но наваеждайки я надясно, си цел.
Това не е толкоз забавно, тъй като малко хора схващат от бокс, а милиони хора гледат бокс. Шмелинг, също по този начин, не е имал страха, който са таяли другите боксьори, когато видят такава пробойна в придвижването на властелина по това време Джо Луис. Страхът е реалност и не е неприличен. Това е бокс. А и тук приказваме за пробойна, която при секунда колебливост, изчезва. Няма доста време за мислене на кръга.
И Шмелинг направи тъкмо това, възползва се от тези моменти, които можеше да са просто частици прахуляк при други условия, само че неговият професионален метод го изведе до триумфа. Удрай с дясната ръка над водещия ляв прав на противника, когато видиш пробойната. Така Луис е пратен на земята няколко пъти и Шмелинг печели популярност с нокаут в 12-ия рунд.
Joe Louis retained the world heavyweight title #OnThisDay in 1939 with a Round 1 KO of Jack Roper at Wrigley Field in Los Angeles. pic.twitter.com/kk4hwAY4in
— Joe Grim (@BoxerJoeGrim) April 17, 2020 По-късно Джо Луис печели международната купа, само че не смее да се назова международен първенец, до момента в който не победи Шмелинг. Независимо какъв брой публицистите го предизвикат да се самопохвали, той е безапелационен, че няма по какъв начин да е първенец, до момента в който не си вземе реванша. Тук става въпрос и за горделивост, която с годините е размита от мултимилионните бонуси за всяка боксова борба, само че тогава е била относително непокътната. Сега редица боксьори се дефинират за първенци без каквато и да е купа, а тогава Джо Луис е отказвал да се назовава по този начин, преди да отмъсти на Шмелинг.
Реваншът е в изискванията на идната Втора международна война, тъй че напрежението е имало невъобразим в днешни дни смисъл. Президентът на Съединени американски щати Франклин Рузвелт се обажда на Луис, с цел да го надъха да надвие германеца, чийто военачалник Хитлер таман е почнал да пропагандира своята концепция за международно владичество и чистотата на една избрана раса. Така че не приказваме единствено за печелене на боксов дуел, в действителност боксът става метафора с невиждани пропорции и отдалечаващи се от спорта. А напрежението надали може да се приравни с нещо от днешни дни.
Това не е роман от вида " положителното " против " злото " и Америка не е " положителното " в този смисъл, тъй като Джо Луис е негър във времена, които такива като него не са допускани на всички публични места. Той не е инструмент в същинския смисъл на думата, само че все пак приема отговорността и показва самообладание.
Джо Луис унищожава Шмелинг в границите на един рунд. В Америка някои боксови романтици ще ви кажат, че това е най-великият миг в спортната история. Може би се прехласват прекомерно, тъй като са субективни, само че Луис носи галактическа тежест на плещите си и не разочарова, с цел да стане народен воин.
На чиято и страна да сте в какъвто и да е идеологически спор, достижението на Джо Луис, поради всички условия, е едно от най-забележителните в бокса. Затова е в пантеона на " метафората за всички други игри и спортове ".
Можеш да играеш тенис, баскетбол и футбол, само че не можеш да " играеш " бокс.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ