Ленив и зиморничав англичанин измислил поздравителните картички
Представете си Англия през 17 век, зимата. Влага, тиня, рязък вятър и горещо предпочитание да си край буйния огън с чаша чай в ръцете (или нещо по-загряващо). Никакви украсени общински елхи, нито светещи гирлянди по улиците, нито тълпи от радостни младежи със смешни червени капишони... Хората обаче, по традиция, излизали от къщи, с цел да отидат до роднините и приятелите си и да им честитят празниците, персонално. Да изпият дружно чаша чай с кейк, да си поднесат пожеланията. Тази традиция наподобява втръснала на сър Хенри Коул, а може би не е обичал кейк. Препускането по всички страни през тези дни, а и посрещането на посетители му се коствало досадна и уморителна работа. Божичко, има ли някакъв метод хем да се съблюдава традицията и благоприличието, хем да не се излиза в тази киша на открито...
Така на Хенри Коул му хрумва концепцията да поръча на своя другар - художника Джон Калът Хърсли, да измисли
метод да се поздравят доста хора без шляене и мръзнене на открито,
без задължението да седиш на маса с родственици, които виждаш един път в годината. Защо да вземем за пример да не нарисува неговото, на Коул, семейство по какъв начин седи на коледна софра и подвига чаши за наздравица към фена? А изпод да има приветствен надпис: “Весело Рождество и щастлива Нова година”. Картинката трябвало да е дребна, с цел да може да бъде пращана по пощата като писмо. Художникът се престарал обаче и зад тила на веселящото се семейство нарисувал сценки, които подсказват, че тези хора на трапезата помагали с храна и облекла на небогати хора в унисон с християнските хрумвания, т.е. заслужили са си веселбата... Това е в 1840 година Художникът прави 40 екземпляра по литографски метод, толкоз вероятно били познатите и роднините на Коул. Британските сноби ненадейно ги харесали и след три години, към този момент в тираж 1000 броя, те се продавали по 1 шилинг едната. Ето по какъв начин човек може да забогатее и от своя мързел! От тези първи картички са непокътнати до през днешния ден единствено 12 екземпляра, а една от тях преди десетина години беше продадена на търг за 22 хиляди лири! Уаааууу!
Веднъж измислена, приветствената картичка, все едно дали е за Коледа, празника на феите, женитба или новородено, бързо става известна, минава границите и придобива все по-красив тип. Първите й художници по този начин се стараели, че в действителност това са художествени дребни картини, които си заслужава да бъдат съхранявани като полезност. Много семейства добили навика да си демонстрират получените картички, изключително коледните - слагали ги върху специфична масичка или плота над камината, та
всеки посетител да ги види и завиди!
В католическите страни - Испания, Италия, Полша, преобладавали библейските сюжети - визитата на влъхвите, раждането на Христос в сламата, Мадоната с Младенеца... В протестантските страни надделявали сценки с розовобузести дечица в празнични дрешки, с купища играчки и благи домашни животинчета край тях... С разноцветни чорапчета до камината, очакващи да бъдат напълнени от дядо Коледа. С въвеждането на елхата като знак на коледно-новогодишните празници тя става неизменим детайл на картичките, дружно с блестящите топки, звънчета, звезди и украсените с панделки подаръчета. В историята на картичката има един къс интервал (1910-1920 г.), в който модата изисквала картичката да е просто направена от изпращача. За знатните (и отегчени от многото свободно време) дами се оказало вълнуващо прекарване - търсене на подобаващи материали, изобразяване, оцветяване, накичване, апликиране...
Тъй като картичките замествали персоналните визити, във Франция през втората половина на 18 в. се появили така наречен визитки - късче първокласен картон с разнообразни (според повода) украси и символни изображения. Те били изпращани по пощата като кратичко приветствено писмо. През 1800 година един деятелен французин почнал да тиражира тези “визитки”, без да подозира, че е
първият в света, осъществил облаги от картички
За Германия се знае, че дълго време тези колета били доставяни от месарите, които кръстосвали с колите си страната, разнасяйки месо или животни. В Руската империя първата картичка - коледна, естествено! - била основана по самодейност на общността “Св. Евгения” през 1898 година Със основаването на специфични произведения, подобаващи за тиражиране, се заели известни художници като Лев Бакст, Иван Билибин, Александър Беноа и даже самият Николай Рьорих. В Съединени американски щати с производството на картички се заел Луис Пранг, който изобретил специфична техника, с цел да употребява двайсет цвята. И убедил сътрудниците си художници, че в тази работа има доста самун. Дуайт Айзенхауер бил първият американски президент, който въвел практиката президентското семейство да изпраща по една коледна приветствена картичка на всеки един от чиновниците в Белия дом. И това в случай че не е реклама на нов артикул!
През 19 век картичките станали мода - не, полуда! Хората отивали на посетители при вуйна си в прилежащия град и хуквали да търсят картички, които да изпратят до околните си. Да отидеш на екскурзия и да не пратиш оттова най-малко две дузини картички? Ами по какъв начин ще докажеш тогава, че си могъл да си позволиш това разхищаване на време и пари... С други думи - картичките стават метод да демонстрираш елегантно и ненатрапчиво, че си човек с дълбоки джобове и опция да обикаляш курортите. Вече се продавали картички на серии (пейзажи, приказни сюжети, зимни спортове, пасторални картини, оперни диви и др.т.), а съобразителни търговци ги предложили в първокласни кутии по 6, 12 или 24 броя. Нека да уточним -
Дядо Коледа се появява по-късно върху коледните картички
Отначало е воин от една поема на американския ортодонт Клемент Кларк Мур, която той написал за децата си през 1822 година В нея обаче великодушният чужд е Свети Николай, има осанка на дебеличко джудже, идва в шейна, дърпана от елени, и пуска през комина дарове за послушните деца. К. К. Мур я разгласил през идната година с името “Нощта преди Коледа” и тя бързо се популяризирала и даже прелетяла през граница. Холандците нарекли героя Sinter Klaas, а той се върнал още веднъж в Америка към този момент като Санта Клаус.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
Така на Хенри Коул му хрумва концепцията да поръча на своя другар - художника Джон Калът Хърсли, да измисли
метод да се поздравят доста хора без шляене и мръзнене на открито,
без задължението да седиш на маса с родственици, които виждаш един път в годината. Защо да вземем за пример да не нарисува неговото, на Коул, семейство по какъв начин седи на коледна софра и подвига чаши за наздравица към фена? А изпод да има приветствен надпис: “Весело Рождество и щастлива Нова година”. Картинката трябвало да е дребна, с цел да може да бъде пращана по пощата като писмо. Художникът се престарал обаче и зад тила на веселящото се семейство нарисувал сценки, които подсказват, че тези хора на трапезата помагали с храна и облекла на небогати хора в унисон с християнските хрумвания, т.е. заслужили са си веселбата... Това е в 1840 година Художникът прави 40 екземпляра по литографски метод, толкоз вероятно били познатите и роднините на Коул. Британските сноби ненадейно ги харесали и след три години, към този момент в тираж 1000 броя, те се продавали по 1 шилинг едната. Ето по какъв начин човек може да забогатее и от своя мързел! От тези първи картички са непокътнати до през днешния ден единствено 12 екземпляра, а една от тях преди десетина години беше продадена на търг за 22 хиляди лири! Уаааууу!
Веднъж измислена, приветствената картичка, все едно дали е за Коледа, празника на феите, женитба или новородено, бързо става известна, минава границите и придобива все по-красив тип. Първите й художници по този начин се стараели, че в действителност това са художествени дребни картини, които си заслужава да бъдат съхранявани като полезност. Много семейства добили навика да си демонстрират получените картички, изключително коледните - слагали ги върху специфична масичка или плота над камината, та
всеки посетител да ги види и завиди!
В католическите страни - Испания, Италия, Полша, преобладавали библейските сюжети - визитата на влъхвите, раждането на Христос в сламата, Мадоната с Младенеца... В протестантските страни надделявали сценки с розовобузести дечица в празнични дрешки, с купища играчки и благи домашни животинчета край тях... С разноцветни чорапчета до камината, очакващи да бъдат напълнени от дядо Коледа. С въвеждането на елхата като знак на коледно-новогодишните празници тя става неизменим детайл на картичките, дружно с блестящите топки, звънчета, звезди и украсените с панделки подаръчета. В историята на картичката има един къс интервал (1910-1920 г.), в който модата изисквала картичката да е просто направена от изпращача. За знатните (и отегчени от многото свободно време) дами се оказало вълнуващо прекарване - търсене на подобаващи материали, изобразяване, оцветяване, накичване, апликиране...
Тъй като картичките замествали персоналните визити, във Франция през втората половина на 18 в. се появили така наречен визитки - късче първокласен картон с разнообразни (според повода) украси и символни изображения. Те били изпращани по пощата като кратичко приветствено писмо. През 1800 година един деятелен французин почнал да тиражира тези “визитки”, без да подозира, че е
първият в света, осъществил облаги от картички
За Германия се знае, че дълго време тези колета били доставяни от месарите, които кръстосвали с колите си страната, разнасяйки месо или животни. В Руската империя първата картичка - коледна, естествено! - била основана по самодейност на общността “Св. Евгения” през 1898 година Със основаването на специфични произведения, подобаващи за тиражиране, се заели известни художници като Лев Бакст, Иван Билибин, Александър Беноа и даже самият Николай Рьорих. В Съединени американски щати с производството на картички се заел Луис Пранг, който изобретил специфична техника, с цел да употребява двайсет цвята. И убедил сътрудниците си художници, че в тази работа има доста самун. Дуайт Айзенхауер бил първият американски президент, който въвел практиката президентското семейство да изпраща по една коледна приветствена картичка на всеки един от чиновниците в Белия дом. И това в случай че не е реклама на нов артикул!
През 19 век картичките станали мода - не, полуда! Хората отивали на посетители при вуйна си в прилежащия град и хуквали да търсят картички, които да изпратят до околните си. Да отидеш на екскурзия и да не пратиш оттова най-малко две дузини картички? Ами по какъв начин ще докажеш тогава, че си могъл да си позволиш това разхищаване на време и пари... С други думи - картичките стават метод да демонстрираш елегантно и ненатрапчиво, че си човек с дълбоки джобове и опция да обикаляш курортите. Вече се продавали картички на серии (пейзажи, приказни сюжети, зимни спортове, пасторални картини, оперни диви и др.т.), а съобразителни търговци ги предложили в първокласни кутии по 6, 12 или 24 броя. Нека да уточним -
Дядо Коледа се появява по-късно върху коледните картички
Отначало е воин от една поема на американския ортодонт Клемент Кларк Мур, която той написал за децата си през 1822 година В нея обаче великодушният чужд е Свети Николай, има осанка на дебеличко джудже, идва в шейна, дърпана от елени, и пуска през комина дарове за послушните деца. К. К. Мур я разгласил през идната година с името “Нощта преди Коледа” и тя бързо се популяризирала и даже прелетяла през граница. Холандците нарекли героя Sinter Klaas, а той се върнал още веднъж в Америка към този момент като Санта Клаус.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ