Министерство на финансите: Бюджет 2023 се очертава с 11.6 млрд. лв. дефицит
Представените от служебния министър Росица Велкова сметки ще бъдат импортирани като проектобюджет, в случай че няма постоянен кабинет Очакванията са 2022 година да завърши с по-малък от заложения недостиг, само че идващите години да е непроменяемо към 6% от Брутният вътрешен продукт Според нея макар тревожните данни към момента вратата за влизане в еврозоната от 2024 година не е затворена
Гигантски недостиг от 11.6 милиарда лева или 6.6% от Брутният вътрешен продукт, потребност от близо 16 милиарда лева нов дълг и то без да има изключително нарастване на пенсии и заплати. Това планува базовият сюжет на Бюджет 2023, който показа служебният финансов министър Росица Велкова в четвъртък. Той ще бъде импортиран в Народното събрание до края на октомври, в случай че се окаже, че няма постоянно образуван кабинет.
Сметките кореспондират с изнесената от Велкова още преди месец тревожна картина, като са направени без в тях да са включени нови политики като да вземем за пример смяна на налози, редуциране на разноски или нарастване на минимална работна заплата. При това състояние тя би останала 710 лева и следващата година. Изчисленията обаче регистрират всички разноски, които бяха гласувани с актуализацията на бюджет 2022 и които са заложени по закон като растеж на възнагражденията в избрани ведомства и нарастване на пенсиите от средата на годината с 12 % по така наречен Швейцарско предписание.
По притеснителното е, че стъпвайки на прогнозите за развиването на стопанската система, министерството планува финансите на страната да са на минус от по над 11 милиарда лева във всяка от идващите три години. Това се превежда в дефицити, които не падат по 6% от Брутният вътрешен продукт, които ще би трябвало да се финансират с нов дълг. Така в края на 2025 година дългът на страната ще се удвои в номинално изражение по отношение на сегашното му равнище и ще надвиши 75 милиарда лева или 38% от Брутният вътрешен продукт.
Реклама
" Моето персонално мнение е, че най-сериозният риск е, че в един миг може да не можем да наберем ликвидност и да не можем да си осигурим финансиране през външния и вътрешния пазар ", съобщи Велкова. През последните седмици подопечното й ведомство се пробва да набави нужните за тази година средства от вътрешния пазар, само че аукционите на ДЦК минават при едва търсене, фрапантен скок на постигнатата рентабилност и разширение на спредовете. А повода са упованията на пазара за продължаващ растеж на лихвите, за утежняване на икономическата среда и опасения от утежняване на фискалната позиция на страната.
Ако има добра вест, то тя е, че съгласно Велкова към момента не е изгубена изцяло опцията да влезем в еврозоната от януари 2024. При правенето на конвергентния отчет, който прави оценка готовността на страната ни да се причисли към еврото, ще се гледат данните от осъществяването на Бюджет 2022. А упованията на финансовото ведомство са той да приключи с по-малък минус и на касова, и на начислена основа, надлежно - 3.4% и 5.4% от Брутният вътрешен продукт с включени коронавирус разноски. Така съгласно Велкова - в случай че има политическа воля - датата 1 януари 2024 е към момента постижима.
Откъде идва този голям минус
Рамката на Бюджет 2023 е направена при очакване за 1.6% растеж на Брутният вътрешен продукт следващата година и средногодишна инфлация от 6.4% или двойно по-ниска по отношение на тази година. Поне на пръв взор прогнозите са сходни на тези, които дадоха множеството от останалите институции като най-песимистична е тази на Българска народна банка. Централната банка чака следващата година стопанската система на процедура да е в застой и да порасне с едвам 0.1%.
Реклама
На този декор Министерството на финансите чака следващата година приходите да пораснат с съвсем 6 милиарда лева или 9.4% по отношение на тази година, което е над номиналният растеж на Брутният вътрешен продукт (7.5%). Разходите обаче се чака да са с 11.2 или 17% над миналогодишните.
Най-голямото перо са пенсиите, следвани от 1.9 милиарда лева за личен състав поради увеличените заплати в избрани ведомства през тази година. Заложените финансови разноски следващата година са с 3.1 милиарда лева повече и доближават 11.5 милиарда лева Според Велкова обаче тази сума е обвързвана с европейските средства и края на този и началото на новия програмен интервал. В бюджета са заложени и 400 млн. лева за индексиране на разноските по към този момент подписани контракти поради високата инфлация.
В изчисленията не са включени промени в сумата на майчинските, обществените пенсии и данъчните облекчения за родители. Мярката за 25 ст. подкрепяне за литър гориво обаче ще е годна или до изчерпването на заделения запас, т.е. до 1 декември. Намалените данъчни ставки остават във типа, в който са записани в закона сега - до юли следващата година.
Велкова разяснява, че всяко нарастване с 10 лева на минималната работна заплата води до 50 млн. лева повече разноски за бюджета. Базовият вид на ведомството не планува растеж на минималното заплащане.
Гигантски недостиг от 11.6 милиарда лева или 6.6% от Брутният вътрешен продукт, потребност от близо 16 милиарда лева нов дълг и то без да има изключително нарастване на пенсии и заплати. Това планува базовият сюжет на Бюджет 2023, който показа служебният финансов министър Росица Велкова в четвъртък. Той ще бъде импортиран в Народното събрание до края на октомври, в случай че се окаже, че няма постоянно образуван кабинет.
Сметките кореспондират с изнесената от Велкова още преди месец тревожна картина, като са направени без в тях да са включени нови политики като да вземем за пример смяна на налози, редуциране на разноски или нарастване на минимална работна заплата. При това състояние тя би останала 710 лева и следващата година. Изчисленията обаче регистрират всички разноски, които бяха гласувани с актуализацията на бюджет 2022 и които са заложени по закон като растеж на възнагражденията в избрани ведомства и нарастване на пенсиите от средата на годината с 12 % по така наречен Швейцарско предписание.
По притеснителното е, че стъпвайки на прогнозите за развиването на стопанската система, министерството планува финансите на страната да са на минус от по над 11 милиарда лева във всяка от идващите три години. Това се превежда в дефицити, които не падат по 6% от Брутният вътрешен продукт, които ще би трябвало да се финансират с нов дълг. Така в края на 2025 година дългът на страната ще се удвои в номинално изражение по отношение на сегашното му равнище и ще надвиши 75 милиарда лева или 38% от Брутният вътрешен продукт.
Реклама
" Моето персонално мнение е, че най-сериозният риск е, че в един миг може да не можем да наберем ликвидност и да не можем да си осигурим финансиране през външния и вътрешния пазар ", съобщи Велкова. През последните седмици подопечното й ведомство се пробва да набави нужните за тази година средства от вътрешния пазар, само че аукционите на ДЦК минават при едва търсене, фрапантен скок на постигнатата рентабилност и разширение на спредовете. А повода са упованията на пазара за продължаващ растеж на лихвите, за утежняване на икономическата среда и опасения от утежняване на фискалната позиция на страната.
Ако има добра вест, то тя е, че съгласно Велкова към момента не е изгубена изцяло опцията да влезем в еврозоната от януари 2024. При правенето на конвергентния отчет, който прави оценка готовността на страната ни да се причисли към еврото, ще се гледат данните от осъществяването на Бюджет 2022. А упованията на финансовото ведомство са той да приключи с по-малък минус и на касова, и на начислена основа, надлежно - 3.4% и 5.4% от Брутният вътрешен продукт с включени коронавирус разноски. Така съгласно Велкова - в случай че има политическа воля - датата 1 януари 2024 е към момента постижима.
Откъде идва този голям минус
Рамката на Бюджет 2023 е направена при очакване за 1.6% растеж на Брутният вътрешен продукт следващата година и средногодишна инфлация от 6.4% или двойно по-ниска по отношение на тази година. Поне на пръв взор прогнозите са сходни на тези, които дадоха множеството от останалите институции като най-песимистична е тази на Българска народна банка. Централната банка чака следващата година стопанската система на процедура да е в застой и да порасне с едвам 0.1%.
Реклама
На този декор Министерството на финансите чака следващата година приходите да пораснат с съвсем 6 милиарда лева или 9.4% по отношение на тази година, което е над номиналният растеж на Брутният вътрешен продукт (7.5%). Разходите обаче се чака да са с 11.2 или 17% над миналогодишните.
Най-голямото перо са пенсиите, следвани от 1.9 милиарда лева за личен състав поради увеличените заплати в избрани ведомства през тази година. Заложените финансови разноски следващата година са с 3.1 милиарда лева повече и доближават 11.5 милиарда лева Според Велкова обаче тази сума е обвързвана с европейските средства и края на този и началото на новия програмен интервал. В бюджета са заложени и 400 млн. лева за индексиране на разноските по към този момент подписани контракти поради високата инфлация.
В изчисленията не са включени промени в сумата на майчинските, обществените пенсии и данъчните облекчения за родители. Мярката за 25 ст. подкрепяне за литър гориво обаче ще е годна или до изчерпването на заделения запас, т.е. до 1 декември. Намалените данъчни ставки остават във типа, в който са записани в закона сега - до юли следващата година.
Велкова разяснява, че всяко нарастване с 10 лева на минималната работна заплата води до 50 млн. лева повече разноски за бюджета. Базовият вид на ведомството не планува растеж на минималното заплащане.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ