Джоко-Джоко: Когато улицата и популизмът са над законите
Предсрочното освобождение на австралиеца Джок Полфрийман, който бе наказан на 20 години затвор за убийството на студента Андрей Монов в края на 2007 година, разкри няколко притеснителни трендове в страната.
Софийският апелативен съд освободи пандизчията, тъй като той бе изтърпял над 13 години от присъдата си и бе показал доказателства, че се е поправил – награди, приключено в пандиза висше обучение, полагане на труд, липса на санкции, защото няколкото наложени му при започване на присъдата са заличени.
Освен това в отчетите на затворническата администрация за държанието на Полфрийман съдиите отличиха все по-подобряващите се данни за личността му, в това число констатацията, че " лишеният от независимост изцяло приема отговорността от осъщественото, схваща претекстовете за него и признава вредата от държанието си ".
Това са и двете условия съгласно закона, с цел да бъде освободен предварително пандизчия, без значение защо е бил наказан – да е излежал най-малко половината от наказването си и да е показал безапелационни данни за това, че се е поправил. Смисълът на този юридически институт е, от една страна, лишените от независимост да имат тласък да се реинтегрират в обществото и да осмислят осъщественото, а от друга – страната да спести пари от издръжката им, освобождавайки ги условно преди края на наказването им.
Освобождаването на Полфрийман обаче отключи всеобщо неодобрение – първо измежду роднините и околните му, а по-късно и измежду политиците. Заваляха апели за уволнения на съдии и даже затвор. " Атака ", Вътрешна македонска революционна организация и уеб сайтът " ПИК " проведоха протестни акции. Управляващи и съпротива заедно се възмутиха от решението на съда.
Вместо да обяснят ролята на процедурата за предварително освобождение, политиците започнаха да разясняват откровени лъжи – решението не било подписано от всички съдии, не било стимулирано, Българският хелзинкски комитет (БХК) имал съществена роля за освобождението на Полфрийман, а мнението на затворническата администрация не било регистрирано.
На сцената се появи и основният прокурор Сотир Цацаров, който реши да изиска от Върховния касационен съд обновяване на производството. Нещо, което до момента прокуратурата в никакъв случай не е желала в сходни случаи. Защото няма нито такава правосъдна процедура, нито подобен юридически механизъм.
Резултатът от цялата обстановка бе, че австралиецът бе затворен във Временния център за бежанци в Бусманци, тъй като нямал персонални документи и за него било рисково да бъде на независимост. Последният мотив бе бележит от управлението на Министерство на вътрешните работи. Външният министър Екатерина Захариева пък отхвърли да се види с австралийската си сътрудник, тъй като била заета. На този декор юристът на Полфрийман разяснява, че клиентът му, на процедура, е похитен от страната и е държан нелегално в лагера в Бусманци до произнасянето на Върховен касационен съд по настояването на Цацаров след месец. В рамките на процедура без аналог досега.
Тази юридическа инфлация и подмяната на правото с “усещане за правдивост ” в един миг ще стане като чудовището на Франкенщайн - за тълпата нищо по-малко от линч не е задоволително!
Автор: Филчо Сотиров Гешев, Прас-Прес
Софийският апелативен съд освободи пандизчията, тъй като той бе изтърпял над 13 години от присъдата си и бе показал доказателства, че се е поправил – награди, приключено в пандиза висше обучение, полагане на труд, липса на санкции, защото няколкото наложени му при започване на присъдата са заличени.
Освен това в отчетите на затворническата администрация за държанието на Полфрийман съдиите отличиха все по-подобряващите се данни за личността му, в това число констатацията, че " лишеният от независимост изцяло приема отговорността от осъщественото, схваща претекстовете за него и признава вредата от държанието си ".
Това са и двете условия съгласно закона, с цел да бъде освободен предварително пандизчия, без значение защо е бил наказан – да е излежал най-малко половината от наказването си и да е показал безапелационни данни за това, че се е поправил. Смисълът на този юридически институт е, от една страна, лишените от независимост да имат тласък да се реинтегрират в обществото и да осмислят осъщественото, а от друга – страната да спести пари от издръжката им, освобождавайки ги условно преди края на наказването им.
Освобождаването на Полфрийман обаче отключи всеобщо неодобрение – първо измежду роднините и околните му, а по-късно и измежду политиците. Заваляха апели за уволнения на съдии и даже затвор. " Атака ", Вътрешна македонска революционна организация и уеб сайтът " ПИК " проведоха протестни акции. Управляващи и съпротива заедно се възмутиха от решението на съда.
Вместо да обяснят ролята на процедурата за предварително освобождение, политиците започнаха да разясняват откровени лъжи – решението не било подписано от всички съдии, не било стимулирано, Българският хелзинкски комитет (БХК) имал съществена роля за освобождението на Полфрийман, а мнението на затворническата администрация не било регистрирано.
На сцената се появи и основният прокурор Сотир Цацаров, който реши да изиска от Върховния касационен съд обновяване на производството. Нещо, което до момента прокуратурата в никакъв случай не е желала в сходни случаи. Защото няма нито такава правосъдна процедура, нито подобен юридически механизъм.
Резултатът от цялата обстановка бе, че австралиецът бе затворен във Временния център за бежанци в Бусманци, тъй като нямал персонални документи и за него било рисково да бъде на независимост. Последният мотив бе бележит от управлението на Министерство на вътрешните работи. Външният министър Екатерина Захариева пък отхвърли да се види с австралийската си сътрудник, тъй като била заета. На този декор юристът на Полфрийман разяснява, че клиентът му, на процедура, е похитен от страната и е държан нелегално в лагера в Бусманци до произнасянето на Върховен касационен съд по настояването на Цацаров след месец. В рамките на процедура без аналог досега.
Тази юридическа инфлация и подмяната на правото с “усещане за правдивост ” в един миг ще стане като чудовището на Франкенщайн - за тълпата нищо по-малко от линч не е задоволително!
Автор: Филчо Сотиров Гешев, Прас-Прес
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ