Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) няма право на мнения,

...
Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) няма право на мнения,
Коментари Харесай

Павел Шопов към Панов: Шефовете на съдилища отговарят за сградите и чистачките

Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) няма право на отзиви, на изявленията, на мнения, няма право да провежда и събира към себе си съдии, да си преписва пълномощия, а още по-малко има право да изрича отзиви и рекомендации към депутатите в Народното събрание. Негова грижа е за постройките, за чистотата, за чистачките.

Това съобщи депутатът от " Атака " Павел Шопов, откакто изслуша отчета за активността на съдилищата през 2018 година, показан в Народното събрание от ръководителя на Върховен касационен съд Лозан Панов.

Шопов дефинира като " опит за дребен държавен прелом " метода, по който Панов показал отчета си. Според депутата, ролята на ръководителя на Върховен касационен съд била да управлява административно съда, да взема решение каузи и нищо повече. А най-показателно, съгласно него, бил броят на решените каузи от ръководители на съдилища.

Шопов бе единственият, който взе думата след представянето на отчета на Панов и стартира изявлението си с обяснението, че не желае полемики, тъй като по този метод " някои хора си придават значимост и значителност, която не им се поставя ". По думите му, най-накрая нещата би трябвало да си дойдат на мястото и да се създадат някои фини настройки, с които всеки да знае функционалността, ролята и отговорностите си.

Докладът на Панов бе гласуван и признат единомислещо със 122 гласа " за ". Преди гласуването ръководителят на Върховен касационен съд отговори на Шопов, че основният прокурор и ръководителите на висши съдилища са обществени персони и имат право да показват мнение, изключително когато се касае за независимостта на правосъдната власт или когато се атакуват съдии с нападателна тирада.

Освен отчета на Панов, единомислещо бяха гласувани и признати и отчетите за активността през 2018 година на Висшия правосъден съвет (ВСС), показан от представляващия съвета Боян Магдалинчев, на Върховния административен съд (ВАС), както и за активността на Инспектората на Висш съдебен съвет, показан от основния контрольор Теодора Точкова.

Още при първото чуване на отчета на Панов пред пленума на Висш съдебен съвет той бе предизвестен от министъра на правораздаването Данаил Кирилов, че, в случай че не редактира част от отчета си, може да чака яростен спор в Народното събрание.

По-късно разногласието сред двамата бе пренесен и в парламентарната правна комисия. Днес Панов уточни пред народните представители, че за първи път се случва министър на правораздаването да предложи на съвещание на пленума на Висш съдебен съвет да не се приема отчета.

Лозан Панов подчертава върху главните проблеми и разяснява, че във връзка с законодателството по съответни проблеми има бърза реакция на Народното събрание, което " най-малкото буди изненада ". Коментарът бе във връзка незабавно признатите законодателни промени за гражданската конфискация, които бяха признати предходната година след тълкувателно решение на пленума на Върховен касационен съд.

Панов сподели и че не счита, че съдийската гилдия би трябвало да поддържа и да копира модела на прокуратурата за " уедряване ", което води до закриването на районни прокуратури и откриването на териториални отделения към тях. Той изясни, че ще предложи различен метод, само че ще има потребност от поддръжката на народните представители.

Освен това изложи и тезата си, че може да останат единствено две военни съдилища – един съд за първа инстанция и апелативен, защото в България военнослужещите са малко, а делата не са с правна трудност.

Лозан Панов разяснява натовареността, правосъдната карта и промяната като уточни че има забележителна нееднаквост в разпределението на натовареността на съдилищата.

" Необходима е оптимизация предвид на несъразмерната дълготрайност на конкурсните процедури, което води до постепенно попълване на щатните бройки и командироване на съдии ", сподели Панов. Той още веднъж уточни, че би трябвало да бъдат изведени органи от правосъдната палата в София поради тесните кабинети и дефицита на зали. " Изчакването при използването на правосъдните зали води неизбежно и до закъснение на делата ", разяснява Панов.
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР