Румен Христов: Стопроцентовата енергийна зависимост от Русия ни прави чинопоклонни
Председателят на Съюз на демократичните сили Румен Христов в изявление за предаването „ Вече 30 години-времето е наше “ на Радио „ Фокус “
Водещ: Господин Христов, след двудневното посещаване на съветския министър председател у нас започнаха още веднъж разногласията по тематика „ Турски поток “. Ясно е, че Москва има своите ползи, които прецизно следва. Какви обаче са българските цели и упоритости с тези диалози, с този план?
Румен Христов: Основните упоритости и цели на българските жители, на българското държавно управление, на българската политическа класа, е да обезпечи диверсификация на доставките, с цел да не бъдем подвластни от едно място. Що се отнася до „ Турски поток “, ние виждаме, че той ще придвижва напълно още веднъж съветски газ. Независимо че се опитваме да покрием условията на Европейския съюз за така наречен трети енергиен план, аз запознат съм изявленията на министъра на енергетиката, че да- това може да стане и ще се случи, като потенциалът на входа е 10%, на изхода е 20% за транзитиране на различен газ. Сега, 10% не е диверсификация, съгласно мен и това ме тормози. Освен това ние имаме подписан контракт за директни такси, за пренос на съветски газ, още много би трябвало време би трябвало да мине, с цел да изтече този контракт. След като в този момент България ще бъде заобиколена, ние би трябвало да забележим имаме ли право на наказателна клауза за това, че договорът се нарушава, от една страна; въпреки това, да забележим не бихме ли могли да употребяваме настоящето трасе, което излиза някъде на Дупница. Също по този начин в случай че желаеме да свържем нашия газопровод със Сърбия, която демонстрира интерес да купува от този съветски газ, защото количеството, което ще мине, е по-голямо от това, което има потребност България, дали няма това да бъде по-евтино, в сравнение с да построяваме един водопровод в границите на към 480 км. Той ще коства над три милиарда лв. и ще се изплати, доколкото разбирам, след повече от 20 години от директните такси. Освен това вие знаете, че от екологична позиция постоянно има проблеми, той ще мине през „ Натура “, да не приказваме, че ще отидат към 50 000 декара плодородна земя, тъй като той минава през Златията и Дунавската низина. Стоят доста въпроси, на които няма отговори.
Водещ: Друг значим въпрос, да вземем за пример, в случай че се върнем 2014 година с прекратяването на „ Южен поток “ и дейностите тогава от страна на Москва- каква е гаранцията, че в този момент подобен сюжет няма да се осъществя?
Румен Христов: Няма несъмнено гаранции. Вижте, никой не е споделил, че с Русия не може да се работи. Въпросът е ползите на България да бъдат предпазени, тъй като на какво сме очевидци към сегашния миг? България има една рафинерия, тя е владеене на съветската компания „ Лукойл “. Тази рафинерия преработва 100% съветски петрол. Имаме газ, с който нашата промишленост работи. Той е 100% съветски газ. И имаме един главен източник на електрическа енергия, каквато е атомната електроцентрала в Козлодуй, която е съветска и която работи единствено с съветско нуклеарно гориво. Следователно, ние сме на 100 % енергийно подвластни от Русия. Не знам какво се случваше през последните 10 години с така наречен интерконекторна връзка с Гърция, където имаме опция в близко време да доставяме газ от други снабдители, примерно от Кипър, от Египет, от Израел и така нататък Това е опция да кажеш на монополиста, когато той предлага цена на газа, която не ни устройва, да му кажеш: „ аз имам опция да си купя от друго място – или ми даваш цена, която ни устройва, или аз си закупувам от другия газ “. Та този дребен сектор, много по-малък от газопровода, който желаеме да строим, не беше издигнат, а в този момент желаеме да строим и то за доста малко време. Но това няма да стане. Просто няма да бъде осъществен в този период, за който се приказва. Искаме да вършим доста огромно трасе за пренос на съветски газ през Северна България до Сърбия. Няма неприятно, само че дали не е допустимо да употребяваме старите тръби, дано да кажат специалистите.
Водещ: В тази връзка можем ли да приказваме за като цяло липса на поредна политика на страната ни, що се отнася до енергийните въпроси през годините обратно?
Румен Христов: Тази взаимозависимост ни кара да бъдем по-страхливи, по-плахи, по-чинопоклонни пред Русия. Така сме си привикнали и считаме, че ние друга опция нямаме и че би трябвало да бъдем в положителни връзки с Русия. Няма неприятно, дано да бъдем в положителни връзки, само че тези връзки да не бъдат за сметка на интереса на България.
Водещ: В последна сметка тези и други различни пътища и оферти разискват ли се въобще, стоят ли на дневен ред и могат ли те да се окажат доста по-удачни за страната ни от освен финансово, а и всякакво отношение?
Румен Христов: Надявам се, че се разискват. Има толкоз доста специалисти в тази страна, свързани с енергийната система на България и въобще с енергетиката. Вероятно има хора, които симпатизират на Русия или пък имат някаква обязаност с Русия, които държат за новите планове. Но се надявам, че има почтени специалисти, които биха споделили кое е по-добре за България и в това би трябвало да се вслушаме ние, политиците. Нека да забележим кой е стопански по-изгодният за България вид и да се спрем на него.
Водещ: От думите на съветския министър председател стана ясно и че Москва чака една гаранция от Европейската комисия. Оттам пък изрично обявиха, че такава няма по какъв начин да бъде дадена на този стадий. В тази връзка, какво следва оттук насетне, какво значи това?
Румен Христов: България е пълновръстен и предан член на Европейския съюз. Тя е подписала контракта за присъединение и е приела изискванията, при които работи този съюз. И в случай че изискванията, които Европейски Съюз постанова, изискват от България да се преценява с тях, ние би трябвало да се съобразим. Ние просто нямаме различен избор, с изключение на да съблюдаваме разпоредбите. Подобна е и позицията във връзка с АЕЦ „ Белене “. Така че когато има едни правила, които са признати от Европейския съюз и ние би трябвало да ги съблюдаваме, нямаме избор и би трябвало да ги съблюдаваме.
Водещ: Къде обаче стои българският народен интерес сред лавирането на тези правила, спазването на правила от едната или от другата страна?
Румен Христов: Аз считам, че изгодите за България от участието ни в Европейския съюз са доста по-големи. Те са забележими, те се усещат всеки ден. Аз нямам никакво подозрение, че изгодите в действителност са доста по-големи там. Между прочее, Съюз на демократичните сили е безапелационен във връзка с участието на България в Европейския съюз и НАТО. Ние считаме, че България няма друга опция, с изключение на участието в Европейския съюз и НАТО. Да не приказваме за кохезионната политика на Европейския съюз и кохезионните фондове, които влязоха в България и подкрепиха развиването на съвсем всички сектори; да не приказваме, че Европейски Съюз ни е главният външнотърговски партньор; да не приказваме, че опцията да се пътува свободно и да се работи свободно докара до това огромна част от българите, които нямаха към оня избран миг работни места в България, да си ги намерят в границите на Европейския съюз. Аз не знам български жители да вървят да работят в Русия, може би има тук-таме, или пък български деца, възпитаници и студенти да учат в Русия. Всички са се насочили към Европейския съюз, създали са своя цивилизационен избор. Така че тук да се опитваме да вършим някакво съпоставяне просто няма смисъл, защото изгодите, ползата, всичко, което получаваме от Европейския съюз, е неведнъж по-голямо, в сравнение с от страна на Русия. Това не значи, че би трябвало да бъдем в обтегнати връзки с Русия. Не. При взаимноизгодно съдействие можем да работим с тях както всяка друга страна, с която общ интерес.
Водещ: Споменахте тематиката „ Белене “ – въпрос, който беше разискван при тази двудневна аудиенция. От Съюз на демократичните сили припомнихте още един път безапелационната си позиция по тази тематика. Нека обаче разбираем какво би означавало стартирането на този план за страната ни, несъмнено най-много от финансова позиция?
Румен Христов: От финансова позиция би означавало натоварване на българските консуматори, тъй като те в последна сметка ще заплащат цената на една нова атомна електроцентрала с много. Съгласно изчисленията на НSBC – британската банка, която беше привлечена като съветник, към сегашния миг построяването на нова централа на площадката на АЕЦ „ Белене “ би коствало 10 милиарда 353 милиона евро. Това значи, че цената на един киловатчас би коствала 75 евро, което значи 150 лв.. Да напомня, че цената към сегашния миг на електрическата енергия, която създава „ Козлодуй “, е 54 лв., „ Мариците “ създават някъде към 60-70 лв., в случай че не се неистина. Вижте каква голяма е разликата сред това, което сега получаваме като цени от базовите ни мощности, спрямо това, което бихме получили след години. Да не забравяме, че науката се развива доста динамично. Да не забравяме, че бъдещето е на възобновимите енергийни източници. И още нещо доста значимо – като се изключи че тя е стопански нецелесъобразна, неизгодна, ние нямаме потребност от толкоз огромни мощности, просто тъй като наличните мощности покриват напълно потребностите на България. Много неведнъж непотребния създаден електрически ток го изнасяме и то на цени по-ниски, в сравнение с вътрешния пазар. Да не забравяме, че България е преди всичко по енергоемкост. И вместо да вършим нови мощности, които да създават ток и да го продават на енергоемката ни стопанска система, ние би трябвало да мислим по какъв начин да понижим разноските и да създадем енергоефективна нашата стопанска система и нашия обичай. Това е главната посока. Да не приказваме, че площадката, която се разисква, е сеизмична. Това е съгласно отчет на Българска академия на науките, няколко пъти потвърждаван, направен 90-те години. Да не приказваме, че самите Българска социалистическа партия са се подписали в подписката през 90-те години, дружно със Стефан Продев – тогавашния основен редактор на „ Дума “, срещу построяването на АЕЦ „ Белене “. Що се отнася до двата реактора, които бяха закупени, нямахме избор, трябваше да ги закупим. Според Съюз на демократичните сили те биха могли да бъдат инсталирани на площадката на АЕЦ „ Козлодуй “, която е на друга разломна плоча, която не е земетръсна, която не е рискова толкоз, колкото тази на „ Белене “. Към АЕЦ „ Козлодуй “ имаме така наречен подвеждаща инфраструктура, която коства може би милиард-два в допълнение и която би поевтинила вероятно построяването на тези нови два блока там.
Водещ: Добре, за какво обаче не се мисли в тази посока? След като пред нас стои една опция, за какво не се намерения може би по-скоро към план, от тази позиция? Какви са пречките или най-малко формалните доводи?
Румен Христов: Нямам концепция. Аз имам възприятието, че някои хора, които доста упорстват за „ Белене “, са се заинатили – „ Белене “ та „ Белене “. Добре, да допуснем, че бихме могли да използваме тези реактори. Нека да ги използваме на площадката на АЕЦ „ Козлодуй “. Да не бъдем чак толкоз черногледи във връзка с всичко съветско, което идва в България, въпреки че имаме своите учредения за запаси, а не да вършим нещо, което ще излезе пъклен скъпо и което ще натовари бита и промишлеността ни в допълнение с увеличението на цената на тока все още, в който бъде приключена новата електроцентрала. Но, вижте, аз съм спокоен, тя няма да бъде построена. Тя няколко пъти започва, само че няма да бъде построена, тъй като това е стопански неблагоприятен план. Това са мощности, които не са нужни на България и може би ще продължим да си приказваме в тази посока, без да се случи окончателното. А да не приказваме, че с цел да започва този план, според разпоредбите на Европейския съюз, ние би трябвало да стартираме още веднъж с процедура по Оценка на въздействието върху околната среда, което значи загуба на време, което значи, че построяването на тази атомна електроцентрала отива във времето. С други думи, тя няма да бъде издигната. И още нещо, във връзка с отработеното нуклеарно гориво. Къде съхраняваме отработеното нуклеарно гориво? Ние знаем условията на Европейския съюз, а те са – тези, които имат лични атомни електроцентрали, би трябвало да обезпечат на тяхна територия съхранението на това отработено нуклеарно гориво. Коя община, ми е доста забавно, в България би приела изработването на вместилище за отработено нуклеарно гориво. Та ние не можем да убедим нашите жители за построяването на най-обикновена сметоплощадка или сметохранилище, камо ли за отработено нуклеарно гориво. Изобщо въпроси, които ни карат да си мислим, че това е една дъвка, която непрекъснато се разтяга, когато стане дума за руско-български връзки.
Водещ: Да, въпроси без отговор – по този начин наподобява обстановката. Как обаче стои настройката на възобновяване, построяването на такива електроцентрали в други европейски страни да вземем за пример?
Румен Христов: В Германия има отвод от нуклеарна енергетика. Те имат стратегия, до 2030 година, в случай че не се неистина, изтъквам по памет, те би трябвало да преустановят потреблението на атомните електроцентрали. Има страни, които имат атомни електроцентрали и ги употребяват. Ново строителство – доста спорадично, тук-таме. Очевидно, че бъдещето не е на нуклеарните електроцентрали. Проблемът с възобновимите енергийни източници е, че силата, създадена от тях, не може да бъде акумулирана. Но се работи и в тази посока. И аз съм уверен, че в границите на 5-10 години ще се реши и този въпрос. Изобщо вървим към зелена сила и енергетика.
Водещ: Иска ми се да насоча диалога ни в една друга посока –бъдещо коалиране. В медиите се появи информация, че към този момент водите диалози с „ Демократична България “. Заговори се за едни сложени условия – условия, които на моменти прозвучаха малко като ултиматуми. Как по-скоро е вярно да бъдат квалифицирани тези диалози?
Румен Христов: Да, факт е, че с сътрудниците от „ Демократична България “ разговаряхме много време, организирахме доста срещи и първите публични договаряния сред водачите на обединенията, които влизат в „ Демократична България “ и част от техните управления, и моя благосклонност и сътрудниците от националното управление. Аз не желая през медиите да си приказваме и най-вероятно ще изчакам решението на Националния съвет, което ще бъде този петък. Ние по правилник взимаме решение за коалиране на Национален съвет – това е органът ни, който ръководи сред две конференции, той се състои от 107 души. Повярвайте, дебатите са доста съществени, доста задълбочени. Но не трябва, когато става дума за договаряния, да се вадят ултиматуми, ултимативни въпроси и оферти. По-скоро ми се желае да търсим нещата, които ни събират, а не нещата, които ни разделят. Аз считам, че има неща, които биха могли да бъдат основа за едно взаимно явяване. Но, по този начин или другояче, Националният съвет откакто изслуша въпросите, които обсъдихме на тези първи договаряния, те бяха много съществени, много задълбочени, много време мина в хода на разискването им – повече от 4 часа, ще кажем посоката, по която ще се развива Съюз на демократичните сили. Като приказвам съответно за евровота, несъмнено.
Водещ: Ще изчакаме, несъмнено, решенията след петък през тази седмица. Друго обаче е добре да изговорим – знаем, предложение имаше и от „ Воля “, само че заради идеологични разлики то бързо беше отхвърлено. Може би в този съответен случай разликите няма да бъдат от това естество?
Румен Христов: Според мен най-важното е първо да изберем представител на достоверната десница, да имаме представител в Европарламента и той да бъде в групата на ЕНП. За мен най-важното е ние да оползотворим по най-рационалния метод гласовете, които са за ЕНП, тъй като Европа е пред предизвикването да продължи във типа, в който беше учредена от Шуман, Конрад Аденауер и да бъде реформирана. Да, тя има потребност от промени, ние имаме своите забележки по метода, по който се управлява и действа Европейски Съюз. Но преди да стартираме да приказваме за промени, ние би трябвало да го съхраним във типа, в който беше основан. И по тази причина аз считам, че всеки глас на жител, на гласоподавател, на симпатизант, който държи на десницата и държи на ЕНП, би трябвало да бъде оптимално оползотворен. Това значително важи и за обединения като ПЕС, социалистите, левицата, които са наш главен конкурент, важи и за АЛДЕ, тъй като за мен систематичните партии би трябвало да имат солидно наличие в идващия Европарламент, за сметка на евроскептиците, за сметка на крайните националисти, за сметка на крайнодесните, за сметка на крайнолевите. Така че за мен задача номер едно е по какъв начин да избираме повече или най-малко резервираме досегашния брой на нашите депутати, които ще бъдат в групата на ЕНП, и по какъв метод даваме сигнал към Европейския съюз и към нашите другари от ЕНП за сериозността на българската десница като цяло.
Водещ: Освен оползотворяване, по какъв начин оценявате възможностите даже за едно надграждане на досегашните резултати?
Румен Христов: О, да, би било добре. В момента представителите в ЕНП, те са основно от ГЕРБ, шестима евродепутати, членуващи в ЕНП и един от Реформаторския блок, в лицето на Светльо Маринов. За мен упоритостта би трябвало да бъде 8-9 души и би трябвало да работим в тази посока. Това би било явен знак, че ние не се поддаваме на популистки, на крайни националистки въздействия и течения, и че резервираме руслото, в което се движи Европейски Съюз. Разбира се, отново споделям, той би трябвало да бъде реформиран, само че реформиран мъдро, реформиран деликатно, тъй че да бъде в услуга на европейските и на българските жители.
Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА, focus-news.net
Водещ: Господин Христов, след двудневното посещаване на съветския министър председател у нас започнаха още веднъж разногласията по тематика „ Турски поток “. Ясно е, че Москва има своите ползи, които прецизно следва. Какви обаче са българските цели и упоритости с тези диалози, с този план?
Румен Христов: Основните упоритости и цели на българските жители, на българското държавно управление, на българската политическа класа, е да обезпечи диверсификация на доставките, с цел да не бъдем подвластни от едно място. Що се отнася до „ Турски поток “, ние виждаме, че той ще придвижва напълно още веднъж съветски газ. Независимо че се опитваме да покрием условията на Европейския съюз за така наречен трети енергиен план, аз запознат съм изявленията на министъра на енергетиката, че да- това може да стане и ще се случи, като потенциалът на входа е 10%, на изхода е 20% за транзитиране на различен газ. Сега, 10% не е диверсификация, съгласно мен и това ме тормози. Освен това ние имаме подписан контракт за директни такси, за пренос на съветски газ, още много би трябвало време би трябвало да мине, с цел да изтече този контракт. След като в този момент България ще бъде заобиколена, ние би трябвало да забележим имаме ли право на наказателна клауза за това, че договорът се нарушава, от една страна; въпреки това, да забележим не бихме ли могли да употребяваме настоящето трасе, което излиза някъде на Дупница. Също по този начин в случай че желаеме да свържем нашия газопровод със Сърбия, която демонстрира интерес да купува от този съветски газ, защото количеството, което ще мине, е по-голямо от това, което има потребност България, дали няма това да бъде по-евтино, в сравнение с да построяваме един водопровод в границите на към 480 км. Той ще коства над три милиарда лв. и ще се изплати, доколкото разбирам, след повече от 20 години от директните такси. Освен това вие знаете, че от екологична позиция постоянно има проблеми, той ще мине през „ Натура “, да не приказваме, че ще отидат към 50 000 декара плодородна земя, тъй като той минава през Златията и Дунавската низина. Стоят доста въпроси, на които няма отговори.
Водещ: Друг значим въпрос, да вземем за пример, в случай че се върнем 2014 година с прекратяването на „ Южен поток “ и дейностите тогава от страна на Москва- каква е гаранцията, че в този момент подобен сюжет няма да се осъществя?
Румен Христов: Няма несъмнено гаранции. Вижте, никой не е споделил, че с Русия не може да се работи. Въпросът е ползите на България да бъдат предпазени, тъй като на какво сме очевидци към сегашния миг? България има една рафинерия, тя е владеене на съветската компания „ Лукойл “. Тази рафинерия преработва 100% съветски петрол. Имаме газ, с който нашата промишленост работи. Той е 100% съветски газ. И имаме един главен източник на електрическа енергия, каквато е атомната електроцентрала в Козлодуй, която е съветска и която работи единствено с съветско нуклеарно гориво. Следователно, ние сме на 100 % енергийно подвластни от Русия. Не знам какво се случваше през последните 10 години с така наречен интерконекторна връзка с Гърция, където имаме опция в близко време да доставяме газ от други снабдители, примерно от Кипър, от Египет, от Израел и така нататък Това е опция да кажеш на монополиста, когато той предлага цена на газа, която не ни устройва, да му кажеш: „ аз имам опция да си купя от друго място – или ми даваш цена, която ни устройва, или аз си закупувам от другия газ “. Та този дребен сектор, много по-малък от газопровода, който желаеме да строим, не беше издигнат, а в този момент желаеме да строим и то за доста малко време. Но това няма да стане. Просто няма да бъде осъществен в този период, за който се приказва. Искаме да вършим доста огромно трасе за пренос на съветски газ през Северна България до Сърбия. Няма неприятно, само че дали не е допустимо да употребяваме старите тръби, дано да кажат специалистите.
Водещ: В тази връзка можем ли да приказваме за като цяло липса на поредна политика на страната ни, що се отнася до енергийните въпроси през годините обратно?
Румен Христов: Тази взаимозависимост ни кара да бъдем по-страхливи, по-плахи, по-чинопоклонни пред Русия. Така сме си привикнали и считаме, че ние друга опция нямаме и че би трябвало да бъдем в положителни връзки с Русия. Няма неприятно, дано да бъдем в положителни връзки, само че тези връзки да не бъдат за сметка на интереса на България.
Водещ: В последна сметка тези и други различни пътища и оферти разискват ли се въобще, стоят ли на дневен ред и могат ли те да се окажат доста по-удачни за страната ни от освен финансово, а и всякакво отношение?
Румен Христов: Надявам се, че се разискват. Има толкоз доста специалисти в тази страна, свързани с енергийната система на България и въобще с енергетиката. Вероятно има хора, които симпатизират на Русия или пък имат някаква обязаност с Русия, които държат за новите планове. Но се надявам, че има почтени специалисти, които биха споделили кое е по-добре за България и в това би трябвало да се вслушаме ние, политиците. Нека да забележим кой е стопански по-изгодният за България вид и да се спрем на него.
Водещ: От думите на съветския министър председател стана ясно и че Москва чака една гаранция от Европейската комисия. Оттам пък изрично обявиха, че такава няма по какъв начин да бъде дадена на този стадий. В тази връзка, какво следва оттук насетне, какво значи това?
Румен Христов: България е пълновръстен и предан член на Европейския съюз. Тя е подписала контракта за присъединение и е приела изискванията, при които работи този съюз. И в случай че изискванията, които Европейски Съюз постанова, изискват от България да се преценява с тях, ние би трябвало да се съобразим. Ние просто нямаме различен избор, с изключение на да съблюдаваме разпоредбите. Подобна е и позицията във връзка с АЕЦ „ Белене “. Така че когато има едни правила, които са признати от Европейския съюз и ние би трябвало да ги съблюдаваме, нямаме избор и би трябвало да ги съблюдаваме.
Водещ: Къде обаче стои българският народен интерес сред лавирането на тези правила, спазването на правила от едната или от другата страна?
Румен Христов: Аз считам, че изгодите за България от участието ни в Европейския съюз са доста по-големи. Те са забележими, те се усещат всеки ден. Аз нямам никакво подозрение, че изгодите в действителност са доста по-големи там. Между прочее, Съюз на демократичните сили е безапелационен във връзка с участието на България в Европейския съюз и НАТО. Ние считаме, че България няма друга опция, с изключение на участието в Европейския съюз и НАТО. Да не приказваме за кохезионната политика на Европейския съюз и кохезионните фондове, които влязоха в България и подкрепиха развиването на съвсем всички сектори; да не приказваме, че Европейски Съюз ни е главният външнотърговски партньор; да не приказваме, че опцията да се пътува свободно и да се работи свободно докара до това огромна част от българите, които нямаха към оня избран миг работни места в България, да си ги намерят в границите на Европейския съюз. Аз не знам български жители да вървят да работят в Русия, може би има тук-таме, или пък български деца, възпитаници и студенти да учат в Русия. Всички са се насочили към Европейския съюз, създали са своя цивилизационен избор. Така че тук да се опитваме да вършим някакво съпоставяне просто няма смисъл, защото изгодите, ползата, всичко, което получаваме от Европейския съюз, е неведнъж по-голямо, в сравнение с от страна на Русия. Това не значи, че би трябвало да бъдем в обтегнати връзки с Русия. Не. При взаимноизгодно съдействие можем да работим с тях както всяка друга страна, с която общ интерес.
Водещ: Споменахте тематиката „ Белене “ – въпрос, който беше разискван при тази двудневна аудиенция. От Съюз на демократичните сили припомнихте още един път безапелационната си позиция по тази тематика. Нека обаче разбираем какво би означавало стартирането на този план за страната ни, несъмнено най-много от финансова позиция?
Румен Христов: От финансова позиция би означавало натоварване на българските консуматори, тъй като те в последна сметка ще заплащат цената на една нова атомна електроцентрала с много. Съгласно изчисленията на НSBC – британската банка, която беше привлечена като съветник, към сегашния миг построяването на нова централа на площадката на АЕЦ „ Белене “ би коствало 10 милиарда 353 милиона евро. Това значи, че цената на един киловатчас би коствала 75 евро, което значи 150 лв.. Да напомня, че цената към сегашния миг на електрическата енергия, която създава „ Козлодуй “, е 54 лв., „ Мариците “ създават някъде към 60-70 лв., в случай че не се неистина. Вижте каква голяма е разликата сред това, което сега получаваме като цени от базовите ни мощности, спрямо това, което бихме получили след години. Да не забравяме, че науката се развива доста динамично. Да не забравяме, че бъдещето е на възобновимите енергийни източници. И още нещо доста значимо – като се изключи че тя е стопански нецелесъобразна, неизгодна, ние нямаме потребност от толкоз огромни мощности, просто тъй като наличните мощности покриват напълно потребностите на България. Много неведнъж непотребния създаден електрически ток го изнасяме и то на цени по-ниски, в сравнение с вътрешния пазар. Да не забравяме, че България е преди всичко по енергоемкост. И вместо да вършим нови мощности, които да създават ток и да го продават на енергоемката ни стопанска система, ние би трябвало да мислим по какъв начин да понижим разноските и да създадем енергоефективна нашата стопанска система и нашия обичай. Това е главната посока. Да не приказваме, че площадката, която се разисква, е сеизмична. Това е съгласно отчет на Българска академия на науките, няколко пъти потвърждаван, направен 90-те години. Да не приказваме, че самите Българска социалистическа партия са се подписали в подписката през 90-те години, дружно със Стефан Продев – тогавашния основен редактор на „ Дума “, срещу построяването на АЕЦ „ Белене “. Що се отнася до двата реактора, които бяха закупени, нямахме избор, трябваше да ги закупим. Според Съюз на демократичните сили те биха могли да бъдат инсталирани на площадката на АЕЦ „ Козлодуй “, която е на друга разломна плоча, която не е земетръсна, която не е рискова толкоз, колкото тази на „ Белене “. Към АЕЦ „ Козлодуй “ имаме така наречен подвеждаща инфраструктура, която коства може би милиард-два в допълнение и която би поевтинила вероятно построяването на тези нови два блока там.
Водещ: Добре, за какво обаче не се мисли в тази посока? След като пред нас стои една опция, за какво не се намерения може би по-скоро към план, от тази позиция? Какви са пречките или най-малко формалните доводи?
Румен Христов: Нямам концепция. Аз имам възприятието, че някои хора, които доста упорстват за „ Белене “, са се заинатили – „ Белене “ та „ Белене “. Добре, да допуснем, че бихме могли да използваме тези реактори. Нека да ги използваме на площадката на АЕЦ „ Козлодуй “. Да не бъдем чак толкоз черногледи във връзка с всичко съветско, което идва в България, въпреки че имаме своите учредения за запаси, а не да вършим нещо, което ще излезе пъклен скъпо и което ще натовари бита и промишлеността ни в допълнение с увеличението на цената на тока все още, в който бъде приключена новата електроцентрала. Но, вижте, аз съм спокоен, тя няма да бъде построена. Тя няколко пъти започва, само че няма да бъде построена, тъй като това е стопански неблагоприятен план. Това са мощности, които не са нужни на България и може би ще продължим да си приказваме в тази посока, без да се случи окончателното. А да не приказваме, че с цел да започва този план, според разпоредбите на Европейския съюз, ние би трябвало да стартираме още веднъж с процедура по Оценка на въздействието върху околната среда, което значи загуба на време, което значи, че построяването на тази атомна електроцентрала отива във времето. С други думи, тя няма да бъде издигната. И още нещо, във връзка с отработеното нуклеарно гориво. Къде съхраняваме отработеното нуклеарно гориво? Ние знаем условията на Европейския съюз, а те са – тези, които имат лични атомни електроцентрали, би трябвало да обезпечат на тяхна територия съхранението на това отработено нуклеарно гориво. Коя община, ми е доста забавно, в България би приела изработването на вместилище за отработено нуклеарно гориво. Та ние не можем да убедим нашите жители за построяването на най-обикновена сметоплощадка или сметохранилище, камо ли за отработено нуклеарно гориво. Изобщо въпроси, които ни карат да си мислим, че това е една дъвка, която непрекъснато се разтяга, когато стане дума за руско-български връзки.
Водещ: Да, въпроси без отговор – по този начин наподобява обстановката. Как обаче стои настройката на възобновяване, построяването на такива електроцентрали в други европейски страни да вземем за пример?
Румен Христов: В Германия има отвод от нуклеарна енергетика. Те имат стратегия, до 2030 година, в случай че не се неистина, изтъквам по памет, те би трябвало да преустановят потреблението на атомните електроцентрали. Има страни, които имат атомни електроцентрали и ги употребяват. Ново строителство – доста спорадично, тук-таме. Очевидно, че бъдещето не е на нуклеарните електроцентрали. Проблемът с възобновимите енергийни източници е, че силата, създадена от тях, не може да бъде акумулирана. Но се работи и в тази посока. И аз съм уверен, че в границите на 5-10 години ще се реши и този въпрос. Изобщо вървим към зелена сила и енергетика.
Водещ: Иска ми се да насоча диалога ни в една друга посока –бъдещо коалиране. В медиите се появи информация, че към този момент водите диалози с „ Демократична България “. Заговори се за едни сложени условия – условия, които на моменти прозвучаха малко като ултиматуми. Как по-скоро е вярно да бъдат квалифицирани тези диалози?
Румен Христов: Да, факт е, че с сътрудниците от „ Демократична България “ разговаряхме много време, организирахме доста срещи и първите публични договаряния сред водачите на обединенията, които влизат в „ Демократична България “ и част от техните управления, и моя благосклонност и сътрудниците от националното управление. Аз не желая през медиите да си приказваме и най-вероятно ще изчакам решението на Националния съвет, което ще бъде този петък. Ние по правилник взимаме решение за коалиране на Национален съвет – това е органът ни, който ръководи сред две конференции, той се състои от 107 души. Повярвайте, дебатите са доста съществени, доста задълбочени. Но не трябва, когато става дума за договаряния, да се вадят ултиматуми, ултимативни въпроси и оферти. По-скоро ми се желае да търсим нещата, които ни събират, а не нещата, които ни разделят. Аз считам, че има неща, които биха могли да бъдат основа за едно взаимно явяване. Но, по този начин или другояче, Националният съвет откакто изслуша въпросите, които обсъдихме на тези първи договаряния, те бяха много съществени, много задълбочени, много време мина в хода на разискването им – повече от 4 часа, ще кажем посоката, по която ще се развива Съюз на демократичните сили. Като приказвам съответно за евровота, несъмнено.
Водещ: Ще изчакаме, несъмнено, решенията след петък през тази седмица. Друго обаче е добре да изговорим – знаем, предложение имаше и от „ Воля “, само че заради идеологични разлики то бързо беше отхвърлено. Може би в този съответен случай разликите няма да бъдат от това естество?
Румен Христов: Според мен най-важното е първо да изберем представител на достоверната десница, да имаме представител в Европарламента и той да бъде в групата на ЕНП. За мен най-важното е ние да оползотворим по най-рационалния метод гласовете, които са за ЕНП, тъй като Европа е пред предизвикването да продължи във типа, в който беше учредена от Шуман, Конрад Аденауер и да бъде реформирана. Да, тя има потребност от промени, ние имаме своите забележки по метода, по който се управлява и действа Европейски Съюз. Но преди да стартираме да приказваме за промени, ние би трябвало да го съхраним във типа, в който беше основан. И по тази причина аз считам, че всеки глас на жител, на гласоподавател, на симпатизант, който държи на десницата и държи на ЕНП, би трябвало да бъде оптимално оползотворен. Това значително важи и за обединения като ПЕС, социалистите, левицата, които са наш главен конкурент, важи и за АЛДЕ, тъй като за мен систематичните партии би трябвало да имат солидно наличие в идващия Европарламент, за сметка на евроскептиците, за сметка на крайните националисти, за сметка на крайнодесните, за сметка на крайнолевите. Така че за мен задача номер едно е по какъв начин да избираме повече или най-малко резервираме досегашния брой на нашите депутати, които ще бъдат в групата на ЕНП, и по какъв метод даваме сигнал към Европейския съюз и към нашите другари от ЕНП за сериозността на българската десница като цяло.
Водещ: Освен оползотворяване, по какъв начин оценявате възможностите даже за едно надграждане на досегашните резултати?
Румен Христов: О, да, би било добре. В момента представителите в ЕНП, те са основно от ГЕРБ, шестима евродепутати, членуващи в ЕНП и един от Реформаторския блок, в лицето на Светльо Маринов. За мен упоритостта би трябвало да бъде 8-9 души и би трябвало да работим в тази посока. Това би било явен знак, че ние не се поддаваме на популистки, на крайни националистки въздействия и течения, и че резервираме руслото, в което се движи Европейски Съюз. Разбира се, отново споделям, той би трябвало да бъде реформиран, само че реформиран мъдро, реформиран деликатно, тъй че да бъде в услуга на европейските и на българските жители.
Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА, focus-news.net
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ