Националната библиотека Св. Св. Кирил и Методий навършва 140 години
Председателят на парламентарната Комисия по културата и медиите Вежди Рашидов връчи почетния плакет на Народното събрание на Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий " по случай 140-годишнината от основаването й. Това се случи през днешния ден на публична гала в библиотеката.
По време на събитието Вежди Рашидов поздрави директорката на библиотеката доцент Красимира Александрова и колектива с празника и акцентира, че първата културна институция у нас, основана единствено месец след Освобождението, е храм на книжовността и духа. „ Библиотеката е това свято място, което прави допустимо съприкосновението ни със съкровищницата на знанието “, сподели Вежди Рашидов.
Днес в 17:30 часа ще има 3D mapping върху фасадата на постройката на Националната библиотека. А през днешния ден и на следващия ден библиотеката е хазаин на Международната конференция „ Благотворителност и просвета на дарителството”. В библиотеката има обособени и две нови пространства - зала "История на книгата " и „ Класна стая в библиотеката “. Миналата седмица в сряда беше публично валидирана пощенска марка „ 140 година Национална библиотека”, а два дни по-късно беше открита изложбата „ Съкровищата на Националната библиотека” (придружена с албума „ Съкровищница”), в която демонстрират оригинали на някои от най-ценните ръкописи, старопечатни книги и архивни материали от фонда на Националната библиотека.
Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “ в София е най-старият културен институт на следосвобожденска България и най-голямата социална библиотека в страната. Депозитна е за всички документи, оповестени в България. Притежава монографии, периодически издания и други документи на разнообразни езици, оповестени в страни от целия свят. Библиотечният фонд наброява 7 808 928 библиотечни единици.
По концепция на софийския преподавател Михаил К. Буботинов на 10 декември (28 ноември остарял стил) 1878 година е основана комисия с ръководител Марин Дринов, която да сътвори българска национална библиотека. Тя е учредена на 17 юни 1879 година като държавно институция с името Българска национална библиотека. През 1900 година за библиотеката е закупена постройка на улица „ Георги Раковски “ 131. През 1924 година към нея е прибавен основаният през 1904 година Архив на Българското възобновление.
През 1939 година стартира строителството на нова постройка за Народната библиотека на мястото на Царския манеж. По време на бомбардировките на София през 1944 година тези 2 здания са разрушени. Новата постройка е проектирана от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Фасадата е дело на скулптора Михайло Парашчук. Построена е със подписан през 1946 година целеви държавен заем и е открита на 16 декември 1953 година
През 1963 година Народната библиотека „ Васил Коларов “ се преименува в Народна библиотека „ Кирил и Методий “. След 10 ноември 1989 година към името е добавено „ св. св. “, акцентирайки, че братята Кирил и Методий са оповестени за светци. На 11 август 1994 година е оповестена за културен институт с национално значение. С § 5 на Закона за публичните библиотеки, в действие от 6 юли 2009 година, Народната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “ е преименувана в Национална библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “. В претекстовете към законопроекта, импортиран от Министерския съвет, не са посочени аргументи за промяна на името.
По време на събитието Вежди Рашидов поздрави директорката на библиотеката доцент Красимира Александрова и колектива с празника и акцентира, че първата културна институция у нас, основана единствено месец след Освобождението, е храм на книжовността и духа. „ Библиотеката е това свято място, което прави допустимо съприкосновението ни със съкровищницата на знанието “, сподели Вежди Рашидов.
Днес в 17:30 часа ще има 3D mapping върху фасадата на постройката на Националната библиотека. А през днешния ден и на следващия ден библиотеката е хазаин на Международната конференция „ Благотворителност и просвета на дарителството”. В библиотеката има обособени и две нови пространства - зала "История на книгата " и „ Класна стая в библиотеката “. Миналата седмица в сряда беше публично валидирана пощенска марка „ 140 година Национална библиотека”, а два дни по-късно беше открита изложбата „ Съкровищата на Националната библиотека” (придружена с албума „ Съкровищница”), в която демонстрират оригинали на някои от най-ценните ръкописи, старопечатни книги и архивни материали от фонда на Националната библиотека.
Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “ в София е най-старият културен институт на следосвобожденска България и най-голямата социална библиотека в страната. Депозитна е за всички документи, оповестени в България. Притежава монографии, периодически издания и други документи на разнообразни езици, оповестени в страни от целия свят. Библиотечният фонд наброява 7 808 928 библиотечни единици.
По концепция на софийския преподавател Михаил К. Буботинов на 10 декември (28 ноември остарял стил) 1878 година е основана комисия с ръководител Марин Дринов, която да сътвори българска национална библиотека. Тя е учредена на 17 юни 1879 година като държавно институция с името Българска национална библиотека. През 1900 година за библиотеката е закупена постройка на улица „ Георги Раковски “ 131. През 1924 година към нея е прибавен основаният през 1904 година Архив на Българското възобновление.
През 1939 година стартира строителството на нова постройка за Народната библиотека на мястото на Царския манеж. По време на бомбардировките на София през 1944 година тези 2 здания са разрушени. Новата постройка е проектирана от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Фасадата е дело на скулптора Михайло Парашчук. Построена е със подписан през 1946 година целеви държавен заем и е открита на 16 декември 1953 година
През 1963 година Народната библиотека „ Васил Коларов “ се преименува в Народна библиотека „ Кирил и Методий “. След 10 ноември 1989 година към името е добавено „ св. св. “, акцентирайки, че братята Кирил и Методий са оповестени за светци. На 11 август 1994 година е оповестена за културен институт с национално значение. С § 5 на Закона за публичните библиотеки, в действие от 6 юли 2009 година, Народната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “ е преименувана в Национална библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “. В претекстовете към законопроекта, импортиран от Министерския съвет, не са посочени аргументи за промяна на името.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ