Председателят на неправителствената организация „Съвет за външни работи“, бивш директор

Председателят на неправителствената организация „ Съвет за външни работи “, някогашен шеф на отдела за обмисляне на политиката към Държавния департамент на Съединени американски щати в интервала 2001-2003 и някогашен координатор на „ Бъдещето на Афганистан “ Ричард. Н. Хаас разяснява настоящата рецесия в връзките сред Съединени американски щати и Турция пред електронното издание New Europe.

Сега, когато Турция е в спор с някогашния си съдружник, Съединените щати, валутната рецесия на страната се трансформира в първокачествен политически проблем. Основният проблем е отводът на Турция да освободи американския свещеник Андрю Брънсън, който е държан по обвинявания в тероризъм, шпионаж и подривна работа за хипотетичната му роля в несполучливия прелом от юли 2016 година против турския президент Реджеп Тайип Ердоган.

Правителството на Съединени американски щати има право да възразява против задържането на Бронсън. Но реакцията му беше непродуктивна. По-специално, налагането на спомагателни мита от Съединени американски щати върху вноса на турска стомана и алуминий би могло в допълнение да подкопае доверието в стопанската система на Турция и да провокира по-широка рецесия, която би нанесла съществени вреди на международната стопанска система. Освен това цените разрешават на Ердоган да упреква за икономическите проблеми на страната си Америка, а не некомпетентността на личното му държавно управление.

Все още е допустимо турското държавно управление да откри метод да освободи Брънсън и американският президент Доналд Тръмп, който се стреми да показва угриженост към евангелистите, които са съществена част от неговата изборна база, да анулира митата. Но даже и настоящата рецесия да бъде решена, структурната рецесия в американско-турските връзки - и западно-турските връзки, като цяло - ще остане. Ние сме очевидци на последователното, само че непрекъснато деградиране на връзките, които към този момент се водят съюз единствено на хартия. Въпреки че държавното управление на Тръмп е право да се изправи против Турция, то избра освен неверния отговор, само че и неверния проблем.

Връзката сред Турция и Запада от дълго време се основава на два правилото, като нито един от тях към този момент не е на разположение. Първият е, че Турция е част от Запада, което значи, че това е демократична народна власт. И въпреки всичко Турция не е нито демократична, нито демократична. В реалност тя е подчинена на еднопартийно ръководство в границите на „ Партията на справедливостта и развиването “ (ПСР), а властта се е концентрирала в ръцете на Ердоган, който е и водач на ПСР.

Под управлението на Ердоган салдото и контрола сред управляващите са значително отстранени от турската политическа система, а президентът управлява медиите, бюрокрацията и съдилищата. Същият несполучлив прелом, който Ердоган цитира като съображение да затвори Брюнсън, също послужи като опрощение за задържането на хиляди други. На този стадий влизането на Турция на Ердоган в Европейския съюз наподобява невероятно.

Вторият принцип, на който се основава " западния " статут на Турция, е общата външна политика. Турция неотдавна купи над 100 модерни изтребители F-35 от Съединени американски щати. Въпреки това през последните години Турция също поддържа джихадистките групировки в Сирия, приближи се до Иран и подписа контракт за закупуване на система за противовъздушна защита С-400 от Русия.

Преди всичко, Турция и Съединени американски щати се намират на разнообразни страни в Сирия. Докато сирийските кюрди са близки сътрудници на Съединени американски щати, те се смятат за терористи от Турция заради връзките им с кюрдските групи в Турция, които исторически постоянно са се борили за автономност, в случай че не и самостоятелност. На този декор не е мъчно да си представим, че американските и турските сили може да стигнат до удари.

Някои биха могли да кажат, че актуалното равнище на напрежението сред Съединени американски щати и Турция не е нищо ново; двете страни от дълго време имат своите разликите. Турците не бяха удовлетворени от решението на Съединени американски щати да изтеглят ракети със междинен обхват от Турция, като част от договорката, която приключи нуклеарната „ Кубинска рецесия “ през 1962 година Двете страни се сблъскаха неведнъж към турската интервенция и последвалата окупация на Северен Кипър през 1974 година, както и поради поддръжката на Съединени американски щати за Гърция. Турция отхвърли да даде на американските военни сили достъп до военновъздушната база Инджирлик по време на войната в Ирак през 2003 година И през последните години турското държавно управление бе ядосано от отхвърли на Америка да екстрадира ислямския просветител Фетулах Гюлен, който Ердоган счита, че стои зад опита за прелом от 2016 година

И въпреки всичко това, което виждаме през днешния ден, е нещо друго. Антисъветското лепило, което държеше двете страни близо по време на Студената война, от дълго време е изчезнало. Това, което имаме в този момент, е безконечен брак, в който двете страни не престават да съжителстват под един покрив, макар че към този момент няма същинска връзка сред тях.

Проблемът е, че договорът на НАТО не планува механизъм за бракоразвод. Турция може да се отдръпна от алианса, само че не може да бъде принудена да излезе. Като се има поради тази действителност, Съединени американски щати и Европейският съюз би трябвало да поддържат двустранен метод към Турция.

Първо, политиците би трябвало да подлагат на критика турската политика, когато е целесъобразно. Но те би трябвало също по този начин да понижат зависимостта си от достъпа до турски бази като Инджирлик, да откажат на Турция достъп до съвременен боен хардуер като F-35 и да преразгледат политиката за разполагане на нуклеарни оръжия в Турция. Освен това Съединени американски щати не би трябвало да екстрадират Гюлен, в случай че Турция не може да потвърди присъединяване му в преврата с доказателства, които ще минат в американски съд и ще изпълнят наредбите на контракта за взаимна екстрадиция от 1981 година Съединени американски щати също не би трябвало да изоставят кюрдите, поради тяхната скъпа роля в битката против „ Ислямска страна “.

Второ, Съединени американски щати и Европа би трябвало да изчакат, до момента в който ерата на Ердоган завърши, а по-късно да се извърнат към новото управление на Турция с огромно предложение. Офертата би трябвало да бъде поддръжката на Запада в подмяна на турския ангажимент към демократичната народна власт и към външната политика, ориентирана към битката с тероризма и въздържане на Русия.

Ердоган наскоро предизвести в " Ню Йорк Таймс ", че американско-турското партньорство " би могло да бъде застрашено " и че скоро Турция ще стартира да търси нови другари и съдружници, в случай че едностранчивостта и неуважението на Съединени американски щати не бъдат анулирани. Всъщност партньорството към този момент беше застрашено, значително заради турските дейности, а Ердоган към този момент беше почнал развой на търсене на нови другари и съдружници. Време е Съединени американски щати и Европа да се приспособят към тази действителност.

Материалът е показан без редакторска интервенция. Превод ът е на Иван Христов, Агенция Фокус