Никола Минчев се нареди до Стефан Савов и Огнян Герджиков
Председателят на Народното събрание Никола Минчев се подрежда до още двама някогашни шефове на Народното събрание, свалени с гласоподаване в пленарна зала по време на прехода след 1989 година През 1992 година се стига до оставката на Стефан Савов като ръководител на Народното събрание и замяната му с Александър Йорданов.
Бивш политзатворник, Савов става началник на Народното събрание по време на първото синьо държавно управление на България, което се задържа на власт малко повече от година. Малко преди лятната почивка през 1992 година 81 депутати от Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи подават в Народно събрание настояването за оставка на Стефан Савов, а претекстовете - липса на приемливост, друг метод към депутатите, лансиране на една партия и пробутване на нейни проектозакони в пленарна зала и така нататък
115 депутати скрито гласоподават Стефан Савов да сдаде председателското място, а 112 - да остане началник на Народното събрание. Трима пускат празни бюлетини. Според правилника от присъстващите 230 депутати 116 са могли да го смъкват. При гласуването Савов оцелява единствено с един глас повече – неговия личен. При създалата се обстановка Стефан Савов взема решение самичък да подаде оставка на 24 септември, като показва, че моралът не му разрешава да остане на поста.
Другия случай е с ръководителя на 39-ото Народно събрание проф. Огнян Герджиков. Юристът от Национална движение „Симеон Втори" става началник на Народното събрание след смазващата победа на царската партия Национална движение „Симеон Втори" на изборите през 2001 година Въпреки това един народен представител не стига за цялостно образуване болшинство и Национална движение „Симеон Втори" влиза в коалиция с Движение за права и свободи. В държавното управление влизат като самостоятелни и двама министри, подкрепени от Българска социалистическа партия.
Искането за оставката на проф. Герджиков идва в последната година на мандата на кабинета " Сакскобургготски ". Група депутати от царската партия, отпред с Борислав Цеков, Мирослав Севлиевски и Емил Кошлуков, се отделят и основават ПГ на „ Новото време”. Техните гласове оказват помощ на Българска социалистическа партия, ОДС, Съюз на демократичните сили, „ Новото време “, БЗНС-НС, самостоятелни и Теодора Литрова и Николай Чуканов от Национална движение „Симеон Втори" (общо 119 депутати) да смъкват от поста проф. Герджиков.
То е поискано поради " редовно неспазване на разпоредбите за работа на Народното събрание и несъблюдение на отговорностите в границите на неговата подготвеност ". Гласувано е на 4 февруари 2005 година - със 119 депутатски гласа „ за “, 114 „ срещу “ и 1 „ въздържал се “. На дебатите по отстраняването му участват целия Министерски съвет, отпред с премиера Симеон Сакскобургготски и президента Георги Първанов.
Бивш политзатворник, Савов става началник на Народното събрание по време на първото синьо държавно управление на България, което се задържа на власт малко повече от година. Малко преди лятната почивка през 1992 година 81 депутати от Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи подават в Народно събрание настояването за оставка на Стефан Савов, а претекстовете - липса на приемливост, друг метод към депутатите, лансиране на една партия и пробутване на нейни проектозакони в пленарна зала и така нататък
115 депутати скрито гласоподават Стефан Савов да сдаде председателското място, а 112 - да остане началник на Народното събрание. Трима пускат празни бюлетини. Според правилника от присъстващите 230 депутати 116 са могли да го смъкват. При гласуването Савов оцелява единствено с един глас повече – неговия личен. При създалата се обстановка Стефан Савов взема решение самичък да подаде оставка на 24 септември, като показва, че моралът не му разрешава да остане на поста.
Другия случай е с ръководителя на 39-ото Народно събрание проф. Огнян Герджиков. Юристът от Национална движение „Симеон Втори" става началник на Народното събрание след смазващата победа на царската партия Национална движение „Симеон Втори" на изборите през 2001 година Въпреки това един народен представител не стига за цялостно образуване болшинство и Национална движение „Симеон Втори" влиза в коалиция с Движение за права и свободи. В държавното управление влизат като самостоятелни и двама министри, подкрепени от Българска социалистическа партия.
Искането за оставката на проф. Герджиков идва в последната година на мандата на кабинета " Сакскобургготски ". Група депутати от царската партия, отпред с Борислав Цеков, Мирослав Севлиевски и Емил Кошлуков, се отделят и основават ПГ на „ Новото време”. Техните гласове оказват помощ на Българска социалистическа партия, ОДС, Съюз на демократичните сили, „ Новото време “, БЗНС-НС, самостоятелни и Теодора Литрова и Николай Чуканов от Национална движение „Симеон Втори" (общо 119 депутати) да смъкват от поста проф. Герджиков.
То е поискано поради " редовно неспазване на разпоредбите за работа на Народното събрание и несъблюдение на отговорностите в границите на неговата подготвеност ". Гласувано е на 4 февруари 2005 година - със 119 депутатски гласа „ за “, 114 „ срещу “ и 1 „ въздържал се “. На дебатите по отстраняването му участват целия Министерски съвет, отпред с премиера Симеон Сакскобургготски и президента Георги Първанов.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ