Започва играта за постове в Брюксел
Председателят на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер от време на време наподобява чудноват, само че пък е един от дребното европейски политици, които без терзание може да нарекат унгарския министър председател Виктор Орбан " деспот "
Ако ръководител на Европейската комисия се окаже политик със слаб престиж, тя може да загуби част от позициите си Още по тематиката
Кандидатът на Изтока
Германецът Манфред Вебер желае да наследи Жан-Клод Юнкер на поста ръководител на Европейска комисия
6 сеп 2018
С избора на Зелмайер за общоприет секретар Еврокомисията е подронила публичното доверие
от Дневник,4 сеп 2018
Брюкселският Макиавели поема администрацията на Европейската комисия
Мартин Селмайер беше една от аргументите предходният български еврокомисар Кристалина Георгиева да напусне Европейската комисия
21 фев 2018 Когато през 2014 година българските гласоподаватели са пускали бюлетина за изборите за Европейски парламент, надали са го правили с концепцията, че вотът им отива за това някогашният люксембургски министър председател Жан-Клод Юнкер да оглави Европейската комисия (ЕК). Вероятно доста от тях са дали своят вот против кабинета " Орешарски ", други - против Бойко Борисов и ГЕРБ. Тези, които въпреки всичко са чували, че Юнкер е претендентът на най-голямата паневропейска партия – Европейската национална партия (ЕНП), евентуално са били обезверени еврофили или партийни бюрократи.
През 2019 година гласоподавателите, в случай че въобще се заинтересуват, евентуално ще би трябвало да дадат вота си още по-непознати лица.
Девет месеца преди идващите избори за Европейски парламент първият формален претендент да оглави Европейска комисия – институцията, която играе ролята на нещо като изпълнителна власт в границите на Европейския съюз, е водачът на ЕНП Манфред Вебер. Той беше подсилен от партията си, която се чака да остане най-голямата партийна секта - най-малко по време на представянето на кандидатурата му в сряда в Брюксел е нямало даже намек за възражения, той получи и полугласното ОК на немския канцлер Ангела Маркел. Вебер, който в никакъв случай не е бил министър даже в родната си немска провинция Бавария и не е изключително прочут в личната си страна, внезапно се оказа на челна позиция да заеме евентуално най-престижния и виновен пост в Европейски Съюз.
Също толкоз непознати евентуално ще се окажат и претендентите на социалистите – без вяра да завоюват изборите (след повсеместното сриване на левите партии в Европа), дребното по-популярни лица надали ще се впуснат в конкуренцията. Окончателно кандидатурите на двете съществени партии ще бъдат оповестени на конгресите им през ноември и декември.
Шпиц-процесът
Според въведената през 2014 неофициална процедура паневропейските партии издигат свои претенденти преди изборите с концепцията, че спечелилата най-вече гласове групировка ще изпрати своя фаворит отпред на Европейска комисия. Този развой прилича националните парламентарни практики, в които водачът на победилата партия нормално става и министър-председател. Разликата е, че вкъщи множеството гласоподаватели знаят кои са политиците и защо се борят. На европейско равнище сходно познание и интерес към момента са фантазия.
Процедурата на така наречен Spitzenkandidat (водещ кандидат) също така отблъсква множеството настоящи политици, които няма по какъв начин да разгласят година преди европейските избори, че желаят пост в Брюксел, защото ще подронят поддръжката и успеваемостта си вкъщи. Затова и през 2014 година претенденти бяха главно политици в оставка като Жан-Клод Юнкер и Мишел Барние от ЕНП или немският социалист Мартин Шулц, който тогава оглавяваше Европейския парламент. По този метод процесът остава на процедура затворен за всеки отвън брюкселските политически функционери.
Процедурата не се харесва на множеството страни членки. През 2014 година против някогашния люксембургски министър председател гласоподаваха единствено Унгария и Англия, само че макар че поддържа Юнкер, Меркел не скри раздразнението си от натрапения й претендент. Затова и поддръжката на немския канцлер в този момент наподобява не доста въодушевена. Партията на Еманюел Макрон пък алегорично съобщи, че е срещу Spitzenkandidat, в деня, в който Вебер разгласи кандидатурата си.
Кой е в играта
Освен Вебер измежду десните политици упоритости към поста отпред на Европейска комисия е декларирал и някогашният финландски министър председател Александър Стуб, в този момент член на борда на Европейската капиталова банка. Предполагаше се, че предпочитание може да изяви и Мишел Барние, сегашният основен договарящ от името на страните членки за излизането на Англия от Европейски Съюз. Поради поста си Барние е в действителност много известен. В немската преса се въртяха имената и на икономическия министър Петер Алтмайер (бивш началник на кабинета на Меркел и евентуален неин фаворит) и на министъра на защитата Урсула фон дер Лайен.
Всеки от тях обаче има недостатъци. Стуб, който е един от най-ефективните обществени оратори измежду европейските политици (при това на няколко езика), може да не получи поддръжка в личната си страна. По-големият му проблем е, че малко европейски политици желаят да застават в сянката му, заради което той е безстопанствен любимец. Барние няма поддръжка в родната Франция, а и откакто през 2014 година към този момент беше претендент за поста, не е изключено да реши, че не желае да взе участие за повторно в съревнование, което може да не завоюва. Колкото да Алтмайер, той наподобява прекомерно покрай Меркел, с цел да е мощен претендент.
Сред социалистите обстановката е доста по-драматична. Засега водачът на ПЕС, някогашният български министър председател Сергей Станишев, не е заявявал предпочитание да последва образеца на Вебер и да се кандидатира, само че той по този начин или другояче не влиза в ничии сметки. Единственият, който публично е издигнал кандидатурата си, е вицепрезидентът на Европейска комисия, словакът Марош Шефчович, само че не наподобява името му да събира доста възторг. Вероятен претендент би могъл да бъде другият вицепрезидент на Европейска комисия Франц Тимерманс, който през 2014 година даваше поръчка да бъде една от звездите в актуалната Европейска комисия. Бившият холандски външен министър обаче не наподобява да има поддръжката на воденото от либералите холандско държавно управление. А и напоследък той е неглижиран в самата Европейска комисия, като употребява богатата си реторика главно по маргинални тематики (с редки по-остри изявления за обстановката с демокрацията в Полша или Унгария).
Брюкселски базар
Засега множеството прогнози демонстрират че идващият състав на Европейския парламент може да бъде много цветен. Сигурно е, че популистките партии ще имат повече места в него, социалистите - по-малко, а ЕНП в най-хубавия случай ще се размине с дребна загуба на депутати. Това прави постигането на обединения извънредно мъчно. В момента в Европейския парламент има мълчалив съюз сред християндемократи и социалисти, най-малко що се отнася до постове и назначения. В идващия състав на Народното събрание това евентуално ще е много мъчно, защото ЕНП и ПЕС може и да нямат болшинство.
В подобен миг може да изгрее звездата на демократичната секта, както и на партията на френския президент Еманюел Макрон. В техните редици има няколко компромисни фигури за ръководител на Европейска комисия като комисарите по конкуренцията и търговията Маргрете Вестагер (която се употребява с явната поддръжка на Макрон) и Сесилия Малмстрьом. Вестагер е харесвана както от левицата, по този начин и от десницата поради милиардните санкции, които постанова на мултинационалните компании.
Постът ще се реши и след мощна търговия кой да заеме другите овакантяващи се позиции в останалите европейски институции през 2019 година Например единствено допреди няколко месеца се считаше, че Германия желае Европейската централна банка. Сега със поръчката за Европейска комисия Берлин очевидно се отхвърля от ЕЦБ за сметка на Франция, която от дълго време желае да постави ръка на паричната политика в еврозоната. Друга позиция е ръководителят на Европейския съвет (където заседават държавните и държавните ръководители на ЕС). Въпреки че позицията не дава действителна власт, при слаб ръководител на Европейска комисия тя ще има доста по-голяма видимост.
Процес с последствия
Макар процесът с издигането на така наречен водещи претенденти да наподобява като досадна партийна игра, той може да има съществени последствия. От една страна, всеки по-слаб и неавторитетен ръководител на Европейската комисия (която от 1995 година е ръководена от някогашни премиери) може да подрони нейната роля – за това мечтаят както евроскептичните държавни управления в Унгария и Полша, по този начин и тези, които са недоволни от активистката й позиция. Холандският министър председател Марк Рюте да вземем за пример наскоро сподели, че който в Брюксел има визии (имайки поради Жан-Клод Юнкер), би трябвало да отиде на очен доктор. От друга страна, в случай че главните партии в Европа тръгнат към избори със едва лице, това единствено ще налее вода в мелницата на популистите, които не стопират да настояват, че Европейски Съюз се ръководи от безлични бюрократи.
Ако ръководител на Европейската комисия се окаже политик със слаб престиж, тя може да загуби част от позициите си Още по тематиката
Кандидатът на Изтока
Германецът Манфред Вебер желае да наследи Жан-Клод Юнкер на поста ръководител на Европейска комисия
6 сеп 2018
С избора на Зелмайер за общоприет секретар Еврокомисията е подронила публичното доверие
от Дневник,4 сеп 2018
Брюкселският Макиавели поема администрацията на Европейската комисия
Мартин Селмайер беше една от аргументите предходният български еврокомисар Кристалина Георгиева да напусне Европейската комисия
21 фев 2018 Когато през 2014 година българските гласоподаватели са пускали бюлетина за изборите за Европейски парламент, надали са го правили с концепцията, че вотът им отива за това някогашният люксембургски министър председател Жан-Клод Юнкер да оглави Европейската комисия (ЕК). Вероятно доста от тях са дали своят вот против кабинета " Орешарски ", други - против Бойко Борисов и ГЕРБ. Тези, които въпреки всичко са чували, че Юнкер е претендентът на най-голямата паневропейска партия – Европейската национална партия (ЕНП), евентуално са били обезверени еврофили или партийни бюрократи.
През 2019 година гласоподавателите, в случай че въобще се заинтересуват, евентуално ще би трябвало да дадат вота си още по-непознати лица.
Девет месеца преди идващите избори за Европейски парламент първият формален претендент да оглави Европейска комисия – институцията, която играе ролята на нещо като изпълнителна власт в границите на Европейския съюз, е водачът на ЕНП Манфред Вебер. Той беше подсилен от партията си, която се чака да остане най-голямата партийна секта - най-малко по време на представянето на кандидатурата му в сряда в Брюксел е нямало даже намек за възражения, той получи и полугласното ОК на немския канцлер Ангела Маркел. Вебер, който в никакъв случай не е бил министър даже в родната си немска провинция Бавария и не е изключително прочут в личната си страна, внезапно се оказа на челна позиция да заеме евентуално най-престижния и виновен пост в Европейски Съюз.
Също толкоз непознати евентуално ще се окажат и претендентите на социалистите – без вяра да завоюват изборите (след повсеместното сриване на левите партии в Европа), дребното по-популярни лица надали ще се впуснат в конкуренцията. Окончателно кандидатурите на двете съществени партии ще бъдат оповестени на конгресите им през ноември и декември.
Шпиц-процесът
Според въведената през 2014 неофициална процедура паневропейските партии издигат свои претенденти преди изборите с концепцията, че спечелилата най-вече гласове групировка ще изпрати своя фаворит отпред на Европейска комисия. Този развой прилича националните парламентарни практики, в които водачът на победилата партия нормално става и министър-председател. Разликата е, че вкъщи множеството гласоподаватели знаят кои са политиците и защо се борят. На европейско равнище сходно познание и интерес към момента са фантазия.
Процедурата на така наречен Spitzenkandidat (водещ кандидат) също така отблъсква множеството настоящи политици, които няма по какъв начин да разгласят година преди европейските избори, че желаят пост в Брюксел, защото ще подронят поддръжката и успеваемостта си вкъщи. Затова и през 2014 година претенденти бяха главно политици в оставка като Жан-Клод Юнкер и Мишел Барние от ЕНП или немският социалист Мартин Шулц, който тогава оглавяваше Европейския парламент. По този метод процесът остава на процедура затворен за всеки отвън брюкселските политически функционери.
Процедурата не се харесва на множеството страни членки. През 2014 година против някогашния люксембургски министър председател гласоподаваха единствено Унгария и Англия, само че макар че поддържа Юнкер, Меркел не скри раздразнението си от натрапения й претендент. Затова и поддръжката на немския канцлер в този момент наподобява не доста въодушевена. Партията на Еманюел Макрон пък алегорично съобщи, че е срещу Spitzenkandidat, в деня, в който Вебер разгласи кандидатурата си.
Кой е в играта
Освен Вебер измежду десните политици упоритости към поста отпред на Европейска комисия е декларирал и някогашният финландски министър председател Александър Стуб, в този момент член на борда на Европейската капиталова банка. Предполагаше се, че предпочитание може да изяви и Мишел Барние, сегашният основен договарящ от името на страните членки за излизането на Англия от Европейски Съюз. Поради поста си Барние е в действителност много известен. В немската преса се въртяха имената и на икономическия министър Петер Алтмайер (бивш началник на кабинета на Меркел и евентуален неин фаворит) и на министъра на защитата Урсула фон дер Лайен.
Всеки от тях обаче има недостатъци. Стуб, който е един от най-ефективните обществени оратори измежду европейските политици (при това на няколко езика), може да не получи поддръжка в личната си страна. По-големият му проблем е, че малко европейски политици желаят да застават в сянката му, заради което той е безстопанствен любимец. Барние няма поддръжка в родната Франция, а и откакто през 2014 година към този момент беше претендент за поста, не е изключено да реши, че не желае да взе участие за повторно в съревнование, което може да не завоюва. Колкото да Алтмайер, той наподобява прекомерно покрай Меркел, с цел да е мощен претендент.
Сред социалистите обстановката е доста по-драматична. Засега водачът на ПЕС, някогашният български министър председател Сергей Станишев, не е заявявал предпочитание да последва образеца на Вебер и да се кандидатира, само че той по този начин или другояче не влиза в ничии сметки. Единственият, който публично е издигнал кандидатурата си, е вицепрезидентът на Европейска комисия, словакът Марош Шефчович, само че не наподобява името му да събира доста възторг. Вероятен претендент би могъл да бъде другият вицепрезидент на Европейска комисия Франц Тимерманс, който през 2014 година даваше поръчка да бъде една от звездите в актуалната Европейска комисия. Бившият холандски външен министър обаче не наподобява да има поддръжката на воденото от либералите холандско държавно управление. А и напоследък той е неглижиран в самата Европейска комисия, като употребява богатата си реторика главно по маргинални тематики (с редки по-остри изявления за обстановката с демокрацията в Полша или Унгария).
Брюкселски базар
Засега множеството прогнози демонстрират че идващият състав на Европейския парламент може да бъде много цветен. Сигурно е, че популистките партии ще имат повече места в него, социалистите - по-малко, а ЕНП в най-хубавия случай ще се размине с дребна загуба на депутати. Това прави постигането на обединения извънредно мъчно. В момента в Европейския парламент има мълчалив съюз сред християндемократи и социалисти, най-малко що се отнася до постове и назначения. В идващия състав на Народното събрание това евентуално ще е много мъчно, защото ЕНП и ПЕС може и да нямат болшинство.
В подобен миг може да изгрее звездата на демократичната секта, както и на партията на френския президент Еманюел Макрон. В техните редици има няколко компромисни фигури за ръководител на Европейска комисия като комисарите по конкуренцията и търговията Маргрете Вестагер (която се употребява с явната поддръжка на Макрон) и Сесилия Малмстрьом. Вестагер е харесвана както от левицата, по този начин и от десницата поради милиардните санкции, които постанова на мултинационалните компании.
Постът ще се реши и след мощна търговия кой да заеме другите овакантяващи се позиции в останалите европейски институции през 2019 година Например единствено допреди няколко месеца се считаше, че Германия желае Европейската централна банка. Сега със поръчката за Европейска комисия Берлин очевидно се отхвърля от ЕЦБ за сметка на Франция, която от дълго време желае да постави ръка на паричната политика в еврозоната. Друга позиция е ръководителят на Европейския съвет (където заседават държавните и държавните ръководители на ЕС). Въпреки че позицията не дава действителна власт, при слаб ръководител на Европейска комисия тя ще има доста по-голяма видимост.
Процес с последствия
Макар процесът с издигането на така наречен водещи претенденти да наподобява като досадна партийна игра, той може да има съществени последствия. От една страна, всеки по-слаб и неавторитетен ръководител на Европейската комисия (която от 1995 година е ръководена от някогашни премиери) може да подрони нейната роля – за това мечтаят както евроскептичните държавни управления в Унгария и Полша, по този начин и тези, които са недоволни от активистката й позиция. Холандският министър председател Марк Рюте да вземем за пример наскоро сподели, че който в Брюксел има визии (имайки поради Жан-Клод Юнкер), би трябвало да отиде на очен доктор. От друга страна, в случай че главните партии в Европа тръгнат към избори със едва лице, това единствено ще налее вода в мелницата на популистите, които не стопират да настояват, че Европейски Съюз се ръководи от безлични бюрократи.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ