Председателят на българския парламент Димитър Главчев разговаря със сръбския президент

Председателят на българския парламент Димитър Главчев беседва със сръбския президент Александър Вучич. След това пред медии българският парламентарист сподели, че е срещнал Вучич с проблемите в Босилеград, с които се сблъскват български вложители. Сръбският президент „ пое ангажимент да се запознае с казуса и в границите на своите пълномощия да поправи обстановката “, сподели Главчев.

Основна тематика на диалога е бил въпросът за трансграничното съдействие „ сред техния югоизточен регион и нашия северозападен, като намерихме нещо общо, че и двата региона – и в Сърбия, и в България - са измежду най-изостаналите. Казахме, че с общи старания на двете страни това би трябвало да се промени “.

Главчев сподели, че е срещнал Вучич с всички въпроси, които е получил в Димитровград и в Босилеград. „ В Босилеград беше подложен въпросът, че няма условия да действат вложители, които са пристигнали. Един от вложителите е напуснал, който е осигурявал 100 места с наклонност да станат 200 такива. Това беше сложено като въпрос и разпознато, че е разследване на недобро действие на локалната власт и по-скоро на Националния съвет на българското национално малцинство. А пък на равнище законодателна рамка на най-високо държавно равнище са обезпечени опциите, има капацитет за волеизява на българското национално малцинство. Така че казусът е по-скоро на локално равнище -  на равнище Национален съвет. Президентът Вучич пое ангажимент да се запознае с казуса и в границите на своите пълномощия да поправи обстановката, в случай че мога по този начин да се изразя най-неутрално. “

Председателят на българския парламент и сръбският президент са разискали и въпроса дали да се върне името Цариброд. „ Смятам, че Вучич се ангажира да ревизира обстановката и, в случай че е нужна смяна в закон, да се съобрази с желанието на живущите в това обитаемото място, което съгласно мен е много добър прогрес в тази ситуация. Президентът Вучич пое ангажимент да види какво е належащо и  сподели „ веднага като хората желаят да се върне името Цариброд, дано да бъде по този начин “. “

По време на диалога още веднъж е било доказана поддръжката на България за европерспективата на Сърбия „ и то освен по време на нашето председателство на Съвета на Европейски Съюз, а до момента в който Сърбия не стане член на нашето общо европейско семейство, несъмнено, откакто извърши критериите “. Според Главчев сред българския и сръбския нации съществува духовна съгласуваност, чието естествено продължение може да стане материалната съгласуваност.

В умозаключение Главчев дефинира всичките си извършени срещи с представители на сръбските управляващи като минали в „ извънредно добър другарски звук “./БГНЕС